Най-после се реших да отворя тема за прадядовата селска къща! Тя се намира в област Ловеч, в близост до Тетевенския край, и е само на около час и половина път по магистралата.
Когато бях дете, с баща ми (Бог да го прости) през летните месеци почти всеки петък след училище тръгвахме към селото и прекарвахме там целия уикенд. По онова време прадядо ми беше на около 90 години. Доживя до 96, живееше сам и много, ама много се радваше, когато му ходехме на гости, той много пъти ми е казвал, че е доживял тези години защото не е имал две неща, началник и часовник.
Години след като прадядо ми почина, настъпи дълъг период, през който никой не ходеше до селото. Баща ми имаше сериозни здравословни проблеми в продължение на години, а аз тогава бях студент и мислите ми бяха насочени в съвсем друга посока.
Едва преди година-две започнах отново да ходя до нашето село, за да видя какво е положението с къщата и двора. Както можете да предположите, след години без никаква поддръжка всичко беше заприличало на истинска джунгла.
Когато видях в какво се бяха превърнали къщата и дворът, ми стана много тъжно и направо ми се сви сърцето от гледката. Чудех се как да постъпя и дали изобщо да се захващам с нея...
Минаха още няколко месеца и реших отново да отида до селото. Само че този път гледката беше още по-смазваща! Беше имало голяма буря, при която едно огромно дърво, намиращо се непосредствено до къщата, беше паднало и беше съборило половината покрив заедно с улуците, керемидите и част от гредите...
Направо бях на кръстопът – да я оставя така или да се захвана с възстановяването ѝ...
След дълги и сериозни разговори с леля ми, която заедно с майка ми са наследниците на прадядовата къща, в крайна сметка тя се съгласи да дари своя дял на майка ми, а впоследствие майка ми да дари целия имот на мен.
Задвижихме процедурата по уреждането на собствеността и издаването на нотариален акт за селския имот. С тази задача се занимава наш доверен адвокат, специализиран в областта на недвижимите имоти. Вече се работи по въпроса със скиците и останалите необходими документи.
Едва след тази важна стъпка, свързана с бъдещето и собствеността на прадядовата къща, се реших да направя изцяло нов покрив. И то в най-кратки срокове, преди дъждовете да съсипят още повече къщата.
За къщата, тя е тухлена, на два етажа, като всеки от тях има отделен вход заради денивелацията на терена. Подовете и таваните са с гредоред. Къщата е построена върху масивна скала, благодарение на което по нея няма и следа от пукнатини. Основата ѝ е изградена от камък, а над нея започва тухленият зид.
Ето малко снимки:
Къщата тук е със стария си покрив преди да бъде отнесен и съборен:


Тук се вижда в задната си част откъм двора че къщата е на два етажа.

Имаме и тухлена стопанска постройка. В нея са се съхранявали пшеница и царевица, а на долния етаж прадядо ми е гледал магарето си – Марко. Когато бях дете, се качвах върху него и беше голям кеф! Истинска селска идилия.

Имахме и още една стопанска постройка, която е била изцяло дървена – изградена от греди и измазана с кал и слама. За съжаление, още преди години покривът ѝ рухна и от нея вече нищо не е останало. В нея се е съхранявала сламата. Ето как е изглеждала малко преди да падне:

Тук част от разрушения покрив от голямото дърво което е било паднало към покрива при силна буря:




Това е само едната част, за другата не съм снимал че не ми беше до снимки тогава...
Това е засега като въведение в историята на къщата.
Работа ще има много, но меракът е голям!
Следва продължение...
Когато бях дете, с баща ми (Бог да го прости) през летните месеци почти всеки петък след училище тръгвахме към селото и прекарвахме там целия уикенд. По онова време прадядо ми беше на около 90 години. Доживя до 96, живееше сам и много, ама много се радваше, когато му ходехме на гости, той много пъти ми е казвал, че е доживял тези години защото не е имал две неща, началник и часовник.

Години след като прадядо ми почина, настъпи дълъг период, през който никой не ходеше до селото. Баща ми имаше сериозни здравословни проблеми в продължение на години, а аз тогава бях студент и мислите ми бяха насочени в съвсем друга посока.
Едва преди година-две започнах отново да ходя до нашето село, за да видя какво е положението с къщата и двора. Както можете да предположите, след години без никаква поддръжка всичко беше заприличало на истинска джунгла.
Когато видях в какво се бяха превърнали къщата и дворът, ми стана много тъжно и направо ми се сви сърцето от гледката. Чудех се как да постъпя и дали изобщо да се захващам с нея...
Минаха още няколко месеца и реших отново да отида до селото. Само че този път гледката беше още по-смазваща! Беше имало голяма буря, при която едно огромно дърво, намиращо се непосредствено до къщата, беше паднало и беше съборило половината покрив заедно с улуците, керемидите и част от гредите...
Направо бях на кръстопът – да я оставя така или да се захвана с възстановяването ѝ...
След дълги и сериозни разговори с леля ми, която заедно с майка ми са наследниците на прадядовата къща, в крайна сметка тя се съгласи да дари своя дял на майка ми, а впоследствие майка ми да дари целия имот на мен.
Задвижихме процедурата по уреждането на собствеността и издаването на нотариален акт за селския имот. С тази задача се занимава наш доверен адвокат, специализиран в областта на недвижимите имоти. Вече се работи по въпроса със скиците и останалите необходими документи.
Едва след тази важна стъпка, свързана с бъдещето и собствеността на прадядовата къща, се реших да направя изцяло нов покрив. И то в най-кратки срокове, преди дъждовете да съсипят още повече къщата.
За къщата, тя е тухлена, на два етажа, като всеки от тях има отделен вход заради денивелацията на терена. Подовете и таваните са с гредоред. Къщата е построена върху масивна скала, благодарение на което по нея няма и следа от пукнатини. Основата ѝ е изградена от камък, а над нея започва тухленият зид.
Ето малко снимки:
Къщата тук е със стария си покрив преди да бъде отнесен и съборен:
Тук се вижда в задната си част откъм двора че къщата е на два етажа.
Имаме и тухлена стопанска постройка. В нея са се съхранявали пшеница и царевица, а на долния етаж прадядо ми е гледал магарето си – Марко. Когато бях дете, се качвах върху него и беше голям кеф! Истинска селска идилия.
Имахме и още една стопанска постройка, която е била изцяло дървена – изградена от греди и измазана с кал и слама. За съжаление, още преди години покривът ѝ рухна и от нея вече нищо не е останало. В нея се е съхранявала сламата. Ето как е изглеждала малко преди да падне:
Тук част от разрушения покрив от голямото дърво което е било паднало към покрива при силна буря:
Това е само едната част, за другата не съм снимал че не ми беше до снимки тогава...
Това е засега като въведение в историята на къщата.
Работа ще има много, но меракът е голям!

Следва продължение...
(кафе)
) после цял ден лежат по хотели-мотели всеки път с различна жена...
Коментар