Адът е на земята

[Тодор (Zaarin)]

До: Адът е на земята

позволи да си го нося в джобчето -))

Ясно, колко си държиш на думата. Тъжното е, че си и горд от това... Нищо. Защо е тъжно ще усетиш сам след време, може и пак да не го осъзнаеш, но бъди сигурен, че ще го усетиш.

[T-1000]

До: Адът е на земята

Ясно, колко си държиш на думата. Тъжното е, че си и горд от това... Нищо. Защо е тъжно ще усетиш сам след време, може и пак да не го осъзнаеш, но бъди сигурен, че ще го усетиш.

колко си държа на думата...стана очевидно...обаче аз изпростях след като натири спора в една такава краиност, дето беше ясен изхода.След второто си мнение можех просто да кажа "моето мнение по въпроса е по различно от вашето" и там аз да спра да пиша в темата, обаче не го направих-вместо това се опитах да те поставя там където ти постави мен.Да направих грешка, още снощи си знаех, че трябваше да спра...е вече се бях хванал на хорото.

Не знам, аз не обичам да споря, щото аз за мене си знам.

Е нищо де, какво от това, че неска съм по гръб, утре може да е друго.

Не харесвам краините мнения.

Знаеш ли, преди няколко дена се разкарвах и се разминавам с една групичка от 4-5 човека и както обикновено се случва се има някви подмятания.Приближаваики се към тях, си заковах погледа в земята, те отбелязаха "подмятането", аз се разминах с тях и пак си дигнах главата.Казах си "мене кво ме ***" и отминах.Не направих нищо.А знаеш ли защо?Защото преди време пак при същата ситуация реагирах и си изядох боя.Е полежах си аз на земята, па като отминаха си станах, изтупах се, зех от кварталния една биричка, изпържих си картофи и заспах.Тогавашното утре бях като нов.

И в този случай си взех поука.

[Тодор (Zaarin)]

До: Адът е на земята

колко си държа на думата...стана очевидно...обаче аз изпростях след като натири спора в една такава краиност, дето беше ясен изхода.След второто си мнение можех просто да кажа "моето мнение по въпроса е по различно от вашето" и там аз да спра да пиша в темата, обаче не го направих-вместо това се опитах да те поставя там където ти постави мен.Да направих грешка, още снощи си знаех, че трябваше да спра...е вече се бях хванал на хорото.

Не знам, аз не обичам да споря, щото аз за мене си знам.

Е нищо де, какво от това, че неска съм по гръб, утре може да е друго.

Не харесвам краините мнения.

Знаеш ли, преди няколко дена се разкарвах и се разминавам с една групичка от 4-5 човека и както обикновено се случва се има някви подмятания.Приближаваики се към тях, си заковах погледа в земята, те отбелязаха "подмятането", аз се разминах с тях и пак си дигнах главата.Казах си "мене кво ме ***" и отминах.Не направих нищо.А знаеш ли защо?Защото преди време пак при същата ситуация реагирах и си изядох боя.Е полежах си аз на земята, па като отминаха си станах, изтупах се, зех от кварталния една биричка, изпържих си картофи и заспах.Тогавашното утре бях като нов.

И в този случай си взех поука.

Мда... Мъдроста е стара... Наведената глава - сабя не я сече...

[Стария]

До: Адът е на земята

Нека да гледаме трезво на нещата.Коя държава какво е постигнала.Не е нужно да изпадаме в анти американски или антируски настроения.Америка има много строги екологични норми.Европейските държави също.При нас в България в Русия в Китай Индия също има много добри закони за опазване на природната среда които са в сила .Но там има независима съдебна власт и прокуратура която бди що годе да се спазва законът.А при нас закон ли? ВРАТА У ПОЛЬЕ.

[Drugarq]

До: Адът е на земята

Екологията е хубаво нещо.Но ако се фанатизираме значи трябгва да живеем в пещери.Прогресът и той е хубав но ако прекалим-ходим с противогази навън.Значи БАЛАНС!Балансираме.По този начин може да се спасим.Ако не аз ще отида в планината.Ще изчакам природата да убие останалите.Тя винаги намира начин да го направи.След като изчезнем след нас ще се появи друг вид.Той ще живее спрямо условията които сме създали докато сме унищожавали себе си.Кой знае може би преди нас това вече се е случило?

