Нашите библиотеки.

[giorgio]

До: Нашите библиотеки.

Мислех си да си трая, да не се намесвам в темата, щото... малко ме е срам... в последните няколко години почти не чета книги. Всъщност през последните 5 години, на хартия съм прочел за N-ти път "Параграф 22", когато ми се наложи да полежа в болница (според мен това е най-подходящото четиво в такова състояние) и няколко книги, подарени ми от авторите им... Сега, годишно прочитам 20-ина книги, но "върху монитора"... не е същото...
Васко, почти си уцелил реакцията ми за "Шифърът на Леонардо" (четох я върху монитора), това си е просто едно комерсиално романче, от тия, които идват и скоро си отиват...
Нямах никакъв интерес към книгите на Калчев, но провокиран от фразата му, в едно интервю с него, че всички държави си имат мафия, а нашата мафия, държава, изтеглих от нета всичките му книги и ги прочетох за две нощи... от уважение към човека Калчев.

[Ivanov]

До: Нашите библиотеки.

Преди време на едно обучение един професор беше задал следния въпрос: "Защо в ерата на информационните технологии, когато голяма част от информацията би могла да се намери в интернет или в електронен формат, в т.ч. и книги, някои хора продължават да си купуват литература?" Отговорът беше: "Защото хората обичат да притежават знания!" Чели или не същите книги, но имайки ги, си мислят, че притежават и написаното в тях ...... Интересна интерпретация и според мен много вярна!

П.П. На мен също ми е по-удобно да чета от лист хартия, вместо да се взирам в монитора.

[дядо Ники]

До: Нашите библиотеки.

Четейки тук ми хрумна да отворим една нова тема:

Стойностни книги - препоръки и информация

Нека там всеки да напише кои са най-важните и стойностни книги които би препоръчал... така ще се формира една виртуална библиотека та всеки да може да се консултира или сподели нещо което си заслужава...

+1! Само мъничко се запъвам в думата "стойностни" и се надявам тя да не стане нещо като спирачка. Нека просто да е книга, която някому толкова е харесала, че му идва да я препоръча. Може би и няколко думи защо му е харесала.

Например "Шифърът на Леонардо" си струва да се прочете и то не само, защото е модна. Но дали е стойностна? Пък си е и въпрос на вкус. На мен, да речем, от същия автор много повече ми харесва "Шестото клеймо".

***

А темата "Нашите библиотеки" е много добра. Но някак ми е трудно да се включа. Моята библиотека просто не е за пред хора - етажерки, кашони, шкафове и гардероби; десетки опити за подреждане; изчезнали книги и изникващи ценности; нови и стари - от няколко поколения, че и на някалко езика, включително такива, които не знам. Хаос!

Но рано или късно човек се натъква на парадокс: ако отделиш достатъчно време да ги подреждаш и поддържаш, както трябва, няма да остане време да ги четеш.

Поздрави!

[Симеон]

До: Нашите библиотеки.

Преди време ..... някои хора продължават да си купуват литература?" Отговорът беше: "Защото хората обичат да притежават знания!" Чели или не същите книги, но имайки ги, си мислят, че притежават и написаното в тях ...... Интересна интерпретация и според мен много вярна!

П.П. На мен също ми е по-удобно да чета от лист хартия, вместо да се взирам в монитора.

.....................................................................................................
Често се публикуват несъстояли се "пророчества": ще изчезне телефонът, няма да има факсапарати, колите ще са без кормило волан...
И грешат.
Бързам да предскажа (то пък, голямото предсказателство!?), че книги на хартия ще има винаги! Колкото и да ми се присмеят мнозина от най-младите колеги. Понасям присмех само от тези от тях, които са прочели 1000 книги.
В средата на 60-те години се бях размечтал да изобрети някой устройство, което да е нещо като текстообработваща машина, по-късно - Майкрософт-офис.
От няколко години си мислех за преносим лек електронен роман. Пуснали са го вече на пазара. 700 долара с възможност за зареждане на 3000 романа, тегло около 200 грама, с "разлистване" на страниците, уголемяване на буквите и пр. и пр.
Ще се реши въпросът и със зареждането, и ще "настържа" 700 долара, но - никога няма да се разделя с истинската книга! И ще я предпочитам!
Колегата вярно е казал - защо.

[дядо Ники]

До: Нашите библиотеки.

... Бързам да предскажа (то пък, голямото предсказателство!?), че книги на хартия ще има винаги!...

+10! Защото има и такава една подробност. Книгата не съвпада с информацията, която тя съдържа. Книгата е един от най-хубавите, най-приказните предмети, изобретени от човека. (Впрочем в съвременното й устройство не е изобретена чак толкова отдавна; едва ли е на повече от 1500 години.)

Благодарение на книгата в четенето участват и ръцете ти, а те участват заедно в очите в най-важните човешки неща, като любовта например. (Това не е моя мисъл, чул я бях от един умен човек, докато той обясняваше какво престъпление е да се правят калпави книги заради едната икономия на хартия. Имаше предвид тесните полета и прекалено дребния шрифт.)

