Опазване на Черно море

[_Константин_]

С настоящата тема не целя да бъда интересен или да натрапвям някакво мое виждане, мнение или идея.
Нядявам се, че ако от 100 човека поне едни се замисли да не си хвърли цигарата, обелката от банан, хартийката от вафла или закуска и/или друг отпадък в морето или на някой плаж ще е напредък в посока опазване на нашето черноморие.
Морето не е само през лятото, имало го е преди нас и ще го има и след нас.
Тука май започнах да звуча като хлапето от филма "Предай нататък".

Ще започна с кратка история на Черно море.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

История на Черно Море

Около 50-60 милиона години, преди започването на Tertiary Period, обширни океански легени са се простирали от запад до изток през Южна Европа и Централна Азия, свързвайки Атлантическия с Тихия океан. Това е било соленото Tethy Sea. Около средата на Tertiary Period, в резултат от разместването на земната кора, the Tethys Sea било разделено първо от Тихия океан и по-късно от Атлантическия.
Главните размествания на земната кора причиняват появата на планини в Миоцена (от преди 5 до 7 милиона години) и са образувани Алпите, Карпатите, Балканите и Кавказ. В резултат Tethtys Sea се свило и получили разделения в някои от блудкавите басейни. Едно от тях, Sarmatic Sea, се простирало от сегашна Виена до подножието на планините Тян Шян и включва сегашно Черно море, Азовско море, Каспийско море и Аралско море. The Sarmatic Sea било отделено от океана, и постепенно тяхната соленост паднала поради вливането на реки. Предполага се, че солеността на морето била дори по-ниска отколкото в сегашното Каспийско море. Повечето от морската фауна, която била характерна за Tethys Sea изчезнала. Интересно е да се отбележи, че типичните океански животни като китовете, морските крави и тюлените продължили да обитават Sarmatic Sea още дълго време, преди да изчезнат окончателно.
По време на късния Миоцен и ранния Плиоцен (преди 3-5 милиона години) Sarmatic Sea се свива до размерите на Maeotic Sea. През този период връзката с океана отново се възобновила, солеността се увеличила и морското пространство се заселва с растения и животни.

В Плиоцена (преди 1,5-3 милиона години) връзката с океана била отново прекъсната, и соленото Maeotic Sea се превръща в почти сладководното Pontian море-езеро. В добавка на това, бъдещите Черно и Каспийско море са стигнали до днешния северен Кавказ. Морската фауна изчезнала от Pontian море-езеро и била заменена от сладководна фауна. В наши дни техен представител все още може да бъда открит в Каспийско море, Азовско море и в региони на Черно море с намалена соленост. Тези видове днес се отнасят за Pontian останки или Каспийска фауна, от тогава най-запазени в намалената соленост на Каспийско море. В по-късната фаза на Pontian земната кора започнала да се издига в северен Кавказ, постепенно изолирала Каспийско море. От този период нататък Каспийско море, от една страна, а Черно море и Азовско море от друга, тръгнали по собствен път, въпреки че временни връзки между тях са се формирали от време на време.
С началото на Quaternary Period и Ледниковия период солеността и видовата структура на развитието на Черно море продължила да се променя и извън очертанията на морето. По време на късния Плиоцена (преди по-малко от 1 милион години) Pontian Море-езеро се свива до размерите на Chaudian Море-езеро. То имало ниска соленост, било изолирано от океана и обитавано от фауна с Pontian вид. Очевидно, Азовско море все още не е съществувало.
Когато ледът започнал да се топи в късния Mindel (Elsterian) Glaciation (преди около 400 000-500 000 години), Chaudian Море-езеро започва да се пълни с топящи се води и се обръща в Paleoeuxian басейн. Тези очертания приличат на съвременно Черно море и Азовско море. На североизток то било свързано с Каспийско море чрез Kumo-Manych-та падина, а на югозапад с Морето на Marmara чрез Босфора. По това време, Морето на Marmara било изолирано от Средиземно море, което имало голям ефект върху намаленото ниво на сол. Животинския свят на Paleoeuxian басейн бил от Pontian вид.
The Riss-Wurm Interglacian Period (преди 100 000-150 000 години) бил вестител на нов период в историята на Черно море. Следвайки отворът на Дарданелите за първи път от формирането на Tethys Sea, бъдещето Черно море започнало да се свързва със Средиземно море и Световния океан. Така наречения Karangat Басейн или Karangat Sea било формирано, с по-висока соленост от сегашното Черно море. Различни представители на растенията и животните били въведени в него чрез океанската вода. Те заели по-голяма част от басейна, измествайки сладководните и Pontian видове в заливите, крайбрежните езера и речните естуари с намалена соленост. Обаче, този басейн претърпява промени.

Преди около 18 000-20 000 години Karangat Sea било заместено от Neoeuxinian Lake-Sea. Това съвпада с края на последния Wurm Glaciation. Морето било напълнено със солена вода. Още веднъж то загубило връзката с океана и нивото на солта драстично спаднало. The halophilic океански растения и животни също изчезнали, докато Pontian видове оцелели на трудните Karangat period в лиманите и речните естуари, където са се укрили и все още заемат цялото море.
След приблизително 10 000 години басейнът навлязъл в текущата си фаза и съвременното Черно море било формирано. Всъщност, думата "съвременно" в този случай не означава, че морето било същото, каквото е днес. В началото, от около преди 7 000 години (въпреки че някои специалисти смятат, че е даже по-късно, от преди около 5 000 години), била създадена връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Постепенно солеността на Черно море паднала и се смята, че преди около 1000-1500 години солеността станала подходяща, за да приюти голям брой Средиземноморски видове. Днес около 80 % от Черноморския животински свят са Средиземноморски заселници (имигранти). The Pontian организми отново се движат в заливите и лиманите с ниско съдържание на сол, както е станало по времето на Karangat басейн.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

Черно море представлява част от Романското Средиземно море и има общ произход с него. Със своите уникални хидрологични и хидробиологични особености то предизвиква интерес и е едно от добре проучените морета. Черно море е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м, а средната - 1271 метра. Водосборният басейн на Черно море обхваща площ около 2 500 000 кв. км с реки от два континента - Европа и Азия. Черно море е типично вътрешно море. На запад водите му мият бреговете на Балканския полуостров, на север е ограничено от Руската равнина, на изток - от кавказкото крайбрежие и Колхидската низина, а на юг - от Малоазиатския полуостров. Бреговата линия на Черно море е общо 4090км. Черно море е част от голямото междуконтинентално Средиземно море. Дълбокият до 50 м Босфорски проток го свързва с Мраморно море, а чрез Дарданелите има връзка със Средиземно море. На север Керченският проток го съединява с Азовско море, което може да се приеме като плитък и голям залив на Черно море. Черноморския басейн е претърпял множество промени. Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. За формиране на климатът над самото море важно влияние има атмосферният пренос. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика. Приливите и отливите в Черно море са незначителни и се регистрират с инструментални наблюдения. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура, водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. Това разслояване на водната маса дава рязко отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. На земята няма друго море с подобно разслояване на водната маса.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

