Любим литературен герой

[bojitch]

Приключи и анкетата "Моят любим литературен герой". Това са избрали 5 000 участници. Особено съм горд, че печели героят на предпочитания от мен роман от чужд автор. И нека не звучи като заяждане, но вижте къде е Арагорн!
От тази тема:
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=41910

Та печелившите:

1. Малкият принц
2. Пипи Дългото чорапче
3. Еркюл Поаро
4. Винету
5. Ирина, "Тютюн"
6. Бай Ганьо
7. Мечо Пух / Едуард Кълън от "Здрач"
8. Граф Монте Кристо
9. Хари Потър
10. Мария, "Дъщерята на Калояна"
11. Бойчо Огнянов
12. Елизабет Бенет, "Гордост и предразсъдъци"
13. Шерлок Холмс
14. Воланд, "Майсторът и Маргарита" / Скарлет О' Хара
15. Остап Бендер
16. Д'Артанян
17. Султана
18. Ния
19. Филип Марлоу
20. Дон Кихот
21. Фани Хорн, "Осъдени души"
22. Карлсон
23. Швейк
24. Емил
25. Борис Морев, "Тютюн"
26. Гай Монтег, "451 градуса по Фаренхайт"
27. Ян Бибиян
28. Олд Шетърхенд
29. Арагорн
30. Том Сойер

Е, това са избрали "само" 5 000 читатели. Ако ви се коментира, може да предложите друго.

[Yordan]

До: Любим литературен герой

Че той Арагорн е най-скучният от оная тухла )) Можеха да изтипосат поне петима други по-характери от него. Даже шефчето на урук-хайте беше ербап и симпатяга, ама жалко дето му отрязаха главата преди да изяви таланта си...

Наличието на герои като Х. Потър и Мечо Пух компрометират смисъла на класацията и тя заприличва на отражение на модна тенденция, бетер като книжната класация отпреди това.
Увлекателни и разпускащи четива, безспорно (въпреки критиците им в лицето на "много сериозните читатели"), обаче техните героичета не са силни характери и не допринасят с нищо като литературни персонажи.
Нито Винету е такъв.

Граф Монте Кристо е на светлинна година от някой си Д'Артанян, който е точно никакъв, а също и от образ като Б. Огнянов, да ме прощават изявените патриоти.

Пред избацани герои като Пипи, Остап Бендер и Бай Ганьо, този Е. Поаро стои като бастуна до стената. Същата е ситуацията и в защитата на тима, където виждаме тандема Швейк - Карлсон. Познайте кой от двамата изглежда нескопосан персонаж пред другия.

С едното око затворено приемам Ян Бибиян наравно с Том Сойер, ама с някои уговорки.

Филип Марлоу пък кой го пусна на партито ?! ))))) Че и предредил един от емблематичните герои - Донът (не Дънкин), станал нарицателно за чудесно изграден образ...

[Тодор (Zaarin)]

До: Любим литературен герой

Естествено, че подобни класации отразяват популярноста, а не сложноста на образа на героя. Някои автори, в рамките на половин глава успяват да създата няколко по-пълнокръвни герои, от половината в тази класация, и да ги убият в следващата, започвайки в същото време да правят следващата партида. Обаче има още доста фактори, които определят дали някой от тях ще влезе в подобна класация. Още повече, че един реален и сложен образ, си има и своите недостатъци. Иначе нямаше да е реален... Така че трудно се превръща в любимец... Но за сметка на това книгата, като цяло, печели доста от тях

[Yordan]

До: Любим литературен герой

Естествено, аз не визирам изобщо колко е готин героят, ами колко добре го е създал авторът му. Сиреч, разглеждам класацията като авторова. То е ясно, че персонажите са круши, които не могат да паднат по-далеч от дрЪвото. Иначе и Джеймс Бонд е пичага, обаче е крайно далеч от човешката реалност. Апропо, чудно как ли не е намерил място в списъка... А, ясно как - за филми не става ))

[persuader]

До: Любим литературен герой

Не ми се коментира - само мисля че книгите трябваше да се разделени за деца и за възстрастни.

