Tweet
Докато обикаляхме из егейските острови надничах любопитно към всички растения, включително и тези на пазара за зеленчуци. Впечатли ме фактът, че така досадният у нас плевел Щир /Аmarantus/ е на голяма почит в кулинарията на Гърция.
Стана ми интересно и се порових за информация в нета. Ето какво открих:
"Родината на Амаранта е Мексико. Среща се на топли и слънчеви места. Култивирано е за пръв път в Мексико сити, където е използвано като подправка, заради множеството хранителни вещества в цветчетата си. По-късно се разпространява и в Европа и Северна Америка."
ХОРТА /салата от щир/
1 кг. щир се измива в повече вода; нарязват се на по-големи парчета клончетата; листата се оставят цели. В голяма тенджера се възвират 3-4 литра вода със сол и се пуска тревата - само да обърне цвета. Отцежда се, полива се със МНООООГО ЗЕХТИН или олио и лимон.
"Амарантът е стара зърнена култура, позната още от ацтеките преди 8000 години. Те го наричали „супер храна“, защото осигурявал енергия на войните. Амарантът бил тяхната свещена храна. Тъй като се свързвал с тяхната култура и религиозни церемонии, конквистадорите, които по онова време превзели днешно Мексико, изгорили всички посеви с амарант. Все повече за прехрана влизали в употреба европейски култури и така амарантът бил забравен. До днес. Това, с което той е ценен е наличието на пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както не се откриват в никоя друга зърнена култура. Амарантът е източник на фибри, желязо и калции. Липсата на глутен го прави подходящ за хората с непоносимост към глутена.
Най-честото му приложение е като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо, а смлян на брашно или направен на пуканки, може да се използва в сладкиши, палачинки и дребни сладки. Когато е цял, на зърна, амарантът се сварява във вода и добива текстура и вид на дребен хайвер. Когато се загрее добре в сух съд, започва да пука, досущ като царевични пуканки. Брашното от амарант има широко приложение и се използва в смеси за безглутеинови брашна."
Пълнени тиквички с щир
3 средно големи тиквички
200 гр. амарант
3-4 супени лъжици зехтин
1 глава червен лук, нарязана на полумесеци
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
50 гр. сирене чедар
6-8 чери домата, нарязани на филийки
3-4 стръка пресен магданоз
сол и прясно смлян шарен пипер
Тиквичките се срязват на две по дължина. Вътрешността им се издълбава с лъжица. (Месото на тиквичките не се използва в рецептата. Може да се запази за крем супа, зеленчуково пюре или зеленчукови кюфтета.)
Така оформените лодки от тиквички се бланшират във вряща подсолена вода за 5-6 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се отцеждат. Нареждат се в тавичка, плътно една до друга.
Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът и чесънът за 3-4 минути. Добавя се амарантът и се разбърква 2-3 минути. Когато се нагрее добре ще започне да пука. Добавя се водата, плънката се разбърква и се оставя да ври 15 минути докато течността се абсорбира и амарантът набъбне. Посолява се със сол и прясно смлян шарен пипер. Маха се от огъня и се добавя нарязаният на ситно магданоз.
Плънката се разпределя в лодките от тиквички. Отгоре се настъргва сиренето чедър, а върху него се подреждат кръгчета домати. В тавата се налива малко вода и тиквичките се запичат за 15 минути на 200°C или докато сиренето се разтопи и придобие златист цвят.
Това е засега.
Ако някой знае още нещо за щира нека го сподели тук.
Стана ми интересно и се порових за информация в нета. Ето какво открих:
"Родината на Амаранта е Мексико. Среща се на топли и слънчеви места. Култивирано е за пръв път в Мексико сити, където е използвано като подправка, заради множеството хранителни вещества в цветчетата си. По-късно се разпространява и в Европа и Северна Америка."
ХОРТА /салата от щир/
1 кг. щир се измива в повече вода; нарязват се на по-големи парчета клончетата; листата се оставят цели. В голяма тенджера се възвират 3-4 литра вода със сол и се пуска тревата - само да обърне цвета. Отцежда се, полива се със МНООООГО ЗЕХТИН или олио и лимон.
"Амарантът е стара зърнена култура, позната още от ацтеките преди 8000 години. Те го наричали „супер храна“, защото осигурявал енергия на войните. Амарантът бил тяхната свещена храна. Тъй като се свързвал с тяхната култура и религиозни церемонии, конквистадорите, които по онова време превзели днешно Мексико, изгорили всички посеви с амарант. Все повече за прехрана влизали в употреба европейски култури и така амарантът бил забравен. До днес. Това, с което той е ценен е наличието на пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както не се откриват в никоя друга зърнена култура. Амарантът е източник на фибри, желязо и калции. Липсата на глутен го прави подходящ за хората с непоносимост към глутена.
Най-честото му приложение е като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо, а смлян на брашно или направен на пуканки, може да се използва в сладкиши, палачинки и дребни сладки. Когато е цял, на зърна, амарантът се сварява във вода и добива текстура и вид на дребен хайвер. Когато се загрее добре в сух съд, започва да пука, досущ като царевични пуканки. Брашното от амарант има широко приложение и се използва в смеси за безглутеинови брашна."
Пълнени тиквички с щир
3 средно големи тиквички
200 гр. амарант
3-4 супени лъжици зехтин
1 глава червен лук, нарязана на полумесеци
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
50 гр. сирене чедар
6-8 чери домата, нарязани на филийки
3-4 стръка пресен магданоз
сол и прясно смлян шарен пипер
Тиквичките се срязват на две по дължина. Вътрешността им се издълбава с лъжица. (Месото на тиквичките не се използва в рецептата. Може да се запази за крем супа, зеленчуково пюре или зеленчукови кюфтета.)
Така оформените лодки от тиквички се бланшират във вряща подсолена вода за 5-6 минути. Изваждат се с решетъчна лъжица и се отцеждат. Нареждат се в тавичка, плътно една до друга.
Зехтинът се загрява в тенджера. В него се сотират лукът и чесънът за 3-4 минути. Добавя се амарантът и се разбърква 2-3 минути. Когато се нагрее добре ще започне да пука. Добавя се водата, плънката се разбърква и се оставя да ври 15 минути докато течността се абсорбира и амарантът набъбне. Посолява се със сол и прясно смлян шарен пипер. Маха се от огъня и се добавя нарязаният на ситно магданоз.
Плънката се разпределя в лодките от тиквички. Отгоре се настъргва сиренето чедър, а върху него се подреждат кръгчета домати. В тавата се налива малко вода и тиквичките се запичат за 15 минути на 200°C или докато сиренето се разтопи и придобие златист цвят.
Това е засега.
Ако някой знае още нещо за щира нека го сподели тук.
тази напаст.При мене на наторено место става човешки бой и стебло дебело колко пръст.
Коментар