Химичен Баланс

Соленост
Като соленост в океанографията се означава сухият остатък, получен от изпаряването при 90С на 1 кг морска вода /предварително филтрирана и третирана с хлорна вода/, сушен при 380С и накаляван при 480С. Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а в южния - през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през октомври. В южния район максимумите са по-често през януари - декември, а в редица случаи - през октомври и много рядко през септември.
Кислород
Кислородът постъпва от атмосферата, когато водата изстива, а при затоплянето се отделя обратно във въздуха. Произвежда се при фотосинтезата на растенията и се отделя в атмосферата. Свободният кислород е необходим за всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се /освен от земните растения/ главно в горния слой на морето, а се изразходва /главно при дишане и отчасти при химично окисление на някои вещества/ във всички слоеве на водните басейни. Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при динамичните процеси на водните маси.
Въглероден диоксид
Той е химично и биологично активен газ. При разтварянето във водата отчасти се свързва с нея и образува слаба киселина. Същевременно настъпва свързване с карбонатите и образуване на бикарбонати, в които въглеродният диоксид е в полу-свързано състояние. Този процес преобладава, поради което във водата се съдържа главно полу-свързаният въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Във въздуха въглеродният диоксид освен при дишането на живите организми постъпва при горенето и някои други процеси. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид.
Сероводород
Той е химично и биологично активен газ, който с вода образува сероводородна киселина. Сероводородът се намира във водата в свободно и полусвързано състояние - хидросулфиди. Доминира полусвързаната форма. Свързаният /сулфидният/ сероводород практически почти липсва. Хидросулфидите, като соли на слаба
киселина, се хидролизират с алкална реакция. Наличието на сероводород в Черно Море под дълбочина 200м е установено през 1890г. Основният процес на образуването на сероводород в дълбочинните черноморски води според изследванията е бактериална редукция на сулфати. Сероводородът постъпва във водата и при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбочинните черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа /дори на малки дълбочини/ понякога е чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли и затрупването им с пясък.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

НАШЕСТВЕНИЦИ В ЧЕРНО МОРЕ

1. RAPANA THOMASSIANA

През 40-те години на XX век около руското черноморско пристанище Новоросийск е открит Rapana thomassiana, чиято родина е Японско море. Някога яйчните капсули на морския охлюв полепнали върху подводната част на кораб и от тях се излюпили първите екземпляри от вида в Черно море. Пред българския бряг бил забелязан за пръв път през 1956-а. С днешна дата лакомият хищник е опустошил огромни полета с черна мида, които са основната му храна.
По ирония на съдбата българските рапани са най-търсени като деликатес точно там, откъдето са дошли - Япония и Корея. През лятото кило с черупките се купуваше за 50 евроцента. Първоначално добивът на морски охлюви у нас се правел ръчно от леководолази. През последните 9-10 години обаче започна масово да се прилага дънно тралиране върху естествените мидени полета.
2. MNEMIOPSIS LEYDYI

Ето кой ни мъти водата! Mnemiopsis leidyi отделя слуз, която влошава качеството на българското крайбрежно H20.
Преди двайсетина години този организъм, наподобяващ медуза, случайно попаднал в наши води. Вероятно е дошъл от източното крайбрежие на Америка. Големината му може да достигне 15 см.
Mnemiopsis-ът се храни със зоопланктон - група организми, които обитават водната маса и са относително неподвижни спрямо нея. Видът няма естествени врагове и затова бързо започва да доминира в морските екосистеми. Резултатът: намаляване на видовото разнообразие и на количеството на ключовите групи зоопланктон (до 45%); понижаване на общия запас на яйца и личинки на риби в крайбрежната акватория (до 70%); драстично снижаване запаса на планктоноядни риби (хамсия, трицона); повишаване степента на биопродуктивност; и както вече стана ясно, влошаване качеството на водите.
През 1990-а в Черно море има над 1 млрд. тона от вида, което е повече от световния улов на риба. Взривообразната му популация оказва огромно влияние върху рибните запаси на търговските видове. През 1990 г. уловът на хамсия спаднал рязко до 60 000 тона. Напоследък се наблюдава възстановяване на запасите от този вид риба въпреки наглото присъствие на Mnemiopsis.
3. BEROE OVATA
Ктенофората е пренесена у нас с баластни води на кораби, идващи от северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан. Регистрирана е по крайбрежието ни през 1997-а. В Черно море хищникът се храни преди всичко с вида Mnemiopsis leidyi (виж горе), което води до неговото намаляване и до постепенно увеличаване на зоопланктона. Може да поглъща екземпляри със собствения си размер. По-голямата плячка разчленява на парчета.
През октомври 1998 г. средната численост на Beroe ovata във Варненския залив била 97 индивида на кубичен метър.
4. PSEUDOSOLENIA CALCAR-AVIS
Видът вероятно е пренесен чрез баластни води на кораби, идващи от субтропичните и умерените зони на Атлантическия и Тихия океан. В момента е един от най-процъфтяващите около нашите брегове. Отнася се към кремъчните водорасли, съставна част на фитопланктона. За първи път е описан през 1926 г. в северозападната част на Черно море.
5. ALEXANDRIUM MONILATUM
По крайбрежието ни този колониален вид зелено водорасло за пръв път е регистрирано през септември 1991 г. Вероятният произход на "госта" са бреговите части на Мексиканския залив, Карибско море и атлантическото крайбрежие на Флорида.
6. MIA ARENARIA
Eкзотичната пясъчна мида пристигнала в Черно море от северните части на Атлантическия океан и от бреговете на Северна Америка.
7. BALANUS IMPROVISUS
Познат още под името морски жълъд. "Родният дом" на най-малкото ракообразно в Черно море са Атлантическият океан, Тихият океан, Балтийско, Каспийско, Червено и Средиземно море. При нас обаче също се чувства отлично.
8. CYSTOSEIRA BARBATA
Гостува ни от Средиземно море. Кафявото, подобно на храст водорасло е разпространено по каменните брегове. Съдържа йод и се използва във фармацията и козметиката. Да го приветстваме с "Добре дошло" - явно, има полза от него.
9. CORALLINA OFFICINALLIS
Клетъчните му стени са импрегнирани с калциев карбонат. Видът се отнася към червените водорасли и е важен източник на пясък - компонент на морските варовици. Вероятният му произход е Средиземно море.
10. GELICLIUM LATIFOLIUM
Отново представител на червените водорасли, отново с произход Средиземно море. Обикновено се среща по сенчести и стръмни скали. Един от източниците на сурови материали за производство на агар (изкуствена хранителна среда).

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

Продължаваме с латинския.

РЕЧНИК
Cuanobacteria (по-рано известени като синьо-зелени водорасли) - тип на едноклетъчно влакнесто подобно на растение, обичайно фотосинтетично, бактерии, в което доминиращия пигмент (c- phycocyanin) е син, червен или черен цвят.

Демикрофитозация - перманентното намаляване на дънните микро-водорасли поради светлинна недостатъчност.

Demersal - Дънни организми, които могат да преплува, но прекарват живота си на или около дъното (например скариди, плоски риби, попчета, и т.н.).

Detritivore (Detritivorous) - Хранене с детрити.

Еупланктон (Holoplankton) - Онези организми, които са перманентни членове на планктона.

GESAMP - Група Експерти на Научните Аспекти на Морско Предпазване.

Herbivore (Тревояден) - Хранене на с растения; phytophagous.

Хетеротрофни - Получаваща храна от екзогенен органичен материал (всички животни).

Гореща точка (място) - площта, богата на даден вид, или площ на особени концентрации на високо замърсяващо вещество.

Ichthyoplankton - компонент на планктона, типично яйца на рибата, ларви и др.

Interstitial - Отнасящите се към. или появилите се в порите между пясъчните (утайкови) частици.

Katadromous - Миграция от свежа вода в морска, както в случая на риби преместване в морето за размножаване (например змиорка).

Mariculture - Управлявано култивиране на морски организми в резервоари, басейни, затварни в клетки или други съоръжения.

Понтийски изкопаеми - Тип на фауна, която първо се появила в осолената на сладководни среди на Понтийска Възраст (ранен Плиоцен) в югоизточна Европа. Оцелялите са наречени Понтийски спомени от някои: други се отнасят до тях като "Каспийска фауна" тъй като те сега заемат северната част от Каспийско море (например отнасяне на мекотела към род Hypanis, раковидни животни - на род Pcifamysis, риба - на род Neogobius и други).

Thiobiotic - Онези организмите, населяващи анаеробни серно-богати води или утайки (например серни бактерии, някой nematods).

Upwelling - обърнато движение на студена вода, богата на хранителни вещества от морски дълбочини.

Автотрофен - Способен на синтезиране на комплекс органични субстанции от прости неорганичени вещества.

Антропогенен - Причинен или произведен от човек.

