Tweet
Реквием за една к... дискова херния
Предварително искам да изкажа огромни благодарности на д-р Емануил Найденов и д-р Мариета Караджова!
Ще започна с малко предистория. В 11-ти клас започнах да се занимавам активно с бодибилдинг. Доброто хранене, почти никаквата употреба на алкохол и тогавашният ми статут на непушач дадоха доста бързи резултати (някои учители даже ме бяха обвинили, че злоупотребявам с андрогени
, защото качих около 25 кг мускулна маса за кратко време). Подчертавам - във фитнеса никога, ама никога не съм правил тъпите мъртви тяги, гребане, мечки и клекове със щанга, именно с цел да си запазя гръбначният стълб и по-точно - междупрешленните пространства. Крака не тренирах хем защото не ме кефят (това са уреди, които използвам само за ритане на педалите на Бембевето, както и за висене прав в ТУ-София, докато чакаме благоволението на някой преподавател да си допие кафето и цигарата в кабинета), хем там всичките напъни отиват точно в лумбалната област...
Тези дискове изначало са скапани и ненадеждни, а и се сменяват една идея по-трудно от тези на колата, примерно
. Това е еволюционно-инженерна глупост, мутиплицирана от милиони години - има известна разлика между това да товариш тази вертебрална система на опън когато си маймуна, висяща на клон и съответно на натиск (вдигаш щанги, съседки, двигатели и т.н.), да не говорим за силите на изкълчване при навеждане или повдигане на тежест с изправена лордоза, примерно. Но няма да задълбавам в Дарвин и тем подобни екзистенциални въпроси.
В един момент се наложи да поспра със спортните истории, но продължавах да спазвам "хигиена" на опорно-двигателния апарат - ако вдигах нещо, то го правех с физиологична поза на кръста, без навеждания и т.н. До този момент никога не съм изпитвал болки на кое да е ниво по гръбнакът, макар, че е имало дни, в които съм правил по едни 15 тона във фитнеса.
Да, ама в началото на 2014-та се събудих една сутрин, с леко напрежение ниско в кръста. Предната нощ се бях понатоварил и реших, че е нещо мускулно, закарах девойката и хукнах по задачи. Това усещане не отмина през следващите дни, че и седмици. Започна и едно интересно парене в ходилата и най-вече - палците на краката. Зачудих се каква е тая щуротия и съобщих на родителите ми (от лекарско семейство съм, да не кажа - фамилия), които проявиха хиперхондрия - "нищо ти няма, ето ти тая милгама". Мина още малко време и предприех едно пътуване с автобус до Чехия, за да видя тогавашната ми приятелка. Нейните родители така се развълнуваха от този факт, тъй щото ми връчиха един огромен сак с багаж за нея. На слизане в БрЪно, на автогара "Звонарждка" (не можаха чехите да натрупат повече съгласни на едно място 
) се почувствах като бай Ганя с дисагите (кантарът показваше 41.5 кг...), напуши ме смях и продължих по направлението (Само насаденото ми възпитание ме възпрепятсва да отворя сака и да изхвърля ненужните вещи. Когато разопаковахме багажа, освен дрехи и обувки, се оказа че съм влачил 1500 километра: 2 големи буркана с... лютеница
, бутилки шампанско Искра, 20 боядисани яйца, 2 клисави козунака и др...) На връщане към България обаче нещата още се влошиха - паренето по краката стана доста неприятно и имах чувството, че някой ми е стегнал кръста с менгеме. Силна болка нямаше.
Веднага щом се прибрах отидох на скенер, който въпреки лошото си качество, показа малка херния на L5-S1. Посетих 2-3 приятели невролози, които след запознаването си с образната диагностика и симптоматиката, ми казаха горе-долу: "Нищо ти нѢма, всеки човек от улицата има някакви минимални промени там, пий милгама и габаневрал, не вдигай тежко известно време и готово. Най-вероятно всичко е от лоша стойка в ученическите години."
