До: Стихове
На един приятел...
Обичам те, защото си размътен
като прегазен извор покрай пътя.
От болка и от мъка си неравен,
осеян с ями като път забравен.
Обичам те, защото си жесток
като разсърден пролетен поток,
когато някой от неправди страда,
а моли унизително пощада.
Обичам те, че в късен час не спиш,
че мразиш тъмнината и без дим гориш.
С лице открито срещаш ветровете,
тъгуваш за потъпканото цвете.
Обичам те за вълчия ти глад
да бъдеш волен винаги и....млад,
да си далеч от всички дребни сметки
и от приготвени за свободата клетки.
Обичам те за мъжкия ти нрав
да срещаш ударите прав,
да бъдеш силен в слабостта си,
да ближеш сам от раните кръвта си.
Обичам те, че всеки следващ ден
приличаш безпощадно и...на мен.
Обичам те....благодаря ти.....
На един приятел...
Обичам те, защото си размътен
като прегазен извор покрай пътя.
От болка и от мъка си неравен,
осеян с ями като път забравен.
Обичам те, защото си жесток
като разсърден пролетен поток,
когато някой от неправди страда,
а моли унизително пощада.
Обичам те, че в късен час не спиш,
че мразиш тъмнината и без дим гориш.
С лице открито срещаш ветровете,
тъгуваш за потъпканото цвете.
Обичам те за вълчия ти глад
да бъдеш волен винаги и....млад,
да си далеч от всички дребни сметки
и от приготвени за свободата клетки.
Обичам те за мъжкия ти нрав
да срещаш ударите прав,
да бъдеш силен в слабостта си,
да ближеш сам от раните кръвта си.
Обичам те, че всеки следващ ден
приличаш безпощадно и...на мен.
Обичам те....благодаря ти.....
Коментар