Tweet
КЪДЕ Е СЕ НАМИРА „СТЕНАТА НА ПЛАЧА” НА ГЕРМАНИЯ?
Иван Панчев
“Ронещи горчиви сълзи кандидат-студенти пред Стената на плача тази година нямаше”
С такива и подобни умилителни наблюдения започват една камара творения на българските медии, които отразяват тазгодишната кандидатстудентска кампания. Централно място, разбира се, там намира прословутата Стена на плача на Софийския униоверситет. Това е едно място, което се намира зад факултета по Химия на СУ. То представлява един занемарен кът, гърбът на сградата на факултета. То е почти същото като това което виждате зад гърба на вашия блок. Накратко мърляво, тревясало и нерядко миришещо на тоалетна пространство, с които е изпъстрена нашата страна.
На тази сива, мръсна стена всяка година администрацията на СУ лепи едни листа, на които са принтирани резултатите от изпитите. Тези листа остават дълго време там, падат на земята, разлепят се, въргалят се и превръщат това грозно място в сюреалистична картина на перспективата, която очаква невинните абитуриенти в дебрите на българското образование. Точно на това, с извинение, гнусно място хиляди и хиляди младежи и девойки научават, може би, най-важната новина за своето бъдеще.
У нас навикът тъпче разума. Ние сме превърнали глупостта в рутина. Тя до толкова се е впила в поведението ни, че всеки проблясък на здрав разум бива обилно заглушен или в безразличие или във възмутено отхвърляне. Ако не беше така, до сега хиляди пъти щяхме да си зададем въпроса „Абе нормално ли е това?”. Щяхме да питаме къде се намират подобни стени на плача в Германия например. Щяхме не само да питаме, ами и да намерим отговорите на тези въпроси. При това любезната човешка цивилизация ни е дала в ръцете гигантски инструменти за въпроси и отговори. При това толкова евтина, че си е направо без пари. Нарича се Гугъл.
Та потърсете в Гугъл „Стена на плача” или Wall of Crying. Всъщност единственото, което ще ви излезе като информация от целия свят е единствената позната „Стена на плача” на днешното човечество. Не това не е мърлявата стена на СУ, това е Западната стена на юдейския Втори храм в Йерусалим. Да се утрепете от търсене няма да намерите друга подобна на нашите университетски стени на плача.
Изглежда, че ежегодно ние преживяваме нещо уникално. Такова нещо като стена на плача на университет по света няма никъде, освен в България. Да му се радваме ли? Нека му се радват фолклористите. Ние трябва да се запитаме, това нормално ли е или е плод на някаква девиация, на някакъв патологизъм. Като почнете по тая нишка ще направите умопомрачителното откритие, че българското висше образование е уникално не само със своите плачевни стени, то е уникално само по себе си.
Замислете се. Чували ли сте каква е била темата по География, която се паднала тази, миналата, по-миналата или която и да е година в Берлинския унивеситет? Виждали ли сте запотени майки да чакат своя Хосе от изпита по Литература в университета в Мадрид. А после Хосе да цъфне щастлив, че му се паднало „Душевните терзания на Санчо Панса пред вятърните мелници”. Забелязали ли сте кръшни репортерки на BBC, CNN или Deutsche Welleда да задават на английски, американски или немски кандидат-студент клиширания въпрос „Хареса ли ви темата?”.
Можете ли да цитирате кандидат-студентски бисери от Белгия? А Франция? А САЩ? Питали ли сте се защо е възможно от България един младеж да кандидатства с един изпит (Тойфел) едновременно за стотици чужди учебни заведения, а за да кандидатства за скръбните български вузове е необходимо да ги обикаля в един безумен маратон наречен кандидат-студентска сесия? При това Тойфел не е изпит за университет. Това е тест за оценка на знанията по езика. Тоест искат да уточнят дали кандидата ще разбере какво му говорят на лекциите. Та затова там задачите са за 4-5 клас, не е защото ние сме умни а те - глупави.
Като сме продължили с изпитите ... Замисля ли ли сте се нормално ли е преподавателите на университетите да изготвят кандидатстудентските задачи и теми, а в същото време да предлагат и курсове за тях. Не ви ли се струва това прозрачна корупционна схема? Нормално ли е на сайтът на Алма Матер да се предлагат кандидат-студентски курсове с цени. Това е позор. Алма Матер – уж водещата образователна институция в България е превърнала кандидатстването в един битак.
