Темата произлиза от тук: http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=4860
Абе в България нещата са си български и никога няма да станат американски или германски! Ето като пътувах в най-големия сняг по магистралата /то магистрала въобще нямаше!/ гледам един чисто новичък СУВ седи в една огромна пряспа и безпомощно си буксува. Съжалих го, набих спирачките, върнах назад, излязох, извадих въжето, закачих го за моята кола и му хвърлям другия край да го закачи за неговата. Той стой и ме гледа умно. Викам си то момчето младо, не знае кво да прави. Залягам под неговата кола и започвам да чистя снега за да намеря куката. Кука - йок! Момчето /с ръце в джобовете/ вика, абе що не ме дръпнеш назад. Давам назад и започвам да идърпвам въжето на лебедката. Отдолу заледено и се пързалям доволно. Пича пак стои и гледа как се правя на Максим Ставицки. Викам му - ако искаш може да сложиш една ръка. Закачих го накрая и го вкарах в коловоза които сам си беше направил при забиването в пряспата. Викам му - сега с пълна газ напред и излизаш на пътя. Накарах го да извика и другия пич, дето до тоя момент си стоеше в колата с една мацка без въобще да излезе. Като отвори вратата да слиза, гледам на пода някаква бутилка марково уиски. Засили се пича, ние отзад бутаме яко, и излезе на отъпканото. Тоя дето бутахме с него се затича, метна се в колата, другия отвори шофьорската врата и вика - мерси, чао! Оставиха ме да си събирам въжетата и отпрашиха. Е, дали възможно такова нещо да се случи в бяла държава? Дали някога ще спра пак да помогна на някой непознат? Измръзнах, станах вир вода, измокрих си краката, изгубих време и гориво. А гъзето - мерси, чао!
Абе в България нещата са си български и никога няма да станат американски или германски! Ето като пътувах в най-големия сняг по магистралата /то магистрала въобще нямаше!/ гледам един чисто новичък СУВ седи в една огромна пряспа и безпомощно си буксува. Съжалих го, набих спирачките, върнах назад, излязох, извадих въжето, закачих го за моята кола и му хвърлям другия край да го закачи за неговата. Той стой и ме гледа умно. Викам си то момчето младо, не знае кво да прави. Залягам под неговата кола и започвам да чистя снега за да намеря куката. Кука - йок! Момчето /с ръце в джобовете/ вика, абе що не ме дръпнеш назад. Давам назад и започвам да идърпвам въжето на лебедката. Отдолу заледено и се пързалям доволно. Пича пак стои и гледа как се правя на Максим Ставицки. Викам му - ако искаш може да сложиш една ръка. Закачих го накрая и го вкарах в коловоза които сам си беше направил при забиването в пряспата. Викам му - сега с пълна газ напред и излизаш на пътя. Накарах го да извика и другия пич, дето до тоя момент си стоеше в колата с една мацка без въобще да излезе. Като отвори вратата да слиза, гледам на пода някаква бутилка марково уиски. Засили се пича, ние отзад бутаме яко, и излезе на отъпканото. Тоя дето бутахме с него се затича, метна се в колата, другия отвори шофьорската врата и вика - мерси, чао! Оставиха ме да си събирам въжетата и отпрашиха. Е, дали възможно такова нещо да се случи в бяла държава? Дали някога ще спра пак да помогна на някой непознат? Измръзнах, станах вир вода, измокрих си краката, изгубих време и гориво. А гъзето - мерси, чао!
Коментар