Tweet
Амии... блусарската на Кольо върви супер, много и се кефя
, ма "еманацията" на музиката за мен си остава джаза. Блусът е рожба на тъгата и лошотията в живота, джаза е рожба на свободните духом. Никога не съм свирил, не съм слухар, най-добрата музика за мен е тишината, но от как Петьо Парчето преди много години ми показа какво е да си свободен в един затворен свят, лично и с подкрепата на Йълдъз, Теодоси, други, живея с убеждението че това са търсили всички големи. Надявам се че има и други, дето парчета като
o
ги гъделичкат под лъжичката. Почти съм сигурен че и Вивалди щеше да е в джаза, ако се беше родил двеста години по-късно.
Обещавам да съм повече читател, отколкото писател в тази тема
, ма "еманацията" на музиката за мен си остава джаза. Блусът е рожба на тъгата и лошотията в живота, джаза е рожба на свободните духом. Никога не съм свирил, не съм слухар, най-добрата музика за мен е тишината, но от как Петьо Парчето преди много години ми показа какво е да си свободен в един затворен свят, лично и с подкрепата на Йълдъз, Теодоси, други, живея с убеждението че това са търсили всички големи. Надявам се че има и други, дето парчета като
ги гъделичкат под лъжичката. Почти съм сигурен че и Вивалди щеше да е в джаза, ако се беше родил двеста години по-късно.
Обещавам да съм повече читател, отколкото писател в тази тема
на Оникян, звучащо нещо подобно на това:
се сочи за "джаз-албума на Сантана"
Коментар