Децата бяха 3-4 годишни, къщата ни на булевард, без двор, хората преминават покрай прозорците ни и се чува всичко.
Имаше един период в който големия само като чуеше, че някой минава и висваше на прозореца. Един ден пак така - чува се гълчава, тропане, кикотене и той цъфва на прозореца. Поглеждам и аз заинтересована - гледам вървят 4 момичета, бъбрят си, смеят се, сбутват се. С дънки, маратонки, тениски, само едната с обувки на токчета на които с мъка балансира . Питам синчагата на шега: "Какво гледаш маме, да не си хареса някоя от какичките?". А той най-сериозно вика: "Дааа". Ха такааа И коя?, питам. "Ми оная с тракащите обувки" и посочва оная с токчетата
П.П. Споделяйте и вие тук вашите весели, забавни и смешни "бисери"
Имаше един период в който големия само като чуеше, че някой минава и висваше на прозореца. Един ден пак така - чува се гълчава, тропане, кикотене и той цъфва на прозореца. Поглеждам и аз заинтересована - гледам вървят 4 момичета, бъбрят си, смеят се, сбутват се. С дънки, маратонки, тениски, само едната с обувки на токчета на които с мъка балансира . Питам синчагата на шега: "Какво гледаш маме, да не си хареса някоя от какичките?". А той най-сериозно вика: "Дааа". Ха такааа И коя?, питам. "Ми оная с тракащите обувки" и посочва оная с токчетата
П.П. Споделяйте и вие тук вашите весели, забавни и смешни "бисери"
Коментар