Tweet
Май ми върви на птичета тези дни.
Симпатягата от снимките вече близо месец пердаши по изолацията на един малък блок в софийския кв. "Иван Вазов". Като чух за първи път характерното "Тррр...", просто не повярвах. Кълвачите са много предпазливи, да не кажа плашливи. То е разбираемо - като вдигаш такъв шум, поне се стараеш да не те видят. Опитвали ли сте, впрочем, да намерите кълвач в гората по звука? Възможно е, но не е по-лесно отколкото да видите славей, ориентирайки се по песента.
Да, птиците се адаптират. Добър пример е "градската сойка", която в гората също е много плашлива, паникьосва се и врещи.
Но не бих повярвал, че така ще стане с кълвач. Само че, изглежда, е вярно.
Поздрави!
P. S. Забравих да напиша въпроса, който доста ме озадачава, бих го нарекъл гатанка. Какво търси кълвачът там. Изглежда силно заинтересуван - много е редовен и то по принцип в "хранителни часове". Под кората на дърветата има червейчета. Но какво е намерил в тази изолация??? Защо поема такива рискове - имам предвид "акустиката" на изолацията - кълваческото "Тррр..." е поне два пъти по-звучно в сравнение с кълването по клон. (Едно е да почукаш по масата, друго е да почукаш по китара.) Чак се притеснявам за него, да не го нарочи някой нервняк...
Симпатягата от снимките вече близо месец пердаши по изолацията на един малък блок в софийския кв. "Иван Вазов". Като чух за първи път характерното "Тррр...", просто не повярвах. Кълвачите са много предпазливи, да не кажа плашливи. То е разбираемо - като вдигаш такъв шум, поне се стараеш да не те видят. Опитвали ли сте, впрочем, да намерите кълвач в гората по звука? Възможно е, но не е по-лесно отколкото да видите славей, ориентирайки се по песента.
Да, птиците се адаптират. Добър пример е "градската сойка", която в гората също е много плашлива, паникьосва се и врещи.
Но не бих повярвал, че така ще стане с кълвач. Само че, изглежда, е вярно.
Поздрави!
P. S. Забравих да напиша въпроса, който доста ме озадачава, бих го нарекъл гатанка. Какво търси кълвачът там. Изглежда силно заинтересуван - много е редовен и то по принцип в "хранителни часове". Под кората на дърветата има червейчета. Но какво е намерил в тази изолация??? Защо поема такива рискове - имам предвид "акустиката" на изолацията - кълваческото "Тррр..." е поне два пъти по-звучно в сравнение с кълването по клон. (Едно е да почукаш по масата, друго е да почукаш по китара.) Чак се притеснявам за него, да не го нарочи някой нервняк...
. А наистина кълвача е много адаптивна и доста често вече срещана градска птица. Говоря за точно този от снимките - пъстър кълвач. Другите му роднини са явно по предпазливи защото съм ги срещал само и единствено по горите. А какво точно търси тоя дзвер под изолацията, едвали и той знае. Виждал съм и макар за малко кълвач и на бетонен стълб.........бързо се отказа.
Коментар