[Стефан ШОПОВ]

До: Адът е на земята

Темата е много хубава, и аз искам да се присъединя с едно писмо написано през 2070 година.

Надявам се чрез прекрасната музика на Шопен и впечатляващите кадри донякъде да повлияя върху мнението на колегите, смятащи че опазването на околната среда е загубена кауза.

П.С.файлът е във формат Power Point с разширение .pps

[Emil_PB]

До: Адът е на земята

Колкото повече потребяваш-повече замърсяваш.Богатите нации просто изнасят замърсителите далеч от себе си,но с размера на потреблението си са най големите замърсители.

[penka]

До: Адът е на земята

@T-1000, извинявай, че се меся като възпитател, но понеже имам усещането, че си доста млад, иска ми се да ти кажа, че всеки човек израствайки, се учи и съответно доста често и болезнено бива поставян в нелицеприятни ситуации. Няма лощо, че се стремиш да си отстояваш мнението. Просто го прави по-аргументирано, но това се научава с времето, с четене и с жизнен опит. То и Zaarin е млад, но по се е изучил от теб. А като са те съборили и набили, недей да стигаш до извода да си траеш, защото така се присъединяваш към огромната армия на сивите /в България вече и бездруго са преобладаващо число/.

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Адът е на земята

Нека да гледаме трезво на нещата.Коя държава какво е постигнала.Не е нужно да изпадаме в анти американски или антируски настроения.Америка има много строги екологични норми.Европейските държави също.При нас в България в Русия в Китай Индия също има много добри закони за опазване на природната среда които са в сила .Но там има независима съдебна власт и прокуратура която бди що годе да се спазва законът.А при нас закон ли? ВРАТА У ПОЛЬЕ.

Извинявай ,ама демокрацията е измислена преди 500 години в развитите сега западни страни.Корупцията е техен патент и е свързан пак с хората с пари и след това с власт имащите.Питам те,когато се оказа ,че бившия канцлер Кол е взел мнооооого пари за партията си какво стана.Когато Дюпон застреля бореца-п.....ст в имението си ,бе осъден,като невменяем на 8 години настаняване в психиатрично заведение/едва ли е ,като ПБ-Раднево или нещо такова/.Преди много години имаше един вестник "Антени" и във всеки съботен брой/май/ публикуваха едни кратки писания на един американски публицист-Артър или Арчър някой си.И той писа -цитирам по памет"правосъдието е за малките хора,големите се оправят сами-досега няма осъден милионер или милиардер в САЩ/.Още-Берлускони,Андреоти,разни французи в това число и президенти.Мисля,че много от вас смесват възпитаното в тях чувство за справедливост от соцреализма с реалностите на свободния пазар/капитализъм/.За да станеш милионер трябва да направиш два компромиса -един със съвестта си и един със закона.
Мисля,че друг филм няма.Хората печелят пари,те време за екология нямат.Когато за теб или за мен е няма чистата природа,те ще са си купили някой остров или държавичка ,където ще си има чиста вода и свястни домати,ама нас няма да ни има или няма да ни пускат там.Това е,според мен.Всички споменати в списъка са си направили заводите на тяхна територия защото не могат ,като американците да си ги изнесат в други страни.Индия-Бопал ,колко умряха и чий беше завода там.
Най-комунистическата държава в света/ в лошия смисъл/ и най-полицейската такава ни дава пример за демокрация и толерантност.ХМ????

[Маги]

До: Адът е на земята

Темата е много хубава, и аз искам да се присъединя с едно писмо написано през 2070 година.

Надявам се чрез прекрасната музика на Шопен и впечатляващите кадри донякъде да повлияя върху мнението на колегите, смятащи че опазването на околната среда е загубена кауза.

П.С.файлът е във формат Power Point с разширение .pps

Писмото много ме замисли ! Гледайте го !

[Tougi]

До: Адът е на земята

Преди много години имаше един вестник "Антени" и във всеки съботен брой/май/ публикуваха едни кратки писания на един американски публицист-Артър или Арчър някой си.

