В този раздел не срещнах тема за изобразителното изкуство. А е любопитно да се чуе мнението на колегите за различните видови картини.
- В началото бе реализмът.Комунистическата доктрина прибави една думичка отпред и стана социалистически. Картина, която не отразяваше трудовите и военни подвизи на новия човек нямаше място в изложбените зали. "Специалисти" в културата, като Н.С.Хрушчов пуснаха в ход булдозери против плахите опити за нещо различно. Затова много худоници бягаха на Запад, за да творят свободно.
-Свободно не винаги означава разбираемо и гениално. А кажете, какво си представяте като застанете пред картината на Малевич "Червен квадрат"? Всеки що годе ученик може да нарисува такава картина и да не я считат за плагиат, квадратът може да е в друг цвят. Но на Сотби за вашата картина няма да дадат и два лева. Защо? На обратната страна Малевич написал "Живописен реализъм на селянка в две измерения".При това квадратът не е съвсем квадрат. Тази картина струва милиони.
-Като гледам картините на Салватор Дали, или Пикасо, се питам Дали дали умее да нарисува една Джоконда, или Даная? Може, оказва се . Той е преминал успешно уроците на реалистичното изобразяване, но то не му е стигнало да отрази всички чувства. Така се ражда Герника и Гълъбът на мира също и разтопените сато палачинки часовници на Дали.
-Много харесвам френските експресионисти. Като гледам мократа мъглива утрин с окъпани от летния дъжд зелки на преден план, сякаш сам там и потръпвам от влагата. И въздействието е много по-силно от която и да е цветна снимка.
-Много харесвам картините на Майстора! Те са заимствали нещо от експресионизма, без да са такива.
-С нищо не ме впечатляват инсталациите на Христо. Напразно харчене на червен плат...
-Карикатурата е друга цяла вселена. Дечко Узунов, битовите графики и акварели на Чудомир, веселите шопи на Стоян Венев. Спомнете си плахото слугинче в богаташка къща, натискащо тайно един клавиш на лъскавия роял...
-А най-любимият ми жанр е акварелът със световно ненадминатия Щъркелов!! Ако отидете в царския дворец в Ситняково, можете да се насладите на няколко негови акварела. Щъркела е подарил тези акварели на Борис III и си спечелил 40 години забрава и славата на монархист.
Като ученик и студент правех нелоши скици с перо и акварелчета. Сега хвана ли перото, се получава...чертеж.
Накрая: пред пет Джоконди предпочитам един акварел на Щъркелов!
- В началото бе реализмът.Комунистическата доктрина прибави една думичка отпред и стана социалистически. Картина, която не отразяваше трудовите и военни подвизи на новия човек нямаше място в изложбените зали. "Специалисти" в културата, като Н.С.Хрушчов пуснаха в ход булдозери против плахите опити за нещо различно. Затова много худоници бягаха на Запад, за да творят свободно.
-Свободно не винаги означава разбираемо и гениално. А кажете, какво си представяте като застанете пред картината на Малевич "Червен квадрат"? Всеки що годе ученик може да нарисува такава картина и да не я считат за плагиат, квадратът може да е в друг цвят. Но на Сотби за вашата картина няма да дадат и два лева. Защо? На обратната страна Малевич написал "Живописен реализъм на селянка в две измерения".При това квадратът не е съвсем квадрат. Тази картина струва милиони.
-Като гледам картините на Салватор Дали, или Пикасо, се питам Дали дали умее да нарисува една Джоконда, или Даная? Може, оказва се . Той е преминал успешно уроците на реалистичното изобразяване, но то не му е стигнало да отрази всички чувства. Така се ражда Герника и Гълъбът на мира също и разтопените сато палачинки часовници на Дали.
-Много харесвам френските експресионисти. Като гледам мократа мъглива утрин с окъпани от летния дъжд зелки на преден план, сякаш сам там и потръпвам от влагата. И въздействието е много по-силно от която и да е цветна снимка.
-Много харесвам картините на Майстора! Те са заимствали нещо от експресионизма, без да са такива.
-С нищо не ме впечатляват инсталациите на Христо. Напразно харчене на червен плат...
-Карикатурата е друга цяла вселена. Дечко Узунов, битовите графики и акварели на Чудомир, веселите шопи на Стоян Венев. Спомнете си плахото слугинче в богаташка къща, натискащо тайно един клавиш на лъскавия роял...
-А най-любимият ми жанр е акварелът със световно ненадминатия Щъркелов!! Ако отидете в царския дворец в Ситняково, можете да се насладите на няколко негови акварела. Щъркела е подарил тези акварели на Борис III и си спечелил 40 години забрава и славата на монархист.
Като ученик и студент правех нелоши скици с перо и акварелчета. Сега хвана ли перото, се получава...чертеж.
Накрая: пред пет Джоконди предпочитам един акварел на Щъркелов!
Коментар