Tweet
КОГАТО УМРЯХ ДВА ПЪТИ
- Твърдо съм убеден, че нова операция ще ти коства живота – каза докторът. – На твоята възраст още една упойка е смъртоносна.
- Тогава какво да правя?
- Нищо. Карай така. Ще поживееш още месец - два.
- Тогава ще се оперирам. Няма да чакам цели два месеца.!
- Опасно е, казах - шансът е 2 на сто.
- Давай докторе! От двете на сто съм – казах аз и легнах на масата.
Незнам що за упойка е това, но през цялото време чувам разговора на доктора с асистентите и сестрите. Нищо особено: говорят си за последната серия на „Листопад”. До едно време. И чувам:
- Край! Изпуснахме го! Ама нали му казах, че е опасно. Това е – отиде си! Прибирайте джунджуриите.
Ясно! Отишъл съм си. Значи не съм от двата процента – рекох ... и си тръгнах. Вървя нагоре и стигам до портата. Свети Петър е там, но до него се мотаят трима яки ангели. Ровят в тефтерите.
- Дойдох – представям се аз. – От BG – след операция.
Свети Петър прелиства големия тефтер и свива рамена:
- Няма те тук. Ама те от общината винаги закъсняват с актовете. Качвай се нагоре, сигурно следобяд ще дойде.
Тръгвам по стълбата и още на първата площадка виждам една огромна тълпа от религиозни бабички – молят се, палят свещи и се кръстят непрекъснато. Оглеждам да видя поне един поп - няма. Може да е някъде по-назад, но поне калимавката му ще стърчи. Не се вижда.
Пардон! Ето ги на съседния облак. Всеки е седнал на един „Мерцедес”, „БМВ” или „Порше”. И са без калимавки. На главите им стърчат едни високи корони – сребърни, целите обсипани със скъпоценни камъни. Рубини, сапфири, перли, незнам дали са истински или са стъкалца, само за баламосване на бабите. Не е моя работа. Карай наго-ре.
А, ето тука май е добре. Една тучна зелена трева, овошки, предимно ябълки, бълбукащи поточета. Райска градина. И в малки бели облачета, като в кресла, са се из-тегнали важни господа. Държат в ръцете си високи чаши и отпиват глътка по глътка с явно удоволствие. Явно това е прочутият райски нектар. А между облачетата прелитат насам – натам едни пъргави ангелчета, 18 – 20 годишни. Сигурно са сервитьорки.
- Тук е добре – казвам аз на едно съвсем малко ангелче, което седи до входа.
- Разбира се, че е добре – отвръща то. – Тука са дарителите. Спонсорите. Ето онзи там – виждате ли го? Той е известен. Имал е цяла верига хотели по Черноморието и е бил много, много голям дарител. Дарявал е на партии и общини, силно е дарявал на кметове и архитекти. А този до него е дарявал на КАТ, МВР и други министерства. А, щях да пропусна другия до тях, с черничкия алаброс. Той е дарител на съдии и прокурори. Ето там, онези. Незнам защо, въпреки че ги е дарявал щедро, всички странят от него. Неблагодарници. Мисля, че Господ ще ги изгони от рая. А онзи там – под ябълката – ето вижте - една змия му подава бутилка бира. Дали ще я вземе? Тук алкохолът е забранен. Той е спонсор на президента Първанов – всички го уважават. Ха! Взе бутилката! Може пък да е безалкохолна. Сега всички те спонсорират и даряват райската управа – скоро ще има избор на светци. Всеки се надява да бъде ръкоположен. Ама , незнам дали видяхте – долу, пред портата – правят ревизия на св. Петър. Разправят, че получавал много даре-ния...
- Е, аз май не съм за тук – казах. – да поогледам по-нагоре.
Но отново чувам глас:
- Жалко! Не издържа! Свърши! Кръвното му слезе надолу! 80..60... Край!
Надолу! Надолу! Какво да се прави. Тръгнах по стълбата надолу.
Олеле-е-е! Какъв е този ужас! Пламъци, огньове, пушеци и пара! Мръсотия! Кал! АД! Ама тук е по-ужасно от Столипиново, дори от сметището в Суходол! Ето: край стените са наредени стотици казани. Врят. Врят и изпущат пара като локомотиви. Ама в тях няма грешници всред горещ катран. Грешниците са насядали около тях. Пред всекиго има по една широка паница, а в нея – салатка. Краставички. Доматки. И червен лук. В другия край на паницата – морски дарове: скаридки, миди, стриди и опашки от раци. Всеки грешник държи чашка и я поднася към чучурката на казана. А от там струи ракия. Гроздова. Има и сливова. Без акциз – за сведение на министър Дянков. Вглеждам се по внимателно и какво да видя! Ами аз тия – всичките ги познавам! Всеки ден съм виждал мутрите им на първите страници на вестниците. И по всичките телевизии. Дори и по Animal Planet. И в парламента, когато гласуват с чужди карти. Бре! Дори и тук няма отър-ваване!