Арт Бъкуалд (Art Buchwald)

Малко публикации от The Washington Post

И една на преведена на руски:

Мартас Вайъярд (Martha's Vineyard), Массачусетс. - Итак, Вы хотите начать войну. Что ж, начать войну может любой. Все, что Вам нужно - это враг, неважно какой - внутренний или внешний. Либо Вы хотите забрать себе его землю, либо он - Вашу.

Если враг у Вас уже есть, придется еще купить разнообразное вооружение: ракеты, базуки, пулеметы, бронеавтомобили, танки. Все, что нужно, можно приобрести у Соединенных Штатов - это самый крупный торговец оружием в мире. Если там не ваш ассортимент, тогда обращайтесь в Россию. Она по объемам торговли оружием занимает второе место.

А можно просто пойти туда, где война уже была. Оружие, которое там зачастую валяется просто так, убивает так же, как купленное за деньги. Попробуйте Боснию, Пакистан или даже Китай.

Ха, спросите Вы, а где же взять столько денег, ведь за оружие надо платить? Хороший вопрос. Так вот, за Вашу войну вполне могут заплатить Соединенные Штаты - если, конечно, думают, что эта война отвечает их интересам. А если в Америке так не думают, денег может дать та же Россия. Или Саудовская Аравия. Так что можете спокойно отправляться за покупками - самостоятельно или послать кого-нибудь из соотечественников. И, будьте уверены, Вам предложат все самое лучшее - даже самолеты.

Если Вас захотят поддержать Соединенные Штаты, посылайте своих людей учиться использовать оружие, которое у них купите. У России и Китая обучение тоже идет в комплекте.

А теперь очень важная вещь. Хорошей войны без хорошей информации не бывает. Поэтому пусть Ваши разведчики используют пытки, если надо, но можно попробовать еще одну штуку из богатого арсенала ЦРУ: берете захваченных врагов, заталкиваете в самолет и летите в какую-нибудь страну, где хорошо умеют пытать людей. А если они и тогда не заговорят, на шестикилометровой высоте просто выкидываете их из салона.

На любой войне цель одна - убить как можно больше врагов. Поэтому не волнуйтесь, если наравне с врагами погибают невинные женщины и дети.

Когда начинается война, происходит неприятная вещь: откуда-то берутся беженцы, вынужденные покидать свои дома, и они бредут в страны, которые не хотят их принимать. Так вот, это не ваши проблемы.

Против Вашей войны может высказаться ООН - ну и пусть себе высказывается. Войны, как известно, бывают двух видов: по одним Совет Безопасности голосует 'за', по другим - 'против'.

Как только война началась, забрасывайте противника всем, чем можно. Лучше всего использовать ракеты и снаряды, которыми можно стрелять на 20-30 километров. Ваша задача - разнести вражеские здания, разбомбить штаб-квартиры, чтобы затем Ваши солдаты могли спокойно начинать зачистки.

Еще один важный момент - обязательно подумайте, как сделать так, чтобы вся пресса в мире была на Вашей стороне. Необходимо убедить всех в том, что Вы воюете за правое дело. Можно просто возить журналистов на поле боя, а можно просто привозить с собой штатных (embedded) журналистов прямо в составе своих частей.

Если Вы собираетесь начать войну, обязательно обратите внимание на телевидение. Очень хорошо заранее наделать видеороликов о том, каким именно образом Вы собираетесь делать плохое противоположной стороне, и раздать их всем ведущим телеканалам.

Так-так-так. . . Войну вы начали, теперь надо договариваться о прекращении огня. Прекращение огня - это всегда отличный ход: после него никто Вас за конфликт критиковать уже не будет. Только разоружаться не торопитесь. У Вас ведь останется немало всякого железа, которое вполне может пригодиться в будущем.

Не то чтобы я подстрекаю Вас начать войну - просто на войне можно сделать кучу денег. Например, можно заработать миллионы долларов, продавая неиспользованное другим странам. Они, может быть, тоже хотят начать войну.

