Tweet
.
ПЛОВДИВ - МАТЕРА
КУЛТУРНИТЕ СТОЛИЦИ НА ЕВРОПА ЗА 2019 год.
Пловдив е градът от България, избран за европейска столица на
културата за 2019 година съвместно с Матера в Италия.
Утре 12.01.2019 год. е официалното откриване на това значимо за града събитие.
Във връзка с това, направих тази тема с кратки исторически особености на двата града.
Първото рекламното пано в центъра на града известяващо за събитието.
Кратка история на "Града под тепетата".
Пловдив е град на над 8000 години, по-стар от Рим, Атина, Картаген
и Константинопол. Съвременник на древната Троя.
Животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред
най-древните постоянно обитавани места в света.
В древността се е наричал Пулпудева.
Града е разположен на шест хълма в подножието на Родопите.
Всъщност първоначално е бил построен на седем хълма, но един от тях "Марково Тепе"
е бил разрушен преди сто години, когато градът бързо започнал да расте.
Камъкът, извлечен от този хълм, е бил използван за градско строителство.
В града са останали шест хълма:
Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе Джендем тепе, Бунарджика и Сахат тепе.
С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината.
През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, който издига крепостни стени.
Малко по-късно започнал да се нарича Филипополис.
В старобългарски източници се използват вариантите Пъпълдин,
Пълдин и Плъдин, от които произлиза съвременното име Пловдив
През Римската епоха се използва името Тримонциум.
Римляните изградили театъра и добавили нови крепостни стени.
В пределите на Римската империя Тремонциум става главен град на провинция Тракия.
През Римския период в града се строят обществени сгради
театър, форум, съкровищница, храмове, бани и мащабен стадион.
През 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град.
Тримонциум има мащабна водоснабдителна система, включваща каптажи, резервоари,
тръбопроводи и два акведукта, единствените подобни съоръжения в днешна България.
Разкопки в съвременния град разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.
Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от
киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители.
Филипопол се възстановява бързо след руските кланета, като в града и околностите му
отново са заселени павликяни и манихейци от Армения и Сирия.
През Филипопол сравнително мирно преминават Първият (1096) и Вторият кръстоносен поход (1149),
като в града се обособява Латински квартал със западноевропейски търговци и занаятчии.
При Третия кръстоносен поход през 1089 година гарнизонът и много жители изоставят града и той е завзет
и разграбен от войските на император Фридрих I Барбароса, които остават там в продължение на шест месеца.
През 1204 година Четвъртият кръстоносен поход превзема Константинопол и поставя началото на
Латинската империя, а Филипопол става столица на васално на императора херцогство.
През 1205 година кръстоносците са принудени да напуснат града, опожарявайки част от него,
а малко по-късно той е превзет с нови разрушения от българския цар Калоян.
Градът остава под български контрол до Филипополската битка през 1208 година,
когато херцозите успяват отново да наложат властта си.
С разрушени укрепления и попаднал дълбоко във вътрешността на Османската империя,
Филибе губи стратегическото си значение на крепост, но в средата на XV век османците
извършват мащабно преустройство на града, съпътствано със значителни обществени строежи.
Според свидетелства на посетили града през 1870 година американски мисионери,
той има 30 хиляди жители. От тях 15 хиляди турци, 9 хиляди православни българи,
2 хиляди българи католици, 2 хиляди гърци, а останалите главно евреи и арменци.
Те определят Пловдив като най-важният културен и политически център на българите
след столицата на империята Цариград.
През 1874 година Пловдив е свързан с железопътна линия до Цариград.
От гръцката форма Филипополис произлиза и турското име на града – Филибе.
Според проведеното през 1884 година първо преброяване Пловдив има 33 хиляди жители,
половината от които са българи, а останалите главно турци, гърци, евреи и арменци.
Той е най-големият град в Княжество България и Източна Румелия, следван от Русе с 26 хиляди жители.
През 1885 година Пловдив е в центъра на събитията около Съединението. Тук действа Българският таен
централен революционен комитет, местният военен гарнизон отстранява правителството на областта,
а новите власти обявяват присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Днес 6 септември, Денят на Съединението, се чества и като празник на град Пловдив.
В годините след Съединението много видни пловдивчани се преселват в София,
където заемат водещи позиции в политическите, деловите и културните среди.
Въпреки това градът запазва статута си на основен административен и стопански център в Южна България.
През 1888 година е удължена железопътната линия, която вече свързва Пловдив със София.
Св. апостол Ерм е първият епископ на Филипопол. Живял е в края на I и началото на II век.
Той е един от 70-те апостоли на Иисус Христос.
Неговото име се споменава в посланието на св. ап. Павел до римляните.
Според някои историци апостол Павел е посетил Филипопол в средата на I век
и тогава е ръкоположил Ерм за епископ на града.
