Tweet
Дойде ми "на ум" една история, която баба ми ми разказа преди много време.
Ето и историята:
Още по турско време, умрял в селото един строг чорбаджия. Много се карал на ратаите си и ги следял да не го крадат или лъжат. Всички те му имали "страха" и уважението. Та, вечерта след погребението, в селската кръчма възникнал спор. Почерпени стабилно, младите мъже започнали да се изтъкват кой е по- смел и по- куражлия. Стигнало се и до предизвикателството! Най- куражлията от тайфата, предложил да отиде посреднощ на гробищата, до гроба на чорбаджията. За доказателство, че е бил там се уговорили да си забие ножа на гроба. "По видело" щели да отидат с компанията и всички да видят какъв е "ербап". Речено- сторено!
На другия ден търсили, търсили "ербапа"... Намерили го умрял на гроба на чорбаджията... Било е късна есен или зима, мъжете ходели с яморлуци. "Нашия" като приклекнал да забие ножа не видял, че си пробожда и яморлука. Като се обърнал да си ходи, нещо го дръпнало от гроба- и до там! "Пукнало" му се е сърцето, каза ми баба.
Тази история има ли я и по вашия край? А вие какви ли истории знаете...?
Живея в Пловдив, в кв. Прослав. Квартал сме отпреди 40 години, иначе сме били- село Мечкюр... Така, че си "заплювам" историята като Мечкюрска!
Ето и историята:
Още по турско време, умрял в селото един строг чорбаджия. Много се карал на ратаите си и ги следял да не го крадат или лъжат. Всички те му имали "страха" и уважението. Та, вечерта след погребението, в селската кръчма възникнал спор. Почерпени стабилно, младите мъже започнали да се изтъкват кой е по- смел и по- куражлия. Стигнало се и до предизвикателството! Най- куражлията от тайфата, предложил да отиде посреднощ на гробищата, до гроба на чорбаджията. За доказателство, че е бил там се уговорили да си забие ножа на гроба. "По видело" щели да отидат с компанията и всички да видят какъв е "ербап". Речено- сторено!
На другия ден търсили, търсили "ербапа"... Намерили го умрял на гроба на чорбаджията... Било е късна есен или зима, мъжете ходели с яморлуци. "Нашия" като приклекнал да забие ножа не видял, че си пробожда и яморлука. Като се обърнал да си ходи, нещо го дръпнало от гроба- и до там! "Пукнало" му се е сърцето, каза ми баба.
Тази история има ли я и по вашия край? А вие какви ли истории знаете...?
Живея в Пловдив, в кв. Прослав. Квартал сме отпреди 40 години, иначе сме били- село Мечкюр... Така, че си "заплювам" историята като Мечкюрска!
аз съм от Пиринския край, баба ми ми е разказвла, че по време на турското робство (от нейната баба го знаела) беят бил много лош. Задявал де що има невеста, а който посмеел да се опълчи-отрязвали му главата на края на едно дере. Беят трябвало да тръгне в една късна вечер нанякъде. Минавайки покрай дерето, където режели главите на ,,гяурите,, видял някакви светлинки и много глави да се търкалят към него. От страх така пришпорил коня, че той го хвърлил. Паднал, пребил се и останал инвалид. На сутринта пратил хора да видят наистина ли има глави. Оказало се, че нивата била пълна с необрани зелки...
Коментар