Тогава си припомних кривите столове в техникума. Спомних си и как с един приятел вдигахме даскалото във възхуха през междучасие - всеки нарамил чин, катедра или някой липиден съученик и всичко това - дум, У земята (Един път ме ядоса 110-килограмово туловище , хванах го за коляното и врата, вдигнах го във въздуха, и счупих посредством него чин от 4 сантиметра ПДЧ. Последици за колегата нямаше, но не можеше да се каже същото за горкия чин).
Та, следвах стриктно инструкциите, даже си направих и електромиография, изводът от която беше отново "Нищо ти нѢма!". Проблемите не отшумяха с времето, ами даже се прибавиха още няколко неприятни симптома. Болка изобщо нямаше, но парестезиите и дискомфортът бяха кофти.
В крайна сметка реших да се обадя на д-р Найденов (emanuillis). Човекът ме прие много любезно, изслуша ме и ме прегледа доста обстойно, като ми препоръча упражнения, както и да спра безсмислените хапчета. След това пък от няколко места ме насочиха към кинезитерапевт - д-р Мариета Караджова. Записах си час и я посетих. До този момент бях изпил 1 вагон милгама, 1 камион габаневрал и т.н. без особен резултат! Тя ме усука 2 пъти и на излизане от кабинета установих, че гадните симптоми изчезнаха. Отидох още няколко пъти и останах черезвичайно доволен.
Но шило в торба не стои. От време на време пак усещах скапаната несигурност. Но неврохирурзите категорично не отговаряха на моят апел "Тая херния да се изреже и да се изхвърли(защото не ми трябва) и да наблъскаме малко железа и винтове там".
Вбесих се, извиках един 130-килограмов приятел-колега-фитнесджия, набрах се на един лост и го накарах да увисне с цялата си тежест на кръста ми. След подлагане на такива сериозни опънови сили, лумбалната област изпука зловещо. Това го повтарях 2 седмици, като комбинирах с огромно количество хиперекстензии - 20 х 20 примерно. За това време лумбалната мускулатура толкова се засили, че спрях да "изпуквам". Като инженер прецених, че количествените натрупвания водят до качествени изменения и противно на всички, воден от тази максима, си наблъсках самичък 3 мускулни инжекции Дипрофос, всяка през 5 дни, като включих Б12 към цялата работа. Логиката ми бе проста - с дърпането и упражненията съм премахнал механическото дразнене на неврите, а кортикостероидите пък имат сериозен противовъзпалителен ефект върху тях!
От тогава не съм изпитвал абсолютно никакви симптоми! Даже не предсказвам и времето, когато тръгне да се разваля! Започнах фитнес отново, под 10 тона на тренировка не падам. Разбира се, както и едно време, пазя областта от директно натоварване (не правя клекове, тѢги и простотии). Наистина, нищо ми нѢма!
Още един път искам да благодаря на д-р Найденов и д-р Караджова, че ми помогнаха много а и че имаха търпението да се занимават с такъв идиот като мен! Бъдете здрави!
И да добавя нещо за читателите. По никакъв повод не следвайте моят пример, от гледна точка на самолечението ми
Аз рискувах на мой гръб (в този случай - кръст). Хернията ми беше доста малка и "млада". При друга патология тези тегления могат да доведат до тежки последици! Високите дози кортикостероиди също не са за всеки!