[дядо Ники]

До: Любим литературен герой

Темата е много добра. Ама е от онези, които те карат много да се замислиш. (Затова се включвам чак сега.)

***

Зависи от възрастта. Честно казано, в различни моменти от живота си, бих гласувал за различни герои от списъка. Постоянно би ми допадал Малкият принц, но в никой момент не бих го сложил преди Швейк или д'Артанян.

***

Пак честно казано, повечето герои от списъка са такива, на които (в различни моменти) бих искал да приличам, а не такива които са ми наистина близки.

***

А към този момент (зависи си от възрастта) любим герой щеше ми е от типа Хамлет или дон Кихот. Някой, в който се съдържа живота - с лошото, хубавото и неопределимото, със смешното, достойното и жалкото... Някой земен и реален, може би Григорий Мелехов ("Тихият Дон"), може би Дата Туташхия (от едноменния роман на грузинеца Чабуа Амиреджиби, ако не сте го чели - завиждам ви, че ви предстои), като героя от ужасно тъжната и невероятно истинска книга на Греъм Грийн "Същността на нещата", като онзи (на когото също не помня името) от "Гейтуейт", като капитан Ахав от "Моби Дик"... Много са.

***

Моят любим герой сега е герой, но не бабаит; тъжен, но не отчаян; разбиращ, но пълен с измъчващи въпроси; майтапчия но не веселяк. Въпрос на ЕГН.

Такива има много. Благодаря на световната литература.

Поздрави!

[izo4x4]

До: Любим литературен герой

Класацията е горе-долу, ама Фродо е с пъти по- от Арагорн...

[bojitch]

До: Любим литературен герой

.....................

Едва ли, гласувалите, са се замисляли толкова. Може и заради това резултатът да е такъв. Иначе си прав. В определен момент от живота имаме определен, любим герой. Анкетите "най" са и най-трудни и най-оспорвани.

[cveti]

До: Любим литературен герой

Ох, Дон Кихот ...така и не ми хареса. Чувствах се като пълен кретен докато четох тази книга.

А 24-то за кой Емил става дума от всичките?

[Yordan]

До: Любим литературен герой

Е, как за кой ? За Емил от Льонеберя, естествено )))))

[cveti]

До: Любим литературен герой

Е, как за кой ? За Емил от Льонеберя, естествено )))))

А добре. И аз за него си мислех, ама не бях сигурна. Харесвам го.

„Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато Емил влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.
- Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, :момче?
- Не — отговори Емил.
- Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката.
- За да не ми измръзнат ушите! — отвърна Емил. И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък.

После пуснаха Емил при доктора, а докторът никак не му се смя. Само каза:
- Добър ден, добър ден! Какво търсиш ти там вътре?

Емил не можеше да види доктора, но все пак трябваше да го поздрави и затова се поклони много дълбоко, заедно със супника на главата. Изведнъж нещо издрънча. Джанкова! — и супникът лежеше на пода, строшен точно по средата. Толкова силно беше хлопнал Емил главата си в писалището на доктора.
- Отидоха четири крони на вятъра — каза таткото на Емил тихичко на майката на Емил. Но докторът го чу.
- Е, все пак спестихте една крона — обади се той, — защото обикновено вземам по пет крони, когато вадя малки момчета от супници. А той сега сам се оправи.

Тогава бащата на Емил се зарадва и беше благодарен на Емил, че счупи супника и му спести една крона. На бърза ръка събра строшения супник и Емил и майката на Емил и си тръгна. А когато излязоха на улицата, майката на Емил каза:
- Ето, че ПАК спестихме една крона! Какво ще си купим с нея?
- Нищо няма да купуваме — отвърна таткото на Емил. — Ще си я скътаме. Но смятам, че е справедливо Емил да получи едно петаче и да си го пусне в своята касичка у дома….“