Tweet
Доста се чудих дали да пиша за това, но защо пък не? Предупреждавам, всичко казано си е мое лично мнение, ако някой не е съгласен, проблема си е негов.
Конкретно за концертите:
Ден първи. Leave's eyes - видях ги, даже се изненадах, защото не си бях подготвил домашното и нямах идея кои са. Естествено, "Тинчето" няма как да я сбърка човек. Всичко хубаво, само дето освен силно изкривен бас и тук там нещо от вокала, не се чуваше нищо друго. Тъпо. Много тъпо.
На Epica същата история - гледам китариста дърпа струните, мъчи се човека, обаче ... не се чува. Започнаха да се чуват какви ли не предположения - от това, че заради Софийския фест се мъчат да прецакат Каварненския, минавайки през идеята, че озвучителите си пазят апаратурата "за по-късно" и завършвайки със средностатистическа некадърност. Всъщност, последното включваше предположения за несвойствена употреба на ушите на операторите на пулта, но ако цитирам дословно, ще си изпрося бан.
Жалко и за двете групи - особено за Епика, наистина исках да ги ЧУЯ...
После дойде Доро. Ааааа.... Доро! Доро! Доро! Признавам си, Heavy metal tango и All we are са едни от парчетата, които ме "вкараха в пътя", a и след разпадането на Warlock пак си слушах Доро, но не очаквах нещо особено. Обаче кака Дороти Пеш направо ме разби! Който си го може... Признавам си - на Chains Are On (Egypt - Dio) се разревах. И въобще - за единият час, с който разполагаше, Доро успя да сътвори не концерт, а Преживяване!
За отбелязване е, че звукът беше съвсем приемлив. Дали има връзка с факта, че някакъв по-възрастен тип се завъртя за малко покрай пултовете - не знам.
Та в еуфорията, в която бях изпаднал след Доро, се появява Таррррря. Леле ... трагедия в три действия. С усилие на волята изтърпях първите 2 парчета. Хайде, викам си, ясно, че Таря не е Nightwish, изтърпях дори вариациите на тема на Sleeping sun, но когато започна да се гаври с Poison (Alice Cooper) - е, писна ми, теглих една яка майна и си тръгнах. По-интересното е, че няколко души от компанията бяха дошли специално за Таря и също си тръгнаха, силно разочаровани.
Не, Таря не си е загубила гласа. Просто ... музиката я няма. Моята музика я няма. Атросити не ги дочаках.
Ден втори: Заради дребно недоразумение, изпуснахме Korpiklaani
Яд ме е, още повече отзивите от приятели бяха от "Невероятни пичове" до "Разцепихме се!". Както и да е, ще ги видим другия път.
Останалото е отвратен звук. Хайде, Дистракшън може толкова да си могат, не съм ги виждал на живо досега, обаче със Содъм и Криейтър "се познаваме". Въпреки, че знам почти целия сетлист на Содъм наизуст и примерно половината на Криейтър, виждах доста зор да разбера какво точно свирят в момента. Тонрежисьора сигурно живееше с идеята, че озвучава някоя рапърска сватба - бас да има, другото не е важно. Ушите, мамата... Въпреки, че си изкуфях порядъчно и на Содъм и на Криейтър, си тръгнах доста раздразнен, тъкмо заради отвратителния звук. А съм ги чувал и друг път на концерт, знам какво могат.
Ден трети. Опа, изненада. Можело и да има звук значи. Мистика някаква...
Войвод няма да ги коментирам. Нищо против тях, просто никога не са ми били в "кръвната група".
Primal Fear. Лелееее...! Чак се чудя как съм ги пропуснал тия хора досега! Директно ми махнаха главата - невероятни пичове! Metal is forever! Пак да дойдат, шак ще ги гледам! Як олдскул, направен по всички правила на изкуството. Тия дни ще преслушам по-старите им албуми и ще решавам, но новият ще си го купя със сигурност!
Anihilator. Очаквах много, получих много. Любимата ми "Алис в градската градинка" малко я посъкратиха, но и без това вратът ми вече започна да отказва, та не им се сърдя. Всъщност, вратът ми започна да отказва тъкмо след въпроса "Искате ли малко олскул спид?". Така и не можах да се сетя за името на парчето, но на кого му пука - купонясах си здраво! Не случайно първата година в Молдова (93та май беше) се спасявах от лудване тъкмо с Coma of soul.
Между другото към края на Анаялейтър звукът започна пак да се скапва. Постоянно заглъхване, от време на време се губи по нещо... поздрави на озвучителите и на семействата им.
Accept. Новия пич не е Удо, но в общи линии ми хареса. Сетлиста като че ли можеше и да е по-добър. Шоуто като такова също можеше да е по-добро. Уф, не знам, предполагам,че тъкмо от Аксепт очаквах максимума и когато вместо това се получи просто приятен купон, бях на ръба да се разочаровам. Е, след Princess of a down и Fast as a shark им простих и си тръгнах ухилен и щастлив, но, признавам си, и Праймъл фиър и Анаялейтър ми харесаха повече.
