Започвам тази тема с ясното съзнание, че ще предизвика доста противоречиви изказвания, което е именно целта ми. Моля, преди да нападнете клавиатурата да помислите малко повече, както ще се опитам да направя и аз.
Ето моето мнение по въпроса:
Понятието "електронна музика" всъщност включва доста различни и разнообразни стилове и произведения, някои от които са направо шедьоври в изкуството и датира още от началото на 60-те години.
В конкретния случай визирам само неща от рода на хаус, транс, габа и т.н., т.е. свързани с една определена "парти-култура".
В личната ми класация тази т.нар. "музика" е доста по-долу от например чалгата и хип-хоп-а. Това, което ме дразни в нея е крещящата липса на креативност и подчиненост на "зациклянето". Слушал съм доста подобни неща, ходил съм на различни партита, включително няколко пъти на "Метрополис" и все повече се убеждавам, че тази "парти-музика" е свързана с "парти-култура" и за правилното й възприемане е необходима "парти-дрога". Иначе даже и най-трагичният "музикален инвалид" няма да издържи неколкочасови сетове от циклещи интродукции.
Комбинацията от "бийт" усилен до подходящо ниво + съответната химия постигат чудеса с психиката на хората - често се стига и до изпадане в своеобразен транс. Не случайно талантливите диджеи усещат точно как да манипулират ритъма за постигане на максимален ефект. В резултат на всичко това човек се чувства като част от една хомогенна маса, което е изключително приятно като изживяване и създава усещане за екстаз.
Този образец присъства в много култури от хилядолетия - ритмичен транс подмомогнат от химикали, в който се включва цялото племе.
Лошото в случая е, че това направо смачква индивидуалността, креативността и всички подобни неща, които движат хората напред. Не случайно тези култури, в които присъстват подобни ритуали са на същата степен в развитието си както преди хиляди години.
Ето моето мнение по въпроса:
Понятието "електронна музика" всъщност включва доста различни и разнообразни стилове и произведения, някои от които са направо шедьоври в изкуството и датира още от началото на 60-те години.
В конкретния случай визирам само неща от рода на хаус, транс, габа и т.н., т.е. свързани с една определена "парти-култура".
В личната ми класация тази т.нар. "музика" е доста по-долу от например чалгата и хип-хоп-а. Това, което ме дразни в нея е крещящата липса на креативност и подчиненост на "зациклянето". Слушал съм доста подобни неща, ходил съм на различни партита, включително няколко пъти на "Метрополис" и все повече се убеждавам, че тази "парти-музика" е свързана с "парти-култура" и за правилното й възприемане е необходима "парти-дрога". Иначе даже и най-трагичният "музикален инвалид" няма да издържи неколкочасови сетове от циклещи интродукции.
Комбинацията от "бийт" усилен до подходящо ниво + съответната химия постигат чудеса с психиката на хората - често се стига и до изпадане в своеобразен транс. Не случайно талантливите диджеи усещат точно как да манипулират ритъма за постигане на максимален ефект. В резултат на всичко това човек се чувства като част от една хомогенна маса, което е изключително приятно като изживяване и създава усещане за екстаз.
Този образец присъства в много култури от хилядолетия - ритмичен транс подмомогнат от химикали, в който се включва цялото племе.
Лошото в случая е, че това направо смачква индивидуалността, креативността и всички подобни неща, които движат хората напред. Не случайно тези култури, в които присъстват подобни ритуали са на същата степен в развитието си както преди хиляди години.
Коментар