Tweet
Отивам вчера на работа и от сутринта както си му е реда...
....добър ден колеги, как беше...
....абе остави се, много бач...
....бач-бач, ама иначе ще ни разгонят м.мка им
....няма лекарства в края на месеца да га. .ба, никакви спазмолитици не дават, няма и това, няма онова, а пък от третото не сме виждали с месеци... пациентите бучат и с право...
.....абе тея в село С. още ли ги мори морбилито...
...ъхъ има си хас, като не е.аваха да имунизират циганчетата навремето, ся пълнят инфекциите и пречат на нормалните данъкоплатци да си страдат спокойно от хепатит, дизинтерия и лаймска болест...
/и подобни по-нецензурни реплики плуват като мухи в сутрешната боза на битовата ни стая.../
После преглеждам журнала. После пресата. Оппа... девет без нещо е, време е за сън. Чаршафосвам си леглото и се скривам под юргана. Сънувам, че някой ме вика за катастрофа. Оппа, не било сън... Грабваме едно-друго и изчезваме в дъжда. Три коли - един пострадал. На магистралата конечно. Не можАли да измъкнат пострадалия от колата, казват от КАТ по тел-а и ни молят да побързаме...
.....кофти - мисля си ... /и прехвърлям финската си ножка от раницата в джоба на якето. Малките ножчета понякога правят чудеса/
.................................................................................................
Стигаме бързо под буркан. Казуса е следния - един се поднася на мокрия асфалт и скача в харстите /на колата и на шофьора нищо им няма, просто са в храстите/, втория, като вижда това – спира да помага, третия – помита втория, изхвърля го в същите храсти, но далеч от първия и му прави автомобила на мармалад... .
Пострадал е само притеклия се на помощ /демек втория/...Колата му строшена и той вътре блокиран. Иначе травмата е минимална. Само краченцето порязано. Лекичко. Ама не ще да излезе човека от колата и това е.
....Чакай - казва ... да се освестя. И почва да се освества...
После завонява на газ /с АГУ е/... а може и на изпуснати тазови резервуари да замирисва /в дъжда ароматите се конвертират силно, не на последно място и от близките рапицови прерии/. Затова, хъката-мъката го помолвам да съдейства и го издърпваме като оплюнчена фунийка /от онея тръби дето от тях се целехме като деца/ през счупения джам. В линейката го превързвам и се засилвам да го карам до едно място, дето ще го изследват отвсякъде и ще го пуснат по живо по здраво. Ако е добре, разбира се. По пътя казва, че това му е втората катастрофа през живота. Първия път пак спрял да помага и пак го помели и пак нищо не пострадал почти. Питам го ще спира ли и за напред, ако види пострадал.
...Да – казва. Хора сме.
Нищо и накакъв човек. Бизнесмен със собствен бизнес. Сигурно има и служители. И ги псува и ги хока отвереме навреме. И флиртува със секратарката. И се напива корпоративно. И дига гири на жена си понякога. Но ще спира...пак и пак. Това го усетих. И Господ ще продължава да го пази.
п.п. Интерпретациите не са много, така си и беше. И се подвуомих дали не е за "оцеляване" темата. Но после реших, че е за междучовешки отношения или как беше там подраздела...
....добър ден колеги, как беше...
....абе остави се, много бач...
....бач-бач, ама иначе ще ни разгонят м.мка им
....няма лекарства в края на месеца да га. .ба, никакви спазмолитици не дават, няма и това, няма онова, а пък от третото не сме виждали с месеци... пациентите бучат и с право...
.....абе тея в село С. още ли ги мори морбилито...
...ъхъ има си хас, като не е.аваха да имунизират циганчетата навремето, ся пълнят инфекциите и пречат на нормалните данъкоплатци да си страдат спокойно от хепатит, дизинтерия и лаймска болест...
/и подобни по-нецензурни реплики плуват като мухи в сутрешната боза на битовата ни стая.../
После преглеждам журнала. После пресата. Оппа... девет без нещо е, време е за сън. Чаршафосвам си леглото и се скривам под юргана. Сънувам, че някой ме вика за катастрофа. Оппа, не било сън... Грабваме едно-друго и изчезваме в дъжда. Три коли - един пострадал. На магистралата конечно. Не можАли да измъкнат пострадалия от колата, казват от КАТ по тел-а и ни молят да побързаме...
.....кофти - мисля си ... /и прехвърлям финската си ножка от раницата в джоба на якето. Малките ножчета понякога правят чудеса/
.................................................................................................
Стигаме бързо под буркан. Казуса е следния - един се поднася на мокрия асфалт и скача в харстите /на колата и на шофьора нищо им няма, просто са в храстите/, втория, като вижда това – спира да помага, третия – помита втория, изхвърля го в същите храсти, но далеч от първия и му прави автомобила на мармалад... .
Пострадал е само притеклия се на помощ /демек втория/...Колата му строшена и той вътре блокиран. Иначе травмата е минимална. Само краченцето порязано. Лекичко. Ама не ще да излезе човека от колата и това е.
....Чакай - казва ... да се освестя. И почва да се освества...
После завонява на газ /с АГУ е/... а може и на изпуснати тазови резервуари да замирисва /в дъжда ароматите се конвертират силно, не на последно място и от близките рапицови прерии/. Затова, хъката-мъката го помолвам да съдейства и го издърпваме като оплюнчена фунийка /от онея тръби дето от тях се целехме като деца/ през счупения джам. В линейката го превързвам и се засилвам да го карам до едно място, дето ще го изследват отвсякъде и ще го пуснат по живо по здраво. Ако е добре, разбира се. По пътя казва, че това му е втората катастрофа през живота. Първия път пак спрял да помага и пак го помели и пак нищо не пострадал почти. Питам го ще спира ли и за напред, ако види пострадал.
...Да – казва. Хора сме.
Нищо и накакъв човек. Бизнесмен със собствен бизнес. Сигурно има и служители. И ги псува и ги хока отвереме навреме. И флиртува със секратарката. И се напива корпоративно. И дига гири на жена си понякога. Но ще спира...пак и пак. Това го усетих. И Господ ще продължава да го пази.
п.п. Интерпретациите не са много, така си и беше. И се подвуомих дали не е за "оцеляване" темата. Но после реших, че е за междучовешки отношения или как беше там подраздела...
Коментар