Ще започна с малко предистория. В 11-ти клас започнах да се занимавам активно с бодибилдинг. Доброто хранене, почти никаквата употреба на алкохол и тогавашният ми статут на непушач дадоха доста бързи резултати (някои учители даже ме бяха обвинили, че злоупотребявам с андрогени
, защото качих около 25 кг мускулна маса за кратко време). Подчертавам - във фитнеса никога, ама никога не съм правил тъпите мъртви тяги, гребане, мечки и клекове със щанга, именно с цел да си запазя гръбначният стълб и по-точно - междупрешленните пространства. Крака не тренирах хем защото не ме кефят (това са уреди, които използвам само за ритане на педалите на Бембевето, както и за висене прав в ТУ-София, докато чакаме благоволението на някой преподавател да си допие кафето и цигарата в кабинета), хем там всичките напъни отиват точно в лумбалната област...Тези дискове изначало са скапани и ненадеждни, а и се сменяват една идея по-трудно от тези на колата, примерно
. Това е еволюционно-инженерна глупост, мутиплицирана от милиони години - има известна разлика между това да товариш тази вертебрална система на опън когато си маймуна, висяща на клон и съответно на натиск (вдигаш щанги, съседки, двигатели и т.н.), да не говорим за силите на изкълчване при навеждане или повдигане на тежест с изправена лордоза, примерно. Но няма да задълбавам в Дарвин и тем подобни екзистенциални въпроси.В един момент се наложи да поспра със спортните истории, но продължавах да спазвам "хигиена" на опорно-двигателния апарат - ако вдигах нещо, то го правех с физиологична поза на кръста, без навеждания и т.н. До този момент никога не съм изпитвал болки на кое да е ниво по гръбнакът, макар, че е имало дни, в които съм правил по едни 15 тона във фитнеса.
Да, ама в началото на 2014-та се събудих една сутрин, с леко напрежение ниско в кръста. Предната нощ се бях понатоварил
и реших, че е нещо мускулно, закарах девойката и хукнах по задачи. Това усещане не отмина през следващите дни, че и седмици. Започна и едно интересно парене в ходилата и най-вече - палците на краката. Зачудих се каква е тая щуротия и съобщих на родителите ми (от лекарско семейство съм, да не кажа - фамилия), които проявиха хиперхондрия - "нищо ти няма, ето ти тая милгама". Мина още малко време и предприех едно пътуване с автобус до Чехия, за да видя тогавашната ми приятелка. Нейните родители така се развълнуваха от този факт, тъй щото ми връчиха един огромен сак с багаж за нея. На слизане в БрЪно, на автогара "Звонарждка" (не можаха чехите да натрупат повече съгласни на едно място ) се почувствах като бай Ганя с дисагите (кантарът показваше 41.5 кг...), напуши ме смях и продължих по направлението (Само насаденото ми възпитание ме възпрепятсва да отворя сака и да изхвърля ненужните вещи. Когато разопаковахме багажа, освен дрехи и обувки, се оказа че съм влачил 1500 километра: 2 големи буркана с... лютеница, бутилки шампанско Искра, 20 боядисани яйца, 2 клисави козунака и др...) На връщане към България обаче нещата още се влошиха - паренето по краката стана доста неприятно и имах чувството, че някой ми е стегнал кръста с менгеме. Силна болка нямаше.Веднага щом се прибрах отидох на скенер, който въпреки лошото си качество, показа малка херния на L5-S1. Посетих 2-3 приятели невролози, които след запознаването си с образната диагностика и симптоматиката, ми казаха горе-долу: "Нищо ти нѢма, всеки човек от улицата има някакви минимални промени там, пий милгама и габаневрал, не вдигай тежко известно време и готово. Най-вероятно всичко е от лоша стойка в ученическите години."
Тогава си припомних кривите столове в техникума. Спомних си и как с един приятел вдигахме даскалото във възхуха през междучасие - всеки нарамил чин, катедра или някой липиден съученик и всичко това - дум, У земята
(Един път ме ядоса 110-килограмово туловище , хванах го за коляното и врата, вдигнах го във въздуха, и счупих посредством него чин от 4 сантиметра ПДЧ. Последици за колегата нямаше, но не можеше да се каже същото за горкия чин). Та, следвах стриктно инструкциите, даже си направих и електромиография, изводът от която беше отново "Нищо ти нѢма!". Проблемите не отшумяха с времето, ами даже се прибавиха още няколко неприятни симптома. Болка изобщо нямаше, но парестезиите и дискомфортът бяха кофти.