Така Филипопол става първият християнски епископски център в Европа.
Ерм остава в Пловдив три години. През 57 година той отива в Рим, където
вероятно пише книгата „Пастир", която до V век е била част от Новия завет.
В съвремието Пловдив е притегателен център за туристите.
...........................................
МАТЕРА
Население 60 000 души.
Градът е избран за европейска столица на културата, след съревнование
с още пет други италиански града, Каляри, Лече, Перуджа, Равена и Сиена.
За 2019 година статутът на столица на културата се споделя между Матера и Пловдив,
Преди десет години имах удоволствието да посетя този уникален град.
https://www.offroad-bulgaria.com/sho...F2%E0%EB%E8%FF
Тогава Матера все още не беше станала прочута туристическа дестинация. До това място се стигаше по тесен
планински път, без да има индикация, че води към едно истинско бижу,
шлифовано от сръчните ръце на древните майстори.
Древна, мистериозна и романтична, Матера е абсолютно задължителна
дестинация за туристи, които решават да открият нещо уникално.
Матера е едно от най-старите постоянно обитавани селища в историята,
датираща от палеолитския период. В каменистата клисура могат да се видят
простите форми на неолитните пещери, където хората са живели преди 7000 години.
Естествените пещери изкопани въз варовика, привличат първите обитатели още в дълбока древност.
През 17 век, града става столица на област Базиликата,
чак до епохата на Наполеон, който премества столицата в Потенца.
Това е едно от най-уникалното и забележително място в Италия и дори в целия свят.
Матера привлича внимание, когато писателят Карло Леви описва ужаса, на който
станал свидетел, мръсотия, дрипави деца, болести, и заключава:
"Никога не съм виждал през целия си живот такава картина на бедността".
До 50-те години на миналия век Матера е източник на срам за Италия, място на бедност, малария и високи нива
на детска смъртност, където хората са живеели в пещери без електричество, течаща вода и канализация.
Около 30 000-то население е преместено в нови домове в съвременната част на града между 1953 и 1968 г.
Матера остава сравнително неизвестна, особено за чуждестранните туристи,
въпреки че от 1993 г. насам става обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Броят на посетителите се увеличава бавно и много от пещерите са превърнати в стилни хотели и ресторанти.
Сградите се изкачват нагоре и надолу по хълма, къщите са изградени една над друга,
а често пъти покривите на някои са оформени като улици.
Най-голяма известност града получава след като Мел Гибсън заснема в Матера филма "Страстите Христови".
Представете си борбата за живот тук преди десетилетия.
Днес повечето от пещерите са домове, хотели, ресторанти и барове.
В края на града все още има необитаеми пещери,
където може да се почувства какъв е бил живота тук преди години.
Най-добрият начин за разглеждане на необитаемите квартали е пеш.
Обикаляйки през лабиринта от тесни улички, нагоре и надолу по неравните каменни стълбища,
се забелязват малки дворове, украсени с цветни саксии, пещерни църкви и експанзивна гледка към града.
Изграждането на къщи в пещерите е продиктувано от климатичните условия и необходимостта от защита,
както и за по-добро използване на природните и географски дадености на това място.
Матера е самодостатъчна да завладее сетивата на човека. Нейната душа не е в хората, а в скалите,
камъните и пещерите. Тя ще бъде жива, дори ако в нея не остане нито един човек.
.........................
И тук се наложи да ползвам снимки от нета, защото моите не стигнаха
да довърша мислите си за Матера.
Града играе важна роля по време на Втората световна война,
когато става първият италиански град, започнал активна борба срещу вермахта.
Поради редица промени в обществената политика и поради епидемията от малария,
италианското правителство решава да премести жителите на в новоизградена част на града.
Обаче много хора отказват да се преместят, така че днес Матера е единственото място в света,
където хората могат да се похвалят, че живеят в домовете направени преди 7 000 години.
Като цяло Матера изглежда, че е умело изваяна от едно парче камък.
Този който не не усети мистиката в душата на Матера никога няма да я почувства близка,
но този, който е докоснат дори повърхностно, винаги ще иска да се върне тук.
Сега в града живеят 60 хиляди души, повечето от тях в новата част, но никой не го интересува
и затова много туристи отиват направо в историческия център, както сторих и аз.
........................
В момента не съм в Пловдив и съжалявам, че не мога утре да присъствам на тържествата,
но се надявам пловдивчани да проследят предстоящите събития в града с пресни новини и снимки.
.
ПЛОВДИВ - МАТЕРА
КУЛТУРНИТЕ СТОЛИЦИ НА ЕВРОПА ЗА 2019 год.
Пловдив е градът от България, избран за европейска столица на
културата за 2019 година съвместно с Матера в Италия.
