Толкова много ми хареса! И е изключително интересно! Това е пътепис, но на Иречек за София! И понеже е литературна творба, която "хванах" в един блог от нета, просто ще я копирам! Заслужава си!
http://stara-sofia.blogspot.com/
Дневникът на Иречек - първи впечатления от София
... След пладне навалихме се на другата страна на планината. Пътът от оттук до София е съвършено отвратителен, както изобщо бива пътуванието по бившата османска държава. ...
Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. ...
Близо при полите на Стара-планина за пръв път видех пъстрите женски облекла на шопкините от Софийский окръг. Тоя ден бе неделя. Те са същите неизменени облекла, които описват старите пътешественници, Иван Дерншвам от Радчин (1553) в немский си журнал, и Des Hayes de Courmenin (1621), който прибавил и образа Шопката при своето печатано пътувание. Тя е облечена в тъмносиня дреха без ръкави, нашити с разни орнаменти, желти, червени и бели; с тежък кожен пояс, около педей широк, накачен със стари и нови пари, които на всяка стъпка звънтят като вериги. На ръцете се показват приятно обшитите ръкави на белата риза. Около шията съгледваш пак огърлици с пари и на ръцете тежки тучени гривни, които имат предисторическа форма. Момичетата ходят гологлави, с коса оплетена на много ситни редици, на които са окачени много редове пари. Жените покриват главите си с бели кърпи, отзад превързани, и са обути с бели чорапи и опънци. Много пъти съм се чудил как девойките ходят в най-лютата зима без кожух и в същите дрехи, както ходят и през летото, на софийский търг. Мъжете и жените носят голи кожуси.
http://stara-sofia.blogspot.com/
Дневникът на Иречек - първи впечатления от София
... След пладне навалихме се на другата страна на планината. Пътът от оттук до София е съвършено отвратителен, както изобщо бива пътуванието по бившата османска държава. ...
Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. ...
Близо при полите на Стара-планина за пръв път видех пъстрите женски облекла на шопкините от Софийский окръг. Тоя ден бе неделя. Те са същите неизменени облекла, които описват старите пътешественници, Иван Дерншвам от Радчин (1553) в немский си журнал, и Des Hayes de Courmenin (1621), който прибавил и образа Шопката при своето печатано пътувание. Тя е облечена в тъмносиня дреха без ръкави, нашити с разни орнаменти, желти, червени и бели; с тежък кожен пояс, около педей широк, накачен със стари и нови пари, които на всяка стъпка звънтят като вериги. На ръцете се показват приятно обшитите ръкави на белата риза. Около шията съгледваш пак огърлици с пари и на ръцете тежки тучени гривни, които имат предисторическа форма. Момичетата ходят гологлави, с коса оплетена на много ситни редици, на които са окачени много редове пари. Жените покриват главите си с бели кърпи, отзад превързани, и са обути с бели чорапи и опънци. Много пъти съм се чудил как девойките ходят в най-лютата зима без кожух и в същите дрехи, както ходят и през летото, на софийский търг. Мъжете и жените носят голи кожуси.
Коментар