Tweet
ПАНЕЛКИТЕ
По-долу ще прочетете един „трактат”, на тема която не ми е работа, но голямото свободно време, с което разполагам и като виждам не се обсъжда, дай- викам си – да започна. Пък специалистите да ме поправят.
В редица отрасли са се раждали нови технологии, предизвикани от случайни обстоятелства.
Таках например нашият завод за алуминиеви профили в Шумен ползваше икономични профили, разработени в Италия след едно земетресение. За евтина и бърза дограма.
Във Франция след Алжирската война за новопреселилите се от колонията французи са построени голямо количество панелни жилища.
В страните на бившия соцлагер, за прииждащото селско население в градовете, а в СССР – поради разрушения от войната жилищен фонд, са „прегърнали” метода за строителство на жилища от едрогабаритни панели.
Архитектите, ограничени от големината на етажните покрития 3,6 х 5,1 са съумели да разнообразят вътрешното разпределение: гарсониери, едностай, двустайни и т.н. жилища.
Достоинства на панелните жилища: съкратени срокове на изграждене, ниски цени в сравнение с традиционното тухлено строителство, предварително заготвяне и индустриално завършване почти без мокри процеси, висока якост на вертикална носимост и хоризонтални усилия при земетресения поради това че всеки елемент е корава шайба.
Недостатъци: лоша топлоизолация, висока „чуваемост”, невъзможност за препланиране на жилището. И главен недостатък: панелите се свързват една с друга „на зъб” със заваряване на чакащи арматурни железа. От качеството на тези заварки зависи дълговечността на тези жилища.
И още – липсата по онова време на качествени материали за запълване на фугите между панелите, вследствие на което се появяват течове, корозия на заваръчните шевове.
Доколкото съм наблюдавал по телевизията последствиятя от катастрофални земетресения в Турция, Армения и пр. първи се срутват тухлени, кирпичени, някакви тухлено-каменно-кирпичени постройки, а панелките стърчат здрави! В голямото турско земетресение стените на килнати тухлени сгради, постороени „на соплях” (както казват по руски – споени на сополи!) се крепяха на...дограмата.
Какво е бъдещето на панелките?
В бившата ГДР почти завършиха санирането им. То включва подмяна на тръбопроводната мрежа, външна изолация, подмяна на ообщите части и техния ремонт – асансьори, стълбища, сметопроводи. Там при повече финансови възможности не ги събориха. Повярвали са и не на думи, че са устойчиви на времето и имат дълъг живот. Живеещети ползват разни кредити, привилегии и други нъсърчения, които тук не ни интересуват.
В СССР в „Пятеэтажки” се нанесе половината население. И засъчиняваха хлевоусти названия. Отначало от радост и благодарност – Хрущовки, по-нататък Трущобки.(От трущеба – развалина)
В Русия падат често жилища (не панелни!) от пределна старост и никакво поддържане. Протичащата от дъждовете и вътрешни течове вода им „вижда сметката”. Водата – от мен да го знаете – е основния разрушител на всяка строителна кострукция.( В една полска песен се пее „Чиха вода бжеги рвье..”)
За тези, които не знаят: в бившите съветски републики всеки, настанен в апартамент получи право да си го „приватизира”. Т.е. с едно-две заявления и два-три подписа да го получи даром. Грижата за състоянието на жилищата все остава задължение на ЖеКа (жилищно-комунално стопанство). А ЖеК е калпав, незаинтересован, няма пари.
Живеещите в панелките също нямат пари. И ето какво измислили хората на Лужков.
Панелка от четери-пет етажа (до такава етажност няма асансьори!) се предоставя като площ за застрояване на частни фирми. Те имат задължение да санират старата част и монтират асансьори, а с надстроените апартаменти разполагат по свое усмотрение.
В нашите географски ширини, където събиране по 4 лева за чистачка предизвиква локални конфликти, също се не види лесен начин за саниране на панелките.
Какво предлагате?