Баластна вода - водата, носена от кораб, за да подобри устойчивостта, или да прибави такова тегло.

Безгръбначно животно - Което и да било животно без гръбнак или гръбначен стълб.

Безкислороден - Отнасяне към естествена среда лишена на молекулярен кислород; аноксия.

Бентичен - виж бентос.

Бентос - Онези организми, привързани към живот в, или около дъното.

Екзотичен вид (виж Чуждестранен вид).

Биологичен индикатор - организъм, който се използва като индикатор на химическа активност в, или химическия състав на, естествена система.

Биологичното разнообразие (biodiversity) - разнообразието на живот често се дели на трите йерархически нива: генетично (разнообразие за вид), вид (разнообразие между вид), и еко-системи (разнообразие между еко-системи).

Биомаса - Която и да било количествена оценка на сумарната маса или организми, включващи всяка или част от население или която и да било друга специфична единица, или в площ; измерена като количество, маса (жива, мъртва, суха или тегло) или енергия (калории); положение на добив.

Биотоп - минималната географска единица за биосфера или на естествена среда която, се ограничава в дадени граници и се характеризира от неговите флора и фауна.

Биоценози - общество или естествено събрание на организми заемащи даден биотоп.

Брегови води - Водните бентични и морски еко-системи, които по съществено са повлияни от сушата. взаимодействащи като екологична единица: цялото биологично и физическо съдържание на биотопа.

Видово разнообразие - разнообразието на вид в по-високи таксони или специално място; средата, болшинство близко ниво на биологично разнообразие. Голям хранителен извор в морските еко-системи.

Детрити - Органичните остатъци на растения и животни, заселени от бактерии.

Дренажен басейн (площ на водохващане) - площ, от който водата се влива в място като например главна речна система, езеро, или море.

Дъмпингът - (така определен от Лондонската Дъмпингова Конвенция) - Всеки преднамерено разтоварване в морето на отпадъци или други вещества, или всяко преднамерено разположение на съдове или другите човешки съоръжения.

Екология - научното изучаване на взаимодействията на живите неща и тяхната среда.

Еко-система - общество на организми и тяхната физическа среда,

Ендемична - Родна на, и ограничена до даден географски регион.

Епифит - Който и да било организъм, живеещ на повърхността на растение.

Еутрофикация - Обогатяване на водата с хранителни вещества, довеждане на до крайно увеличение на фитопланктона, водорасли и някои животни. Това може да се случи естествено но е често форма на полюция. Може да задуши растенията чрез намаляване светлинната интензивност на дъното , или поглъщане на кислорода в дънните слоеве.

Задръстване - утаяването на малки минерални частици.

Зона на Разклоняването - зоната на морски или океански upwelling, където дънните води се надигат и разпределят на повърхността.

Зообентос - Онези животни, които живеят на морското или езерното дъно.

Зоопланктон - животните на планктона.

Исторически (Спомен) вид -1. Устойчиви остатъци на по-рано широко разпространена фауна или флора, съществуваща в сигурните изолирани области или естествени среди.
2. Филогенетичен остатък; съществуването на архаичният се формира в иначе казано изгаснал таксон.

Конвергенционна зона - морски или океански регион, в чиито повърхностни води от различни произходи са обединени по-плътните и по-светлите води.

Континентален наклон - частта от континенталната граница която започва от външния ръб на континенталния шелф и се спуска към морските (океанските) дълбочини.

Космополит - В биогеографията имане на извънредно широко или глобално разпределение (напримерлунната пихтия Aurelia cluritu).

Лиман - Бившо устие на река, сега покрито с морска вода. Отворените лиманиса свързани с морето, затворените лимани са изолирани от морето от пясъчна преграда. Образуването на лимани е резултат от геологичното потъване на земята.

Макробентос - по-големите организми на бентоса, превишаващи 1 мм на дължината.

Макрофитобентос - големите дъно-живеещи растения;

Мейобентоси - Малките дънни организми с дължина между 0,1 мм и 1 мм. (например foraminiferans, nematods, harpacticoids, млади ларви на мекотели и т.н.)

Меропланктон - Временни членове на планктоничното общество.

Месоядно животно (Месояден) - животно, което яде плът.

Мигриращо - Мигриране от солена в прясна вода, както в случая на риба преместване от морето в река да се размножава (например есетри, херинга, и т.н.).

Микрофитобентосите - едноклетъчни дъно-живеещи водорасли.

Микробентос - Микроскопични дънни организми по-малки от 0.1 мм в дължината.

Население -1. Всички индивиди на един или повече вид за предписана площ. 2. Група организми на един вид, заемащи определена площ и обичайно изолирани до някаква степен от другите аналогични групи.

Натурализиран вид - чуждестранен или въведен вид, който успешно се е установил.

Неизправност - събрание на организми growing на повърхността на плуване или подводни изкуствени обекти (както например, струпвания или лодка-дъна) тези увеличавания съпротива на оводни поток или иначе казано се бърка с желаната операция на структурата.

Нектон - Водните организми, като например риба и калмари, които са достатъчно силни да плуват срещу течения.

Неустон - Организми, които се срещат в или точно под въздушно-морската граница, свързани и приспособени за нейните специфични условия.

Оксибиотични (Аеробни) - Растящи или появащи само в присъствието на молекулярен кислород. Пелагична зона - водния стълб в морето или езерото.

Планктон - Онези водни организми които се неспособни да поддържат тяхната позиция или разпределение независимо от движението на водните маси.

Продукция (P) -1. Груба продукция, действителния размер на присъединяване на енергия или органичено вещество от индивид, население или тропик единица за единица на площ или количество. 2. Чистата продукция, това се разделят на асимилирана енергия, преобразувана в биомасата през нарастване и възпроизвеждане от индивиди, население или единица на тропика, за единица време, за единица площ или за количество.

Производителност -1. Потенциалния размер на присъединяване или генериране на енергия или органично вещество от индивид, население или единица на тропика за единица време, за единица площ или количество. 2. Често използвано свободно за органичното плодородие или обем, при площ или естествена среда.

Първична продукция - асимилирането на органичено вещество от автотрофните организми.

Първоначална - Произведена за a при естествена среда, общество или система. Indigenous.

Светлинната зона (Euphotic зона, Phytal) - повърхностната зона на морето или езеро кой има достатъчно светлина за фотосинтеза.

Симбиоза - близката връзка между двама организъма в близостта един с друг, като резултат: имат полза (взаимопомощ); единия има преимущество и другия не е значително засегнат (коменсализъм); или единия е увреден (паразитизъм).

Синьо-зелени водорасли - вижте Cyanobacteria.

Систематизиране - класификацията на животинските организми в йерархическата серия на групи, според техните филогенетични взаимовръзки; често използвани като еквивалентни на класификацията.

Соленост - сумарното количество разтворени твърди вещества в частите на хиляда (ppt) от тегло. Степента на концентрация на соли разтвори.

Таксон (Taxa) - класификационна група, което и да било звание, включващо всичките подчинени групи; класификационна единица.

Талус - тяло на простото растение, което не се различава в корен, ствол и листа.

Трофично ниво - Нивото на хранене в хранителна верига или пирамида; например, herbivores съставя едно трофично ниво.

Фитобентос - Дъното-живеещи растения; Флората и фауната - сумарната Флора и фауна на при дадена площ.

Фотосинтеза - биохимична обработка която използва лъчиста енергия от слънчева светлина да синтезира карбохидрати от въглероден двуокис и вода в присъствието на хлорофил.

Хипоксия - статус на отчаяна кислородна концентрация свързана с потребностите на най- аеробен вид.

Хлорофил - зелен пигмент, присъстващ във водораслите и високите растения, който поглъщат слънчева енергия, използвана във фотосинтезата.

Хранителна верига - последователността на организми на следващ тропик изравнява за общество, директно кой енергията е трансферирана от хранене.

Хранителна плавателна ципа - мрежата на взаимосвързани хранителни вериги на общество.

