Tweet
Асистенти в университетите вече няма да има
Иванчо е млад човек, завършил образователно-квалификационна степен магистър. Той е твърдо решен да продължи израстването си в академичните среди. То в момента е дефинирано чрез проект-правилник за ЗРАС. Нека приемем, че Иванчо желае да стане "доцент". Пред него има два пътя:
Път 1. Постъпва на длъжност "асистент" и подписва 3 годишен срочен трудов договор. За този период той е длъжен да изпълни следните критерии:
1.1. Да напише дисертационен труд в очевидно задочна форма (той все пак работи, затова редовна изключваме, а за свободната той вече трябва да има готова в основата си дисертация - нещо, което не се очаква от един току що завършил магистър). С други думи нормалният период за обучение (който за задочно обучение е 4 години) е намален с една година;
1.2. Да направи необходимия хорариум от 300 часа на година лабораторни упражнения;
1.3. Да участва в поне два научно-изследователски проекта;
1.4. Да е ръководител на дипломни работи на определено от правилника на ВУЗ-а количество студенти И докторанти (странно как един докторант трябва да е ръководител на друг?) ;
1.5. Да направи необходим брой научни публикации, които (щом са изнесени) са отделни от неговата дисертационна работа.
1.6. Да е участвал в разработването на учебна програма.
Изпълвайки критерии 1.1 - 1.6 Иванчо става "главен асистент". Ако Иванчо не изпълни критериите за да стане "главен асистент", то според правилника неговия срочен трудов договор като асистент НЕ СЕ преподписва!!!
1.7. Вече станал "главен асистент" трябва да се направи монографичен труд и определен брой НОВИ публикации в научни списания (по ЗРАС публикациите преди добиване на степен "доктор" не се признават за "доцент").
1.8. Да издаде учебник.
1.9. Да участва в поне два НОВИ научни проекта (засега в средите този момент е спорен - дали старите му две участия се признават на това ниво или не?).
1.10. Отново работа в разработване на учебна програма за курс (отново спорно - виж скобите към 1.9).
Изпълнявайки 1.1 - 1.10 Иванчо успешно става доцент!
Път 2. Лесния път за Иванчо е:
2.1. Да бъде хоноруван преподавател за две години (сиреч не е "щатна бройка"). Вероятно "двете години" са свързани и с покриване на норматив от 600 учебни часа (правилникът не казва). По път 1 задължителните часове са 900 (три години през които кара докторантура и едновременно с това преподава).
2.2. Изкарва докторантура в каквато форма желае, но той вероятно ще избере "редовна". Обучението в тази форма е 3 години, т.е. точно толкова, колкото Иванчо има на разположение в "път 1", но като задочник (!)
2.3. Пише монография и изкарва необходимият брой научни публикации (същите както в точка 1.7).
2.4. Издава учебник (същото както в точка 1.8 )
2.5. Участва в два научни проекта (същото както в точка 1.9)
2.6. Участва в изработването на учебна програма за курс (същото както 1.10)
Сега въпросът, който е на дневен ред е: "за чий му е на Иванчо да става асистент и главен асистент" (тоест да минава по път 1)? Дори точки 1.9 и 1.10 да не са валидни, отново достигането на длъжност "доцент" е по-сложно по път 1 отколкото по път 2 (не е притиснат от тригодишния срок, не ръководи дипломанти и докторанти, броят публикации които издава е по-малък, норматива за часове най-вероятно е по-малък). Освен всичко друго по път 2 той има законното право да работи в частна фирма на редовен трудов договор, а по път 1 - не.
Единственият плюс за страданията, които ще изпита като асистент и главен асистент е щатната заплата от 400 лева. Като хоноруван асистент ще взима малко по-малко. А нищо чудно скоро може би ще същите пари (с оглед острата липса на кадри - 50% дефицит на асистенти в национален мащаб).
Според мен длъжностите "асистент" и "главен асистент" се обезсмислиха. По-разумно и по-спокойно е човек да си стане директно доцент.
Път 1. Постъпва на длъжност "асистент" и подписва 3 годишен срочен трудов договор. За този период той е длъжен да изпълни следните критерии:
1.1. Да напише дисертационен труд в очевидно задочна форма (той все пак работи, затова редовна изключваме, а за свободната той вече трябва да има готова в основата си дисертация - нещо, което не се очаква от един току що завършил магистър). С други думи нормалният период за обучение (който за задочно обучение е 4 години) е намален с една година;
1.2. Да направи необходимия хорариум от 300 часа на година лабораторни упражнения;
1.3. Да участва в поне два научно-изследователски проекта;
1.4. Да е ръководител на дипломни работи на определено от правилника на ВУЗ-а количество студенти И докторанти (странно как един докторант трябва да е ръководител на друг?) ;
1.5. Да направи необходим брой научни публикации, които (щом са изнесени) са отделни от неговата дисертационна работа.
1.6. Да е участвал в разработването на учебна програма.
Изпълвайки критерии 1.1 - 1.6 Иванчо става "главен асистент". Ако Иванчо не изпълни критериите за да стане "главен асистент", то според правилника неговия срочен трудов договор като асистент НЕ СЕ преподписва!!!
1.7. Вече станал "главен асистент" трябва да се направи монографичен труд и определен брой НОВИ публикации в научни списания (по ЗРАС публикациите преди добиване на степен "доктор" не се признават за "доцент").
1.8. Да издаде учебник.
1.9. Да участва в поне два НОВИ научни проекта (засега в средите този момент е спорен - дали старите му две участия се признават на това ниво или не?).
1.10. Отново работа в разработване на учебна програма за курс (отново спорно - виж скобите към 1.9).
Изпълнявайки 1.1 - 1.10 Иванчо успешно става доцент!
Път 2. Лесния път за Иванчо е:
2.1. Да бъде хоноруван преподавател за две години (сиреч не е "щатна бройка"). Вероятно "двете години" са свързани и с покриване на норматив от 600 учебни часа (правилникът не казва). По път 1 задължителните часове са 900 (три години през които кара докторантура и едновременно с това преподава).
2.2. Изкарва докторантура в каквато форма желае, но той вероятно ще избере "редовна". Обучението в тази форма е 3 години, т.е. точно толкова, колкото Иванчо има на разположение в "път 1", но като задочник (!)
2.3. Пише монография и изкарва необходимият брой научни публикации (същите както в точка 1.7).
2.4. Издава учебник (същото както в точка 1.8 )
2.5. Участва в два научни проекта (същото както в точка 1.9)
2.6. Участва в изработването на учебна програма за курс (същото както 1.10)
Сега въпросът, който е на дневен ред е: "за чий му е на Иванчо да става асистент и главен асистент" (тоест да минава по път 1)? Дори точки 1.9 и 1.10 да не са валидни, отново достигането на длъжност "доцент" е по-сложно по път 1 отколкото по път 2 (не е притиснат от тригодишния срок, не ръководи дипломанти и докторанти, броят публикации които издава е по-малък, норматива за часове най-вероятно е по-малък). Освен всичко друго по път 2 той има законното право да работи в частна фирма на редовен трудов договор, а по път 1 - не.
Единственият плюс за страданията, които ще изпита като асистент и главен асистент е щатната заплата от 400 лева. Като хоноруван асистент ще взима малко по-малко. А нищо чудно скоро може би ще същите пари (с оглед острата липса на кадри - 50% дефицит на асистенти в национален мащаб).
Според мен длъжностите "асистент" и "главен асистент" се обезсмислиха. По-разумно и по-спокойно е човек да си стане директно доцент.
Проблемът е как точно да бъдат подбирани въпросните хоноровани преподаватели...
... 
Коментар