Нека се отнесем към проблема от чисто техническата му страна. Щото сме много силни в политиката
По-долу ще прочетете един „трактат”, на тема която не ми е работа, но голямото свободно време, с което разполагам и като виждам не се обсъжда, дай- викам си – да започна. Пък специалистите да ме поправят.
В редица отрасли са се раждали нови технологии, предизвикани от случайни обстоятелства.
Таках например нашият завод за алуминиеви профили в Шумен ползваше икономични профили, разработени в Италия след едно земетресение. За евтина и бърза дограма.
Във Франция след Алжирската война за новопреселилите се от колонията французи са построени голямо количество панелни жилища.
В страните на бившия соцлагер, за прииждащото селско население в градовете, а в СССР – поради разрушения от войната жилищен фонд, са „прегърнали” метода за строителство на жилища от едрогабаритни панели.
Архитектите, ограничени от големината на етажните покрития 3,6 х 5,1 са съумели да разнообразят вътрешното разпределение: гарсониери, едностай, двустайни и т.н. жилища.
Достоинства на панелните жилища: съкратени срокове на изграждене, ниски цени в сравнение с традиционното тухлено строителство, предварително заготвяне и индустриално завършване почти без мокри процеси, висока якост на вертикална носимост и хоризонтални усилия при земетресения поради това че всеки елемент е корава шайба.
Недостатъци: лоша топлоизолация, висока „чуваемост”, невъзможност за препланиране на жилището. И главен недостатък: панелите се свързват една с друга „на зъб” със заваряване на чакащи арматурни железа. От качеството на тези заварки зависи дълговечността на тези жилища.
И още – липсата по онова време на качествени материали за запълване на фугите между панелите, вследствие на което се появяват течове, корозия на заваръчните шевове.
Доколкото съм наблюдавал по телевизията последствиятя от катастрофални земетресения в Турция, Армения и пр. първи се срутват тухлени, кирпичени, някакви тухлено-каменно-кирпичени постройки, а панелките стърчат здрави! В голямото турско земетресение стените на килнати тухлени сгради, постороени „на соплях” (както казват по руски – споени на сополи!) се крепяха на...дограмата.
Какво е бъдещето на панелките?
В бившата ГДР почти завършиха санирането им. То включва подмяна на тръбопроводната мрежа, външна изолация, подмяна на ообщите части и техния ремонт – асансьори, стълбища, сметопроводи. Там при повече финансови възможности не ги събориха. Повярвали са и не на думи, че са устойчиви на времето и имат дълъг живот. Живеещети ползват разни кредити, привилегии и други нъсърчения, които тук не ни интересуват.
В СССР в „Пятеэтажки” се нанесе половината население. И засъчиняваха хлевоусти названия. Отначало от радост и благодарност – Хрущовки, по-нататък Трущобки.(От трущеба – развалина)
В Русия падат често жилища (не панелни!) от пределна старост и никакво поддържане. Протичащата от дъждовете и вътрешни течове вода им „вижда сметката”. Водата – от мен да го знаете – е основния разрушител на всяка строителна кострукция.( В една полска песен се пее „Чиха вода бжеги рвье..”)
За тези, които не знаят: в бившите съветски републики всеки, настанен в апартамент получи право да си го „приватизира”. Т.е. с едно-две заявления и два-три подписа да го получи даром. Грижата за състоянието на жилищата все остава задължение на ЖеКа (жилищно-комунално стопанство). А ЖеК е калпав, незаинтересован, няма пари.
Живеещите в панелките също нямат пари. И ето какво измислили хората на Лужков.
Панелка от четери-пет етажа (до такава етажност няма асансьори!) се предоставя като площ за застрояване на частни фирми. Те имат задължение да санират старата част и монтират асансьори, а с надстроените апартаменти разполагат по свое усмотрение.
В нашите географски ширини, където събиране по 4 лева за чистачка предизвиква локални конфликти, също се не види лесен начин за саниране на панелките.
Какво предлагате?
Нека се отнесем към проблема от чисто техническата му страна. Щото сме много силни в политиката
.
0887770735
.
.
Коментар