Целогодишни - Растения, които устояват на течение няколко години с период на растеж всяка година (например кафявото водорасло Cystoseira harbata).

Циклонично водно кръвообращение - противоположно на часовниковата стрелка водно въртене.

Цъфтене - Рязко увеличение на плътността на фитопланктона, бентични (дънни) водорасли, морски или бентични животни.

Червени приливи и отливи - Червеникавият-кофяв, обезцветяващ повърхностно водно оцветяване на морска вода, причинена от цвят на фитопланктон dinoflagellate или другите микроскопични растения и животни.

Чуждестранен вид - (също така наречен въведен, екзотичен, nonindigenous, или колонист). Вид, който е бил пренесен от човешка активност, преднамерена или случайна, в регион където не се среща естествено (напримермеката-имаща раковина мида Mya arenana, охлюва Rapana thomasicma, гребена пихтия

Шелф (Континентален шелф) - ръбовете на континенталните земни маси, сега покрити с морска вода; обикновено най-продуктивната част от морето.


Краткия речник да не се счита за пълен и изчерпателен.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море


ЕКОСИСТЕМИ НА ЧЕРНО МОРЕ
Екосистемата включва два основни компонента – биотоп и биоценоза. Тук, аз по-скоро ще наблегна на екотопа и на породените проблеми, които са от изключително и жизнено значение за биоценозата.
Същност и особености на Черно Море
Черно море е част голямото междуконтинентално Средиземно море. Със своите уникални хидрологични и хидробиологични особености то предизвиква интерес и е едно от добре проучените морета. Черно море е около четири пъти по-голямо от България и представлява 1/853 част от общата площ на всички морета и океани на планета. Най-голямата му дълбочина е 2245 м., а средната - 1271 метра. Черноморския басейн е претърпял множество промени. Климатът на черноморското крайбрежие се характеризира с не много студена зима и сравнително горещо лято с много слънчеви дни. Докато всички океани и повечето морета имат почти еднаква и твърде висока соленост (35‰), тази на Черно море е два пъти по-ниска (18‰). Това е свързано с хидрологичните особености на Черно море и най-вече с формирането на водната му маса, нейната структура и динамика. Средните данни показват, че в повърхностните води на северния район минимумите на солеността са през май, а в южния - през юни. Максимумите в северния район обикновено са през декември и сравнително рядко през октомври. В южния район максимумите са по-често през януари - декември, а в редица случаи - през октомври и много рядко през септември. Приливите и отливите в Черно море са незначителни и се регистрират с инструментални наблюдения. В резултат на своеобразното вертикално разпределение на солеността и температура, водната маса на Черно море има особена структура, изразена в разслояването й на два пласта: горен, съдържащ кислород, от повърхността до 200 метра, и долен, под 200 метра, в който кислородът е изчерпан и заменен със сероводород. Това разслояване на водната маса дава рязко отражение върху всички останали хидрологични показатели на вертикалното разпределение на планктона и бентоса. Свободният кислород е необходим за всички живи същества освен за анаеробни бактерии. Образува се /освен от земните растения/ главно в горния слой на морето, а се изразходва /главно при дишане и отчасти при химично окисление на някои вещества/ във всички слоеве на водните басейни. Постъпването на кислорода от горните в долните слоеве се извършва при динамичните процеси на водните маси.
Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата; при това количеството му в природните води практически е неограничено, тъй като при изчерпването на свободния въглероден диоксид фитопланктонът и макрофитите започват да консумират полусвързания, при което бикарбонатите се превръщат в карбонати. Въглеродният диоксид се отделя при дишането на всички живи организми, включително анаеробните бактерии. Във въздуха въглеродният диоксид освен при дишането на живите организми постъпва при горенето и някои други процеси. Между атмосферата и хидросферата има закономерен газообмен, включително и на въглеродния диоксид.
Наличието на сероводород в Черно Море под дълбочина 200 м. е установено през 1890г. Основният процес на образуването на сероводород в дълбочинните черноморски води според изследванията е бактериална редукция на сулфати. Сероводородът постъпва във водата и при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбочинните черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа /дори на малки дълбочини/ понякога е чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли и затрупването им с пясък.
Воден баланс
Водния баланс е важен фактор в черноморската екосистема. Промените във водния режим нанасят значителен удар на солта и водния баланс, които са много уязвими от всякакви промени. Вливащата се сладка вода и размяната със средиземноморската вода през Босфора се критични елементи в хидрографията и екосистемата на Черно Море. Водният баланс се изучава от много години и има доста спорове за величината на неговите граници.
Оттичане от северозападния бряг
Много от вливащите се маси идват от четири главни реки - Дунав, Днестър, Днепър и Southern Bug. Средният годишен поток в северозападните части за периода 1921-1988 г. е бил 261 куб. км. за година, повишаващ се от 153 куб. км. за 1921 г. до 389 куб. км. през 1970 г.
Речни оттичания
Най-голямата маса речен поток, навлизаща в Черно Море идва от северозападната част на басейна и от Кавказ, турските и българските и румънските брегове. Общата площ на изтичащите се в Черно Море реки е 1 874 904 кв. км., включително 215 625 кв. км от малки речни течения. Средното сборно отичане от 1921 г. до 1988 г. е било 353 кв. км за година.
Оттичане от българските и румънските брегове
Общата площ на главните реки в България (Ропотамо, Камчия, Велека, Резовска, Факийска ) е 6 292 кв. км. Общият отток варира около 1,83 куб. км/год. Общата площ на всички реки, идващи от румънските брегове, е 4,589 кв. км. Техният среден годишен отток е 0,12 куб. км.
Оттичане от Кавказ
Общата площ на реките в Кавказ е около 75 000 кв. км. По-големи реки са: Риони, Ингури, Кодори, Бзиб, Супса и Мзимта. Средният годишен отток е 43 куб. км., вариращ от 31 куб. км. през 1969 г. до 57 куб. км. през 1922 г.
Оттичане от Турция
Много реки от турския бряг се вливат в Черно Море. Тяхната обща площ е 295 550 кв. км. Главни реки са: Йесилирмак, Кизилирмак и Сакаря. Средният годишен отток през 1930 – 1986 г. е 36 куб. км., вариращ от минимума – 25 куб. км. през 1949 г. до максимума от 51 куб. км. през 1940 г.
Оттичане от Крим
Реките от Крим не играят важна роля във водния баланс на Черно Море. Най-големите реки са: Черная, Белбек, Алма и Кача. Общата площ на реките, идващи от кримските планини към Черно Море, е само 2 739 куб. км. Техният среден годишен оток в периода 1921 – 1988 г. е бил около 32 куб. км., обхващащ - минимум от 0,07 куб. км. през 1930г. до максимум от 0,67 куб. км. през 1968 г.
Утаяване
Утаяването в Черно Море е причинено главно от дейността на циклоните. Циклоните се движат главно от запад на изток, през южната част на морето. Източният и южният район имат най-голямо утаяване. Най-малко утаяване има в централната и особено в западната част. Месечното утаяване /над морето/ достига максимум през зимата /40пр./ и пада до най-ниското си ниво през пролетта и началото на лятото /15пр./. По брега, особено в северозападната зона има понякога летни утаявания, причинени от топлинната конвекция /пренасяне/. Средното утаяване на цялото дъно на Черно Море е 225 куб. км. за година. Общият размер на утаяване е близо 1,5 пъти по-малко от общия отток на реките, но влиянието му на цялостното утаяване може да зависи значително от годината или сезона. Например през есента и зимата количеството на утаяването на дъното превишава размера на континенталния отток.
Морфология
Котловинно дъно
Заема централните части на Черноморската падина. То има овална форма, удължена в посока запад-изток.По-голяма площ заема в източната половина на басейна, където обхваща една трета от общата площ на Черно море, Дълбочината му се колебаи в границите между 2100 и 2200м. Котловинното дъно представлява подводна равнина с идеално загладен релеф. Най-големите дълбочини са установени в по-голяма близост с понтийските брегове (максимална дълбочина 2245 м), което показва, че самото дъно има асиметрично разположение спрямо северните и южните черноморски брегове.
Континентален склон
В Черно море може да се отделят три типа континентални склонове. Първият тип е стръмен, нарязан, разположен близо до бреговете. Наклонът му стига до 20 - 30 градуса. Такъв склон е характерен за кавказкото крайбрежие, понтийското крайбрежие на изток от град Орду и между град Инеболу и Босфора, както и за югоизточната част на Кримския полуостров. Вторият тип склон е характерен с праволинейните си загладени очертания и постепенния преходкотловинното дъно. Наклонът му е 1- 3 градуса. Такъв е склонът на странджанското крайбрежие и на юг от Керченския проток. Много по-сложни очертания и голямо разнообразие показва третият склон. Към него принадлежат участъците между градовете Инеболу и Синоп. В първия участък ясно личат две широки тераси с меки очертания. Между Синоп и нос Чарли са открити системи от подводни планински хребети, които са успоредни на тези от съседната суша. Най-големият хребет е отдалечен от брега на 60-70 км и е отделен от него с подводни планини. Значително усложняване на загладения, плавен релеф на шелфа и на континенталния склон внасят подводните долини и каньони, установени на много места по черноморското дъно. В повечето случаи тези форми имат извити очертания с добре откроени склонове и са най-ясно изразени като каньони в периферията на шелфа на прехода на континенталния склон. Повечето от тях са подводно продължение на речните долини от съседната суша. За обясняване произхода на подводните долини и каньони единно мнение няма. Повечето изследователи на Черно море споделят становището, че те представляват участъци от речни долини, попаднали при настъпване на морето и понижаване на земната кора под морското ниво. Според други мнения формирането на каньоните е станало по тектонски пукнатини, получели се при оформянето на котловинното дъно като дълбоко потънал по системи от разломни зони блок от земната кора.

