Tweet
Този уикенд ми беше отдавна планиран за семейно посещение на Lord of the dance в Арена Армеец.
Отказах много обещаващи предложения за приятно изкарване (тийм-билдинг в спа-хотел в Родопите, лов на хищник в Странджа и други от този тип). Купих билетите онлайн от сайта на Евентим преди повече от месец. Малко нескопосана покупка, защото инерактивната карта за избор на места в залата не работеше, но купих от "скъпите" билети, като бях сигурен, че няма как местата да не са хубави.
Живеем близо до залата, но отидохме с колата. Час преди обявеното начало. Впечатлението още с влизането на паркинга на комплекса беше добро - разпоредители насочваха потока, не се налжи да горя една туба бензин (като в моловете) преди да паркирам. Е - цял час преди началото аз паркирах на едно от последните свободни места, но... да са му мислили тези, които идват в последния момент.
На централния вход на залата имаше табела, че ще се използва един от страничните и се наредихме при останалата гмеж от няколко хиляди други предвидливи, ранопристигнали зрители.
Започнаха да пускат хората към 19:30. Още тогава ми беше ясно, че няма как спектакълът да започне навреме в 20:00
Другото нещо, което ми направи впечатление беше опашката пред женската тоалетна. Всъщност, докато се подсмихвах на ум на "пиклите" изобретателните жени направиха опашка и пред мъжката тоалетна
Никога не се бях замислял (не ми е и работа), но може би не е лоша архитектурна идея дамските тоалетни на обществени места да са с по-голям капацитет от мъжките. Това наблюдение и тази мислъл бяха май последните забавни неща, които ми се случиха тази вечер.
Насочиха ни към нашите места. Оказа се, че цялото пространство на терена беше прилежно организирано с места за сядане. Табелки, залепени на земята, номерца на столовете, всички столове прихванати един за друг с бриди... Абе - модерна работа. Хареса ми.
Продължи да ми харесва, до момента, в който пред мен седна един мъж, чиято глава закри видимостта към 90% от сцената. Проблемът не беше само мой, защото на няколко пъти превъзбудени женички идваха да се карат с разпоредителката, която беше до нас. Тъй, ама - това е положението. Скъпите билети са тук - пред сцената. Нищо, че нищо не се вижда.
Представлението започна пищно към 20:30. От време на време виждах някоя глава на подскачащ танцьор, а в случаите, когато имаше повечко хора на сцената можех да видя и тялото на някой в периферията. Нищо, че всъщност важното от цялата работа са краката. Неудобно. Никакъв шанс да изпитам удоволствие. През цялото време хора масово ставаха от местата си и заставаха прави отстрани. Неудобно, но все пак реална възможност да гледаш.
Това е нещо като да се опитваш да правиш секс, докато в съседната стая майка ти ти задава въпроси, свързани с поредния опит за неуспешна регистрация в Замунда. Неудобно и неприятно, но има шанс...
По някое време дойде едно момиче от персонала и каза "Ако все пак искате да видите нещо може да се преместите ей-там, горе". И така станахме и се преместихме горе. Вярно - доста по-далече, но все пак виждахме. Глави, ръце, крака... Всичко.
Включително и стотиците телефони, фотоапарати и камери, с които всевъзможни майстори се опитваха да запечатат събитието. Най-смешни, безспорно, обаче са стринките, които открехнати във високите технологии снимат клипчета със светкавица.
Музикално - сценичните изкуства винаги мъничко са ме напрягали, докато разбера тяхното повествование. Особенно трудна за разбиране ми е операта. Така и не можах да одобря воя на прекалено гримираните чичковци и лелки... Нищо, де - тук се справих.
Тъъъкмо си понагласих сюжетната линия и нещата приключиха. За мое щастие - с хепиенд
За съжаление, обаче за пореден път се разочаровах ор БГ организаторите. И докато до сега ми се беше случвало да има недостиг на киоски за бира или голяма опашка пред прекалено малкото тоалетни за първи път ми се случва нещата да са така организирани, че основното количество зрители да нямат възможност да гледат това, за което са платили.
