Tweet
Един случай от днес сутринта, който ми напомни, че колкото и да съм претръпнала от някои неуредици, винаги ще има какво да ме разтърси... Честно казано, имах по-голямо желание да публикувам темата в раздел "Оцеляване"...
Та за какво става дума.
Пия кафе с приятелка, докато си чакаме децата, които са на приложни изкуства. На долния етаж в кафенето пък учителка провежда курс по руски език с малки деца. Изведнъж тя дотичва и моли сервитьорката да звънне на 112, защото едно от децата е получило гърч. Оказва се, че таткото си е отвън в колата и веднага идва; аз също слизам да видя дали детето се нуждае от първа помощ и евентуално да помогна.
Детето (5 г.) е посиняло и не диша, почти в безсъзнание. Учителката - паникьосана. Таткото го хваща и се опитва да му разтвори зъбите и да му извади езика; аз не успявам да го убедя, че това не е най-ефективната мярка, но той все пак успява и детето си поема въздух. Учителката трепери все повече.
Какво се случва нататък?
Първо, от 112 не отговарят. Коментар - излишен.
Таткото решава да закара детето в болница, което и според мен е най-доброто решение, предвид че е с кола и се намираме на пл. "Македония", т.е. на 5 мин. от "Пирогов". Тръгвам с него, за да наблюдавам детето. По пътя то неколкократно губи съзнание за секунди, после се освества за малко, после пак... Трябва да отбележа, че според бащата това никога не се е случвало до момента, т.е. не говорим за обичаен пристъп на вече установено заболяване, детето е здраво, а учителката твърди, че в мига на гърча детето е "пламнало". Влетяваме с него на ръце в детското на "Пирогов", където въпреки обясненията ми какво се е случило и че трябва много спешно да го види лекар, сестрите се заемат с дълго и протяжно записване, мерене на кръвно и температура (която е под 38, но то се тресе много силно). След поне 10-15мин. най-после признават, че всъщност педиатър те НЯМАТ и че могат да извикат детския хирург, ама така или иначе проблемът не бил за тях и родителите да си го заведат, забележете, в мед. център, с който личният им лекар има сключен договор. Не издържах и се намесих, че много по-добре да го заведат в Педиатрията на "Гешов", а сестрата ми се накара да не ги плаша. Родителите (вече беше дошла и майката) си взеха детето и поеха към детската болница. Надявам се всичко да е наред с детенцето.
Обаче нещата у нас за всички деца не са наред.
1. Учителите - 99 % от тях - не умеят да оказват първа помощ. Това е абсолютно недопустимо в коя да е развита страна. У нас закон за това няма, но няма и никакво желание от страна на повечето хора, работещи с деца, да направят нещо по въпроса. С децата ми сме сменили вече две забавачки и две училища, всеки път се МОЛЯ да направя БЕЗПЛАТНО обучение на учителите и възпитателите за най-елементарните мерки в първата помощ, познайте какъв е интересът. Девизът е: "Абе да не се случва!". Да, но се случва.
2. Тел. 112, както казах, няма какво да се коментира.
3. Как е възможно в най-голямата спешна болница, в която има и специализирано детско отделение за спешна помощ, да не могат да помогнат и поне да преценят дали състоянието на детето позволява то да пътува с родителите си до специализирана болница? Защо мед. сестра си позволява да губи времето при очевадно тежък случай и да насочва родителите към стандартен дежурен МЦ, в който най-вероятно също няма да има педиатър и в който не разполагат нито с животоспасяваща апаратура и медикаменти, нито с възможности за изследване?
Мисля, че няма нужда повече да се разпростирам. Пиша това не защото искам да се оплача и да си излея гнева, а първо, информативно - заради поредното "едно наум" къде и каква спешна помощ може да се търси, и второ, защото се надявам малко по малко да започнем като родители да изискваме квалифицирани грижи за децата си - и от болниците, и от учителите, на които ги поверяваме...
Та за какво става дума.