А в това време долу става раздвижване. Както си седяха мирно и тихо, както си пиеха ракийката, изведнаж скачат и започват да се бият. Ама бой ви казвам! Касапница! Жените си скубят косите, мъжете гребат кал от земята и я размазват по лицата на про-тивниците си. Един даже забива нож в гърба на приятеля си, ама той не умира – нали вече е умрял. Вади ножа и заплюва убиеца си. А едно момче тича към трибуната, където седят трима дяволи – стражи и крещи неистово: „Помощ! Тука няма ред, няма законност, няма справедливост! Елате! Помогнете!” Дяволите, обаче, безучастно гледат патакламата и само подвикват на по-малките дяволчета да хвърлят още дърва в огъня под казаните, зер ракият да се изпича добре.
В далечината се чуват изстрели. От пистолети. Мярка ми се дори и един авто-мат „Калашников”. Там едни други момчета се замерят с някакви хапчета и бял прах. Посипват се целите – побеляват. Други вадят от торбите си пачки с банкноти и се заме-рят с тях. Тия пък, какви ли са?
По една време, за миг – всичко се успокоява. Всеки си сяда на мястото до чини-ята, замезва се, сръбва си ракийка и се прегръща със съседа си, с когото до преди минута си размазваха кал по суратите. Някои дори се целуват. Нямало ред! Нямало законност! Празни приказки на некадърници, дето не могат да оцапат някого както трябва. Да. Не е за мен тука...
И пак чувам гласа на доктора:
- Абе, тоя дядка е като котките – има девет живота! Размърда се! И зениците му се свиват! Оживя! Бързо Ленче, подай ми иглата и конците да го зашия, че сериала започва!
И ме заши!
Септември 2011
Младен Чакъров
(14 Април 1928 - 1 Декември 2011)
- Твърдо съм убеден, че нова операция ще ти коства живота – каза докторът. – На твоята възраст още една упойка е смъртоносна.
- Тогава какво да правя?
- Нищо. Карай така. Ще поживееш още месец - два.
- Тогава ще се оперирам. Няма да чакам цели два месеца.!
- Опасно е, казах - шансът е 2 на сто.
- Давай докторе! От двете на сто съм – казах аз и легнах на масата.
Незнам що за упойка е това, но през цялото време чувам разговора на доктора с асистентите и сестрите. Нищо особено: говорят си за последната серия на „Листопад”. До едно време. И чувам:
- Край! Изпуснахме го! Ама нали му казах, че е опасно. Това е – отиде си! Прибирайте джунджуриите.
Ясно! Отишъл съм си. Значи не съм от двата процента – рекох ... и си тръгнах. Вървя нагоре и стигам до портата. Свети Петър е там, но до него се мотаят трима яки ангели. Ровят в тефтерите.
- Дойдох – представям се аз. – От BG – след операция.
Свети Петър прелиства големия тефтер и свива рамена:
- Няма те тук. Ама те от общината винаги закъсняват с актовете. Качвай се нагоре, сигурно следобяд ще дойде.
Тръгвам по стълбата и още на първата площадка виждам една огромна тълпа от религиозни бабички – молят се, палят свещи и се кръстят непрекъснато. Оглеждам да видя поне един поп - няма. Може да е някъде по-назад, но поне калимавката му ще стърчи. Не се вижда.
Пардон! Ето ги на съседния облак. Всеки е седнал на един „Мерцедес”, „БМВ” или „Порше”. И са без калимавки. На главите им стърчат едни високи корони – сребърни, целите обсипани със скъпоценни камъни. Рубини, сапфири, перли, незнам дали са истински или са стъкалца, само за баламосване на бабите. Не е моя работа. Карай наго-ре.
А, ето тука май е добре. Една тучна зелена трева, овошки, предимно ябълки, бълбукащи поточета. Райска градина. И в малки бели облачета, като в кресла, са се из-тегнали важни господа. Държат в ръцете си високи чаши и отпиват глътка по глътка с явно удоволствие. Явно това е прочутият райски нектар. А между облачетата прелитат насам – натам едни пъргави ангелчета, 18 – 20 годишни. Сигурно са сервитьорки.