Шелф
Шелфът се разглежда като непосредствено продължение на сушата, попаднала в значителната си част под морските води след последното заледяване (преди 10 000 - 12 000 години). Представлява съвсем слабо наклонена подводна тераса, която включва зоната от 0 до 100 м., а на места и до 140 м. дълбочина. Към нея принадлежи и Азовско море, както и заливите и откритите лимани по северозападното крайбрежие. Ширината на тази прибрежна плитка зона е доста променлива в отделните части на басейна. Най-голяма площ заема северно от линията нос Калиакра - Севастопол, където достига ширина до 200 км. Срещу южния бряг на Кримския полуостров шелфът силно се стеснява. На изток обаче (пред Керченския проток) шелфът отново се разширява във формата на вдаден на юг в морето заоблен подводен нос, широк до 60 км. Доста сложни очертания и неголяма площ той има и пред южното крайбрежие. Тук подводните, подобни на заливи врязвания на юг и носовите вдавания на север, главно в устията на някои големи реки, придават на континенталната тераса доста сложни разчленени очертания. Пред старопланинския и странджанския бряг шелфът е добре изразен и достига ширина около 40 км. В прибрежните му части подводните валове с посока север - юг внасят известно усложнение в релефа. От краткия преглед на особеностите на шелфа се вижда, че той заема много по-широка площ в северозападната, западната и югозападната периферия на Черноморската котловина, докато пред кавказкия и понтийския бряг е представен с доста тясна прекъсваща ивица.
Черно море е уникално водно тяло. Това е морето с най-голям специфичен водосборен басейн в света. Площта му достига два милиона квадратни километра и обхваща почти една трета от континентална Европа. Тези естествени характеристики правят екосистемата на Черно море неповторима по отношение на биоразнообразие.
Морската екосистема преживява „трусове”
Сега бих искала да наблегна и да обърна внимание на актуалните екологични проблеми на този воден басейн, наречен Черно море. Те са наистина сериозни и е важно мнозина от нас да се запознаят с тях и да допринесем за благополучието на това природно богатство.
Изследване на австралийски и американски учени, публикувано в сп. "Сайънс", стига до извода, че морската екосистема е преживяла пълен колапс преди 250 милиона години, когато някакво събитие е предизвикало най-масовото измиране сред организмите. Тогава са изчезнали близо 95% от морските и 70% от сухоземните видове.
Простите морски общности, като безгръбначните от групата на ехинодермите, в голяма степен са били заменени от сложни общности /напр. мекотели и ракообразни/, пишат учени от "Фийлд мюзиъм" вЧикаго /САЩ/и от университета "Джеймс Кук" вТаунсвил/Австралия/.
Преди края на геологичния период перм, т.е. преди около 253 милиона години, простите и сложните морски екосистеми са били равнопоставени. След масовото измиране на организмите сложните екосистеми са получили превес над простите в съотношение 3 към 1 и това се е запазило до днес.
"Ако не е било масовото измиране в края на перма, днешната морска екосистема можеше да бъде еднаква с тази, която е съществувала преди 250 милиона години" - твърди участникът в изследването Питър Уогнър от "Фийлд мюзиъм". Австралийско-американският проект предупреждава за съществуващите сега опасности от намаляване на биоразнообразието.
Изследвания на морски еколози подсказват, че хората са на път да върнат морската екосистема до нивото й преди 550 милиона години, преди експлозията на животинското разнообразие. Статия, публикувана неотдавна в сп. "Сайънс", пък предвиди, че морските видове ще намалеят до 2050 г., ако се запази настоящият темп на замърсяването на моретата и на риболова.
Европейска перспектива за Черно море
В началото на третото хилядолетие антропогенният натиск върху морската среда достигна безпрецедентно равнище. Осигурявайки ресурси за многобройните важни сектори на икономиката, като търговския риболов, проучването на нефтени и газови находища, корабоплаването, както и приемането на огромни количества биогенни елементи, опасни химикали и физическата деградация, причинена от добива на пясък и драгирането, заплашват със загуба на биоразнообразие или негативни промени в структурата, замърсяване на водата и на морското дъно с опасни вещества, зони на хипоксия и загуба на хабитати.
Тези заплахи са добре осъзнати и за подобряване на ситуацията са предложени и реализирани редица мерки в областта на развитие на политики, законодателство и управленски практики. За момента, обаче, все още преобладава фрагментираният секторен подход и необходимостта от интегриране на съответните политики и програми за действие на стратегическо ниво става все по-ясна.
Изготвянето на проект за нова Тематична стратегия за опазване и съхранение на морската среда от страна на ЕК трябва да отговори на нарастващата необходимост от интегриран подход към този проблем. Тази стратегия трябва да вземе предвид всички видове натиск и заплахи за морските екосистеми и хабитати с цел да формулира екологичните цели и целите за развитие, както и да набележи набор от подходящи и икономически ефективни мерки за устойчиво развитие на европейските морски и крайбрежни райони. Прилагането й ще позволи на идните поколения да се радват на безопасни, чисти, богати на биоразнообразие, здравословни и продуктивни океани и морета.
Проектът на стратегия е резултат от дълъг процес на консултации, обхванали всички заинтересовани среди. Официалното начало беше поставено през 2002 г. с Комюнике “Към стратегия за опазване и съхранение на морската среда”, което представи подхода на Европейската комисия при разработването на документа. Въз основа на анализа на натиска върху и отговора на морската среда и идентифициране на нуждата от задълбочени познания и експертен капацитет, Комюникето представи работна програма за изготвянето на Стратегията. За Черно море е особено важно, че още от самото начало на процеса Стратегията беше насочена не само към самата Европейска комисия и страните-членки на ЕС, но беше отправена покана към страните-кандидатки и всички други страни, които граничат с океаните и моретата на ЕС. Всички основни заинтересовани среди също бяха поканени, като специална роля в процеса беше отредена на регионалните конвенции и споразумения за рибарство и опазване на моретата и на съответните им изпълнителни органи.
Стратегията открои разбирането, че морската среда трябва да бъде съхранена и морските ресурси използвани в съзвучие с принципите за устойчиво развитие и при прилагане на екосистемния подход. В нея се заявява, че “ние и бъдещите поколения можем да се радваме и да се ползваме от богати на биоразнообразие и динамични океани и морета, които са безопасни, чисти, здравословни и продуктивни”. Като взима предвид тази обща цел, Стратегията отчита специфичния характер и важните различия между европейските океани и морета, които варират от океанографски и хидрологични параметри, физически и химически характеристики, заплахите за околната среда и начините, по които тя отговаря, икономическите и социални условия в крайбрежните страни. Поради това, Стратегията акцентира върху необходимостта да бъде прилагана на най-подходящо ниво – това на морските региони, въз основа на техните екологични характеристики и като се вземат предвид съществуващите международни правно-обвързващи споразумения и международни структури. Значително внимание се отделя на сътрудничеството със страните, които не са членки на ЕС и с регионалнтите органи за опазване на океани и морета.
Стратегията определя следните общи цели и действия, необходими за постигането им:
· Опазване и, където е подходящо възстановяване, на функциите и структурата на морските екосистеми с цел постигане и поддържане на добър екологичен статус на тези екосистеми;