Но вкусът към предмета книга трябва се възпитава. С горчивина виждам, че много от нашите деца растат без него, растат сакати в това отношение.

[Стария]

До: Нашите библиотеки.

Нищо не може да се замени с четенето на книга държана в ръка не на компютъра.За мене книгата е толкова ценно само по себеси нещо че събирам и пазя всички книги които ми попаднат.Какъв куриоз аз заклет антикомунист имам почти всички издания и трудове на Ленин Сталин Маркс и Енгелс луксозни издания всяка книга в картонена опаковка.И ако знаете от къде ги имам разтоварище Враждебна.Какви книги изхвърлят някой път цели библиотеки умрял някой и хайде всичко на бунището жална гледка.Последно вчера се здобих с десетина списания Сигнал от 1942 г български описват войната в Русия и една луксозна грамота от третия райх дадена на наш театрален деец затова че е превел Фауст от немски на Български.Умрял човекът и всичко на боклука ужас.Така се здобих с почти цялата библиотека на един бивш зам министър умрял и събарят къщата а вътре книги и цял архив едни цигани взеха керемидите като по отворени аз събрах книгите и един от тях ми вика абе брато ти бая пари че вземеш от вторичните половин камион книги.А аз му викам аре стига са вие взехте по ценното и аз да закачим нещо.И те е добре добре

[Симеон]

До: Нашите библиотеки.

Два случая с библиотека.

• През 1968 работя в Нефтозавода. Няколко крайно ценни книги-справочници циркулират из предприятието и се знае у кого са в даден момент. Дефицит.

„Химия и химическая технология”, „Технология полимеров”, „Процессы и аппараты”, „Переработка нефти”....
В моята стая бях сковал шкафче за нескафе, захар, чашки, бързовар. На предната вратичка, падаща по хоризонтална долна панта прикрепих направени от дърво и старателно изрисувани гърбове на дефицитните книги.
На етажа всички знаеха за майтапа, който ги чака, като посегнат да вземат книга. Но не знаеше за това главният инженер Медаров. И един ден като влезе в стаята, веднага се насочи към „библиотеката” ми. Дръпва да изтегли първата дефицитна „тухла” и...сменя няколко физиономии на лицето си: изненада, обида.... Бързо обаче, се овладя:
-Да знаеш – в този завод аз се водя и Главен инженер и Главен кодош! Ясно!

• Десет години по-рано. Студент в СССР. Дипломирам се поспешно, вземам си дипломата и си купувам самолетен билет за България.

Спасявам се от заплахата да стана жертва на българо-съветската дружба .
(Само броени единици се отърваха-ха-ха-ха-а!).
Бях си събрал прилична библиотечка на два стелажа в общежитието.
Книги, обаче, в самолет носят ли се?
А съветски зет безвременно става ли се?
Викам руснаците от съседните стаи:
-Ребята! Все эти книги ваши! Забирайте!
Втрещиха се. На руснак му постави кашони с водка и му кажи твои са, няма така да се учуди и зарадва. Взех си само първия от двадесетте тома „Горной энциклопедии”. Малко ми беше самолетното куфарче.
И, понеже още на първи курс бяхме видяли в Москва в Историческия музей шейната, с която Наполеон е бягял от Русия, решиха приятелите ми 150 години по-късно да нарекат този том „Шейната на Симеон”. Кой с какво е драпал от Русията.
Стои си в офиса ми в Бургас.
Който иска да пипне исторически предмет: книга –шейна, милости просим.

[Симеон]

До: Нашите библиотеки.

Досадна грешка: Бащата на Васа Ганчева е Лалю Ганчев. Извинете.

[Skorpion_BG]

До: Нашите библиотеки.

Ох, моята библиотека!!
Около 1500 тома са, започнал е да ги събира дядо ми! Ако не се лъжа най-старата е "Квартеронката" на Майн Рид. От 1882!! При това превод от руски!
А какво издание на "Клетниците" с илюстрации, на френски от началото на века имам! Ама не мога да го прочета!
Както писа Венци Петров като дете изчетох цялата местна библиотека, след това в СССР почти цялата библиотека в института (художественото литература де)! Като ме питат сега в къщи гледайки библиотеката дали съм чел всички книги, много се учудват на отговора!

[bojitch]

До: Нашите библиотеки.

Как четете, бре? Или кога? Ето Венци Петров - "върнах в градската библиотека 6000-ната си книга" Ако всеки ден чете по една книга, ще му трябват почти 20 години Пише, бил е ученик...
Едно време се рекламираше специален начин за четене - погледа се движи по страницата само отвесно, като се използва периферното зрение. Е, нужно е тренировка. Правил съм опити и е възможно да схванеш основната идея, но да вникнеш задълбочено...Поне аз не успях. Беше удобно за дебели студентски учебници.
Та въпросът остава?!

[Венцислав Петров]

До: Нашите библиотеки.

Не е чак такова постижение... едно че в градската библиотека се записваше всичко което се взима... това включва и списания и каквито и да са книги... не само тези от по 400 страници...

