Стойностни книги - преди и сега

[Scrapheap]

Темата произлиза от тук: http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...t=32528&page=3

Светът сега чете щуротии.
Изкукуригалата даскалица от Англия качи децата на летящи метли....
Дан Браун разпори хастара на всяка картина на Леонардо да търси на баба си кюлотите, а американската историчка Елизабет Костова ни осведоми, че кръвопиецът Дракула е българин...
Голямата литература – лека й пръст! Народите имат нужда от опиум, с който да ги омаяш, за да забравят здравноосигурителните си вноски, новите сметки за ток и вода. Затова шаманите, днес са на мода...
Наздраве!

[Венцислав Петров]

До: Стойностни книги - препоръки и информация

Отдавна не бях чел нещо толкова късо и съдържателно... Все пак трябва да се отчете че има и съвременни стойностни автори... само дето малко трудно се виждат на фона на всички останали...
Но да се върнем на темата: Препоръки за стойностни книги...

[Тодор (Zaarin)]

До: Стойностни книги - препоръки и информация

Светът сега чете щуротии.
Изкукуригалата даскалица от Англия качи децата на летящи метли....
Дан Браун разпори хастара на всяка картина на Леонардо да търси на баба си кюлотите, а американската историчка Елизабет Костова ни осведоми, че кръвопиецът Дракула е българин...
Голямата литература – лека й пръст! Народите имат нужда от опиум, с който да ги омаяш, за да забравят здравноосигурителните си вноски, новите сметки за ток и вода. Затова шаманите, днес са на мода...
Наздраве!

Отдавна не бях чел нещо толкова късо и съдържателно... Все пак трябва да се отчете че има и съвременни стойностни автори... само дето малко трудно се виждат на фона на всички останали...
Но да се върнем на темата: Препоръки за стойностни книги...

А не е било така още от малко след изобретяването на печатарството? Булевардните романи не са феномен от днес или вчера. Просто през времето остава да се помни само стойностното, а факта че все още можем да запомним имената на всички класици, говори за това, че те по никое време не са били много . От леката литература винаги е имало полза. Ако дадеш "Престъпление и наказание" на човек не хващал книга, е твърде вероятно никога повече и да не се докосне до такава. Същото като с наркотиците, рядко някой започва направо с хероина . Едва ли са много хората от моето поколение, които не са се запалили по книгите с тези за Винету, в които няма много повече достоверност, отколкото при Дан Браун... но пък е уврекателен .

[Milena]

До: Стойностни книги - преди и сега

Аз пък си мисля, че няма лоши книги. По-скоро човек трябва да притежава умението да извлече дори от една наглед безсмислена книга и малкото стойностно, което има в нея. Все пак както всяко изкуство и литературата си е въпрос на вкус. Както има вечни песни и чалга, така има и "вечни" книги и други книги.
Все пак трябва да имаме пред вид, че си има книги за всяка възраст (има и книги за всички възрасти, но това си е до човека), както и за всякакви моменти. Напоследък имам чувството, че хората за уморени и изнервени и по-трудно четат сериозни книги. По-лесно е да се прелисти набързо нещо неангажиращо, все пак.

P. S. Идеята за децата и метлите, както и за всичко останало около Хари Потър си е просто изплагиатствана от един прекрасен разказ "Стена около света", демек не е на "Изкукуригалата даскалица".

[Чичка]

До: Стойностни книги - препоръки и информация

Едва ли са много хората от моето поколение, които не са се запалили по книгите с тези за Винету, в които няма много повече достоверност, отколкото при Дан Браун... но пък е уврекателен .

Напълно съм съгласен с мнението ти за Карл Май - така увлича, че на моменти е трудно да оставиш книгата. Бих казал, че е доста офф роуд автор с афинитет към дълги преходи Лично аз предпочитем книгите му за арабския свят, които съм чел със захлас.

Относно същината на темата - стойностни книги има, но малко или много за последните 10 години интернета се намеси драстично в живота ни и да речем след четене на някой блог или форум по цял ден трудно сядаш да отвориш книга, което е тъжно

Моят любим романист в последно време е Милан Кундера - чехът, който не твори в Чехия от пражката пролет насам, но едновременно с това е невероятен психолог и както казват за него "хирург на човешката душа с невероятно прецизен скалпел".

Любимата ми книга от тези, които съм чел е "Непосилната лекота на битието" - покъртителна книга лично за мен, макар че по сила не отстъпват и "Валс на раздяла" и "Смешни любови"

[Scrapheap]

До: Стойностни книги - преди и сега

Аз пък си мисля, че няма лоши книги. По-скоро човек трябва да притежава умението да извлече дори от една наглед безсмислена книга и малкото стойностно, което има в нея. Все пак както всяко изкуство и литературата си е въпрос на вкус. Както има вечни песни и чалга, така има и "вечни" книги и други книги.
Все пак трябва да имаме пред вид, че си има книги за всяка възраст (има и книги за всички възрасти, но това си е до човека), както и за всякакви моменти. Напоследък имам чувството, че хората за уморени и изнервени и по-трудно четат сериозни книги. По-лесно е да се прелисти набързо нещо неангажиращо, все пак.

