От: Имало едно място, ...
Благодаря ви!
Продължавам...
Мястото все повече ми харесваше! Беше вече чисто, тухлите лакирани с матов безцветен лак. Стилът определено беше незнаен
И … странно е усещането, че всичко, което съм направила е било правилното за мен. Тогава така мислех …. Не жалех нищо от себе си. Дори си мислех, че не съм в ред …
Имаше решение и за водата. В стаята имаше още една тръба, която беше на прилично място – в един ъгъл, външен за самата сграда. От нея чувах течаща вода само когато съседите под мен посещаваха тоалетната. Нямаше миризма … Всъщност тази тръба минаваше през всички апартаменти и свършваше при мен. По-малко от метър висока. Дебела оранжева тръба. Ако имах източник на вода, можех да се включа в нея. Щях да я пробия. Само трябваше да си закупя мини мивка, за нормална нямаше място. Но до мен вода от водопровод не стигаше! Откъде източник! Източник ми бяха бутилките, които си носих …
Спомних си за село. На двора имаше казан, закачен, с капаче отгоре и кранче. Баба го пълнеше с вода и се миехме. Имаше такива във всеки двор. Та такова казанче си беше много сладко, но … преди 100 години. Сегашните варианти, тип бидони, не са ми красиви. Идея нямах кой и къде има такова. Tърсих. Питах.
А докато това се случваше, вече си бях пренесла някои вещи на тавана – статива, платна, бои и всички дребосъци, които ми трябваха, книги … нали имах етажерки. Вещи, които обичах и ми бяха любими.
Дразнеха ме някои неща, например това, че на всички мебели, там където съм ги рязала, се виждаше вътрешността на плочата. Знаете ръба на ПДЧ как стои. Нямаха кантове. Да, продават се, загряват се и се лепят, но нещо не ме привлече този вариант. Измислих си друго по-достъпно за мен. Направих кантове от канап … мдаа … плетох плитки, които групирах по три, за да добие ширината на кант и ги пришивах една за друга. Просто ги залепвах там, където имаше нужда. Повярвайте, стои много добре! Ще видите в почти всички снимки по-нататък.
Бях започнала дори да рисувам. И бях доволна. Имах си мястото само за мен, където да се скрия дори само да размисля, да чета … да плача … никой нямаше да ме види.
И .. чудо! … случайно намирам казана, който ми трябваше! Изненадана,не вярвах, че ще намеря. Понеже беше единствен, беше моят … в Продавалник. Пристигна от Пловдив, … с отпоен чучур, от превоза. И по стечение на обстоятелствата отиде пак там, за да бъде запоен отново. Оставаше мивката. Но … след среща с един ГОЛЯМ мъж (буквално), си тръгнах с …. мнооого стар и хубав … бакър! Това беше, всичко имах, чешмата беше въпрос на време!
Тук умувам как да скрия тръбата, и на какво да стои бакъра. Това е една от кошниците, която беше скъсана и аз я доразпорих. Залепена, трудно, на парче фазер.
Пробвах нещо като постамент, от паркет, който май нямам на снимка. Тук само съм го подпряла. Бях поизхарчила почти всички дървении. Този е чисто нов, беше друг размер и не можех да го употребявам.
Тази стеничка беше единствената възможност за казана. Ниско, но не ме притесняваше. Това е въпросната тръба. Както виждате, не жаля монтажна пяна … за да не духа. В ляво, част от пейката ми, но вече с възглавничка за по-мекичко … напъхах парче дунапрен в калъф.
Тук се виждат кантовете. Бакъра беше пукнат. Рязах точно там, затова сифона малко бяга от средата.
Още има ...
Първоначално публикуван от bochkata
Преглед на мнение
Първоначално публикуван от emanuilis
Преглед на мнение
Първоначално публикуван от targa
Преглед на мнение
Продължавам...
Мястото все повече ми харесваше! Беше вече чисто, тухлите лакирани с матов безцветен лак. Стилът определено беше незнаен
И … странно е усещането, че всичко, което съм направила е било правилното за мен. Тогава така мислех …. Не жалех нищо от себе си. Дори си мислех, че не съм в ред …
Имаше решение и за водата. В стаята имаше още една тръба, която беше на прилично място – в един ъгъл, външен за самата сграда. От нея чувах течаща вода само когато съседите под мен посещаваха тоалетната. Нямаше миризма … Всъщност тази тръба минаваше през всички апартаменти и свършваше при мен. По-малко от метър висока. Дебела оранжева тръба. Ако имах източник на вода, можех да се включа в нея. Щях да я пробия. Само трябваше да си закупя мини мивка, за нормална нямаше място. Но до мен вода от водопровод не стигаше! Откъде източник! Източник ми бяха бутилките, които си носих …
Спомних си за село. На двора имаше казан, закачен, с капаче отгоре и кранче. Баба го пълнеше с вода и се миехме. Имаше такива във всеки двор. Та такова казанче си беше много сладко, но … преди 100 години. Сегашните варианти, тип бидони, не са ми красиви. Идея нямах кой и къде има такова. Tърсих. Питах.
А докато това се случваше, вече си бях пренесла някои вещи на тавана – статива, платна, бои и всички дребосъци, които ми трябваха, книги … нали имах етажерки. Вещи, които обичах и ми бяха любими.
Дразнеха ме някои неща, например това, че на всички мебели, там където съм ги рязала, се виждаше вътрешността на плочата. Знаете ръба на ПДЧ как стои. Нямаха кантове. Да, продават се, загряват се и се лепят, но нещо не ме привлече този вариант. Измислих си друго по-достъпно за мен. Направих кантове от канап … мдаа … плетох плитки, които групирах по три, за да добие ширината на кант и ги пришивах една за друга. Просто ги залепвах там, където имаше нужда. Повярвайте, стои много добре! Ще видите в почти всички снимки по-нататък.
Бях започнала дори да рисувам. И бях доволна. Имах си мястото само за мен, където да се скрия дори само да размисля, да чета … да плача … никой нямаше да ме види.
И .. чудо! … случайно намирам казана, който ми трябваше! Изненадана,не вярвах, че ще намеря. Понеже беше единствен, беше моят … в Продавалник. Пристигна от Пловдив, … с отпоен чучур, от превоза. И по стечение на обстоятелствата отиде пак там, за да бъде запоен отново. Оставаше мивката. Но … след среща с един ГОЛЯМ мъж (буквално), си тръгнах с …. мнооого стар и хубав … бакър! Това беше, всичко имах, чешмата беше въпрос на време!
Тук умувам как да скрия тръбата, и на какво да стои бакъра. Това е една от кошниците, която беше скъсана и аз я доразпорих. Залепена, трудно, на парче фазер.
Пробвах нещо като постамент, от паркет, който май нямам на снимка. Тук само съм го подпряла. Бях поизхарчила почти всички дървении. Този е чисто нов, беше друг размер и не можех да го употребявам.
Тази стеничка беше единствената възможност за казана. Ниско, но не ме притесняваше. Това е въпросната тръба. Както виждате, не жаля монтажна пяна … за да не духа. В ляво, част от пейката ми, но вече с възглавничка за по-мекичко … напъхах парче дунапрен в калъф.
Тук се виждат кантовете. Бакъра беше пукнат. Рязах точно там, затова сифона малко бяга от средата.
Още има ...
Коментар