[D-MAX]

До: Адът е на земята

Знам че много хора ще погледнат подигравателно на текста по долу, понеже е от книгите за Анастасия(3-та), написани от В. Мегре. Всички приказки за сектанстство и тем подобни глупости не ме вълнуват. Въпросът е че прочитайки тези книги(независимо дали Анастасия съществува или не), аз видях идеи към които моята същност се стреми от години. Та въпросният текст е от епизод, когато едни хора се опитват да отвлекат на сила тази жена, от нейния дом в Сибир и да я отведат за изледвания или някакви други цели. Разказва един от участниците в сцената. Описанието на Ада ми се струва удивително познат. Дали не е познат и на Вас. Ето го текста:

.... -Материята…клетките…атомите…ядрото на атома…хаотично движещите се частички на ядрото…Вие знаете за тях. Ако ярко и точно си ги представите, видите , изучите, ако изкарате с въображение от ядрото макар и една хаотично движеща се частичка, с материята става, случва се… - Анастасия извърна глава настрани, едва вдигна клепачи и загледа лежащия на земята камък. Камъкът започна да се разсипва на отделни частички и бързо се превърна в купчинка пясък. После тя вдигна поглед към началник - охраната, присвит и концентриран поглед. От крайчеца на лявото ухо на началника започна да излиза пара. Хрущялът на ухото бавно, милиметър по милиметър, започна да изчезва, и внезапно редом стоящия млад охранител, с побеляло от страх лице, извади пистолет. Той направи това професионално, без да мисли. Той бързо насочи пистолета към Анастасия и изстреля в нея целия пълнител. Навярно мислите на всеки от нас в този миг се носеха много бързо и се случи явление, вече известно от случаите с войници по време на война. Когато в екстремални условия те виждат движещ се снаряд или куршум. И, макар те да летят с обичайната си скорост, заради ускорението на мисълта и възприятието, се виждат като бавно летящи. Аз видях, как един след друг летяха към Анастасия куршумите, изстреляни от пистолета на побледнелия охранител. Първият летящ към главата, засегна слепоочието й. Следващите не долитаха до нея, разсипвайки се на прах още в полет, както камъка, който гледаше Анастасия. Всички ние стояхме в някакво вцепенение, и гледахме как изпод кърпата, по бузата на Анастасия, бавно се стичаше струйка кръв. Охранителите, държащи Анастасия за ръцете, при изстрелите се отдръпнаха от нея, но не пуснаха ръцете й. Вкопчили се в мъртва хватка, те я дърпаха за ръцете на различни страни. И изведнъж, по земята край нас започна да се разлива синкаво сияние. То идваше някъде отгоре, и се усилваше. То благодатно ни омайваше, не ни даваше възможност да се движим и да говорим. В настъпилата необикновено пълна тишина прозвучаха думите на Анастасия:
-Пуснете, моля ви, ръцете ми. Може да не успея. Пуснете ме, моля ви.