P. S. Идеята за децата и метлите, както и за всичко останало около Хари Потър си е просто изплагиатствана от един прекрасен разказ "Стена около света", демек не е на "Изкукуригалата даскалица".

Да, ама някак чалгата задушава стойностното и тиражите са несравними. Също както аудиторията на "Мангал +", сравнена с тази на "Jazz FM"...
Лошото е че именно халтурата формира ценностната система на хората, а това е трайна тенденция. Бозите на Христо Калчев и подобните му се четат повече от Радичков и Йовков.

[Milena]

До: Стойностни книги - преди и сега

Просто времето е такова (макар че както е казал Бертолд Брехт "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му"). За жалост в момента поети просто няма, а има шутове.

[Scrapheap]

До: Стойностни книги - преди и сега

Просто времето е такова (макар че както е казал Бертолд Брехт "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му"). За жалост в момента поети просто няма, а има шутове.

"Поэты ходят пятками по лезвию ножа -
И режут в кровь свои босые души!"
В. Висоцки

[Milena]

До: Стойностни книги - преди и сега

За поетите...

Поетите, истинските, умират в бедност.
Обезверени.
Недочакали слава.
Огорчени. Раздадени докрай.
Умират внезапно.
Не умират забравени.

Компромиси не правят.
Не и със себе си.
И не са мълчали, когато е трябвало.
Не се пазарят
Не умеят да се продават.
Не са се похарчили за единия хонорар.

Истинските поети са обречени.
Те не могат да съществуват
в това сатанинско време.
Борят се. Кой докъдето оцелее.
И докъдето му издържат нервите.

Пилеят се по идеи.
Измъчват ги безсъние и съмнения.
Пазят живо на живота семето.
Сипи един коняк -
по дяволите добрите намерения...

Те са честни.
С живота са наясно.
Не и със себе си.
Вярват, че истината ще успее някой ден.
Постоянно погребват стремежите си,
илюзиите си за вечност.
Никога не погребват надеждата.

Истинските поети не са като цветята.
Не чакат пролетта за да разцъфнат.
Те никога не вехнат във вази -
и през зимата надигат снега - като тръни край пътя .

Истинските поети не продават стиховете си.
Не и за сребърници. Те ги споделят.
Те не сменят вярата си - умират за нея.
Не чакат някой да им подаде -
- виното и хлябът са им достатъчни.
Имат собствени критерии за грях. И съвест.
За нея много пепел са изяли.
И много сълзи са изплакали. Без сълзи.
Това е техният кръст.
Наградата им е безсмъртието.

Пламен Лакеров

[kpaco]

До: Стойностни книги - преди и сега

"Ей ги,пет пръста са на едната ръка,ама и петте са различни".Не помня кой цитирам.Стойностните неща(и романите) са според ценностната система на индивида(ей,че го кижах,бравос на мене).Не обичам категорични и обобщаващи изявления.Ако всичко беше толкова черно-бяло,нямаше да има философия,политика и ред други безполезни "науки".Лично за мен,стойностни са романите на Е.М.Ремарк,М.Шолохов,Дж.Стайнбек,У.Фокнър,Ъ.Колдуел,абе,всичко що е книга ми доставя удоволствие.
"Пътеводител на галактическия стопаджия",Дъглас Адамс-мое настолно четиво,много истина има в него според мен.

[Симеон]

До: Стойностни книги - преди и сега

За тези, които обичат хумора с чисто нашенски привкус. Вече писах, но ето няколко епизода от "Английският съсед" на Михаил Вешин.
Англичанинът Джон купува в село Плодородино къща.

Негов съсед е селското пиянде и футболен запалянко от Еврофутбол Нотингам.(Бивш Николай). Борбата му в съда за пълната смяна на името т.е. Нотингам Форест се увенчава с успех.

Местният селянин, продал къщата си на Джон пропилява парите в скъп джип и пиячка. Докато катастрофира жестоко с 9,5 промила. Измолват Джон да му съдейства за вписване на "рекорда" в книгата на Гинес.

В селото се пие "марков" английски алкохол. Еткетите и бандеролите изработва на компютър директорът на училището. "Уискито" се произвежда от кмета и полковника в оставка от ДС.

Пие се в местния бар "Лондон" със съдържател мома Глория.
Като идва заповедта за разделяне на заведенията за пушачи - непушачи. Глория решава проблема така: тегли черта по диагонал на масите в бара, вследствие на което двата стола са за пушачи, двата - за непушачи.

Злощастния англичанин - непушач - седнал на стол за пушачи и бива, съответно, глобен!

Жената на Джон участва в кулинарен конкурс с тиквеник, а бабата-съседка с ябълков пай...

Има ли още някой, който не иска да си купи "Английският съсед"?

[Георги-trimata]

Сега чета творчеството на Азимов. Много впечатляващо го е измислил... Като се замисля той е бил или една или две крачки пред тълпата (Ако си една крачка пред тълпата те смятат за гений, ако си две крачки - за луд) .

Други must-read книги са: Под Игото, трилогията с Железният светилник (не помня имената), Шогун и още много...

