Tweet
Днес е световният ден на водата. Тоест на всичко-то. Верен служител на ВИК съм...
не мога да отмина деня, които някой е нарекъл не случайно "Първа пролет"...(шегичка). И в който едва ли някой от нас се замисля по повод H2O сериозно....Вие понякога мислите ли си какво точно е водата, не в опит да открием топлата, а просто така, в басеина, под дъгата на водопадите, до чешмата, пред ваната, в пустинята, под душа, до ръба на чашата, пред прилива и отлива, и романтично избягвайки теориите по повод лакмуса за доброто PH, за най-мощния разворител, най-високо повърхностно налягане, енергизирана течност, вода с памет и магийните фантазии за "мълчана вода"...? Дали се замисляме какво е тя, освен, ако не сме принудени да плачем от жажда и да стенем пред удавен. Тя не отнема, само дава, макар да руши и убива в естествената си мощ. Тъжна е понякога заради реален епизод от "Версия Пеликан", заради радиоактивната кал и "heavy metal". Чиста е всъщност, заради дадеността на света и мръсна, когато ние я омърсим. И лоша, когато решим, че е враг, защото просто прелива, естествено или принудена от нас. Какво е водата... се питам и сега? Истина, стихия, природа, неизбежност, ужас, милувка, 5 хляба и 2 риби, лед в уискито, деветият вал, априлски дъжд, легло на котва и целувка на бряг...или просто е живот, дори и когато убива, защото е доста по-силна от нас и ...доста преди нас.
"И Божият дух се носеше над водата" - ден втори, Битие, Сътворение.
Да си поговорим мизансценично за водата във всичките и сцени, мокрото е по-добро от суша, стига да си добър плувец, какво ще кажете...
не мога да отмина деня, които някой е нарекъл не случайно "Първа пролет"...(шегичка). И в който едва ли някой от нас се замисля по повод H2O сериозно....Вие понякога мислите ли си какво точно е водата, не в опит да открием топлата, а просто така, в басеина, под дъгата на водопадите, до чешмата, пред ваната, в пустинята, под душа, до ръба на чашата, пред прилива и отлива, и романтично избягвайки теориите по повод лакмуса за доброто PH, за най-мощния разворител, най-високо повърхностно налягане, енергизирана течност, вода с памет и магийните фантазии за "мълчана вода"...? Дали се замисляме какво е тя, освен, ако не сме принудени да плачем от жажда и да стенем пред удавен. Тя не отнема, само дава, макар да руши и убива в естествената си мощ. Тъжна е понякога заради реален епизод от "Версия Пеликан", заради радиоактивната кал и "heavy metal". Чиста е всъщност, заради дадеността на света и мръсна, когато ние я омърсим. И лоша, когато решим, че е враг, защото просто прелива, естествено или принудена от нас. Какво е водата... се питам и сега? Истина, стихия, природа, неизбежност, ужас, милувка, 5 хляба и 2 риби, лед в уискито, деветият вал, априлски дъжд, легло на котва и целувка на бряг...или просто е живот, дори и когато убива, защото е доста по-силна от нас и ...доста преди нас. "И Божият дух се носеше над водата" - ден втори, Битие, Сътворение.
Да си поговорим мизансценично за водата във всичките и сцени, мокрото е по-добро от суша, стига да си добър плувец, какво ще кажете...
....
Не я ползвайте за нищо друго, освен хигиена. За жаждните има и друго
Даже и на сутринта във ваната
Коментар