Бангаранга

[Bogoljub Gagic]

Ако перифразираме Славка Калчева "Бяла роза не е поп-фолк, тя е народна песен!", то "Бангаранга" е...?

[jkd]

Вее ги малко, ама... (от 1:35 започва интересното):

Освен бангарангата, другите две песни, които е представила Дара като възможен избор за eвровизия:

https://genius.com/Dara-this-is-me-lyrics

https://genius.com/Dara-curse-lyrics

[Asteri]

айде, да правим деня на евровизята национален празник и да сменяме химна

[blackfirefly]

Бангарангата те тука не е ОК... https://life.dir.bg/zvezdi/vizhte-da...-prayda-snimki

[ittso]

Тинтири-минтири...Имам някакво дежавю, но не се сещам конкретно какво беше. Някой да се сеща?

[kameno karp]

А ти кой си,че не се сещам?🤔 Стар крив ерген живеещ с мама илиииии....

[jkd]

Бангарангата те тука не е ОК... https://life.dir.bg/zvezdi/vizhte-da...-prayda-snimki

На мен песента ми прави настроение. Готино изпълнение. Ако и да е на такова място. Просто трябва да се погледне в правилния контекст.

ТИРЕЗИЙ:
Ще пита някой как не ме е срам
на моите години да танцувам
и със брашлян глава да увенчая.
Но бог не е определил дали
Млад или стар е редно да танцува –
той иска почести от всички хора,
а не да бъде тачен от малциа

[към цар Пентей]
А ти с чевръстия език си служиш гладко,
но в думите ти няма капка разум.
А дръзкият и речовит човек
лош гражданин е, щом му липсва мисъл.
…
За хората, младежо, съществуват
две начала; едната е Деметра,
или Земята – зови я както искаш.
Тя дава твърдата храна на хората.
От друга пък страна синът Семелин
Открил е течно питие от грозде
И дал го е на смъртните нещастници,
И по пресича техните страдания
Щом се наситят с лозовите сокове;
Забрана за бедите всекидневни
Дарява – няма друг подобен лек!

ДИОНИС:
Има святост в мрака.

Вакханки,
Еврипид,
прев. Доротея Табакова
2012

[blackfirefly]

Предполагам, че песента носи настроение и на доста деца. За това си мисля, че не е ОК да е на такова място...

[Bogoljub Gagic]

#125.1
kameno karp коментира
Днес, 14:10
А ти кой си,че не се сещам?🤔 Стар крив ерген живеещ с мама илиииии....

Днес на няколко места прочетох, че "традиционното българско семейство се състои от мъж на средна възраст и майка му".

[sonda]

И кой кой гледа ?

[Bogoljub Gagic]

Майката сина.

[дядо владо]

......пичУи, като на вълните на "дарик носталджи" излезе "КласикА" и слушам ТОВА към кои да мина

[sonda]

Днес на няколко места прочетох, че "традиционното българско семейство се състои от мъж на средна възраст и майка му".

https://www.youtube.com/watch?v=C12LpCaQv8M

[jkd]

...към кои да мина

Към българските изпълнения на класика. Обаче за момента за това се сещам - не е точно в жанра, но целият албум е уникално добър. Знам откъде се теглят повечето записи на плочите на Балкантон (за който иска):

Variety Orchestra of the Bulgarian Radio and Television – Soul Bossa Nova 1966

[Bogoljub Gagic]

Владислав "Патреотейката" Славов също се е отчел:

[jordanov sv]

Още фенове на тоталния Еврохит

https://offnews.bg/offtopic/dve-lege...ch-868913.html

[sonda]

Това, което аз, заедно с мене подобните строих навремето за България, любителите на чалгата и циците като вас му таковаха таковата. ПАВЕЦ Чаира, печатния комплекс на София-прес, недовършената и оставена да се руши сграда зад Литекс и Софарма кулите...За платените данъци, от които не съм видял цент полза, да не говорим. Глас и артистичност нямам, точно както и Дара. А виж талант, креативност и трудолюбие не ми липсват, ако трябва да вярвам на отзивите на ръководители от Форчън 100 компании. Светът не се движи от певачки.
Не ви искам вниманието, нито да тръскате цици от мое име. Просто не ми натрапвайте лошия си вкус.

Да, но грешиш...Миналото трябва да бъде напълно забравено, ВСИЧКО от него отречето , което се и случва..Всичко , което се вижда и усеща наоколо Е създадено от башибозуците на Погрома, наречен "преход"..

Понеже обичам да цитирам Росен Петров:


Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда. Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.


Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.


Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва... 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.


Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.


Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.


И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.


И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним !

[sek.1]

Единя ми дядо от 1968 до 1971 година е бил главен инженер по монтажа на турбините в Асуан Египет . Целия инженерен екип по изграждането на язовира и централата е бил от българи . Специално язовир Искър е построен с огромна далновидност за развитието на София . Когато е построен София е била няма и половин милион жители сега е между два и три а изгледи дори за минимален недостиг на вода в София дори и при поредица от сушави години няма . За Кремиковци ще кажа само че най големия МК в средна Европа е в Кошице Словакия . Между 3 и 4 пъти е по голям от нашия Кремиковци и не е спирал и за секунда . В добрите години на социализма там са работили около 20 000 човека сега са над 30 000 .

[blackfirefly]

Спомням си навремето колко "специалисти" се изредиха по ТВ да обясняват как язовир Искър не е сметнат добре и как софиянци са го изпили. Всичко това за водната криза в София по времето на Янчулев. А колко небивалици са изговорени от тогава не е истина...

[sek.1]

Тогава язовира го източиха през ВЕЦовете надолу .

[MM1980]

Да, но грешиш...Миналото трябва да бъде напълно забравено, ВСИЧКО от него отречето , което се и случва..Всичко , което се вижда и усеща наоколо Е създадено от башибозуците на Погрома, наречен "преход"..

Понеже обичам да цитирам Росен Петров:


Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда. Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.


Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.


Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва... 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.


Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.


Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.


И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.


И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним !

Нема нема, и.... бангаранга, или? Как па все на политика избива всичко, че и пригласят... За-е-би...

[sonda]

Нема нема, и.... бангаранга, или? Как па все на политика избива всичко, че и пригласят... За-е-би...

.История се нарича, история...,не политика..Ма не са ти ясни тия работи нещо ..Ти си видел ново мнение в темата за бангаранга и си се наДал да прочетеш нещо за съотношението на левата цица къмто десната...