Да, ама някак чалгата задушава стойностното и тиражите са несравними. Също както аудиторията на "Мангал +", сравнена с тази на "Jazz FM"...
Лошото е че именно халтурата формира ценностната система на хората, а това е трайна тенденция. Бозите на Христо Калчев и подобните му се четат повече от Радичков и Йовков.

Milena е много права. Дори и от съвременните печатни екшъни има много стоностсни неща. Било то едно изказване, един абзац или няколко страници въе всяка книга има нещо, което те обогатява. (Нека не коментираме КПД на обогатяване от една книга )

[Goblin]

До: Стойностни книги - преди и сега

От неговите много ще се радвам ако мога да намеря "И преди, и сега". Оная мъничката книжка. Отмъкнаха ми я отдавна.

[kanela]

До: Стойностни книги - препоръки и информация

Напълно съм съгласен с мнението ти за Карл Май - така увлича, че на моменти е трудно да оставиш книгата. Бих казал, че е доста офф роуд автор с афинитет към дълги преходи Лично аз предпочитем книгите му за арабския свят, които съм чел със захлас.

Относно същината на темата - стойностни книги има, но малко или много за последните 10 години интернета се намеси драстично в живота ни и да речем след четене на някой блог или форум по цял ден трудно сядаш да отвориш книга, което е тъжно

Моят любим романист в последно време е Милан Кундера - чехът, който не твори в Чехия от пражката пролет насам, но едновременно с това е невероятен психолог и както казват за него "хирург на човешката душа с невероятно прецизен скалпел".



Любимата ми книга от тези, които съм чел е "Непосилната лекота на битието" - покъртителна книга лично за мен, макар че по сила не отстъпват и "Валс на раздяла" и "Смешни любови"

Привет, попадайки на тази обмяна на мисли, неизчела началото й, тъкмо се готвех да споделя опиянението си от романите на Кундера и започнах да разсъждавам как биха ги отразили човеците и хоп- виждам човек, който е докоснат от романите му.....Приятна изненада!
Ще споделя друг мой любим автор- Херман Хесе- с красивия си език надскача ограниченията на западната култура, на ограничеността въобще и отразява света в причудливите символики, осмислящи се единствено от хора, намиращи се в изключителна близост със себе си- с духа си, със сърцето си и с мислите си.Невероятен, неконвеционален, лудостен......за хора, живеещи по собствени правила и усещания.....в силата им често ги наричат луди....., но пътищата им не са псевдо, не са користни и са изпълнени с човеколюбие и жизненост...." Сидхарта" " Демиан""Игра на сенки"....

[cveti]

До: Стойностни книги - преди и сега

За тези, които обичат хумора с чисто нашенски привкус. Вече писах, но ето няколко епизода от "Английският съсед" на Михаил Вешин.
Англичанинът Джон купува в село Плодородино къща.

Негов съсед е селското пиянде и футболен запалянко от Еврофутбол Нотингам.(Бивш Николай). Борбата му в съда за пълната смяна на името т.е. Нотингам Форест се увенчава с успех.

Местният селянин, продал къщата си на Джон пропилява парите в скъп джип и пиячка. Докато катастрофира жестоко с 9,5 промила. Измолват Джон да му съдейства за вписване на "рекорда" в книгата на Гинес.

В селото се пие "марков" английски алкохол. Еткетите и бандеролите изработва на компютър директорът на училището. "Уискито" се произвежда от кмета и полковника в оставка от ДС.

Пие се в местния бар "Лондон" със съдържател мома Глория.
Като идва заповедта за разделяне на заведенията за пушачи - непушачи. Глория решава проблема така: тегли черта по диагонал на масите в бара, вследствие на което двата стола са за пушачи, двата - за непушачи.

Злощастния англичанин - непушач - седнал на стол за пушачи и бива, съответно, глобен!

Жената на Джон участва в кулинарен конкурс с тиквеник, а бабата-съседка с ябълков пай...

Има ли още някой, който не иска да си купи "Английският съсед"?

Откога се каня и аз да ви я препоръчам тази книжка! Заслужава си. Ще се смеете с глас.

Резюмето на корицата:
"Село Плодородно, някъде в западна България. Там жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им за работа е в упадък.
Те не искат да печелят от земята си, а от тотото.
Затова доматите им са турски, морковите-македонски,а ракията-шотландска... Шотландската ракия се сервира в местния бар "Лондон" , където редовен посетител е българинът Нотингам Форест...
...Един хубав ден в Плодородно пристига истински англичанин, който си купува къща. След къщата купува и трактор, за да разоре буренясалите парцели. Докато той бръмчи с трактора си, в главите на съселяните му бръмчат други идеи...Как става така, че след време поданикът на Кралицата си сгъва шапка от вестник "Гардиън", почва да ругае английския парламент и се изказва против монархията?
Всички това - в ромата "Английският съсед" от Михаил Вешим. Една нашенска история, която се чете на един дъх и с усмивка. не вулгарен роман, а просто смешен. Авторът декларира, че читател, които си купи книгата и не се засмее, ще получи парите си обратно в двоен размер."


-Как е Джон?
-Става българин!
-Научи ли българския?
-Научи ракията...