Страницата (http://www.uni-sofia.bg/index.php/bu...entski_kursove) с цени на кандидатстудентски курсове на Софйския университет позорят най-старото и авторитетно българско висше училище. Това е най-ниската възможна точка, която може да постигне българското образование. Защото тези курсове са нищо повече от един подкуп. Това е корупция, най-прозаична, най-грозна и най-елементарна. Тези, които подготвят изпитите, предлагат и крусовет за тях. Това е такова ужасно падение, че никога тези хора не могат да претендират, че са част от интелектуалния елит на страната. Напротив, те са част от академичния позор на България. Позор, чийто мащаб стана толкова голям, че дори и в чужбина вече е ясно забележим. Съвсем основателно Турция прилага санкции спрямо българското образование. Тук не става дума просто за фалшиви дипломи. Това е нищо. Тук става дума за цяло фалшиво образование. Тук става дума за гигантска корупционна система, чиято основна цел не е да развива наука и знание, а да печели от привилегията да стоиш на входа и да вземаш пари от всеки, който мине.
Истината е, че не трябва да има кандидат-студентски изпити. Всеки който е завършил средно образование трябва да има правото да влезе в български университет без допълнителен тест за знания. Това ще лиши системата от потенциала за корупция, ще облекчи десетки хиляди семейства от безумни разходи по курсове, помагала, откачени пътешествия по време на кандидат-студентската сесия. По разни изчисления това са стотици милиони разходи (между 500 милиона и 1 милиард) на обеднелите български домакинства всяка година. Отсяването на студентите не трябва да става веднъж на входа, а в процеса на следването. Така ще се реализира т.нар. фуния – много влизат, малко излизат. Нещо особено характерно за западната висша образователна система, която виждаме е далече над нашето българско ниво.
Това е само една прашинка от абсурдите в българското висше образование. Иронията е, че уж висшето ни образование, като висше, би трябвало да представлява най-елитната, най-прогресивна част на школската ни система. А всъщност тъкмо там изкристализират най-грозните, ретроградни и позорни черти на българското образование. В лицето на Сергей Игнатов България за пореден път не намери така необходимия й реформатор. За пореден път министър на образованието е един коформист, бездействен и безидеен. За пореден път заради безучастието на властта плащат хиляди, десетки хиляди семейства и млади хора. Плащат със своите оскъдни средства, плащат със своите сълзи на една българска мръсна и мрачна стена от безразличие и мълчание, българската „Стена на плача”.
“Ронещи горчиви сълзи кандидат-студенти пред Стената на плача тази година нямаше”
С такива и подобни умилителни наблюдения започват една камара творения на българските медии, които отразяват тазгодишната кандидатстудентска кампания. Централно място, разбира се, там намира прословутата Стена на плача на Софийския униоверситет. Това е едно място, което се намира зад факултета по Химия на СУ. То представлява един занемарен кът, гърбът на сградата на факултета. То е почти същото като това което виждате зад гърба на вашия блок. Накратко мърляво, тревясало и нерядко миришещо на тоалетна пространство, с които е изпъстрена нашата страна.
На тази сива, мръсна стена всяка година администрацията на СУ лепи едни листа, на които са принтирани резултатите от изпитите. Тези листа остават дълго време там, падат на земята, разлепят се, въргалят се и превръщат това грозно място в сюреалистична картина на перспективата, която очаква невинните абитуриенти в дебрите на българското образование. Точно на това, с извинение, гнусно място хиляди и хиляди младежи и девойки научават, може би, най-важната новина за своето бъдеще.
У нас навикът тъпче разума. Ние сме превърнали глупостта в рутина. Тя до толкова се е впила в поведението ни, че всеки проблясък на здрав разум бива обилно заглушен или в безразличие или във възмутено отхвърляне. Ако не беше така, до сега хиляди пъти щяхме да си зададем въпроса „Абе нормално ли е това?”. Щяхме да питаме къде се намират подобни стени на плача в Германия например. Щяхме не само да питаме, ами и да намерим отговорите на тези въпроси. При това любезната човешка цивилизация ни е дала в ръцете гигантски инструменти за въпроси и отговори. При това толкова евтина, че си е направо без пари. Нарича се Гугъл.
Та потърсете в Гугъл „Стена на плача” или Wall of Crying. Всъщност единственото, което ще ви излезе като информация от целия свят е единствената позната „Стена на плача” на днешното човечество. Не това не е мърлявата стена на СУ, това е Западната стена на юдейския Втори храм в Йерусалим. Да се утрепете от търсене няма да намерите друга подобна на нашите университетски стени на плача.