Но като вцепенени, охранителите продължаваха да я държат в мъртва хватка. Сега разбирам защо е вдигала ръка нагоре в характерен жест, когато е общувала с теб. С това тя е показвала на някого отгоре, че с нея всичко е наред и не й е нужна помощ. Но този път не й дадоха да вдигне ръка нагоре… Синкавото сияние продължаваше да се усилва, после нещо блесна и ние го видяхме. Видяхме, висящо над нас, пулсиращо със синя светлина, огнено кълбо. То приличаше на голяма кълбовидна мълния. И вътре в него светеха и се преплитаха множество мълнии.Понякога те, изтръгвайки се от синята обвивка, докосваха върховете на стоящите далеч от нас дървета, цветята в краката ни, но без да им причиняват никаква вреда. Един от тъничките лъчи-мълнии за миг докосна преградата, образувана в ручея от камъни и нападали дървета. Преградата тутакси се превърна в облаче и се изпари. Вероятно лъчите, изтръгващи се от синята обвивка на огненото кълбо, притежаваха огромна сила на неизвестна нам енергия. Тя се управляваше от някакъв разум. Създаваше се впечатление, че редом с нас присъства разумно същество, владеещо немислима сила. Но най-невероятното и противоестественото в дадената ситуация бяха нашите усещания за неговото присъствие. В нас не всели страх, нито даже напрежение, напротив… Ти само си представи, в такава ситуация ние започнахме да усещаме спокойствие и благодат, сякаш край нас се появи нещо родно и близко. Синьото пулсиращо кълбо пърхаше над нас и сякаш изучаваше, оценяваше ситуацията. Внезапно, описвайки кръг във въздуха, то се спусна в краката на Анастасия. Усили се синьото излъчване, което като благодатна отмала ни отпускаше така, че не ни се искаше да се движим, да слушаме нещо, или да говорим. Синята обвивка на кълбото пропусна наведнъж няколко огнени мълнии, те се метнаха към Анастасия, докосваха я, сякаш поглаждаха пръстите на босите й крака. Анастасия освободи ръцете си от отпусналите се охранители и ги протегна към кълбото. То веднага се премести до лицето й, и огнените мълнии, пред очите ни направили на прах камъните от преградата в реката, започнаха да докосват ръцете й, без им причиняват вреда. Анастасия заговори с кълбото. Не чувахме думите й, но, съдейки по жестовете на ръцете й, и изражението на лицето, тя се опитваше или да докаже, или да го убеди в нещо свое, но не успяваше. Кълбото не й отговаряше, и беше ясно ,че не се съгласява с нея. Това стана ясно защото Анастасия с все по-голямо вълнение продължаваше да убеждава. Навярно от вълнение, бузите й поруменяха, и без да престава да говори тя свали кърпата си. Златисто-пшеничени кичури покриха раменете на Анастасия и скриха струйката засъхнала кръв на лицето й. Ние видяхме колко прекрасни и съвършени са чертите на лицето й. Кълбото като огнена комета няколко пъти прелетя около Анастасия, отново замря до лицето й, хиляди тънички мълнии се метнаха към златистите коси, като внимателно докосваха всяко косъмче отделно и, като че ли ги галеха. Един от лъчите повдигна цял кичур коса и откри раната от куршум на слепоочието на Анастасия, друг лъч бавно се плъзна по следата засъхнала кръв. Не с думи, а с действията на своите огнени лъчи кълбото сякаш й напомняше за станалото и не се съгласяваше с доводите й. То прибра вътре в себе си всички свои лъчи, а Анастасия наведе глава и замълча. Кълбото, още веднъж облетя Анастасия и излетя нагоре. Синкавото сияние стана по-слабо, ние възвръщахме предишното си състояние, но дори когато всичко стана съвсем като преди, синкавото сияние продължи да отслабва, отстъпвайки място на издигаща се от земята кафява мъгла. Тя запълваше всичко наоколо, и само Анастасия оставаше в малък син кръг. И когато кафявата мъгла изцяло ни обгърна, ние разбрахме какво е ад.

