Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Букви, езици

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Букви, езици

    ХОЖДЕНИЕ ПО БУКВАМ

    Много се интересувам от произхода на азбуките на народите още от древността. Подминаваме египетските щъркели и риби, клинообразното писмо, глинените плочки от Палестина, непостижимите китайски, корейски и японски йероглифи, а да разгледаме по-съвременните езици и техните букви.

    1. Размислих. Достоверно знам, че японците са заимствали китайското писмо. Японец разбира почти всичко, написано по китайски, но го произнася иначе. Същото е и с китайците от различнити области. Тях ги обединява писмото. Напоследък, благодарение на радиото и телевизията произношението се уеднаквява.
    Моят съквартирант Тянь Шу Хуа ме научи на няколко думи и фрази. В китайския ресторант в Бургас шашнах келнерката-китайка, като си поисках вода: На-ко шуи ла!
    Името на държавата Китайска държава се изисва с два йероглифа. Първият- Китай - прилича на нашата буква „Ф”, а вторият е по-сложен. В голям квадрат в горния ляв ъгъл има малък правоъгълник с хоризонтална черта под него. Правоъгълникът означава уста, т.е. човек.Чертата е земята , по която той ходи. По диагонал на квадрата е нарисуван меч – признака за държавност.
    Вертикална черта с две клонки е дърво, а три такива знака – гора.

    2. Арабското писмо е, несъмненно едно от най-древните. На него пишат народи от Африка и Азия. Ататюрк като средство да стане ислямът разбираем, въвел латиницата. Но пък колко стари турски книги отпреди Ататюрк съвременните турци няма да прочетат!
    Тъй като коранът не разрешава да се изписват образи на светци, в турските джамии са се усъвършенствали в калиграфски текстове от тяхното свето писание. Почти никой от турците в Турция, да не говорим за нашите турци и българомохамедани не знаят да четат арабски, че и ходжата – отделни пасажи. Но вярващите мюсюлмани бият чело в бетона на джамиите, без нищо да разбират. Накрая, едно Аллах акбар завършва молитвата, но и ние го знаем.
    В Сараево има специални книжарници за религиозна литература, като книгите са издадени в Турция и Иран. Видях само едно малко томче „Куран”- не е грешка – с превод на бошнячки. Ако има такъв език.

    3.Гръцката азбука. За гръцкия език знам, че има два вида – старогръцки за официални документи и новогръцки за всекидневна употреба. Не знам защо умните елини си усложнават живота, но за звука „И” има няколко дифтонга. За звука „С” има три различни знака, в зависимост в кое място на думата се намират. Чета на един грък в Тасос откъс от вестник без грешка в ударенията. Но те са изписани и за гърците! В чуждите думи звукът „Б” се изписва с „МП”. Емпорики банк. О-мега и О-микрон се произнасят еднакво. А защо са запазени тези две букви – да кажат знаещите.
    (Пиша тази тема не че съм спец, а да предизвикам обсъждане и мнения от тези, които знаят повече).
    Древният гръцки език е творец на 2/3 от термините в науката. Като съм в Гърция трескаво ровя в речници и разговорници да си превеждам многочислените табели и обяви. В сръбкия град БайнаБашта на бюрото на един геодезист пишеше „Геометар”.
    Много е полезно да се знае гръцки!

    4.Латиницата. Първо за латинския език. Един от малкото високо културни езици в света, който е изчезнал. Изучава се и днес във правните и медицински факултети. Студентският химн е също на латински език. Да не говорим за Римското право, което е в основата на днешното законодателство!
    В калиграфията, обаче, латините са постигнали съвършенство. Всяка буква се подчинява на строга геометрична и смислова логика. Голям принос за това има и гениалният Леонардо. Вижте ми аватара. Пропорциите на буквите са свързани с тези на човешкото тяло.
    До някое време латините са нямали знак за звука „U”. Изписвали са го като „V” и се е четяло „У” по смисъл. Справка – катедралата във Ватикана с дългия надпис на фронтона.
    Латиското наименование на буквата игрек иде от „И”-грек. Гръцко „И”.(офтопик – Испанският художник Ел Греко си е просто Гъркът).

