Носталгия по комунизма

[jkolarov]

Загубих надежда, нямам мечти,
всичко изчезна или се руши,
нямам аз планове, всичко пропада,
колко е тъжно, все още съм млада!

Къде отлетяхте години спокойни?
Играха децата ни волни, свободни,
екскурзии, лагери, Черно море,
сега са миражи за всяко дете.

Тихо работехме, скромно живяхме,
празнувахме заедно, къщи строяхме,
вдигахме сватби, хора, ръченици,
не знаехме що е това наркотици.

Нямаше безработица и атентати,
фалирали банки – същински палати,
платено образование и лечение.
Кой завидя ни за това постижение?

Сега сме се пръснали по целият свят
да търсим прехрана – парченцето хляб,
инженери, артисти, медицински сестри –
слугини, робини във чужди страни.

Загубих надежда, че и тази година
ще се оправи нашта Родина.
Сърцето ми плаче, рони сълзи.
Колко е тъжно! Жалко, нали?

Стори ми се хубаво стихотворение и реших да го споделя с вас.

Макар и да не съм живял дълго по време на комунизма имам само хубави спомени.

Дано да не почервенея сега

[Goblin]

До: Носталгия по комунизма

Нескопосан опит за рими на още по-нескопосан мозък.

[Pacific]

До: Носталгия по комунизма

Романтична заблуда за миналото ни, изказана в рими. Повърхностно засягане на тогавашните проблеми, антагонистично съпоставени с отрицателната част от сегашната действителност. Долавям и известна апатия, с привкус на меланхолия. Забелязва се и желание за лирически изказ, и ако се наблегне на смисъла, а се избегне задължителното римуване, авторът ще има прогрес.
С нетърпение очаквам оценката на офроудърския Д-р Хаус - Стефан.

[kiki.t]

До: Носталгия по комунизма

Има хора, на които оня начин на живот им харесваше.ФактА че беше спокойно-беше, даже прекалено спокойно

[Nik Nikolov]

До: Носталгия по комунизма

Ужас! Римите са като от ученически лексикон. Съдържанието, не коментирам.
Това не е поезия, а стихоплетство в стил " Бабин РАП "
Такива мога да ти напиша хиляди.

БАБА МИ ОТКАЧИ

Пръкнаха се днес аптеки
по една на две, три преки.
А илачи няма вече
Ей, носът ми пак протече.
Пенсиите още бавят,
с нази, тия съ ибават.
Помня колко бях излизана
в ерата на куманизъма.
Щото нямаше кондоми
пазвхме се със содоми.
А пък днес сме пълно куку
Ще си правиме сепуко.
С тия стари седесари,
и гъзари бесепари
най отгоре депесето
все се цели във д..ето.

лъжат ни със здравни каси
Мамка им и ПЕДЕ...СИ

)))

[superMAX]

До: Носталгия по комунизма

За разлика от '' литературните критици'', на мен римите ми харесват! А и съдържанието е вярно!

[Goblin]

До: Носталгия по комунизма

За разлика от '' литературните критици'', на мен римите ми харесват! А и съдържанието е вярно!

Това че ти харесват е въпрос на вкус - като конструкция са зле.

Чакай да видим пък на съдържанието кое му е вярно...

Загубих надежда, нямам мечти,
всичко изчезна или се руши,
нямам аз планове, всичко пропада,
колко е тъжно, все още съм млада!

Това може и да е вярно - казва ли ти някой ? Някой споделя че няма мечти. Кофти.

Къде отлетяхте години спокойни?
Играха децата ни волни, свободни,
екскурзии, лагери, Черно море,
сега са миражи за всяко дете.

Така е. Сега има екскурзии и лагери където поискаш, не само по Черно Море. За мираж - не знам. Аз като отида по Черноморието не виждам липса на летуващи деца. Нито на щастливи такива.

Тихо работехме, скромно живяхме,
празнувахме заедно, къщи строяхме,
вдигахме сватби, хора, ръченици,
не знаехме що е това наркотици.

Така е. Сега не празнуваме, къщи не строим, не се женим вече, ръченица не играем. Наркотици ако не взимаме - бият ни с пръчки. Лошо. Седим в къщи и тъгуваме, загледани в една точка на стената.

И тук мога да ти цитирам друг стихоплетец, който поне знаеше как се реди рима:

Живяхме си доста
Добре подбрани
В общата яма
Всички събрани
Тигри, зайци, кокошки, коне
Различни породи
Жени и мъже
По малко живяхме
По малко крадяхме
По малко спестявахме
По малко купувахме

Нямаше безработица и атентати,
фалирали банки – същински палати,
платено образование и лечение.
Кой завидя ни за това постижение?

Как кой, световната масонска конспирация, кой. Или чакай, не, руснаците и ЕС. Абе пиши ги всички заедно. Искат ни курортите и тайните уранови залежи, и мандрите за газиран цвик.