Утре 12.01.2019 год. е официалното откриване на това значимо за града събитие.
Във връзка с това, направих тази тема с кратки исторически особености на двата града.
Първото рекламното пано в центъра на града известяващо за събитието.
Кратка история на "Града под тепетата".
Пловдив е град на над 8000 години, по-стар от Рим, Атина, Картаген
и Константинопол. Съвременник на древната Троя.
Животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред
най-древните постоянно обитавани места в света.
В древността се е наричал Пулпудева.
Града е разположен на шест хълма в подножието на Родопите.
Всъщност първоначално е бил построен на седем хълма, но един от тях "Марково Тепе"
е бил разрушен преди сто години, когато градът бързо започнал да расте.
Камъкът, извлечен от този хълм, е бил използван за градско строителство.
В града са останали шест хълма:
Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе Джендем тепе, Бунарджика и Сахат тепе.
С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината.
През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, който издига крепостни стени.
Малко по-късно започнал да се нарича Филипополис.
В старобългарски източници се използват вариантите Пъпълдин,
Пълдин и Плъдин, от които произлиза съвременното име Пловдив
През Римската епоха се използва името Тримонциум.
Римляните изградили театъра и добавили нови крепостни стени.
В пределите на Римската империя Тремонциум става главен град на провинция Тракия.
През Римския период в града се строят обществени сгради
театър, форум, съкровищница, храмове, бани и мащабен стадион.
През 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град.
Тримонциум има мащабна водоснабдителна система, включваща каптажи, резервоари,
тръбопроводи и два акведукта, единствените подобни съоръжения в днешна България.
Разкопки в съвременния град разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.
Филипопол остава в границите на България до 970 година, когато е превзет от
киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на кол 20 хиляди негови жители.
Филипопол се възстановява бързо след руските кланета, като в града и околностите му
отново са заселени павликяни и манихейци от Армения и Сирия.
През Филипопол сравнително мирно преминават Първият (1096) и Вторият кръстоносен поход (1149),
като в града се обособява Латински квартал със западноевропейски търговци и занаятчии.
При Третия кръстоносен поход през 1089 година гарнизонът и много жители изоставят града и той е завзет
и разграбен от войските на император Фридрих I Барбароса, които остават там в продължение на шест месеца.
През 1204 година Четвъртият кръстоносен поход превзема Константинопол и поставя началото на
Латинската империя, а Филипопол става столица на васално на императора херцогство.
През 1205 година кръстоносците са принудени да напуснат града, опожарявайки част от него,
а малко по-късно той е превзет с нови разрушения от българския цар Калоян.
Градът остава под български контрол до Филипополската битка през 1208 година,
когато херцозите успяват отново да наложат властта си.
С разрушени укрепления и попаднал дълбоко във вътрешността на Османската империя,
Филибе губи стратегическото си значение на крепост, но в средата на XV век османците
извършват мащабно преустройство на града, съпътствано със значителни обществени строежи.
Според свидетелства на посетили града през 1870 година американски мисионери,
той има 30 хиляди жители. От тях 15 хиляди турци, 9 хиляди православни българи,
2 хиляди българи католици, 2 хиляди гърци, а останалите главно евреи и арменци.
Те определят Пловдив като най-важният културен и политически център на българите
след столицата на империята Цариград.
През 1874 година Пловдив е свързан с железопътна линия до Цариград.
От гръцката форма Филипополис произлиза и турското име на града – Филибе.
Според проведеното през 1884 година първо преброяване Пловдив има 33 хиляди жители,
половината от които са българи, а останалите главно турци, гърци, евреи и арменци.
Той е най-големият град в Княжество България и Източна Румелия, следван от Русе с 26 хиляди жители.
През 1885 година Пловдив е в центъра на събитията около Съединението. Тук действа Българският таен
централен революционен комитет, местният военен гарнизон отстранява правителството на областта,
а новите власти обявяват присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Днес 6 септември, Денят на Съединението, се чества и като празник на град Пловдив.
В годините след Съединението много видни пловдивчани се преселват в София,
където заемат водещи позиции в политическите, деловите и културните среди.
Въпреки това градът запазва статута си на основен административен и стопански център в Южна България.
През 1888 година е удължена железопътната линия, която вече свързва Пловдив със София.
Св. апостол Ерм е първият епископ на Филипопол. Живял е в края на I и началото на II век.
Той е един от 70-те апостоли на Иисус Христос.
Неговото име се споменава в посланието на св. ап. Павел до римляните.
Според някои историци апостол Павел е посетил Филипопол в средата на I век
и тогава е ръкоположил Ерм за епископ на града.
Така Филипопол става първият християнски епископски център в Европа.