Какво е адът

Картинките от библейските издания с изображения на изтезания на грешници върху тигани и най- зловещите сюжети с чудовища от видеофилмите са наивни, детски приказчици в сравнение с това, което ни се наложи да изпитаме. За цялото време на съществуването си, човечеството не е могло да си представи или да изфантазира нещо подобно. Във всички библейски сюжети и филми на ужасите, фантазията човешка не отива по-далеч от показването на изтезанията на плътта по всевъзможни начини, но това е нищо в сравнение с истинския ад.
-Какво може да бъде по-страшно от извратените мъчения на плътта? Какъв видяхте вие ада?
-Когато синьото сияние отслабна толкова, че да даде възможност от земята да се вдигне кафявата мъгла и тя ни обви от краката до главата , ние се оказахме разделени на две части.
-На какви две части?
-Представи си…Аз изведнъж се състоях от две съставни части. Първата част - моето тяло, обтегнато в прозрачна кожа, през която можеха да се видят всички вътрешни органи, сърцето, стомаха, червата, кръвта течаща по жилите, и разни други органи. Втората част - невидима - се състоеше от чувства, емоции, разум, желания, болеви усещания, изобщо, всичко, което е невидимо в човека.
-А каква е разликата, заедно ли са тези части или отделно, ако все едно си ти? Какво толкова страшно се е случило с вас, ако не се брои прозрачността на кожата?
-Разликата се оказа невероятно важна. Цялата работа е в това, че нашите тела започнаха да действат самостоятелно, независимо от разума, волята, стремежите, желанията. Ние можехме да наблюдаваме действията на нашите тела отстрани, като при това чувствата и болевите усещания оставаха в нас - невидимите, но бяхме лишени от влияние върху действията на нашите собствени тела.
-Както когато си много пиян?
-Пияните не се виждат отстрани, поне в момента на пиянството си, а ние се виждахме и усещахме.
Яснотата на съзнанието ни беше необикновенно отчетлива. Аз виждах колко са прекрасни тревата, цветята, реката. Чувах как пеят птиците и ромоли поточето, усещах чистотата на въздуха и топлината на слънчевите лъчи. Но телата…Прозрачните тела на всички от нашата група, изведнъж като тълпа хукнаха към малкия вир в потока. Той приличаше на малко езерце, водата в него беше чиста и прозрачна, на дъното - пясък, красиви камъчета и дребни рибки,които плаваха в чистата вода. Нашите тела дотичаха до прекрасното малко езерце и започнаха да се плискат в него. Те се изхождаха в него, и по малка и по голяма нужда се изхождаха. Водата стана мътна и мръсна, а те я пиеха. Аз виждах, как по червата към стомаха ми се втича мръсна, воняща течност. Усещания на отвращение и повдигане ме обхванаха. А в този момент, до водоема под дървото, се появиха разголените тела на две жени. И тяхната кожа беше така прозрачна, като нашата. Женските тела легнаха на тревичката под дървото,като се галеха и протягаха под лъчите на слънцето. Тялото на началника на охраната и моето притичаха към женските тела. Моето милваше женското и получаваше от него взаимни ласки и встъпи в полов акт с него. Тялото на началника на охраната не получи взаимност и започна да насилва жената. Към нас се доближи на бегом тялото на единия охранител, удари моето с камък по гърба, после и по главата Той биеше моето тяло, но не то, а аз - невидимият изпитвах непоносима болка. Охранителят смъкна за краката моето тяло от женското и започна сам да го насилва. Нашите тела бързо старееха и грохваха. Току що изнасилената жена забременя и през прозрачната кожа се виждаше как в утробата и се заражда и се увеличава плода. Тялото на учения Борис Мойсеевич се приближи към бременната жена, известно време внимателно разглеждаше през прозрачната кожа растящия плод и изведнъж, като пъхна ръката си във влагалището на жената, започна да изкарва от нея зародиша. През това време тялото на Станислав бързо трупаше на камара камъни, с ожесточение чупеше малките дръвчета и строеше от всичко, което му попадаше под ръка, някакво, подобно на къщичка, съоръжение. Моето тяло се зае да му помага. Когато къщичката беше почти готова, моето тяло започна да гони от нея Станислав, той се съпротивяваше и нашите тела започнаха да се бият. Аз - невидимият изпитвах силна болка, когато той биеше тялото ми по краката, по главата. Със свадата си ние привлякохме вниманието на другите тела и те отначало изхвърлиха нас двамата от къщичката, а после започнаха да се бият помежду си за нея. Моето тяло грохна много и пред