Браво, пичове от Евентим! ГоУеми сте!
Нема що...
Отказах много обещаващи предложения за приятно изкарване (тийм-билдинг в спа-хотел в Родопите, лов на хищник в Странджа и други от този тип). Купих билетите онлайн от сайта на Евентим преди повече от месец. Малко нескопосана покупка, защото инерактивната карта за избор на места в залата не работеше, но купих от "скъпите" билети, като бях сигурен, че няма как местата да не са хубави.
Живеем близо до залата, но отидохме с колата. Час преди обявеното начало. Впечатлението още с влизането на паркинга на комплекса беше добро - разпоредители насочваха потока, не се налжи да горя една туба бензин (като в моловете) преди да паркирам. Е - цял час преди началото аз паркирах на едно от последните свободни места, но... да са му мислили тези, които идват в последния момент.
На централния вход на залата имаше табела, че ще се използва един от страничните и се наредихме при останалата гмеж от няколко хиляди други предвидливи, ранопристигнали зрители.
Започнаха да пускат хората към 19:30. Още тогава ми беше ясно, че няма как спектакълът да започне навреме в 20:00
Другото нещо, което ми направи впечатление беше опашката пред женската тоалетна. Всъщност, докато се подсмихвах на ум на "пиклите" изобретателните жени направиха опашка и пред мъжката тоалетна
Никога не се бях замислял (не ми е и работа), но може би не е лоша архитектурна идея дамските тоалетни на обществени места да са с по-голям капацитет от мъжките. Това наблюдение и тази мислъл бяха май последните забавни неща, които ми се случиха тази вечер.Насочиха ни към нашите места. Оказа се, че цялото пространство на терена беше прилежно организирано с места за сядане. Табелки, залепени на земята, номерца на столовете, всички столове прихванати един за друг с бриди... Абе - модерна работа. Хареса ми.
Продължи да ми харесва, до момента, в който пред мен седна един мъж, чиято глава закри видимостта към 90% от сцената. Проблемът не беше само мой, защото на няколко пъти превъзбудени женички идваха да се карат с разпоредителката, която беше до нас. Тъй, ама - това е положението. Скъпите билети са тук - пред сцената. Нищо, че нищо не се вижда.
Представлението започна пищно към 20:30. От време на време виждах някоя глава на подскачащ танцьор, а в случаите, когато имаше повечко хора на сцената можех да видя и тялото на някой в периферията. Нищо, че всъщност важното от цялата работа са краката. Неудобно. Никакъв шанс да изпитам удоволствие. През цялото време хора масово ставаха от местата си и заставаха прави отстрани. Неудобно, но все пак реална възможност да гледаш.
Това е нещо като да се опитваш да правиш секс, докато в съседната стая майка ти ти задава въпроси, свързани с поредния опит за неуспешна регистрация в Замунда. Неудобно и неприятно, но има шанс...
По някое време дойде едно момиче от персонала и каза "Ако все пак искате да видите нещо може да се преместите ей-там, горе". И така станахме и се преместихме горе. Вярно - доста по-далече, но все пак виждахме. Глави, ръце, крака... Всичко.
Включително и стотиците телефони, фотоапарати и камери, с които всевъзможни майстори се опитваха да запечатат събитието. Най-смешни, безспорно, обаче са стринките, които открехнати във високите технологии снимат клипчета със светкавица.
Музикално - сценичните изкуства винаги мъничко са ме напрягали, докато разбера тяхното повествование. Особенно трудна за разбиране ми е операта. Така и не можах да одобря воя на прекалено гримираните чичковци и лелки... Нищо, де - тук се справих.
Тъъъкмо си понагласих сюжетната линия и нещата приключиха. За мое щастие - с хепиенд
За съжаление, обаче за пореден път се разочаровах ор БГ организаторите. И докато до сега ми се беше случвало да има недостиг на киоски за бира или голяма опашка пред прекалено малкото тоалетни за първи път ми се случва нещата да са така организирани, че основното количество зрители да нямат възможност да гледат това, за което са платили.
Браво, пичове от Евентим! ГоУеми сте!
Нема що...