· Постепенно прекратяване на замърсяването на морската среда, така че да се гарантира, че няма да има значимо въздействие или риск за човешкото здраве и/или за екосистемите и/или за видовете използване на моретата;
· Контролиране употребата на морски услуги и стоки и други дейности в морските райони, които имат или могат да имат негативно въздействие върху състоянието на морската среда, до нива, които са устойчиви и които не застрашават видовете ползване и дейностите на бъдещите поколения, нито капацитета на морските екосистеми да реагират на промените;
· Прилагане на принципите на добро управление, както в Европа, така и в света.
Постигането на амбициозните цели на Стратегията вероятно ще изисква подходяща правна основа. Една от възможностите за това е приемането на нова Морска рамкова директива, която да се отнася за всички европейски морски води под юрисдикцията на страните-членки на ЕС. Такъв правно-обвързващ документ би могъл да бъде инструментът, необходим за опазването и подобряването на качеството на океанските и морските екосистеми, като създава условия за постигане на добър екологичен статус на морските води, определя регионите за планиране на действията и прилагащите структури. Директивата би могла да зададе основните елементи на регионални прилагащи планове, които да са истинската рамка за адаптивно управление на всички дейности, които оказват въздействие върху морската среда в регионите.
Гледната точка на България
През последните десетилетия морето се превърна в едно от най-засегнатите в екологично отношение регионални морета на планетата. Огромната му водосборна област и полузатвореният му характер направиха Черно море изключително чувствително към различни антропогенни въздействия.
Осъзнавайки своята отговорност за бъдещето на морето, през 1992 г. шестте крайбрежни страни подписват Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Този международен документ предоставя основата за съвместни и координирани действия, насочени към подобряване на състоянието на черноморската екосистема и устойчивото развитие на крайбрежните страни.
Стратегическият план за действие за Черно море (СПДЧМ), подписан през 1996 г. от министрите на околната среда на черноморските страни е подробен документ, извеждащ приоритетните дейности за възстановяването и опазването на Черно море. Той е резултат от политическата воля на най-високо ниво за опазването на Черно море и се е утвърдил като важен репер за съвместните дейности в черноморския регион. Стратегическият план за действие поставя целите, свързани с намаляване замърсяването от наземно-базирани източници, от вливащите се реки, както и морското замърсяване, възстановяване на черноморската екосистема и устойчивото развитие на крайбрежните страни.
Изпълнението на СПДЧМ е огромно предизвикателство за черноморските страни, тъй като изисква политическа воля, подкрепена от подобрен административен капацитет и значителни инвестиции в областта на околната среда. Успехът зависи също така и от комбиниране на усилията на ниво черноморски басейн с дейностите на национално ниво в черноморските страни, както и от подкрепата на признати международни организации и финансови институции.
Предвид значението на Черно море поради екологичната и икономическата му стойност и като се отчитат международните ангажименти за неговото възстановяване, които България е поела, опазването на Черно море е един от основните правителствени приоритети в областта на околната среда.
Министерството на околната среда и водите насочва действията си в следните основни области:
· Приемане на ново законодателство – наредба за качеството на крайбрежните морски води е приета през 2001 г. Тя определя показателите и нормите, на които трябва да отговаря качеството на крайбрежните морски води. Наредбата има за цел да опази чистотата на крайбрежните морски води и да създаде благоприятни условия за тяхното използване и нормално развитие на морските и крайбрежни екосистеми.
· Мониторинг на крайбрежната морската среда – осъществява се от Националната система за екологичен мониторинг в 26 мониторингови точки. Разработена е и система за мониторинг на замърсяването с нефтопродукти, като данните от тази система допълват националните данни от екологичния мониторинг. Извършва се и мониторинг на качеството на водите на реките, които се вливат в Черно море. Лабораториите използват съвременна аналитична апаратура.
· Финансова подкрепа за екологични проекти в района на Черно море. Аварийно планиране и действие при аварийни ситуации - изготвен е Национален план за борба със замърсяването на Черно море с нефтопродукти. Той е част от Националния авариен план за Черно море.
· Намаляване на замърсяването от наземно-базирани източници – към момента 26 градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) са в експлоатация по черноморското крайбрежие (този брой не включва по-малки пречиствателни съоръжения за малки туристически обекти). Най-значимите точкови източници, т.е. градовете Варна и Бургас имат ПСОВ с двустепенно пречистване и достатъчен капацитет. Националната програма за приоритетно изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители, приета през 1999 г., дава най-висок приоритет на ПСОВ по брега на Черно море. Освен това с приемането през 2003 г. на Програма за прилагане изискванията на Директивата за градските пречиствателни станции 91/271/EEC, целият водосборен район на Черно море на българска територия е обявен за “чувствителна зона”, което изисква отстраняването на азот и фосфор в процеса на пречистване на отпадъчните води.
Стратегиите за намаляване на замърсяването акцентират върху възможности за постижими екологични инвестиции в подобряване пречистването на битови и промишлени отпадъчни води, възстановяването на влажни зони за подобряване на капацитета им на утаители на биогенни елементи, реформа на селскостопанската политика за намаляване на замърсяване от дифузни източници, причинено от изкуствени и естествени торове, промени в моделите на потребление (напр. насърчаване използването на перилни препарати, несъдържащи фосфор). Всичко това трябва да се прави успоредно с подобряване условията за изпълнение на различни инвестиционни проекти, включително установяването на стратегическо партньорство с донори и МФИ и прилагането на разнообразни финансови инструменти.
Съхраняването на биоразнообразието е една от приоритетните области на националната екологична политика. Ратифицирането на Протокола за биологичното и ландшафтно разнообразие към Черноморската конвенция е само един от примерите за продължаващите усилия за развитие на определени аспекти на поетите политически ангажименти.
СПДЧМ е основа и за инициативи в целия черноморски район. Подобряване състоянието на Черно море зависи от предприетите дейности в целия му водосбор. Координираните или съвместни дейности на Черноморската комисия и на Международната комисия за опазване на река Дунав, както и на двата проекта на ГЕФ-ПРООН за Дунав и Черно море са значими добри примери в този смисъл. Въз основа на програмния подход на ГЕФ на басейнов принцип, тези проекти подпомагат страните в изготвянето и изпълнението на планове за действие за предотвратяване или намаляване на замърсяването с биогенни елементи, като по този начин се подобрява качеството на водите и се възстановяват екосистемите и на река Дунав и на Черно море.
Положителен е фактът, че политиките и дейностите за опазване на Черно море намират подкрепа на широка международна основа. Създаването на Целевата група ДАБЛАС през 2001 г. предостави нова платформа за регионално сътрудничество. Заявеният интерес към черноморския регион от страна на Европейската комисия даде значителен тласък на развитието на процесите в Черно море. Неоспоримо е, че присъединяването към ЕС е най-значимата движеща сила за много страни в модернизиране на техните системи за управление на околната среда и мощен инструмент за пренасяне на положителния опит и знания. Готовността на дунавските и черноморските страни да работят заедно с ЕС за подобряването на водната среда в региона повиши надеждността на този процес от гледна точка на международните финансови организации и донорската общност.