очите ми започна да се разлага, то не можеше вече да се движи и лежеше под храстите, излъчвайки отвратителна воня. По него се появиха червеи, аз усещах как те пълзят по мен, проникват във вътрешните ми органи, ядат ги. Аз ясно чувствах как те гризат моите вътрешности, и чаках окончателното разлагане на тялото ми като избавление от непоносимите мъчения. Изведнъж от втората изнасилена жена излезе плод и започна пред очите ми да расте. Детето стъпи на крака, направи своята първа плаха крачка, после втора и, поклащайки се, падна по дупе… Болките от падането аз усещах върху себе си и с ужас разбрах, че това е моето ново тяло и на него ще му се наложи да живее…Да живее сред омерзителни безмозъчни тела, сквернящи себе си и всичко обкръжаващо. Разбрах, че аз - невидимият никога няма да умра и вечно ще съзерцавам и напълно ясно ще осъзнавам мерзостта на ставащото, ще изпитвам физическа болка и по-страшна…С другите тела ставаше същото. Те грохваха, разлагаха се и се раждаха отново, и при всяко ново раждане нашите тела само си сменяха ролите. Наоколо почти не остана растителност. На нейно място се появяваха уродливи постройки,а по-рано чистото вирче се превърна в смрадлива локва…
Александър замълча. Разказаното от него предизвикваше у мен отвращение, но не и жалост, и аз казах:
-Разбира се, попаднали сте в отвратителна ситуация, но на вас, гадове, така ви се пада. Защо ви е трябвало да досаждате на Анастасия? Живее като отшелница в тайгата, никого не закача, жилищна площ не иска, нито пенсия, никакви пособия не са й нужни, тогава защо се тикате при нея?
Александър не се обиди на моето изказване по негов адрес. Като въздъхна той ми отговори:
-Добре казваш “попаднали”. Работата е там… Това е невероятно, но работата е в това, че аз не съм излязъл напълно от нея…Мисля, че и тези, които бяха в нашата група, също не са излезли напълно от нея. -Какво значи “не напълно”? Ти сега спокойно си седиш, бъркаш си огъня с пръчка.
-Да, разбира се, седя, бъркам, но яснотата на осъзнаването на нещо страшно остана. Тя ме плаши. Това страшно - не е в миналото, то се случва с нас сега, днес, случва се с всички.
-С тебе може и да се случва нещо, а с мен и с другите всичко е нормално.
-А не ти ли се струва, Владимир че ситуацията в която попаднахме е точно копие на това, което прави човечеството днес? Показаното на нас в ускорено темпо и в миниатюра само отразяваше нашите днешни деяния.
-Не ми се струва, защото кожата ни не е прозрачна и телата ни ни се подчиняват.
-Може би някой просто ни щади, не ни дава да осъзнаем, да видим изцяло какво вече сме натворили и какво продължаваме да правим. Та нали ако осъзнаем… Ако видим живота си отстрани…Ако видим неприкрито от разни лъжливи догми, оправдаващи правеното от нас вчера и днес, няма да издържим, ще си загубим ума. Външно ние се стараем да изглеждаме благопристойно, а твореното зло се опитваме да оправдаем със собствената, уж непреодолима слабост. Не устоях пред съблазънта, пропуших, пропих, убих, започнах война в защита на някакви идеали, взривих бомба. Ние сме слаби. За такива се смятаме и сега. Има си висши сили, те могат всичко, решават всичко. А ние…Именно ние, скрити зад подобни догми, можем да правим всичко, което ни е угодно, всякаква мерзост. И вършим мерзости. Именно ние, всеки от нас, само дето по различен начин оправдаме себе си пред себе си. Но на мен сега ми е абсолютно ясно, че докато моето съзнание не е загубило способността да ръководи моята плът, само аз, самолично аз, съм длъжен да отговарям за действията й. И е права Анастасия като казва: “Докато човек е и в плът…”
-Я не се позовавай на Анастасия. Ама че разбиращ се извъди. Права била. А вие едва не я загробихте. Жалко, че не ви е показала нещо повече, че на всички да ви захлопа дъската.
В мен се разгаряше все по-голяма злоба към тази компания, но тъй като Александър беше пред мен, на него си излях злобата.
-Ти сам се погледни, - отговори Александър, - нали благодарение на тебе стана възможно да намерим Анастасия? Че и само ние ли? Ти да не мислиш, че подобни опити не се повтарят? За какво ти беше притрябвало без изменение да казваш името на кораба, с който по реката си плавал, фамилията на капитана? Документалист се извъди. Че можеше и името на реката да измениш, но не си го направил, не си съобразил навреме. А от другите сега изискваш съобразителност. Аз получих своето, сега цял живот видения кошмар ще се наложи да осмислям…