В крайна сметка реших да се обадя на д-р Найденов (emanuillis). Човекът ме прие много любезно, изслуша ме и ме прегледа доста обстойно, като ми препоръча упражнения, както и да спра безсмислените хапчета. След това пък от няколко места ме насочиха към кинезитерапевт - д-р Мариета Караджова. Записах си час и я посетих. До този момент бях изпил 1 вагон милгама, 1 камион габаневрал и т.н. без особен резултат! Тя ме усука 2 пъти и на излизане от кабинета установих, че гадните симптоми изчезнаха. Отидох още няколко пъти и останах черезвичайно доволен.
Но шило в торба не стои. От време на време пак усещах скапаната несигурност. Но неврохирурзите категорично не отговаряха на моят апел "Тая херния да се изреже и да се изхвърли
(защото не ми трябва) и да наблъскаме малко железа и винтове там".Вбесих се, извиках един 130-килограмов приятел-колега-фитнесджия, набрах се на един лост и го накарах да увисне с цялата си тежест на кръста ми. След подлагане на такива сериозни опънови сили, лумбалната област изпука зловещо. Това го повтарях 2 седмици, като комбинирах с огромно количество хиперекстензии - 20 х 20 примерно. За това време лумбалната мускулатура толкова се засили, че спрях да "изпуквам". Като инженер прецених, че количествените натрупвания водят до качествени изменения и противно на всички, воден от тази максима, си наблъсках самичък 3 мускулни инжекции Дипрофос, всяка през 5 дни, като включих Б12 към цялата работа. Логиката ми бе проста - с дърпането и упражненията съм премахнал механическото дразнене на неврите, а кортикостероидите пък имат сериозен противовъзпалителен ефект върху тях!
От тогава не съм изпитвал абсолютно никакви симптоми! Даже не предсказвам и времето, когато тръгне да се разваля
! Започнах фитнес отново, под 10 тона на тренировка не падам. Разбира се, както и едно време, пазя областта от директно натоварване (не правя клекове, тѢги и простотии). Наистина, нищо ми нѢма!Още един път искам да благодаря на д-р Найденов и д-р Караджова, че ми помогнаха много а и че имаха търпението да се занимават с такъв идиот като мен! Бъдете здрави!
И да добавя нещо за читателите. По никакъв повод не следвайте моят пример, от гледна точка на самолечението ми
Аз рискувах на мой гръб (в този случай - кръст). Хернията ми беше доста малка и "млада". При друга патология тези тегления могат да доведат до тежки последици! Високите дози кортикостероиди също не са за всеки!
Март 2014 започна със стягане в кръста, лявото бедро в горната си част ме болеше, когато си протягам крака напред, или се навеждам. Имаше и изтръпване. Опидох на доктор, той ме прати на РЕНТГЕН, и каза категоричво дискова херния... бам 3 инжекции дипрофос през 1 седмица, локално. Имаше ефект, на симптомите си се обаждаха. Ходих в болница Токуда и от там ми казаха че без скенер не може. Направих си. Оказа се че нямам все още херния, ами диска на ниво Л5 С1 се е посмачкал, и същото време раздул настрани, и в комбинация че каналът в който минават всички кабели е малко по тесен от нормалното, има конфликт с някой нерв. След още милгама и фламексин болката понамаля значетелно. Просто свиквах с мисълта че ще си ме боли така до... гроба и спрях да се тровя с хапчета. Май месец 2015 симптомите се появиха с нова сила. Този път имаше и адско изтръпване, ходих трудно. 1 седмица бях на легло, по някакъв начин се сдобих с фламексин. След 10 дни на фламексин и миллгама нещата започнапа да се нормализират, и си казах че вече няма да търся прехвалени доктори, ами просто ще ида някъде, където да гръмна направлението. Отидох на невролог в... Студентска поликлиника. Останах адски доволен отдели ми поне час. Обясни ми всичко за болестта и ми изписа просто магнезий за 10 дни 300мг. От тогава до сега забравих какво е болка.не съм вярвал че може да има такъв ефект от 1 прост магнезий. За съжаление забравих името на лекарката,но ако някой се интересува, мога да го науча.
....
Коментар