Сега сме се пръснали по целият свят
да търсим прехрана – парченцето хляб,
инженери, артисти, медицински сестри –
слугини, робини във чужди страни.

Така е. Едно време не бяха пръснати. По Алжир, по Тунис, по Либия, по Мароко...
И не бяха роби, алжирците плащаха 2000$ заплата, която минаваше директно през фирма на хубавото свободолюбиво тогавашно правителство, и излизаха от другата страна 200$ + джобни пари.

Загубих надежда, че и тази година
ще се оправи нашта Родина.
Сърцето ми плаче, рони сълзи.
Колко е тъжно! Жалко, нали?

Тц. Хич не ми е жал че някой жали и рони сълзи че няма кой да оправи родината му.

[Симеон]

До: Носталгия по комунизма

Загубих надежда, нямам мечти,
всичко изчезна или се руши,
нямам аз планове, всичко пропада,
колко е тъжно, все още съм млада!

Къде отлетяхте години спокойни?
Играха децата ни волни, свободни,
екскурзии, лагери, Черно море,
сега са миражи за всяко дете.

Тихо работехме, скромно живяхме,
празнувахме заедно, къщи строяхме,
вдигахме сватби, хора, ръченици,
не знаехме що е това наркотици.

Нямаше безработица и атентати,
фалирали банки – същински палати,
платено образование и лечение.
Кой завидя ни за това постижение?

Сега сме се пръснали по целият свят
да търсим прехрана – парченцето хляб,
инженери, артисти, медицински сестри –
слугини, робини във чужди страни.

Загубих надежда, че и тази година
ще се оправи нашта Родина.
Сърцето ми плаче, рони сълзи.
Колко е тъжно! Жалко, нали?

Стори ми се хубаво стихотворение и реших да го споделя с вас.

Макар и да не съм живял дълго по време на комунизма имам само хубави спомени.

Дано да не почервенея сега

Уважаеми Коларов, тая работа с рев не става! Всеки от нас трябва да оправи себе си. Да даде работа на 5-6 души, да се поозори на тая нива. Току ти минал меракът да рониш сълзи...
В моето село имаше филиал на бургаския затвор. От там се продаваха касети с подобен фолклор. На бабичките им харесваше. Много

[Pacific]

До: Носталгия по комунизма

За разлика от '' литературните критици'', на мен римите ми харесват! А и съдържанието е вярно!

Всеки има право на лош вкус

ПП.
Това, разбира се, важи и за "литературните критици"

[jkolarov]

До: Носталгия по комунизма

Уважаеми Коларов, тая работа с рев не става! Всеки от нас трябва да оправи себе си. Да даде работа на 5-6 души, да се поозори на тая нива. Току ти минал меракът да рониш сълзи...
В моето село имаше филиал на бургаския затвор. От там се продаваха касети с подобен фолклор. На бабичките им харесваше. Много

Това ми е пределно ясно, от 20 годишен се издържам сам, и помагам на семейството си. Не съм седнал да рева, нито пък влагам някакъв дълбок смисъл в този пост. Просто прочетох стихотворението в денс.бг и се сетих че в тоя форум има доста почитатели на Съветския Съюз, и може би това стихотворение ще им навее малко приятни спомени. Това е...

[Стария]

До: Носталгия по комунизма

Ако те беха измаризили яко в милицията неколко пъти за нема нищо.Казвам ти го от личен опит немаше да вярваш грам на тези лъжливи сирени.Носталгия ли? У Надежда у черквата за едно левче попа пее за расудок и ръси със светена вода ходи дано ти размине носталгията

[Жоро Хаджиев]

До: Носталгия по комунизма

Българинът е интересен екземпляр !
Не му пречи да е тъпкан, но всички около него да са и те.
Бил съм на много места по света, но съм сигурен, че това си е само наш, роден феномен !

[бат'Марто]

До: Носталгия по комунизма

Ако те беха измаризили яко в милицията неколко пъти за нема нищо.Казвам ти го от личен опит немаше да вярваш грам на тези лъжливи сирени.Носталгия ли? У Надежда у черквата за едно левче попа пее за расудок и ръси със светена вода ходи дано ти размине носталгията

Въпрос:,,Бие ли днешната милиция?''Отговор:,,Днешната не,ама снощната..."

[sabin]

До: Носталгия по комунизма

не съм русофил, но съм повече фен на русия спрямо европа и сащ. Стихчето ми напомня приятните времена на детсвото ми. В момента живота е доста по-динамичен, някакси ми липсва този безгрижен живот, който обаче не е бил толкова безгрижен за родителите ми, които и в затвора даже бяха по едно време, защото работели частно

[Насов]

До: Носталгия по комунизма

Нескопосан опит за рими на още по-нескопосан мозък.

Tова не може ли да се тълкува и като обида към други участници???
Ако се хващаме за думите всичко ще почервенее, я от картони я от нещо друго...