Ерм остава в Пловдив три години. През 57 година той отива в Рим, където
вероятно пише книгата „Пастир", която до V век е била част от Новия завет.
В съвремието Пловдив е притегателен център за туристите.
...........................................
МАТЕРА
Население 60 000 души.
Градът е избран за европейска столица на културата, след съревнование
с още пет други италиански града, Каляри, Лече, Перуджа, Равена и Сиена.
За 2019 година статутът на столица на културата се споделя между Матера и Пловдив,
Преди десет години имах удоволствието да посетя този уникален град.
https://www.offroad-bulgaria.com/sho...F2%E0%EB%E8%FF
Тогава Матера все още не беше станала прочута туристическа дестинация. До това място се стигаше по тесен
планински път, без да има индикация, че води към едно истинско бижу,
шлифовано от сръчните ръце на древните майстори.
Древна, мистериозна и романтична, Матера е абсолютно задължителна
дестинация за туристи, които решават да открият нещо уникално.
Матера е едно от най-старите постоянно обитавани селища в историята,
датираща от палеолитския период. В каменистата клисура могат да се видят
простите форми на неолитните пещери, където хората са живели преди 7000 години.
Естествените пещери изкопани въз варовика, привличат първите обитатели още в дълбока древност.
През 17 век, града става столица на област Базиликата,
чак до епохата на Наполеон, който премества столицата в Потенца.
Това е едно от най-уникалното и забележително място в Италия и дори в целия свят.
Матера привлича внимание, когато писателят Карло Леви описва ужаса, на който
станал свидетел, мръсотия, дрипави деца, болести, и заключава:
"Никога не съм виждал през целия си живот такава картина на бедността".
До 50-те години на миналия век Матера е източник на срам за Италия, място на бедност, малария и високи нива
на детска смъртност, където хората са живеели в пещери без електричество, течаща вода и канализация.
Около 30 000-то население е преместено в нови домове в съвременната част на града между 1953 и 1968 г.
Матера остава сравнително неизвестна, особено за чуждестранните туристи,
въпреки че от 1993 г. насам става обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Броят на посетителите се увеличава бавно и много от пещерите са превърнати в стилни хотели и ресторанти.
Сградите се изкачват нагоре и надолу по хълма, къщите са изградени една над друга,
а често пъти покривите на някои са оформени като улици.
Най-голяма известност града получава след като Мел Гибсън заснема в Матера филма "Страстите Христови".
Представете си борбата за живот тук преди десетилетия.
Днес повечето от пещерите са домове, хотели, ресторанти и барове.
В края на града все още има необитаеми пещери,
където може да се почувства какъв е бил живота тук преди години.
Най-добрият начин за разглеждане на необитаемите квартали е пеш.
Обикаляйки през лабиринта от тесни улички, нагоре и надолу по неравните каменни стълбища,
се забелязват малки дворове, украсени с цветни саксии, пещерни църкви и експанзивна гледка към града.
Изграждането на къщи в пещерите е продиктувано от климатичните условия и необходимостта от защита,
както и за по-добро използване на природните и географски дадености на това място.
Матера е самодостатъчна да завладее сетивата на човека. Нейната душа не е в хората, а в скалите,
камъните и пещерите. Тя ще бъде жива, дори ако в нея не остане нито един човек.
.........................
И тук се наложи да ползвам снимки от нета, защото моите не стигнаха
да довърша мислите си за Матера.
Града играе важна роля по време на Втората световна война,
когато става първият италиански град, започнал активна борба срещу вермахта.
Поради редица промени в обществената политика и поради епидемията от малария,
италианското правителство решава да премести жителите на в новоизградена част на града.
Обаче много хора отказват да се преместят, така че днес Матера е единственото място в света,
където хората могат да се похвалят, че живеят в домовете направени преди 7 000 години.
Като цяло Матера изглежда, че е умело изваяна от едно парче камък.
Този който не не усети мистиката в душата на Матера никога няма да я почувства близка,
но този, който е докоснат дори повърхностно, винаги ще иска да се върне тук.
Сега в града живеят 60 хиляди души, повечето от тях в новата част, но никой не го интересува
и затова много туристи отиват направо в историческия център, както сторих и аз.
........................
В момента не съм в Пловдив и съжалявам, че не мога утре да присъствам на тържествата,
но се надявам пловдивчани да проследят предстоящите събития в града с пресни новини и снимки.
.
. Много приятен разказ и сравнение между двете места, дори не знаех че културните столици са две.
)
Пещера, тракийско светилище, инкорпорирана в римска крепост, впоследствие надстроена и ползвана за дервишово теке, дервишки манастир, неясно как и защо трансформирана в "топ-ресторант" на "Балкантурист" по ТЗВ, сега пак е ресторант, в който трудно можеш да се вредиш от сватби и групи.
Коментар