Човешката еутрофикация
Човешката еутрофикация на шелфовете и крайбрежните води е била най-силна от всички вредни човешки влияния върху океаните и моретата по размер и следствие. Феноменът, като увеличаването на таксономично разнообразие на хидробионтите, избухването на популации от дадени видове за сметка (вреда) на други, влошавайки водната прозрачност, безкислородност в дънните слоеве, масовата смъртност на дънните животни са пряко или косвено свързани със силното увеличаване на минералните и органични елементи в оттичащите се води. Всички главни извори и пътища на замърсяване, вливащи се в морето са вече познати. Те включват: торове от земи, отпадъци от животновъдството, градски и канални мръсотии, атмосферното радиоактивно излъчване. Различни източници на замърсяване могат да господстват в малки райони , в зависимост от местните условия. В случаи, където главен град е разположен в залив, общинските боклуци клонят да бъдат главния източник на еутрофикацията. Речното оттичане е главен фактор близо до естуари и делти, докато в открито море е атмосферната радиация. Сега е установено, че количеството на нитратите и фосфатите с дъждовната вода е значително по-високо от нивото им в Черно море. Не всички крайбрежни зони от световния океан са равно засегнати от еутрофикацията. Откритите брегове, където морските течения, приливите и отливите осигуряват продължителен воден обмен и където няма главни източници на замърсяване, не са критично застрашени. От друга страна, много заливи, естуари и цели вътрешни морета страдат от суровите резултати на крайното торене на почвата. Черно море е един от най-лошите примери. Дънно живеещите риби, като зообентосите, са чувствителни към безкислородността и следователно склонни към масова смъртност. Видовото разнообразие и комерсиалният улов на фауната заедно намаляват със нарастването на човешката еутрофикация на Черно море. Намаляването броя на комерсиалните видове риба в Черно море от 25 през 1950те и 1960те до 5 през 1990те е до голяма степен отдадено на човешката еутрофикация, която може дори да е критичен фактор в намаляването.
Сегашно състояние на замърсяването
- разтваряния;
- нефтени замърсявания;
- отпадни води;
- пестициди и полихлоридни вещества (PCB);
- тежки метали;
- радиация;
- отпадъци.
Списъкът със главните източници на замърсяване техния процентен принос в общите товари разкрива, че значителните източници са относително няколко на брой. Очевидно е, че приоритет трябва да бъде даден на тези установени източници. Също е ясно, че всяка черноморска страна има голям потенциал на източници на замърсяване. С други думи, никой не е невинен.
Разтваряния
Това е несъмнено главния виновник за екологичното падение на черноморската среда. Настоящите проучвания разкриват, че 58% от общия азот и 66% от всичкия фосфор произтичат от разтварянията, формирани в Черно море, дошли от дунавския басейн, правейки усилията на участниците от дунавските страни за почистването от огромно значение. Продължителни усилия по проучването са нужни чрез програми, проектирани да развият научно-базирани стратегии за смекчаване.
Нефтени замърсявания
Река Дунав допринася със 48% от 111 103 тона петрол, вливащи се в Черно море. Повечето от остатъка е представен от надземни източници чрез недостатъчното преработване на отпадъците и слаб контрол върху петрола и петролните продукти. Количеството петрол, достигащо Черно море отпадни води, изхвърляно от корабите е неизвестно, но хората вярват, че е значително. Концентрацията на петрол била измерена в утайката и морската вода. Нивата, които били намерени близо до морските пристанища били тревожни, но в открито море и босфорската отточна област били относително ниски. Нивата на петрол и нефтен въглеводород в утайката били приблизително сравними със тези в Средиземно море. Измерванията EROS (Европейски морски и речни системи) на разтворения петрол отчели относително високи стойности на пресен петрол, особено близо до Дунав. Концентрациите в повърхностните води от западно Черно море били едно ниво по-високи от тези в западно Средиземно море. Концентрациите на полиароматни въглеводороди (РАН), група от особено токсични петролни въглеводородни съставки, били общо взето ниски. Но измерванията са необходими за намаляване на високите концентрации на разтворен петрол в Черно море.
Отпадъчни води
Проучването на микробиологичното замърсяване от тоалетни води е разочароващо, поради несъгласието на определени власти да използват стандартните методи и да обменят данни. Дори, получените данни показват по-лош курс в между 5-44%. С други думи, между 5 и 44% от примерите не покриват санитарните изисквания, установени в страната под въпрос. Разбира се, не всички черноморски тоалетни води са под стандарта, но няма обикновено приет критерий за информиране на хората за относителните здравни рискове. В черноморския крайбрежен район приблизително 10 385 000 души изхвърлят приблизително 571 175 000 куб. м на година канални мръсотии в Черно море или по теченията на реките, от където отиват в морето. Замърсената морска вода може да причини редица болести, като холера и хепатит А. Има и очевидна нужда от по-добро преработване на каналните мръсотии и за по-голяма прозрачност в добиването и разпространяването на информация по тази тема.
Пестициди и полихлоридни вещества (PCB)
В повечето случаи, концентрациите на пестициди и полихлоридните бифеноли (PCB) са били относително ниски. Някои по-високи концентрации оттях са били намерени близо до дунавския отток, но повечето примери са били сравними с тези от Средиземно море. В ред на двойната проверка, "Мидено гледане" (проучване на концентрациите на хлорираните пестициди и РСВ, използвайки миди) е било проведено през есента на 1996г. Но тези химически съединения определено не се отнасят за открито Черно море.
Тежки метали
Голямо количество от сигурна информация е била добита от концентрацията на тежки метали в Черно море. Тази информация е била анализирана по такъв начин, да се различат метали с природни и човешки източници. Ясно е, че Черно море общо взето не е замърсено с тежки метали. Но има някои райони с повишени концентрации (близо до индустриални места) и по-детайлно проучване на крайбрежните места трябва да бъде завършено. Факт остава обаче, че концентрациите на тежки метали в Черно море са действително неразличими от природните нива.
Радиация
Има очевидно отнасяне към нивата на радиация в Черно море, и благодарение на спонсорството и ръководенето от Международната Агенция за Атомна Енергия (IAEA), главно усилие е понижаване в този район. Разбира се, концентрациите от някои радиоактивни вещества са едно ниво по-високи в Черно море от тези в близкото Средиземно море. Въпреки това проучвания по последиците от радиацията в световния океан и Средиземно море показват, че дозите радиация за човека са ниски.
Отпадъци
Има малки количества информация по проблемът с отпадъците в Черно море. Знае се, че някои общини в южната и югоизточната част от морето изхвърлят общински отпадъци по плажовете, в морето или по речните брегове, отивайки в морето. Като резултат плажовете са много замърсени. Ситуацията под морското ниво е непозната. Широко мащабни действия са нужни, за да се намали замърсяването. Това трябва да включва контрол над всички надземни източници със приоритет, даден на идентифицираните главни източници. За в бъдеще специално внимание е трябва да се обърне на морските източници (замърсяване от кораби и офшорни платформи).