Изглежда, че ежегодно ние преживяваме нещо уникално. Такова нещо като стена на плача на университет по света няма никъде, освен в България. Да му се радваме ли? Нека му се радват фолклористите. Ние трябва да се запитаме, това нормално ли е или е плод на някаква девиация, на някакъв патологизъм. Като почнете по тая нишка ще направите умопомрачителното откритие, че българското висше образование е уникално не само със своите плачевни стени, то е уникално само по себе си.
Замислете се. Чували ли сте каква е била темата по География, която се паднала тази, миналата, по-миналата или която и да е година в Берлинския унивеситет? Виждали ли сте запотени майки да чакат своя Хосе от изпита по Литература в университета в Мадрид. А после Хосе да цъфне щастлив, че му се паднало „Душевните терзания на Санчо Панса пред вятърните мелници”. Забелязали ли сте кръшни репортерки на BBC, CNN или Deutsche Welleда да задават на английски, американски или немски кандидат-студент клиширания въпрос „Хареса ли ви темата?”.
Можете ли да цитирате кандидат-студентски бисери от Белгия? А Франция? А САЩ? Питали ли сте се защо е възможно от България един младеж да кандидатства с един изпит (Тойфел) едновременно за стотици чужди учебни заведения, а за да кандидатства за скръбните български вузове е необходимо да ги обикаля в един безумен маратон наречен кандидат-студентска сесия? При това Тойфел не е изпит за университет. Това е тест за оценка на знанията по езика. Тоест искат да уточнят дали кандидата ще разбере какво му говорят на лекциите. Та затова там задачите са за 4-5 клас, не е защото ние сме умни а те - глупави.
Като сме продължили с изпитите ... Замисля ли ли сте се нормално ли е преподавателите на университетите да изготвят кандидатстудентските задачи и теми, а в същото време да предлагат и курсове за тях. Не ви ли се струва това прозрачна корупционна схема? Нормално ли е на сайтът на Алма Матер да се предлагат кандидат-студентски курсове с цени. Това е позор. Алма Матер – уж водещата образователна институция в България е превърнала кандидатстването в един битак.
Страницата (http://www.uni-sofia.bg/index.php/bu...entski_kursove) с цени на кандидатстудентски курсове на Софйския университет позорят най-старото и авторитетно българско висше училище. Това е най-ниската възможна точка, която може да постигне българското образование. Защото тези курсове са нищо повече от един подкуп. Това е корупция, най-прозаична, най-грозна и най-елементарна. Тези, които подготвят изпитите, предлагат и крусовет за тях. Това е такова ужасно падение, че никога тези хора не могат да претендират, че са част от интелектуалния елит на страната. Напротив, те са част от академичния позор на България. Позор, чийто мащаб стана толкова голям, че дори и в чужбина вече е ясно забележим. Съвсем основателно Турция прилага санкции спрямо българското образование. Тук не става дума просто за фалшиви дипломи. Това е нищо. Тук става дума за цяло фалшиво образование. Тук става дума за гигантска корупционна система, чиято основна цел не е да развива наука и знание, а да печели от привилегията да стоиш на входа и да вземаш пари от всеки, който мине.
Истината е, че не трябва да има кандидат-студентски изпити. Всеки който е завършил средно образование трябва да има правото да влезе в български университет без допълнителен тест за знания. Това ще лиши системата от потенциала за корупция, ще облекчи десетки хиляди семейства от безумни разходи по курсове, помагала, откачени пътешествия по време на кандидат-студентската сесия. По разни изчисления това са стотици милиони разходи (между 500 милиона и 1 милиард) на обеднелите български домакинства всяка година. Отсяването на студентите не трябва да става веднъж на входа, а в процеса на следването. Така ще се реализира т.нар. фуния – много влизат, малко излизат. Нещо особено характерно за западната висша образователна система, която виждаме е далече над нашето българско ниво.
Това е само една прашинка от абсурдите в българското висше образование. Иронията е, че уж висшето ни образование, като висше, би трябвало да представлява най-елитната, най-прогресивна част на школската ни система. А всъщност тъкмо там изкристализират най-грозните, ретроградни и позорни черти на българското образование. В лицето на Сергей Игнатов България за пореден път не намери така необходимия й реформатор. За пореден път министър на образованието е един коформист, бездействен и безидеен. За пореден път заради безучастието на властта плащат хиляди, десетки хиляди семейства и млади хора. Плащат със своите оскъдни средства, плащат със своите сълзи на една българска мръсна и мрачна стена от безразличие и мълчание, българската „Стена на плача”.
Коментар