Tweet
Здравейте,
Реших - ще разкарам рафтовете (едно временно решение, което като такова откара почти две години) и ще спретна едни нови.
Сглобих си проекта в главата, разбих го на материали и обработка, направих бюджет, закупих и започнах.
След първия разкрой наложих основния елемент от проекта и...стоп! Изглеждаше абсурдно по единия размер. Не, че нямаше да стане, ама не!
Как точно стигнах до идеята за патерици не мога да си спомня, но беше бързо. Нещо като проблясък в замъгленото ми мисловно пространство.
От там до тук следват две седмици, които преминаха в доста работа и още повече стоене пред обекта в мълчаливо съзерцание. За страничния наблюдател вероятно съм изглеждал странно.
Е, стана. И ми хареса.
На жената също, убеден съм.
- Мацо к'во ше кажеш, а? Супер, нали? - изненадвах я аз, като влезе.
Тя изгледа обекта мълчаливо. Някаква тръпка премина зад погледа и, усетих я. И каза:
- А на кучето вода даде ли?
Не отговорих, но и на самото куче му стана ясно.
Това е обекта в развитие на фаза монтаж:
Най-горд съм с този елемент:
Нататък:
От някой кораб бях отмъкнал две декоративни талрепчета и им намерих приложение.
Получи се нещо неопределимо.
Потърсих компетентното мнение на жената:
- Мацо...прилича ли ти на автобусна спирка?
- Ти пък!
- А на какво...На стряха, а?
И стана стряха.
В целия проект няма нито една видия. Всичко е на сглобки, стегнати с каруцарски болтове.
Основните инструменти:
От тях най-много работа свърши Мората и то в изработката на сглобките.
Чакай, бе - ще кажат майсторите - ти за оберфреза чувал ли си?
Споко, имам си оберфреза, но само тези които ползват този нож ще ме разберат.
През цялото време дъщеря ми ме подкрепяше морално и физически. Даже взе участие в изработката:
- Тате, това трябва ли ти?
- Не.
- А това?
- И то не.
- Тогава хоп:
Останаха поне двайсетина ъгълчета, ромбчета, квадратчета и т.н. Ще стане едно малко село.
Я да заемем новопоявилата се площ:
Заприлича на communication board, или media borad, но чувствам че, ще и викаме Стряхата.
Себестойността на проекта излезе 70-ина лв, повече от половината за крепеж и боя + един лек ремонт на компютъра като collateral damage.
Като казах боя...не, не тази на стряхата, тя си е ОК.
Тази на стената...но това е една друга история, която още не е завършила.
Поздрав,
Петър
Реших - ще разкарам рафтовете (едно временно решение, което като такова откара почти две години) и ще спретна едни нови.
Сглобих си проекта в главата, разбих го на материали и обработка, направих бюджет, закупих и започнах.
След първия разкрой наложих основния елемент от проекта и...стоп! Изглеждаше абсурдно по единия размер. Не, че нямаше да стане, ама не!
Как точно стигнах до идеята за патерици не мога да си спомня, но беше бързо. Нещо като проблясък в замъгленото ми мисловно пространство.
От там до тук следват две седмици, които преминаха в доста работа и още повече стоене пред обекта в мълчаливо съзерцание. За страничния наблюдател вероятно съм изглеждал странно.
Е, стана. И ми хареса.
На жената също, убеден съм.
- Мацо к'во ше кажеш, а? Супер, нали? - изненадвах я аз, като влезе.
Тя изгледа обекта мълчаливо. Някаква тръпка премина зад погледа и, усетих я. И каза:
- А на кучето вода даде ли?
Не отговорих, но и на самото куче му стана ясно.
Това е обекта в развитие на фаза монтаж:
Най-горд съм с този елемент:
Нататък:
От някой кораб бях отмъкнал две декоративни талрепчета и им намерих приложение.
Получи се нещо неопределимо.
Потърсих компетентното мнение на жената:
- Мацо...прилича ли ти на автобусна спирка?
- Ти пък!
- А на какво...На стряха, а?
И стана стряха.
В целия проект няма нито една видия. Всичко е на сглобки, стегнати с каруцарски болтове.
Основните инструменти:
От тях най-много работа свърши Мората и то в изработката на сглобките.
Чакай, бе - ще кажат майсторите - ти за оберфреза чувал ли си?
Споко, имам си оберфреза, но само тези които ползват този нож ще ме разберат.
През цялото време дъщеря ми ме подкрепяше морално и физически. Даже взе участие в изработката:
- Тате, това трябва ли ти?
- Не.
- А това?
- И то не.
- Тогава хоп:
Останаха поне двайсетина ъгълчета, ромбчета, квадратчета и т.н. Ще стане едно малко село.
Я да заемем новопоявилата се площ:
Заприлича на communication board, или media borad, но чувствам че, ще и викаме Стряхата.
Себестойността на проекта излезе 70-ина лв, повече от половината за крепеж и боя + един лек ремонт на компютъра като collateral damage.
Като казах боя...не, не тази на стряхата, тя си е ОК.
Тази на стената...но това е една друга история, която още не е завършила.
Поздрав,
Петър
Коментар