А и си е до човек... аз конкретно чета много бързо... но не съм учил някаква специална техника... просто ми се удава... пък и тогава имах много време... много... за разлика от сега... и сега чета много по-малко...

[Skorpion_BG]

До: Нашите библиотеки.

Не е чак такова постижение... едно че в градската библиотека се записваше всичко което се взима... това включва и списания и каквито и да са книги... не само тези от по 400 страници...

А и си е до човек... аз конкретно чета много бързо... но не съм учил някаква специална техника... просто ми се удава... пък и тогава имах много време... много... за разлика от сега... и сега чета много по-малко...

+1! Стигал съм до 3-4 книги на ден! Ама сега вече "нема време"!!

[Симеон]

До: Нашите библиотеки.

Една еретична мисъл.

Някъде прочетох: „Ако се направи книжарница, в която се предлагат само книги на нобелови лауреати, тя скоро ще фалира”.
При Нобелистите „За мир” и „Литература” са правени, комай, най-често компромиси. Политически.
Повечето руски лауреати са дисиденти. Не че не са таланти, но са имали преимущество пред недесидентните си сънародници.
..................................
В едно предаване на Кеворкян лицето Слави Трифонов се лигави:
-Любимата ми книга е „На изток от рая”. С голям зор я купих в онези години, когато, за да вземеш хубава книга, ти пробутваха друга от... Шолохов или нещо подобно....
Дали знае „стареещият като катедрала” (по-вярно - „като галош!!) шоумен, че Стайнбек и Шолохов са станали лауреати през една година, ако не ме лъже паметта. И подозира ли Славчо колко „лесно” е било за руски писател, че и не десидент отгоре, да се мери със Стайнбек!!!
А „Тихият Дон” и „На изток от рая” – са две големи разлики, както биха казали в Одеса!
„Пътешествие с Чарли”, „Улица консервна” харесах повече.
.................................
Попрочетох Орхан Памук, но един Хайтов е според мен, по-талантлив!
Уви, ще си останем с Елиас Канети. Поне се е родил в България.
..................................
А който има самолет да иде в Тринидад, може да прочете нещо от Нобелиста по литература Видиядхар Сураджипрасад Найпол, защото книжарницата с лауреатски книги, както беше казано, е фалирала.

[Симеон]

До: Нашите библиотеки.

+1! Стигал съм до 3-4 книги на ден! Ама сега вече "нема време"!!

................................................................
Моят рекорд. Кто пионерче бях на екскурзия в София. Там си купих "Овчарчето Калитко". Във влака през нощта я прочетохме трима!
...................
Най-хубавото време за четене ( и никой не ти го отнема!) са двата часа преди да заспиш! 700 часа годишно.42000 страници,168 книги! За 35 години - ето ти рекорда на Венци.
......................
Калитко ме подсеща за умението на писателите да подбират не обикновени имена на героите си. Майорите: Деянов, Пронин. Авакум (лесно го "изчислявам" - мукава - отзад напред!) Захов...

[Паджеровод]

До: Нашите библиотеки.

Я! Ще си ги мерим... библиотеките ли?! На кой е по-голяма, по-прашна? На кой са му по-дебели томовете? Казвате, че притежанието на книги означава притежание на знания?... Не винаги, не винаги, уважаеми колеги! Не и в епохата на Google. Апропо - и четенето им не винаги води до знания автоматично! Казват, че и дяволът е чел Евангелието, а пък...

Вие какво купувате, четете, пазите грижливо, препрочитате!...

Казват още и че никога не е късно да се изложиш: Напоследък (последните 15 години) чета, препрочитам с удоволствие Стивън Кинг! Време за четене - бол! Разнообразявам с много други неща, но те са като подправки към основното ястие, кеф ми е да видя по колко начина могат да се опишат нещата от живота. Има обаче автори, чийто книги побутвам оттук оттам като прасе - тиква и не мога да ги прочета! Факт.
Библиотеката ми представлява гювеч с една телешка глава по средата. Тя е Кинг естествено, а другото са безразборно разхвърляни дреболии. Спирам с гастрономическите сравнения, щото става банално. То е от празниците.
От някога имам голяма част от изданията на списание "Космос" и много фантастика, "Галактика" и пак фантастика. Младост... Техническа литература, най-вече електроника и другата ми страст - авиацията. Следва разнообразие от художествена литература, слабо известни имена и никакви класици - никога не съм ги обичал и чел, поне съм честен. Това, което ми е хвалено от учебници и от запенени критици го избягвам, малко бунтар си падам. Въпреки това претендирам, че мога да чета и пиша. Съотношение преведена чуждоезична - българска литература 80/20 или 90/10 (гузен съм, гузен съм)...
Много неща вече ги намирам и чета през монитора; няма начин, времето е такова! Логично е - музиката и филмите идват основно от там, същото е и с литературата, освен за тези, които имат някакви сантименти към книжното тяло от целулоза.
Ясно е, че на Симеон приятел няма да стана...