Не знам дали е стойностно четиво "Изгубеният символ" на Дан Браун, но със сигурност ще има стойност за бъдещи продуценти и режисьори. Тази, както и другите от автора, си е книга за филмиране. Лошото за режисьора ще бъде, че книгата е с претенции за големи послания, а те сa скучни за зрителя. Например главните герой и героиня, накрая на книгата, вместо да се целунат както си му е редът, дълго си разкриват един другиму истината за сътворението на света.
Аз лично не погледнах сериозно на главното внушение в книгата, че всъщност Бог не е самотен, а всички ние сме неосъзнати богове равни Нему и че това ще бъде доказано от новата наука ноетика. Официалните религии и твърдите им последователи пък направо ще го анатемосат.
Това за посланията, а целта на книгата според мен е да се "освети" донякъде тъмната същност и минало на масонството и да му се вмени божественост тук, на Земята, която за американските автори обикновено се изчерпва с Новия свят. Нищо че масонството е възникнало в Европа, а тайните, които крие - и на съвсем други места.
Технологично погледнато пък книгата е прекрасно произведение. Чете се на един дъх и си личи, че е в резултат на усърдни проучвания и много талант.
Здравейте,
наред с всички стойностни творци, които сте изброили бих искала да спомена и Хорхе Букай. Много ме очарова стилът и лекотата, с която пише, а нещата, които споделя с нас намирам за безценни.
Преди седмица прочетох на Хю Лори - "Търговецът на оръжие", и въобще не е лоша, поне за тези които харесват шпионските книги
И още един трилър, който съм чела преди месец - на Том Грейс - "Зловеща паяжина".... Много е добър малко спада в категорията трилър фантастика, но е става
Повечето хора говорят за справедливост само когато се отнася до тях и забравят за нея, когато се отнася за други....
Абсолютно всичко? Даже от Шекспир и/или Достоевски не бих препоръчал абсолютно всичко.
Но пък има песен: "Дори тъгата извор е на радост, докле е младост, ах!, докле е младост"
(Не се заяждам в никой случай. Но прочитайки от Ст. Кинг повече, отколкото е здравословно, човек по-лесно би намерил преки пътища към Гниляне, да речем.)
Но прочитайки от Ст. Кинг повече, отколкото е здравословно, човек по-лесно би намерил преки пътища към Гниляне, да речем.Поздрави!
Не е задължително на един дъх.... и е препоръка за тези които харесват Ст. Кинг Пък и работя в Нови Искър и понякога се налага да минаваме през Гниляне...... и там живеят хора де Не се заяждам.....
Повечето хора говорят за справедливост само когато се отнася до тях и забравят за нея, когато се отнася за други....
Признавам си, че не съм прочел нищо от Шекспир и/или Достоевски Може би трябва да порасна още малко за тях.
Но съм прочел абсолютно всичко от Стивън Кинг, което е превеждано на български, а и повести и разкази на английски неиздавани на хартия, а разпространявани от автора по интернет (поизмъчих се с инглиша).
Значи налага ми се да попитам - какво има в Гниляне?
Какво, какво... И там живеят хора, както деликатно ме поправи Деси. То е един нелош (когато няма наводнения) квартал на гр. Нови Искър. Не бих възразил да имам къща там.
И дворче. И барбекю.
А със Стивън Кинг го свързах по инерция заради следната забележителност:
Към нея сочи голяма табела - и се запомня. Иначе сигурно щях да използвам някакво по-културно и тактично сравнение.
А що се отнася до Стивън Кинг (дано е в добро здраве - физическо и душевно), бях му фен и съм прочел 6-7 негови книги, т.е. с 2-3 повече, отколкото бих желал.
Нека уточня - не казвам, че не го бива. За себе си имам някакво разграничение (трудно ми е да обясня как го правя) между истински писатели и сръчни разказвачи на интересни истории. Луд или не, Стивън Кинг определено Е в истинските писатели, при които Дан Браун никога няма да прескочи. А страхотният разказвач Гришъм със завист гледа как Майкъл Конъли вече драпа през оградата, зад която го чака духът на истинския писател Жорж Сименон.
Това - ако говорим за криминалета и т. н.
И в другите жанрове ги има тия неща. Едни могат, други много сполучливо се стараят. Но не допира до старание - или става, или не става. Има един страхотен разказ на много любимия ми (макар и неравномерен) Александър Грин. Казва се "Комендантът на пристанището". Препоръчвам ви го.
Аха! Имах известни съмнения за какво става дума
Странно, никога не съм виждал в произведенията му отключващ фактор за лудост. Когато срещна "литература" и "лудост" в едно изречение веднага се сещам например за Кърт Вонегът...
Аха! ...Когато срещна "литература" и "лудост" в едно изречение веднага се сещам например за Кърт Вонегът...
Кръгът се затвори. От Вонегът съм прочел почти всичко излязло на български - и то поне по два пъти. Не всичко ми харесва. Но е истински писател - и много мой човек. Луд? Не знам. Ако ще се полудява - като него да бъде.
Сибирски излезна ли последната на Лев Пучков да не я пропуснем
На Самаров и Пучков книгите ги чета в оригинал на руски, защото в превода орязват доста от непреводимите на български изрази, имам почти всички негови книги свалени от интернет и ги чета на компютъра ако имаш желание да ти ги пратя по майла.
Поздрави,
Кинг има за всекиго по нещо...Изчел съм доста от книгите му на български, но наистина не бива да се прекалява с него на един път. Книгата , която ме жегна най- дълбоко не е от най популярните му - "Пътна мрежа" . Няма никаква фантастика и ужаси в нея - само няколко дни от живота на един облъскан от системата и стечението на обстоятелствата човек, и проблемът с това , кога да кажеш "стига" на примиряването и отстоиш своето.
Руският шофьор нарича "път", мястото през което възнамерява да мине.
...Българския коледен дух е духът на заклано прасе...[COLOR="#008000"][/COLOR]
Коментар