    5. Днес всички европейски народи, с изключение на нас, още наколко в бившия СССР пишат на латиница.
    Тук вече, ака не внимаваш, може да объркаш всичко. Мнотобройни леви десни ударения, двоеточия, произнасяне на буква, в зависимост съде се намира в думата.
    Няколко примера:
    -Във френския език в думата птички звукът „О” се изписва с четири букви. Leseausoaseau... Е пред Н се произнася А, а и пред н – е. А, за да не четат простаците СитроАн, както следва от горната правило, му слагат отгоре две точки. (бу!квата S за мнажествено число не се произнася. Но – внимание – в песните може).

    6. Немският е като че ли най-прост за писане и четене. Но и тук има подводни рифове. Спечелих бас срещу един наш студент в германия за произнашениета на бога Зевс. Пише Zeus и онзи твърдеше –Цеус. А като отворихме речника си призна че е Цойс! МаЗдана е МаЦда. Голям смях падна ,когато приятел ми поръча да му купя резервни части за Мерцедес в Берлин. Старателто ми записа адреса Chaussеstrasse еди кой си нумер. Обикалям и разпитвам минувачи и полицисти за Схаусштрасе – никой не знае. Като им показа бележката, падна смях. Този Схаус бил шосе.
    Немците произнасят френските думи като истински парижани. С носово „ан” в ресторант.
    И не забравяйте съществителните имена започват с главна буква! Am Brunen vor dem Thorre...
    Това „V” ме подсети за още едно правило. Буквата се нарича фау и се чете „Ф” в началото на думата – Фолклор, Фолксваген ...Фьолкише беобахтер.
    Инак немският е строго математичен. Дългите букво съчетания са лесно разбираеми. Има едно правила на напрегнатото изречение. Франц тръгна с компания снощи и през вратата -Er gegangen ein тоест влезе, или aus – излезе. Също е и с аус и айн щайген. Слиза, качва се. Футболистът от Бунделлигата Швайнщайгер не мога да преведа освен качваща се на щайги свиня...
    В немския един руски звук „ШЧ” се изписва със седем немски букви.
    Кhruschtschev.

    6. Чешкият ще отличите от словашкия по птичката над „.

    7. Името Лех Валенса се пиша с наклонена чертичка върху буквата”L”. Ае произнася Уех Вауенса. Накарайте малко дете-българче да каже лодка и ще чуете същия славянски атавизъм уодка, ако не и водка. Ако ви опътват да идете в полския град Ууджь, не го търсете на картата - това е Лодз.

    7. В сръбския е валидно правилото „Пиши, као чуеш, чети као пише”.
    Ние пишем боб, а четем боп. При тях, обаче, Ратко и се пише и се чете еднакво.
    Само кога употребяват кирилица кога латиница, и те те можаха да ми обяснят. Във в.”Политика” може едната страница да е тако, следващата – овако.

    8. Албанците пишат на латиница, но с произношението могат да ви объркат. Тиране се произнася и Тирана и Тиране и Тираньо.



    9. Братята руснаци освен руския не признават нищо. И не са схватливи към чуждите езици. Азбуките ни се различават с няколко букви” Е с две точки, ы и Э.
    Има и няколко уловки с думите: булка е самун хляб, сир е кашкавал, Дыня е пъпеш, а алыча - слива.
    Някои чужди думи не се скланят в падежи: кино, радио, шоу.
    Кафето е в мъжки род один кофе. Ние палим колите, те ги заводят, ние имаме коли – те машины или тачки (ръчни колички). Кафето в Русия винаги си е било кафе-ресторант, което и ние възприехме напоследък. Има легенда за руското бистро. Руските войници в Париж след Наполеон все подканяли келнерите: Бысто! Быстро. Прилича да е истина.


    Свършвам, да има място и за други мнения.