Пия кафе с приятелка, докато си чакаме децата, които са на приложни изкуства. На долния етаж в кафенето пък учителка провежда курс по руски език с малки деца. Изведнъж тя дотичва и моли сервитьорката да звънне на 112, защото едно от децата е получило гърч. Оказва се, че таткото си е отвън в колата и веднага идва; аз също слизам да видя дали детето се нуждае от първа помощ и евентуално да помогна.
Детето (5 г.) е посиняло и не диша, почти в безсъзнание. Учителката - паникьосана. Таткото го хваща и се опитва да му разтвори зъбите и да му извади езика; аз не успявам да го убедя, че това не е най-ефективната мярка, но той все пак успява и детето си поема въздух. Учителката трепери все повече.
Какво се случва нататък?
Първо, от 112 не отговарят. Коментар - излишен.
Таткото решава да закара детето в болница, което и според мен е най-доброто решение, предвид че е с кола и се намираме на пл. "Македония", т.е. на 5 мин. от "Пирогов". Тръгвам с него, за да наблюдавам детето. По пътя то неколкократно губи съзнание за секунди, после се освества за малко, после пак... Трябва да отбележа, че според бащата това никога не се е случвало до момента, т.е. не говорим за обичаен пристъп на вече установено заболяване, детето е здраво, а учителката твърди, че в мига на гърча детето е "пламнало". Влетяваме с него на ръце в детското на "Пирогов", където въпреки обясненията ми какво се е случило и че трябва много спешно да го види лекар, сестрите се заемат с дълго и протяжно записване, мерене на кръвно и температура (която е под 38, но то се тресе много силно). След поне 10-15мин. най-после признават, че всъщност педиатър те НЯМАТ и че могат да извикат детския хирург, ама така или иначе проблемът не бил за тях и родителите да си го заведат, забележете, в мед. център, с който личният им лекар има сключен договор. Не издържах и се намесих, че много по-добре да го заведат в Педиатрията на "Гешов", а сестрата ми се накара да не ги плаша. Родителите (вече беше дошла и майката) си взеха детето и поеха към детската болница. Надявам се всичко да е наред с детенцето.
Обаче нещата у нас за всички деца не са наред.
1. Учителите - 99 % от тях - не умеят да оказват първа помощ. Това е абсолютно недопустимо в коя да е развита страна. У нас закон за това няма, но няма и никакво желание от страна на повечето хора, работещи с деца, да направят нещо по въпроса. С децата ми сме сменили вече две забавачки и две училища, всеки път се МОЛЯ да направя БЕЗПЛАТНО обучение на учителите и възпитателите за най-елементарните мерки в първата помощ, познайте какъв е интересът. Девизът е: "Абе да не се случва!". Да, но се случва.
2. Тел. 112, както казах, няма какво да се коментира.
3. Как е възможно в най-голямата спешна болница, в която има и специализирано детско отделение за спешна помощ, да не могат да помогнат и поне да преценят дали състоянието на детето позволява то да пътува с родителите си до специализирана болница? Защо мед. сестра си позволява да губи времето при очевадно тежък случай и да насочва родителите към стандартен дежурен МЦ, в който най-вероятно също няма да има педиатър и в който не разполагат нито с животоспасяваща апаратура и медикаменти, нито с възможности за изследване?
Мисля, че няма нужда повече да се разпростирам. Пиша това не защото искам да се оплача и да си излея гнева, а първо, информативно - заради поредното "едно наум" къде и каква спешна помощ може да се търси, и второ, защото се надявам малко по малко да започнем като родители да изискваме квалифицирани грижи за децата си - и от болниците, и от учителите, на които ги поверяваме...
. Такива неща могат да се случат не само в кафето, ами на улица, мол, хипермаркет и т.н. То тогава трябва да е задължително за всички да минават курс по първа помощ, ама "теория" без практика, след няколко години ще е изфирясала от главата и е твърде вероятно да се подходи неправилно. 
.
Коментар