-А как завърши той, вашият кошмар? Как излязохте от него?
-Сами от него никога не бихме се избавили. За нас той беше предназначен завинаги. Поне такова беше усещането на всеки от нас. Анастасия се появи сред нашите разлагащи се и още действащи тела, нейната кожа не беше прозрачна, все така си беше облечена със старичката блуза и дългата пола, и говореше нещо на телата ни, но те не я слушаха. Като програмирани, умирайки и раждайки се отново, те повтаряха, сменяйки ролите си, своите действия. Тогава Анастасия започна бързо да почиства боклука около една от стъкмените от нашите тела постройки. С ръце тя бързо събра на купчинка разхвърляните камъни и съчки, с пръчица леко разрови земята, докосна, разроши с ръце изпотъпканата трева, и започнаха да се изправят зелените тревички, не всички, а тези, които още можеха да се изправят. Анастасия грижливо изправи пречупения ствол на малкото, около метър високо, дръвче, размачка с ръце влажна пръст, обмаза счупеното му място и стискайки го в длани, известно време го подържа така, после внимателно разтвори длани и стволът на дървото беше здрав. Анастасия сръчно продължаваше да се занимава със своята работа, и на изпотъпканата от нашите тела, останала почти съвсем без растителност земя, малкият оазис, създаден от нея, започна да се увеличава. Към него притича тялото на Борис Мойсевич, хвърли се върху тревата, потъркаля се на нея, скочи и избяга, я след известно време се върна с тялото на един от охранителите. Те двамата изтръгнаха малкото дръвче и започнаха да трупат върху зелената трева камъни и пръти, и да правят от тях поредното уродливо съоръжение. Анастасия плесна с ръце, опита се нещо да им говори, но като видя, че никой, както и преди не обръща никакво внимание на думите й, замълча. Известно време тя стоя объркана, отпуснала ръце, после падна на колене, закри лицето си с ръце и раменете й затрепераха. Анастасия плачеше. Плачеше като дете. И почти веднага отново възникна едва забележимо синкаво сияние и изгони в земята кафявото изпарение на нашия ад. Съедини се плътта ни с нешето невидимо Аз, само да се движим както и преди не можехме, но вече не от ужас, а от благодатната отмала на синьото сияние. Над нас в небето, описвайки кръгове, отново светеше огненото кълбо. Анастасия протегна към него ръце, и кълбото мигновено се премести и се оказа на метър от нея. Тя заговори с него, и този път аз чух думите. Анастасия говореше на кълбото:
-Благодаря ти. Ти си добър. Благодаря ти за милосърдието и любовта. Хората ще разберат, обезателно всичко ще разберат, ще почувстват със сърцето. Ти никога не отнемай от земята синята светлина, своята светлина на любовта.
Анастасия се усмихваше, а по бузата й се стичаше сълза. Изпод синята обвивка на кълбото огнени мълнии-лъчи се метнаха към лицето на Анастасия, ловко и внимателно взеха блестящата на слънцето сълза. Грижливо, като скъпоценност, внезапно затреперали, понесоха с краищата си лъчите сълзата, носеха я като скъпоценност. Те внесоха сълзата във вътрешността на кълбото. То трепна, описа кръг около Анастасия, в краката й на земята се спусна, излетя нагоре и се разтвори в небето, оставяйки на Земята всичко както си беше по-рано. И ние както преди стояхме на местата си. Грееше слънце, реката течеше както преди, виждаше се и гората в далечината, стоеше както и преди пред нас Анастасия. Ние в мълчание съзерцавахме всичко наоколо. Аз се радвах, виждайки всичко, и да, мисля, че се радваха и другите. Само че мълчаха, може би заради преживяното или от изведнъж забелязаната красота наоколо…


Ако някой от модераторите сметне, че поста не е подходящ и е дълъг за четене, или пък съм нарушил някакви права, да го забърше. Просто сметнах че описанието на Ада в този текст съвпада с темата.

[penka]

До: Адът е на земята

Коя е тази книга и как да се добера до нея? Моля те, кажи. Разтърсващо е.

[bojitch]

До: Адът е на земята

Това не е научен труд, но не може да не отбележим таланта на автора

[Симеон]

До: Адът е на земята

те тия болници са мнооо специални-това са евро болници, там удължават и без тва безкраино дългия и изпълнен с радост живот на болните до невъобразимо голямо число...аааа да и превръщт урудите и урудките в барби....мъшку, женску?!- не, квот излиза от там му се вика "кифла"....че нали знаеш, че често чура си ражат...
...абе не си ли гледал "пълна промана"...а Пеню от Бик Брадур??!

Ето това е информацията, която ни липсва ТУК. И как да знаем как мъШки урУдки стават женскУ...