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

КАК ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ
1. Никога не замърсявайте или хвърляйте отпадъци, освен в определените места.
2. Не тъпчете тревните площи.
3. Поддържайте плажът чист.
4. Засаждайте повече дървета, за да подпомогнете възстановяването на крайбрежната зона.
5. Не подкрепяйте корпорации, които замърсяват морето.
6. Създайте екологично общество във вашия град.
7. Научете децата да мислят екологично.
8. Отпуснете се на плажа и се насладете на красивия изглед.

Не разсъждавайте като голяма част от курортистите, щом не се вижда "боклука" няма проблем и бързо да го зарови в пясъка, оглеждайки се като "п... заек в люцерна" няляво-надясно дали някой не го гледа.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

Проблеми на обществото
Не познава екологичните проблеми на града, а следователно и всички останали.
Активно се интересуват от стоящите пред града екологични проблеми, но остават с това свое "интересуване“.
Получават информация за екологични проблеми единствено от местните вестници, а следователно неточно и недостатъчно ангажирано.

ЕКОЛОГИЧНАТА КАТАСТРОФА Е ПО-СТРАШНА, ПО-ТРАГИЧНА И ДЪЛГОТРАЙНА ОТ ВСЯКА ЕДНА ВОЙНА .

Защото никой не може с положителност да каже, какви ще бъдат последствията от една неосъзнато постигната мутация на видовете, в резултат на все по-застрашителното замърсяване на Околната Среда.

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

Тъй като интереса към темата за Черно море е невероятен продължавам със "Феномена СЕРОВОДОРОД":

Дългогодишни изследвания (геологични, химични, физични и биологични) са установили, че 87% от акваторията на Черно море е анаеробна зона - основната акваториална част на дълбочина по-голяма от 200 м. Тези територии съдържат уникална за Черно море сероводородна зона. Установена първоначално от руска дълбоководна черноморска експедиция през 1890год. В тази зона не се наблюдава развитие на животински или растителни видове. Единствените форми на живот са анаеробни сулфат редуциращи бактерии. Използващи като енергичен източник за развитието си кислорода от сулфатите. Уникалността на черноморският басейн по отношение на сероводорода се дължи на факта, че подобен феномен се наблюдава единствено тук и в малки зони на Арабско море, Каспийско море. Сероводорода (Н2S) е химично и биологично активен газ, който с водата образува сероводородна киселина. Сероводорода се намира във водата в свободно и полусвързано състояние - хидросулфиди. Доминира полусвързаната форма. Възникването на сероводородният слой е тясносвързано с произхода на Черно море. При отварянето на Босфора то се свързва със Средиземно море и водите му придобиват по-висока соленост. При затварянето на тази връзка се образува басейн с висока соленост все още не съдържащ сероводород. При повторното отваряне на босфора по-солените води на Мраморно море навлизат в черноморският басейн в дълбочина, увеличавайки соленоста му. Същевременно пресни води на речния оток заемат морската повърхност. Постепенно поради различната плътност се създава разслояване и вертикалната циркулация на водните маси не достига до дъното. По този начин се прекратява постъпването на богати на разтворен О2 повърхностни води в дълбочина.
С течение на времето подложени на новите условия на средата аеробните бактериални видове се превръщат в анаеробни борейки се за оцеляването си. Развиват се сулфат редуциращи бактерии използващи в метаболитните си процеси кислорода от сулфатите. По този начин в резултат на сулфат редукцията се получават първоначалните количества сероводород. По въпроса за произхода на сероводорода в Черно море съществуват множество теории. Най-общо те се свеждат до две:
Първото от тях, според което сероводородът се получава в следствие на гниенето на сяросъдържащи органични съединения.
Втората теория утвърдила се до днес, според която сероводородът е продукт на редукцията на сулфатите в процеса на разлагане на органичното вещество.
Съвременните представи за този биохимичен процес се изразяват с реакцията:

3SO3 +6C+3H2O → HS+H2S+S2 +3HCO3+3CO2

Сероводородът постъпва във водата при гниенето на съдържащите сяра белтъци. В дълбоките черноморски води този процес е незначителен, но в дънните тини на шелфа (дори и при малка дълбочина) понякога е доста чувствителен. Особено това се забелязва при натрупването на водорасли (включително до уреза на водата) и затрупването им с пясък. В присъствието на кислород сероводородът се окислява до колоидна сяра, тиосолфати, сулфити и някой сулфати. За почти всички аероби той е отровен. Разпределението на сероводорода в дълбочинните води пред българския бряг показва известно изкачване към границите на шелфа, под влияние на дънните тини.
Изследвания показват, че сероводорода в тази зона не е само свободен, свързан или полусвързан, а и частично окислен (тиосулфат,сулфати). Често частично окисленият сероводород дори доминира, а към горните граници не са редки случаите, когато целият сумарен сероводород е частично окислен. Следи от частично окислен сероводород се забелязват понякога до 75Ом. Зоната на съвместно наличие на кислород и сероводород има динамичен характер - върху нея оказва влияние не само дифузията на газовете, но в известна степен и вертикално етажния водообмен, т.е. в тази зона при постоянно прииждане на сероводород от долу и на кислород от горе двата газа активно си взаимодействат, а е възможно и да се продуцират при хемосинтеза и бактериална редукция. Колебанията на сероводорода на границата с кислорода и близките до тези граници хоризонти имат сезонен характер. В дълбоководния район намаленото сероводородно съдържание през есенно-зимният период ,поради засилването на вертикалното размесване на водите и "пълзенето" на при шелфовите води се забелязва до 400 метровия хоризонт. При 500 метровият хоризонт с наблюдават по различни процеси. През зимата на тези хоризонти се наблюдава увеличаване на сероводорода под влияние на вертикално-етажния водообмен. В районите на границата с шелфа най- големи количества сероводород се наблюдават през есента.Минимумът на сероводород се наблюдава през пролетта, през лятото дори при минимална подвижност на придънните води количеството на сероводорода започва да расте.
Освен сезонни се наблюдават и годишни изменения в нивото на сероводорода, които са свързани с измененията на климатичните характеристики на сезоните (превес взимат годишните изменения през зимата). В дълбочина кислорода напълно отсъства, но би следвало да се наблюдават микро количества кислород по цялата водна повърхност, освен в дълбочинните води със свръх количества сероводород. По отношение на дебелината на слоя, в който има сероводород и кислород, отделните случаи показват, че реалната дебелина често е значително по-малка, отколкото показват стойностите, в които са включени най-високите и най-ниските положения на границите на кислорода и сероводорода за целият период на наблюдения и изследвания.
Черно море е една гигантска природна лаборатория, произвеждаща този газ в огромни количества. Именно това го прави феноменално. Като природна система морето се стреми към равновесно състояние. Успоредно с образуването на сероводорода протича и неговото окисление. Тези висока скорост на окисляване на сероводорода се обяснява с процеса на хемосинтеза. Това е процес на синтез на органично вещество, който се осъществява при окисляването от страна на тионовите бактерии на междинни продукти от химическото окисляване на сероводорода.
Феномена сероводород в Черно море трябва да бъде разглеждан двустранно. Той е и сериозен екологичен проблем през последните години, поради свръх антропогенното натоварване. Нарастващото замърсяване на Черно море с речния вток, замърсяването в следствие на интензивното развитие на промишлеността в крайбрежните райони, интензивността на корабоплаването и развитието на черноморския туризъм, допринасят за нарастването на сероводородната зона. Процесите на еутрофикацията увеличават количеството на продуцираните във водния басейн органични вещества. Безспорен показател за този процес е "цъфтежа” на фитопланктона, дължащ се на интензивното му развитие през пролетно летния и есенно - летния сезон в следствие на повишените количества на биогенни елементи в морската вода. В редки случаи сероводородът при силни водно динамични процеси се изкачва в крайбрежните равини, като предизвиква масова гибел на риби и др. оксоибионти.

[Yordan]

От: Опазване на Черно море

На мен са ми интересни т.нар. Побити камъни край Варна и тяхното място в историята на морето. Този уникален феномен е изучаван в продължение на деситилетия и далеч не само от наши учени, но и досега няма единна теория по въпроса...

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

На мен са ми интересни т.нар. Побити камъни край Варна и тяхното място в историята на морето. Този уникален феномен е изучаван в продължение на деситилетия и далеч не само от наши учени, но и досега няма единна теория по въпроса...

Надявам се това да ти е интерсно:

http://www.varna-bg.com/museums/pobi...toneforest.htm

http://www.varna-bg.com/museums/pobi...ni/st_f_bg.htm

[_Константин_]

От: Опазване на Черно море

[vivee]

От: Опазване на Черно море

Благодаря за чудесно представената информация.Четох с удоволствие и тъга.