Tweet
Водите на България. Количество. Ползване.
Нашата страна е най-бедната на води на Балканите.
1.Количеството на водния отток се определя грубо от средногодишните валежи (520 мм.воден стълб) и площта на страната (111 хиляди кв.км).
Ако приемем, че от тези валежи няма изпарения и попиване в почвата, оттокът ще бъде 57 куб. ( 57 милиарда куб.м.)
Тъй като основните валежи падат през лятото, когато плитко попилата вода бързо се изпарява, то е измерено, че средногодишният отток е 19 - 22 куб.км.
Тъжна констатация: Албания с четири пъти по-малка територия, а има отток два пъти по-голям от нашия.
2. В страната има изградени язовири с общ обем около 5 млрд. куб.м. Те преработват (оползотворяват) води малко повече от завирения обем – 6 млрд. куб.м. Когато един язовир се запълни, но и се източва, се получава този ефект.(В Албания само от един язовир на р.Дрин с обем 3,6 млрд.куб.м. се добива 95% от електроенергията им!!)
3. Попилата в земята вода служи за черпене посредством сондажи и съставлява около 1,5 млрд. куб.м.
4. Като добавим и количествата водовземания направо от реките, се получава че използваме около половината от водния отток – приблизително 10,5 млрд.куб.м. Това прави 14 000 куб.м. на човек годишно.
5. От така изчислените водни количества грамадната част отива за промишлени нужди и напояване. За производството на един тон стомана или хартия са необходими до 7-10 куб.м. вода. Водите на много язовири не са питейно пригодни. Като вземем предвид и крайно неравномерното разпределение на водоизточниците, редица райони периодично или постоянно са заплашени от воден режим: областите Монтана, Враца, Шумен...
6. Бургаска и Варненска област се водоснабдяват от яз.Камчия 150 млн. куб.м. и Ясна полана, а София предимно от яз.Искър.
6. Районът на Добруджа и Лудогорието, където течащи води почти не се срещат, се снабдяват от дълбоки сондажи. Черпенето на тези води е свързано с големи енергийни разходи.
7. Малко остаряла информация за водопотреблението в Ню Йорк – 300 литра/на човек дневно.
За България е около 80-100 литра.
8. Остават малко реки, на които могат да се построят язовири у нас. На р.Велека имаше проучване, но т.к. малка част от горното й течение идва от Турция – тогава вражеска страна – не се изгради.
9. От България в други страни изтичат пълноводни реки: Струма, Места, Марица, Арда, Тунджа, Нишава. По международни споразумения сме длъжни да осигуряваме определени количества. У нас от съседите не идва нито една река. (Дунав е гранична международна).
10. Казват, следващите войни ще бъдат не за нефт, а за вода.
Нека всеки със своята компетенция сподели каквото знае по темата. Да предложи начини за икономии, нови водоизточници, пречистване и пр. Гореизложените цифри са ориентировъчни, но добра основа за обсъждане. За намерени грешки, моля за извинение и уточнения.
В отделна тема да обсъдим минералните и трапезни води, на които пък сме много късметлии.
Нашата страна е най-бедната на води на Балканите.
1.Количеството на водния отток се определя грубо от средногодишните валежи (520 мм.воден стълб) и площта на страната (111 хиляди кв.км).
Ако приемем, че от тези валежи няма изпарения и попиване в почвата, оттокът ще бъде 57 куб. ( 57 милиарда куб.м.)
Тъй като основните валежи падат през лятото, когато плитко попилата вода бързо се изпарява, то е измерено, че средногодишният отток е 19 - 22 куб.км.
Тъжна констатация: Албания с четири пъти по-малка територия, а има отток два пъти по-голям от нашия.
2. В страната има изградени язовири с общ обем около 5 млрд. куб.м. Те преработват (оползотворяват) води малко повече от завирения обем – 6 млрд. куб.м. Когато един язовир се запълни, но и се източва, се получава този ефект.(В Албания само от един язовир на р.Дрин с обем 3,6 млрд.куб.м. се добива 95% от електроенергията им!!)
3. Попилата в земята вода служи за черпене посредством сондажи и съставлява около 1,5 млрд. куб.м.
4. Като добавим и количествата водовземания направо от реките, се получава че използваме около половината от водния отток – приблизително 10,5 млрд.куб.м. Това прави 14 000 куб.м. на човек годишно.
5. От така изчислените водни количества грамадната част отива за промишлени нужди и напояване. За производството на един тон стомана или хартия са необходими до 7-10 куб.м. вода. Водите на много язовири не са питейно пригодни. Като вземем предвид и крайно неравномерното разпределение на водоизточниците, редица райони периодично или постоянно са заплашени от воден режим: областите Монтана, Враца, Шумен...
6. Бургаска и Варненска област се водоснабдяват от яз.Камчия 150 млн. куб.м. и Ясна полана, а София предимно от яз.Искър.
6. Районът на Добруджа и Лудогорието, където течащи води почти не се срещат, се снабдяват от дълбоки сондажи. Черпенето на тези води е свързано с големи енергийни разходи.
7. Малко остаряла информация за водопотреблението в Ню Йорк – 300 литра/на човек дневно.
За България е около 80-100 литра.
8. Остават малко реки, на които могат да се построят язовири у нас. На р.Велека имаше проучване, но т.к. малка част от горното й течение идва от Турция – тогава вражеска страна – не се изгради.
9. От България в други страни изтичат пълноводни реки: Струма, Места, Марица, Арда, Тунджа, Нишава. По международни споразумения сме длъжни да осигуряваме определени количества. У нас от съседите не идва нито една река. (Дунав е гранична международна).
10. Казват, следващите войни ще бъдат не за нефт, а за вода.
Нека всеки със своята компетенция сподели каквото знае по темата. Да предложи начини за икономии, нови водоизточници, пречистване и пр. Гореизложените цифри са ориентировъчни, но добра основа за обсъждане. За намерени грешки, моля за извинение и уточнения.
В отделна тема да обсъдим минералните и трапезни води, на които пък сме много късметлии.
))
Реки навсякъде, вода в тях не ... Само през снеготопенето ако има сняг обаче. Струма е с най-големия водосбор в страната а лятото можеш буквално да я преджапаш. Не мисля че трябва да я събираме водата в язовири а по-скоро да намерим начин как да не я хабим и да я ползваме рационално. Хубаво е че има хора които се замислят па този въпрос. През последните години количествата сняг намаляха и това се отрази на реките ни. Давам конкретен пример с любимите ми реки по Родопите. Последният път когато бяха пълноводни и успяхме да се спускаме по тях беше през пролетта на 2006. От тогава чак тази година се появи някаква вода в Чая и Юговска Река. Изводте си вадете сами. В същото време тази година пак "емигрирахме" в Алпите за седмица и там се нагледахме на вода. Реките в този момент гонят средните нива за годината. Първо се захранват от снега и сега като се стопли почват тези от ледниците. Ниските нива се регистрират от Октомври нататък но те пак са по-големи от нашите пролетно време. Региона ни е много нестабилен и трябва да си пазим водата че ще става все по кът.
.
0887770735
. И аз така реагирах, когато професорът ми по Хидрология в университета (разбирайте ВИАС) ни го каза. 
, които включват Световния океан и всички водни източници на сушата). След тази сметка може да се направи и следната - от тези 0.5-0.7% прясна вода половината е разпределена между само 6 държави - Бразилия, Русия, Канада, Индонезия, Китай и Колумбия.
Иде иде това за което говориш
Поздрави
Коментар