До: Да похвалим децата си
Много, ама много си прав.
Всъщност за мен е важно да заспивам спокойно, и да има с кого да споделям всичко, и добро, и лошо. Всичко друго е вятър и мъгла.
Парите както лесно идват и те заробват, толкова и лесно си отиват. Може би най-голямото зло, измислено от човека.
Всеки път като чуя "Тоя имал това - оня онова", със леко завистлива нотка, се ядосвам вътрешно. Халал да им е. Ако трябва да ходя навсякъде с куп телохранители, които така или иначе не могат да ме опазят, ако някой реши нещо, мерси, ама не.
Всеки трябва да си даде сметка колко ненужен товар може да носи. Като дойде в повече може да го затрупа безвъзвратно, и после да се пита съжалявайки "Аз живях ли изобщо?". За мен свободата е най-важна. А парите до един момент я дават, а после започват да си я взимат обратно. Трябва да се уцели момента, в който да спреш. Ама е трудно.
А като се прибера вечер в къщи, и малкото дяволче ме посрещне тичайки към вратата пищейки от кеф, и с усмивка от ухо до ухо, забравям за всичко друго. Аз живея за такива моменти. Другото са глупости. Къде нужни, заради конюнктурата, къде (по-често) абсолютно ненужни.
Първоначално публикуван от Николай Колев
Преглед на мнение
Всъщност за мен е важно да заспивам спокойно, и да има с кого да споделям всичко, и добро, и лошо. Всичко друго е вятър и мъгла.
Парите както лесно идват и те заробват, толкова и лесно си отиват. Може би най-голямото зло, измислено от човека.
Всеки път като чуя "Тоя имал това - оня онова", със леко завистлива нотка, се ядосвам вътрешно. Халал да им е. Ако трябва да ходя навсякъде с куп телохранители, които така или иначе не могат да ме опазят, ако някой реши нещо, мерси, ама не.
Всеки трябва да си даде сметка колко ненужен товар може да носи. Като дойде в повече може да го затрупа безвъзвратно, и после да се пита съжалявайки "Аз живях ли изобщо?". За мен свободата е най-важна. А парите до един момент я дават, а после започват да си я взимат обратно. Трябва да се уцели момента, в който да спреш. Ама е трудно.
А като се прибера вечер в къщи, и малкото дяволче ме посрещне тичайки към вратата пищейки от кеф, и с усмивка от ухо до ухо, забравям за всичко друго. Аз живея за такива моменти. Другото са глупости. Къде нужни, заради конюнктурата, къде (по-често) абсолютно ненужни.
Коментар