  • #2
    От: Букви, езици

    Мога да обясня някои неща за гръцкия и латинския. Но най-напред да кажем, че всеки език се развива. Този факт предполага 2 принципно различни подхода и няколко компромисни варианта. Крайните подходи са фонетичен правопис - като сръбския и исторически правопис - като френския. Първият е подходящ за култура, която няма много значими писмени паметници. Тя предпочита да осигури грамотност на населението си, жертвайки разбирането на стари текстове. Французите имат голямо самочувствие. Те вярват, че населението им е толкова грамотно, че няма проблем да научи труден правопис, затова приоритет е разбирането на старата им книжнина.
    Сега за гърците - те имат и двата проблема. Грамотността на населението е като при сърбите - по-разумно е правописът да е лесен. А старата книжнина е даже повече от френската. Гърците се сблъскват с проблема още от 8 век. Населението започва да говори на език различен от старогръцкия. Аристокрацията се опитва да го съблюдава, но също има проблем. През 19 век в езика на аристокрацията е направена голяма реформа - той е радикално опростен и улеснен. Започва да се нарича катаревуса - опростен. Няма нищо общо със старогръцкия, а само малко с късновизантийския. Но даже и това не го спасява. Народът продължава да говори на своя език, който се нарича димотики. До 1976 г. двата са пълноправни, после димотики става единствен официален. Това е езикът, който днес познаваме като кръцки, но катаревуса НЕ е това, което наричаме старогръцки. А драмата на буквичките се корени именно в старогръцкия.
    www.offnews.bg

    Коментар


    • #3
      От: Букви, езици

      Старогръцкият, както повечето стари езици различава дължина и краткост на гласната. Това се отбелязва по 2 начина - с дъгичка над буквата или със съвсем друга буква.
      Нямам гръцка азбука в момента, ще помоля някой да изпише буквите, но двойките са следните:
      а- алфа - алфа с дъгичка
      е- епислон - ета
      о - омикрон - омега
      и - ипсилон и ипсилон с чертичка
      ю - юпсилон и юпсилон с чертичка

      Освен това има и дифтонги - 2 звука, които почти, но не съвсем са се слели в един. Почти напълно са се слели:
      оу, което се чете у
      аи, което се чете е
      По-отделни са били еи и ои, но в течение на вековете те са започнали да преминават в монофтонга и. Не стига това, а и дългите е и ю са започнали да преминават в и.
      Проблемът е, че всички тези неща не се случват едновременно, навсякъде и напълно. Основната лексика на езика се е формирала преди тези процеси. И ако всичко се опрости радикално, започват проблеми със смисъла. Така гърците са се сдобили с много и, които реално не са искали, но нямат какво да направят.
      Проблемът с в е още по-интересен, всъщност това е най-интересната буква във всеки език, заедно с х, у, а в пернишко и с л.
      В най-стария гръцки - много преди Платон - звук в няма, но потенциално се съдържа в 3 други звука. Първият условно се означава с буквата дигама. Тя никога не е съществувала, за удобство езиковедите я означават с главно латинско F.
      Уф, стана много дълго, ако на някой му е интересно ще продължа довечера, че сега имам работа
      www.offnews.bg

      Коментар


      • #4
        От: Букви, езици

        Да, да продължавай!
        Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

        Коментар


        • #5
          От: Букви, езици

          Та дигамата вероятно е съдържала в себе си звук, който е наподобявал в и х едновременно. В старогръцкия (в учебниците, не в текстовете) наследникът на дигамата се нарича предихание и се отбелязва с малко с над първата гласна. В българския език това придихание например е узаконено в думата фурна, която в Хасково (също Асково с предихание) наричат хурна. Направено е за да се отличи от урна, макар че всъщност е едно и също.
          В периода на разцвет на Елинската цивилизация няма същинско в - България (не че я е имало) би трябвало да се напише с бета и да се прочете с Б. По-късно бетата е станала вита, а Българията - Вулгария, откъдето и думата вулгарен. Старите гръцки думи са си сменили звученето. Новите - като бира се изписват с МП.
          В старогръцкия и в ранния латински обаче има още един звук, който потенциално съдържа в и това е у, когато е в дифтонг. Думи като Евридика, евхаристо, авто, в старогръцкия са били с у. Предполага се, че дълго време и двете са били валидни и на древните не им е правило впечатление да са различни звуци.
          www.offnews.bg

          Коментар


          • #6
            От: Букви, езици

            @ Симеон: "Птиците" на френски се пише les oiseaux

            Коментар

            Активност за темата

            Свий

            В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

            Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

            Зареждам...
            X