Tweet
Гледах го по телевизията в далечната 1990та. Изпуснах началото, гледах го до средата, и така и не разбрах как се казва, чий е, кога е правен...
Какво помня от филма:
- Свежо, леко налудничаво българско филмче, здрава подигравка с бюрокрацията и солиден размисъл върху отчуждението.
Почина бабата на главния герой, и човекът отиде в някаква администрация да запишат смъртта. Добра се до гише номер няколко хиляди, матово стъкло с процеп отдолу. Каза "Баба ми почина", отвътре се чу глас "Паспорта !!!", и човечецът си мушна паспорта в процепа. Гласът каза "Това е", и гишето затвори.
- Естествено, оказа се че са искали паспорта на бабата, а не неговия. Бюрократите записаха че той е починал, не баба му, и се оказа че няма начин да докаже че още е жив.
- Повика нотариус и го заведе при свидетели да удостоверят че го познават. Свидетелите (един от тях с Кавазаки) до един казаха че не го познават. Чу се звън, нотариусът измъкна от джоба си огромен будилник, каза "Свърши работното време" и си замина. Нашият гледа приятелите си втрещен, а те му се ухилиха, оня с мотора го потупа по рамото и каза "Споко бе Боре, свои хора сме, няма да те дъним пред ченгетата я".
- Постепенно престана да съществува, никой вече не го забелязваше.
- Една нощ, съвсем самотен, забеляза на тротоара някаква лелка която вървеше бързо към него с широко отворени за прегръдка ръце. Човечецът се трогна, затича се и той с разперени ръце към лелката. Чу се трясък, и двамата се озоваха в стъклария. Оказа се че лелката не е тичала да го прегръща, а е носела голямо стъкло. Съответно лелката му чете конско.
Това е което помня от филма. Някой сеща ли се за кой филм става въпрос ?
Мерси предварително
Какво помня от филма:
- Свежо, леко налудничаво българско филмче, здрава подигравка с бюрокрацията и солиден размисъл върху отчуждението.
Почина бабата на главния герой, и човекът отиде в някаква администрация да запишат смъртта. Добра се до гише номер няколко хиляди, матово стъкло с процеп отдолу. Каза "Баба ми почина", отвътре се чу глас "Паспорта !!!", и човечецът си мушна паспорта в процепа. Гласът каза "Това е", и гишето затвори.
- Естествено, оказа се че са искали паспорта на бабата, а не неговия. Бюрократите записаха че той е починал, не баба му, и се оказа че няма начин да докаже че още е жив.
- Повика нотариус и го заведе при свидетели да удостоверят че го познават. Свидетелите (един от тях с Кавазаки) до един казаха че не го познават. Чу се звън, нотариусът измъкна от джоба си огромен будилник, каза "Свърши работното време" и си замина. Нашият гледа приятелите си втрещен, а те му се ухилиха, оня с мотора го потупа по рамото и каза "Споко бе Боре, свои хора сме, няма да те дъним пред ченгетата я".
- Постепенно престана да съществува, никой вече не го забелязваше.
- Една нощ, съвсем самотен, забеляза на тротоара някаква лелка която вървеше бързо към него с широко отворени за прегръдка ръце. Човечецът се трогна, затича се и той с разперени ръце към лелката. Чу се трясък, и двамата се озоваха в стъклария. Оказа се че лелката не е тичала да го прегръща, а е носела голямо стъкло. Съответно лелката му чете конско.
Това е което помня от филма. Някой сеща ли се за кой филм става въпрос ?
Мерси предварително
Коментар