Tweet
НЕКА СИ ПРИПОМНИМ
Освен в нашия виртуален форум, всеки ден от 9,30 д 12,00 участвам в един вербално-юмручен с бивши колеги от Нефтохим.
Споровете се водят едновременно най-малко по две теми.Примерно, премиершип и финансовия министър. Обсъждаме и телевизионни програми, културни събития. Споровете са такива, че рядко някой слуша ругите. Всеки говори на себе си и за своето.
Ако сте забелязали, някои хора имат свойството да направят така, че останалите да ги слушат, когато те вземат думата.
В петък взе думата Сашо и ни разказа как с отвращение гледал по руската телевизия дълги-дълги обсъждания на филма „Чапаев”. „Виновни” бяха всички руснаци, всички ОНДенци (без Прибалтика и Грузия!!) за това, че са правени подобни филми, героизиращи червените, които все бият белите...А художествените достоинства – както разбирате – никави! Много слюнки капаха по масата, подскачаха кафените чашки, обръщаха се към нашата маса учудени посетители.
Аз, както сте забелязали, съм по-скоро русофил, отколкото друг. Но, ако някой хули Хайне и Гьоте – ставам германофил.Няма да простя и на тези, които се отнесат неуважително към Твен, Лонгфелоу, Зола.
Направих малко справки в НЕТ-а и написах и раздаадох 7-8 екземпляра отговор на Сашо тази сутрин, след като се събрахме.
Ето някои неща, които Сашо не знаеше за филма, или нарочно премълчаваше.
-Да. „Чапаев” получава през 1935 година Сталинска премия. Обаче,
-е обявен за най-добър чуждестранен филм от National Board of Revews,
-Бронзов медал на американките кинокритици 1946г.
-Пак от тях филмът е включен в стоте най-добри филми на века през 1976 г.
-Получил е Гран При на световното изложение в Париж 1937 г.
От друга стрна Сталин е гледал „Чапаев” 30!! Пъти за една година.
Едно нещо не можеше да разбере пишманкритикът Сашко. Ретроспективният показ на такива филми дава на новото поколение представа (а не пропаганда и носталгия!) за онова време.
Само велик наарод и голяма нация могат да се самоиронизират и то безпощадно, както го правят руснаците във вицовете за Чапай и Петька, за Щирлиц и Кет...
Пак по руските телевизии вървят предавания за големи личности с малко известни съдби и творчество.
Имаше такова за писателя-поет Владимир Солоухин. Този талантлив писател е бил сред съветските си колеги, комай, най-големият оффроудер! Пренебрегвал всички канони и правила.
През 1976 година е включен в състава на делегация от съветски писатели в Ню Йорк. В групата цивилните ченгета са били повече от писателите. А Солоухин им извърта такъв номер. Хваща влака и отпрашва във Вермонт при Солженицин!
Такива ръботи Паартията не прощава.
Устройват му разгром на пленум на СП СССР. Нахвърлят се върху него и колеги. Като му дават думата, той прочита стихотворението си „Волки”.
http://www.peoples.ru/art/literature/prose/roman/vladimir_solouhin/poetry_volki.shtml
„............................................................
И вие сиви бяхте
И вие бяхте смели в началото.
Но вас ви охраниха
И ви направиха кучета-пазачи.
Научихте се да се подмилквате ислужите
Заради коричката хляб.
И получихте достойна награда –
Синджир и нашийник.
Треперите в клетките
Когато ловът започне.
Ние, вълците, на този свят
Най-презираме кучетата.
Владимир Солоухин става инициатор за построяването наново на храма Христа Спасителя. Събира средствата и се учудва, че такива пари едва стигат за два танка.
А като почива през 1997 година, го отпяват в незавършения още храм.
В НЕТа могат да се прочетат повестта „Капля росы” и романът „Приговор”.
Освен в нашия виртуален форум, всеки ден от 9,30 д 12,00 участвам в един вербално-юмручен с бивши колеги от Нефтохим.
Споровете се водят едновременно най-малко по две теми.Примерно, премиершип и финансовия министър. Обсъждаме и телевизионни програми, културни събития. Споровете са такива, че рядко някой слуша ругите. Всеки говори на себе си и за своето.
Ако сте забелязали, някои хора имат свойството да направят така, че останалите да ги слушат, когато те вземат думата.
В петък взе думата Сашо и ни разказа как с отвращение гледал по руската телевизия дълги-дълги обсъждания на филма „Чапаев”. „Виновни” бяха всички руснаци, всички ОНДенци (без Прибалтика и Грузия!!) за това, че са правени подобни филми, героизиращи червените, които все бият белите...А художествените достоинства – както разбирате – никави! Много слюнки капаха по масата, подскачаха кафените чашки, обръщаха се към нашата маса учудени посетители.
Аз, както сте забелязали, съм по-скоро русофил, отколкото друг. Но, ако някой хули Хайне и Гьоте – ставам германофил.Няма да простя и на тези, които се отнесат неуважително към Твен, Лонгфелоу, Зола.
Направих малко справки в НЕТ-а и написах и раздаадох 7-8 екземпляра отговор на Сашо тази сутрин, след като се събрахме.
Ето някои неща, които Сашо не знаеше за филма, или нарочно премълчаваше.
-Да. „Чапаев” получава през 1935 година Сталинска премия. Обаче,
-е обявен за най-добър чуждестранен филм от National Board of Revews,
-Бронзов медал на американките кинокритици 1946г.
-Пак от тях филмът е включен в стоте най-добри филми на века през 1976 г.
-Получил е Гран При на световното изложение в Париж 1937 г.
От друга стрна Сталин е гледал „Чапаев” 30!! Пъти за една година.
Едно нещо не можеше да разбере пишманкритикът Сашко. Ретроспективният показ на такива филми дава на новото поколение представа (а не пропаганда и носталгия!) за онова време.
Само велик наарод и голяма нация могат да се самоиронизират и то безпощадно, както го правят руснаците във вицовете за Чапай и Петька, за Щирлиц и Кет...
Пак по руските телевизии вървят предавания за големи личности с малко известни съдби и творчество.
Имаше такова за писателя-поет Владимир Солоухин. Този талантлив писател е бил сред съветските си колеги, комай, най-големият оффроудер! Пренебрегвал всички канони и правила.
През 1976 година е включен в състава на делегация от съветски писатели в Ню Йорк. В групата цивилните ченгета са били повече от писателите. А Солоухин им извърта такъв номер. Хваща влака и отпрашва във Вермонт при Солженицин!
Такива ръботи Паартията не прощава.
Устройват му разгром на пленум на СП СССР. Нахвърлят се върху него и колеги. Като му дават думата, той прочита стихотворението си „Волки”.
http://www.peoples.ru/art/literature/prose/roman/vladimir_solouhin/poetry_volki.shtml
„............................................................
И вие сиви бяхте
И вие бяхте смели в началото.
Но вас ви охраниха
И ви направиха кучета-пазачи.
Научихте се да се подмилквате ислужите
Заради коричката хляб.
И получихте достойна награда –
Синджир и нашийник.
Треперите в клетките
Когато ловът започне.
Ние, вълците, на този свят
Най-презираме кучетата.
Владимир Солоухин става инициатор за построяването наново на храма Христа Спасителя. Събира средствата и се учудва, че такива пари едва стигат за два танка.
А като почива през 1997 година, го отпяват в незавършения още храм.
В НЕТа могат да се прочетат повестта „Капля росы” и романът „Приговор”.