Владимир Башев
ПРЕД ВАГОНА
С мама
няма
раздяла лека.
Тя безмълвна
пред мене стои.
Нека кротко вали
и нека
по лицата
пълзят струи
и се сплитат
по тях,
така че
поне в този последен час
да се лъжа,
че тя не плаче
и не вижда
как плача аз.
Колкото и да сме заровени в калта и железата на машините, има нужда и от малко други неща.
ПРЕД ВАГОНА
С мама
няма
раздяла лека.
Тя безмълвна
пред мене стои.
Нека кротко вали
и нека
по лицата
пълзят струи
и се сплитат
по тях,
така че
поне в този последен час
да се лъжа,
че тя не плаче
и не вижда
как плача аз.
Колкото и да сме заровени в калта и железата на машините, има нужда и от малко други неща.
Коментар