Загубих надежда, нямам мечти,
всичко изчезна или се руши,
нямам аз планове, всичко пропада,
колко е тъжно, все още съм млада!
Къде отлетяхте години спокойни?
Играха децата ни волни, свободни,
екскурзии, лагери, Черно море,
сега са миражи за всяко дете.
Тихо работехме, скромно живяхме,
празнувахме заедно, къщи строяхме,
вдигахме сватби, хора, ръченици,
не знаехме що е това наркотици.
Нямаше безработица и атентати,
фалирали банки – същински палати,
платено образование и лечение.
Кой завидя ни за това постижение?
Сега сме се пръснали по целият свят
да търсим прехрана – парченцето хляб,
инженери, артисти, медицински сестри –
слугини, робини във чужди страни.
Загубих надежда, че и тази година
ще се оправи нашта Родина.
Сърцето ми плаче, рони сълзи.
Колко е тъжно! Жалко, нали?
Стори ми се хубаво стихотворение и реших да го споделя с вас.
Макар и да не съм живял дълго по време на комунизма имам само хубави спомени.
Дано да не почервенея сега
всичко изчезна или се руши,
нямам аз планове, всичко пропада,
колко е тъжно, все още съм млада!
Къде отлетяхте години спокойни?
Играха децата ни волни, свободни,
екскурзии, лагери, Черно море,
сега са миражи за всяко дете.
Тихо работехме, скромно живяхме,
празнувахме заедно, къщи строяхме,
вдигахме сватби, хора, ръченици,
не знаехме що е това наркотици.
Нямаше безработица и атентати,
фалирали банки – същински палати,
платено образование и лечение.
Кой завидя ни за това постижение?
Сега сме се пръснали по целият свят
да търсим прехрана – парченцето хляб,
инженери, артисти, медицински сестри –
слугини, робини във чужди страни.
Загубих надежда, че и тази година
ще се оправи нашта Родина.
Сърцето ми плаче, рони сълзи.
Колко е тъжно! Жалко, нали?
Стори ми се хубаво стихотворение и реших да го споделя с вас.
Макар и да не съм живял дълго по време на комунизма имам само хубави спомени.
Дано да не почервенея сега

Коментар