- Тук е добре – казвам аз на едно съвсем малко ангелче, което седи до входа.
- Разбира се, че е добре – отвръща то. – Тука са дарителите. Спонсорите. Ето онзи там – виждате ли го? Той е известен. Имал е цяла верига хотели по Черноморието и е бил много, много голям дарител. Дарявал е на партии и общини, силно е дарявал на кметове и архитекти. А този до него е дарявал на КАТ, МВР и други министерства. А, щях да пропусна другия до тях, с черничкия алаброс. Той е дарител на съдии и прокурори. Ето там, онези. Незнам защо, въпреки че ги е дарявал щедро, всички странят от него. Неблагодарници. Мисля, че Господ ще ги изгони от рая. А онзи там – под ябълката – ето вижте - една змия му подава бутилка бира. Дали ще я вземе? Тук алкохолът е забранен. Той е спонсор на президента Първанов – всички го уважават. Ха! Взе бутилката! Може пък да е безалкохолна. Сега всички те спонсорират и даряват райската управа – скоро ще има избор на светци. Всеки се надява да бъде ръкоположен. Ама , незнам дали видяхте – долу, пред портата – правят ревизия на св. Петър. Разправят, че получавал много даре-ния...
- Е, аз май не съм за тук – казах. – да поогледам по-нагоре.
Но отново чувам глас:
- Жалко! Не издържа! Свърши! Кръвното му слезе надолу! 80..60... Край!
Надолу! Надолу! Какво да се прави. Тръгнах по стълбата надолу.
Олеле-е-е! Какъв е този ужас! Пламъци, огньове, пушеци и пара! Мръсотия! Кал! АД! Ама тук е по-ужасно от Столипиново, дори от сметището в Суходол! Ето: край стените са наредени стотици казани. Врят. Врят и изпущат пара като локомотиви. Ама в тях няма грешници всред горещ катран. Грешниците са насядали около тях. Пред всекиго има по една широка паница, а в нея – салатка. Краставички. Доматки. И червен лук. В другия край на паницата – морски дарове: скаридки, миди, стриди и опашки от раци. Всеки грешник държи чашка и я поднася към чучурката на казана. А от там струи ракия. Гроздова. Има и сливова. Без акциз – за сведение на министър Дянков. Вглеждам се по внимателно и какво да видя! Ами аз тия – всичките ги познавам! Всеки ден съм виждал мутрите им на първите страници на вестниците. И по всичките телевизии. Дори и по Animal Planet. И в парламента, когато гласуват с чужди карти. Бре! Дори и тук няма отър-ваване!
А в това време долу става раздвижване. Както си седяха мирно и тихо, както си пиеха ракийката, изведнаж скачат и започват да се бият. Ама бой ви казвам! Касапница! Жените си скубят косите, мъжете гребат кал от земята и я размазват по лицата на про-тивниците си. Един даже забива нож в гърба на приятеля си, ама той не умира – нали вече е умрял. Вади ножа и заплюва убиеца си. А едно момче тича към трибуната, където седят трима дяволи – стражи и крещи неистово: „Помощ! Тука няма ред, няма законност, няма справедливост! Елате! Помогнете!” Дяволите, обаче, безучастно гледат патакламата и само подвикват на по-малките дяволчета да хвърлят още дърва в огъня под казаните, зер ракият да се изпича добре.
В далечината се чуват изстрели. От пистолети. Мярка ми се дори и един авто-мат „Калашников”. Там едни други момчета се замерят с някакви хапчета и бял прах. Посипват се целите – побеляват. Други вадят от торбите си пачки с банкноти и се заме-рят с тях. Тия пък, какви ли са?
По една време, за миг – всичко се успокоява. Всеки си сяда на мястото до чини-ята, замезва се, сръбва си ракийка и се прегръща със съседа си, с когото до преди минута си размазваха кал по суратите. Някои дори се целуват. Нямало ред! Нямало законност! Празни приказки на некадърници, дето не могат да оцапат някого както трябва. Да. Не е за мен тука...
И пак чувам гласа на доктора:
- Абе, тоя дядка е като котките – има девет живота! Размърда се! И зениците му се свиват! Оживя! Бързо Ленче, подай ми иглата и конците да го зашия, че сериала започва!
И ме заши!
Септември 2011
Младен Чакъров
(14 Април 1928 - 1 Декември 2011)
Коментар