Tweet
Здравейте!
Ето какво ми се случи онзи ден (нощ) на връщане от командировка на път за Германия.
Място: аутобана Австрия-Германия, 20км преди град Пасау, паркинга на крайпътната магистрала/бензиностанция.
Час: 01:35 след полунощ.
Време: абсолютно ясно, много ветровито, температура +6° C.
Тъкмо бях заредил гориво и рекох да пия едно кафе с цигара на паркинга преди да продължа. Пуша си и се зазяпах към небето, защото беше толкова ясно и се виждаха много звезди. Определено доста повече отколкото сме свикнали да виждаме в града поради светлината и по-мръсния въздух. Който е бил по планините и по палатки, знае какво имам предвид.
По едно време в небосклона се стрелна падаща звезда. Пада си нормално, както хиляди други падащи звезди, които сме свикнали да виждаме когато падат. Всичко си беше наред и стандартно. От полуграмотната схема, която се опитах да надраскам, това е от точка А- мястото на навлизане в атмосферата (плътните слоеве) и получаването на триене и горене. Полегатото падане с голяма скорост и оставане на шлейф след себеси поради горенето. Всичко трае до точка В, където и както е логично или да изгасне или да продължи по праволинейния си път. Да, ама не. Именно в точка В, дзвездата прави завой на ляво по правилна полегата траектория, както е показано на картинката и продължава до точка С, където или изгасна или аз изгубих от погледа си.
Интересното е, че след точка В, след влизането в завоя яркоста не намаля, но изчезна шлейфа отзад и скороста значително намаля, като да кажем на обикновен самолет.
Е определено всичко, което видях не се връзва с нито една падаща звезда до сега, а съм видял десетки прз живота си.
Имам 2 предположения, в които обаче не съм сигурен до колко са възможни:
1. "Рикошет" в атмосферата- пада си по стандартния път и по някое време (точка В) се блъска в доста по-плътна атмосфера, от което се отклонява и забавя скороста си. Отклонението е на ляво (можеше и да е на дясно), продължава доизгаряйки до точка С (но при такова значително намаляване на скороста, защо още грее като крушка, а не изгасна?). Наистина скороста между точка В и С беше доста малка, както споменах все едно гледаме обикновен самолет, а не като на падаща звезда да се стрелне за няколко секунди. Самата разлика на скороста преди и след точка В беше доста значителна.
2. Оптична измама и пречупване на светлината в резултат на големите разтояния и температурната разлика на мястото където съм аз и разтоянието където пада звездата + самите температурни разлики по пътя и.
А може би икомбинация от двете?
Някой има ли идея какво и как е станало. Определено явлението ме озадачи и не бях виждал до тогава нещо подобно.
Споко, цигарата която пушех беше Pall Mall- обикновенна стандартна и не видях зелени човечета да махат.
Ето какво ми се случи онзи ден (нощ) на връщане от командировка на път за Германия.
Място: аутобана Австрия-Германия, 20км преди град Пасау, паркинга на крайпътната магистрала/бензиностанция.
Час: 01:35 след полунощ.
Време: абсолютно ясно, много ветровито, температура +6° C.
Тъкмо бях заредил гориво и рекох да пия едно кафе с цигара на паркинга преди да продължа. Пуша си и се зазяпах към небето, защото беше толкова ясно и се виждаха много звезди. Определено доста повече отколкото сме свикнали да виждаме в града поради светлината и по-мръсния въздух. Който е бил по планините и по палатки, знае какво имам предвид.
По едно време в небосклона се стрелна падаща звезда. Пада си нормално, както хиляди други падащи звезди, които сме свикнали да виждаме когато падат. Всичко си беше наред и стандартно. От полуграмотната схема, която се опитах да надраскам, това е от точка А- мястото на навлизане в атмосферата (плътните слоеве) и получаването на триене и горене. Полегатото падане с голяма скорост и оставане на шлейф след себеси поради горенето. Всичко трае до точка В, където и както е логично или да изгасне или да продължи по праволинейния си път. Да, ама не. Именно в точка В, дзвездата прави завой на ляво по правилна полегата траектория, както е показано на картинката и продължава до точка С, където или изгасна или аз изгубих от погледа си.
Интересното е, че след точка В, след влизането в завоя яркоста не намаля, но изчезна шлейфа отзад и скороста значително намаля, като да кажем на обикновен самолет.
Е определено всичко, което видях не се връзва с нито една падаща звезда до сега, а съм видял десетки прз живота си.
Имам 2 предположения, в които обаче не съм сигурен до колко са възможни:
1. "Рикошет" в атмосферата- пада си по стандартния път и по някое време (точка В) се блъска в доста по-плътна атмосфера, от което се отклонява и забавя скороста си. Отклонението е на ляво (можеше и да е на дясно), продължава доизгаряйки до точка С (но при такова значително намаляване на скороста, защо още грее като крушка, а не изгасна?). Наистина скороста между точка В и С беше доста малка, както споменах все едно гледаме обикновен самолет, а не като на падаща звезда да се стрелне за няколко секунди. Самата разлика на скороста преди и след точка В беше доста значителна.
2. Оптична измама и пречупване на светлината в резултат на големите разтояния и температурната разлика на мястото където съм аз и разтоянието където пада звездата + самите температурни разлики по пътя и.
А може би икомбинация от двете?
Някой има ли идея какво и как е станало. Определено явлението ме озадачи и не бях виждал до тогава нещо подобно.
Споко, цигарата която пушех беше Pall Mall- обикновенна стандартна и не видях зелени човечета да махат.
Коментар