Tweet
И така в отговор на многото желаещи да изтребват бездомните кучета, аз пък искам да направим отряд да изтребим безумните шофори отнели живота на хиляди хора знаейки че рискованото каране може да предизвика загубата на много човешки живота. Имам сериьозни причини. През 1993г. при ПТП, в нечовешки мъки продължили три дни почина майка ми.
Децата ми моите две и на сестра ми също още носят последствията от това. Голямата ми дъщеря, тогава на 14г. балерина, остана в инвалидна количка, с три тежки гръбначномозъчни операции, едната от които продължи 12часа. три дни повръща упойката и ревеше от болки, нищо не помагаше, аз плачех вечер в коридора на болницата, а през деня и пеех любимите и песни, разказвах вицове и весели случки от дядо и който погребахме година преди ПТП..то, скрила в джоба черното шалче. Имахме средства, но нашите не стигаха операция в Израел, Майка ми лека и пръст имаше парите, но нашата мила родина ни заведе в банката и ние със сестра ми и приведохме почти всички пари лични и фирмени, защото сме дължали данък ресим(смъртен данък) Чак след години се разбра че са ни излъгали данъчните, и размерът на данъка е трябвало да бъде на половина че и повече по малък. Въпреки че представихме документи от болницата че детето ми има шанс да се възтанови.темата не е за тук.По скоро е за книга, но колко ли книги трябва да се напишат за да се опише човешката мъка и трагедия.
А сега колко от вас ще грабнат пушките и отровите и ще излезем СЕГА....не след година две, да спрем убииците на хора, където и да е, по пътищата, по къщите убити от крадци и грабители, убитите от екзалтирани наркозависими, от алкохолни запои, и от лекарски грешки, от ревност и лабилни нерви, от шизофреници и още колко други причинители.
Всеки го боли за неговия близък, но трябва ли за забравим и другите хора. Трябва ли да станем и ние хишници. и като убием или отровим досегашните виновници ще спрем ли смърта, настъпила внезапно и неочаквано, ще влеем ли разум и мисъл във нездраво мислещи хора. А ще се сетим ли че понякога ако ти пазиш правилата други не ги и познават дори. И всички сме учасници и караме, и независимо от обстоятелствата не сме застраховани да станем виновни или потърпевши. а къде е държавата, къде са депутатите, които сме избрали....а да те още почиват за Велик ден.
Чакам аз също искам справедливо наказание за мъките на детето ми, и на семейството ми. Да се върнем назад, да си търсим кръвнината, от застраховката ни дадоха 2000лв. за смърта на майка ни, и 3000лв за детето, защото била млада, и ни ги дадоха няколко дни преди да изтече срока на иска. Или да искам зъб за зъб, око за око.
Децата ми моите две и на сестра ми също още носят последствията от това. Голямата ми дъщеря, тогава на 14г. балерина, остана в инвалидна количка, с три тежки гръбначномозъчни операции, едната от които продължи 12часа. три дни повръща упойката и ревеше от болки, нищо не помагаше, аз плачех вечер в коридора на болницата, а през деня и пеех любимите и песни, разказвах вицове и весели случки от дядо и който погребахме година преди ПТП..то, скрила в джоба черното шалче. Имахме средства, но нашите не стигаха операция в Израел, Майка ми лека и пръст имаше парите, но нашата мила родина ни заведе в банката и ние със сестра ми и приведохме почти всички пари лични и фирмени, защото сме дължали данък ресим(смъртен данък) Чак след години се разбра че са ни излъгали данъчните, и размерът на данъка е трябвало да бъде на половина че и повече по малък. Въпреки че представихме документи от болницата че детето ми има шанс да се възтанови.темата не е за тук.По скоро е за книга, но колко ли книги трябва да се напишат за да се опише човешката мъка и трагедия.
А сега колко от вас ще грабнат пушките и отровите и ще излезем СЕГА....не след година две, да спрем убииците на хора, където и да е, по пътищата, по къщите убити от крадци и грабители, убитите от екзалтирани наркозависими, от алкохолни запои, и от лекарски грешки, от ревност и лабилни нерви, от шизофреници и още колко други причинители.
Всеки го боли за неговия близък, но трябва ли за забравим и другите хора. Трябва ли да станем и ние хишници. и като убием или отровим досегашните виновници ще спрем ли смърта, настъпила внезапно и неочаквано, ще влеем ли разум и мисъл във нездраво мислещи хора. А ще се сетим ли че понякога ако ти пазиш правилата други не ги и познават дори. И всички сме учасници и караме, и независимо от обстоятелствата не сме застраховани да станем виновни или потърпевши. а къде е държавата, къде са депутатите, които сме избрали....а да те още почиват за Велик ден.
Чакам аз също искам справедливо наказание за мъките на детето ми, и на семейството ми. Да се върнем назад, да си търсим кръвнината, от застраховката ни дадоха 2000лв. за смърта на майка ни, и 3000лв за детето, защото била млада, и ни ги дадоха няколко дни преди да изтече срока на иска. Или да искам зъб за зъб, око за око.
Коментар