Tweet
Отивам днес на митницата в Орлеан и на една от рампите тъкмо да вляза в склада и замръзнах на място ........... то не за друго, ами нали казват, че на страха очите са големи, та и аз така 
. В първия момент ми се стори, че е скорпион. Не смеех да помръдна, и аз, и мотокариста до мене. Чак след няколко секунди напрегнато взиране в хайванчето ми поолекна и разбрах - Рогач, французите му викат Скарабей. Беше истински колос, някъде към 10 см. Пристъпваше бавно и сигурно, излъчваше сила и спокойствие и хич и не обърна внимание на тези двамата серсеми дето го зяпаха като заковани.
Сложих си ръкавиците и го взех в ръка, мигновено почувствах силна хватка, толкова силна, че се зачудих откъде има тази енергия малкия борец. Внимателно го откачих от ръкавицата, все пак неисках да го нараня, нищо не ми беше направило, а и изпитвах някакъв особен респект. Пуснах го на замята, а той рязко се завъртя към мен с разтворени челюсти /поразгледах в нета, оказа се, че при тях ''рогата'' всъщност са челюсти/. И при най-малкото движение от моя страна този герой реагираше светкавично и все същата стойка - изправен на задните си крачета и готов да ''удари''. Няма да повярвате, но посегнех ли към него посягаше и той към ръката ми, честна дума 
. В един момент не издържах и избухнах в луд смях 
. Поведението му беше толкова невероятно, че чак неможех да повярвам на очите си! Kак само посягаше към ръката ми, когато и аз посегнех към него! Ето го.
ПП - На последната снимка се вижда как е застанал като борец, готов да заклещи противника, в случая - мене.
ПП2 - Само да добавя, че след като приключихме с ''борбата'' оставих на спокойствие малкия храбрец, разделихме се по живо, по здраво и всеки от нас продължи по пътя си.
. В първия момент ми се стори, че е скорпион. Не смеех да помръдна, и аз, и мотокариста до мене. Чак след няколко секунди напрегнато взиране в хайванчето ми поолекна и разбрах - Рогач, французите му викат Скарабей. Беше истински колос, някъде към 10 см. Пристъпваше бавно и сигурно, излъчваше сила и спокойствие и хич и не обърна внимание на тези двамата серсеми дето го зяпаха като заковани. Сложих си ръкавиците и го взех в ръка, мигновено почувствах силна хватка, толкова силна, че се зачудих откъде има тази енергия малкия борец. Внимателно го откачих от ръкавицата, все пак неисках да го нараня, нищо не ми беше направило, а и изпитвах някакъв особен респект. Пуснах го на замята, а той рязко се завъртя към мен с разтворени челюсти /поразгледах в нета, оказа се, че при тях ''рогата'' всъщност са челюсти
/. И при най-малкото движение от моя страна този герой реагираше светкавично и все същата стойка - изправен на задните си крачета и готов да ''удари''. Няма да повярвате, но посегнех ли към него посягаше и той към ръката ми, честна дума . В един момент не издържах и избухнах в луд смях . Поведението му беше толкова невероятно, че чак неможех да повярвам на очите си! Kак само посягаше към ръката ми, когато и аз посегнех към него! Ето го.ПП - На последната снимка се вижда как е застанал като борец, готов да заклещи противника, в случая - мене.
ПП2 - Само да добавя, че след като приключихме с ''борбата'' оставих на спокойствие малкия храбрец, разделихме се по живо, по здраво и всеки от нас продължи по пътя си.
Прикачени файлове
едва ли и с ръкавици бих посмял да го хвана ... като знам как се извъртат и хапят тези гадини ...
. Пуснах го в една голяма саксия до която го намерих да си доживее (за съжаление) краткия живот.
.
Коментар