Звукът си остана проблемен, за което още веднъж поздрави на всички отговорни - почти успяха да ми провалят купона.
Конкретно за концертите:
Ден първи. Leave's eyes - видях ги, даже се изненадах, защото не си бях подготвил домашното и нямах идея кои са. Естествено, "Тинчето" няма как да я сбърка човек. Всичко хубаво, само дето освен силно изкривен бас и тук там нещо от вокала, не се чуваше нищо друго. Тъпо. Много тъпо.
На Epica същата история - гледам китариста дърпа струните, мъчи се човека, обаче ... не се чува. Започнаха да се чуват какви ли не предположения - от това, че заради Софийския фест се мъчат да прецакат Каварненския, минавайки през идеята, че озвучителите си пазят апаратурата "за по-късно" и завършвайки със средностатистическа некадърност. Всъщност, последното включваше предположения за несвойствена употреба на ушите на операторите на пулта, но ако цитирам дословно, ще си изпрося бан.
Жалко и за двете групи - особено за Епика, наистина исках да ги ЧУЯ...
После дойде Доро. Ааааа.... Доро! Доро! Доро! Признавам си, Heavy metal tango и All we are са едни от парчетата, които ме "вкараха в пътя", a и след разпадането на Warlock пак си слушах Доро, но не очаквах нещо особено. Обаче кака Дороти Пеш направо ме разби! Който си го може... Признавам си - на Chains Are On (Egypt - Dio) се разревах. И въобще - за единият час, с който разполагаше, Доро успя да сътвори не концерт, а Преживяване!
За отбелязване е, че звукът беше съвсем приемлив. Дали има връзка с факта, че някакъв по-възрастен тип се завъртя за малко покрай пултовете - не знам.
Та в еуфорията, в която бях изпаднал след Доро, се появява Таррррря. Леле ... трагедия в три действия. С усилие на волята изтърпях първите 2 парчета. Хайде, викам си, ясно, че Таря не е Nightwish, изтърпях дори вариациите на тема на Sleeping sun, но когато започна да се гаври с Poison (Alice Cooper) - е, писна ми, теглих една яка майна и си тръгнах. По-интересното е, че няколко души от компанията бяха дошли специално за Таря и също си тръгнаха, силно разочаровани.
Не, Таря не си е загубила гласа. Просто ... музиката я няма. Моята музика я няма. Атросити не ги дочаках.
Ден втори: Заради дребно недоразумение, изпуснахме Korpiklaani
Яд ме е, още повече отзивите от приятели бяха от "Невероятни пичове" до "Разцепихме се!". Както и да е, ще ги видим другия път. Останалото е отвратен звук. Хайде, Дистракшън може толкова да си могат, не съм ги виждал на живо досега, обаче със Содъм и Криейтър "се познаваме". Въпреки, че знам почти целия сетлист на Содъм наизуст и примерно половината на Криейтър, виждах доста зор да разбера какво точно свирят в момента. Тонрежисьора сигурно живееше с идеята, че озвучава някоя рапърска сватба - бас да има, другото не е важно. Ушите, мамата... Въпреки, че си изкуфях порядъчно и на Содъм и на Криейтър, си тръгнах доста раздразнен, тъкмо заради отвратителния звук. А съм ги чувал и друг път на концерт, знам какво могат.
Ден трети. Опа, изненада. Можело и да има звук значи. Мистика някаква...
Войвод няма да ги коментирам. Нищо против тях, просто никога не са ми били в "кръвната група".
Primal Fear. Лелееее...! Чак се чудя как съм ги пропуснал тия хора досега! Директно ми махнаха главата - невероятни пичове! Metal is forever! Пак да дойдат, шак ще ги гледам! Як олдскул, направен по всички правила на изкуството. Тия дни ще преслушам по-старите им албуми и ще решавам, но новият ще си го купя със сигурност!
Anihilator. Очаквах много, получих много. Любимата ми "Алис в градската градинка" малко я посъкратиха, но и без това вратът ми вече започна да отказва, та не им се сърдя. Всъщност, вратът ми започна да отказва тъкмо след въпроса "Искате ли малко олскул спид?". Така и не можах да се сетя за името на парчето, но на кого му пука - купонясах си здраво! Не случайно първата година в Молдова (93та май беше) се спасявах от лудване тъкмо с Coma of soul.
Между другото към края на Анаялейтър звукът започна пак да се скапва. Постоянно заглъхване, от време на време се губи по нещо... поздрави на озвучителите и на семействата им.
Accept. Новия пич не е Удо, но в общи линии ми хареса. Сетлиста като че ли можеше и да е по-добър. Шоуто като такова също можеше да е по-добро. Уф, не знам, предполагам,че тъкмо от Аксепт очаквах максимума и когато вместо това се получи просто приятен купон, бях на ръба да се разочаровам. Е, след Princess of a down и Fast as a shark им простих и си тръгнах ухилен и щастлив, но, признавам си, и Праймъл фиър и Анаялейтър ми харесаха повече.
Звукът си остана проблемен, за което още веднъж поздрави на всички отговорни - почти успяха да ми провалят купона.
Коментар