Tweet
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Ето и няколко рецепти за този български празник:
1. Погача
Необходими продукти:
- 1 кг. брашно
- мая за хляб колкото кибритена кутийка
- 1/2 чаена лъжица захар
- 1 чаена лъжица сол
- 1 супена лъжица олио
Приготовление:
В два пъти пресятото брашно направете "кладенче", в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути.
2. Постен Чомлек
Необходими продукти:
- 1 кг. малки лукчета
- 2 големи глави кромид лук
- 1 кафяна чашка олио
- 4 червени домата - пресни или от консерва
- 1 глава чесън
- 1 супена лъжица брашно
- 1 чаена лъжица червен пипер
- 1 дафинов лист
- 1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер, сол, чубрица
- 1 кафяна чашка червено вино
Приготовление:
Нарежете на ситно големите глави лук и ги задушете в олиото.
Когато лукът стане златист, прибавете червените домати - обелени и настъргани, заедно с предварително обелените малки лукчета, нарязаните на ситно скилидки чесън, червения и черния пипер и дафиновия лист.
Прибавете към тези продукти и вода колкото те да бъдат покрити с течност. Налейте виното, посолете и прибавете стритата чубрица. Задушете продуктите на слаб огън.
Когато лукчетата омекнат, прибавете брашното. То трябва да е предварително препечено на сух тиган и размито с една кафяна чашка хладка вода. Задушете ястието още десетина минути.
Чомлекът става много по-вкусен, ако го сготвите в глинено гърне, а не в обикновена тенджера. Ястието е подходящо за вегетарианци и почитатели на ароматизираната кухня, заради различните подправки, които то съдържа. И в двата случая хората, на които го предлагате, трябва да бъдат с изключително здрава храносмилателна система. Кромидият лук и чесънът дразнят чувствителните стомаси, въпреки че на някои хора действат много добре.
3. Зелеви сърми
Неоходими продукти:
- 10-15 листа от кисела зелка
- 4 глави кромид лук
- сол
- 1 кафяна чашка ориз
- 2 червени домата - пресни или от консерва
- 1 чаена лъжица стрита чубрица
- 1 чаена лъжица смлян черен пипер
- 1 супена лъжица нарязан магданоз
- 2 сухи червени чушки,
- 2 сурови чушки /за предпочитане червени/,
- 1 морков,
- 1 1/2 кафяна чашка олио
Приготовление:
Нарежете на ситно лука, суровите чушки и моркова. Посолете на вкус и запържете сместта в олиото.
Когато лукът омекне, прибавете ориза. Той трябва предварително да е изчистен, измит и изсушен. След това прибавете обелените и настъргани домати, черния пипер, чубрицата и нарязания на ситно магданоз.
Разбъркайте добре тази смес. След това с нея напълнете зелевите сърми и добре ги завийте.
На дъното на тенджерата сложете един пласт ситно нарязано кисело зеле, а между сърмите поставете сухите червени чушки, които предварително трябва да сте държали 6 часа в студена вода. Залейте сърмите с равни части вода и зелев сок или само с топла вода. Течността трябва да покрие изцяло сърмите.
Варете на тих огън, докато зелевите листа омекнат.
4. Варено жито
Неоходими продукти:
- 2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате - може и негрухано)
- 3 кафяни чашки захар
- 2 кафяни чашки смлени орехови ядки
Приготовление:
Изчистете житото и го измийте.
Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да "нацъхти".
Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.
5. Орехови ядки по Тракийски
Необходими продукти:
- 1 1/2 чаена чаша цели орехови ядки
- 2 яйца
- захар на вкус
Приготовление:
Разбийте яйцата със захарта. Смесете ореховите ядки с получената смес и разбъркайте добре. Сипете ги в намаслена тавичка.
Печете в умерена фурна, като от време на време разбърквате с дървена лъжица.
Когато яйчната смес полепне по орехите, извадете тавичката от фурната и оставете да изстине.
6. Десерт "Бърза тиква"
Необходими продукти:
- тиква кестенка около 2 килограма
- 1 1/2 чаена чаша пудра захар
Приготовление:
Срежете тиквата на две половини. Почистете я от семките и влакнестата част и я сложете в тава.
Печете в умерена фурна и не отваряйте, докато не стане готова. След като тиквата се изпече, трябва да я поръсите със захар.
Ако я сервирате топла, можете да я поръсите с кристална захар. Но ако я сервирате студена, непременно трябва да използвате пудра захар.
7. Ошав
Необходими продукти:
- 3 чаени чаши сушени плодове - кайсии, ябълки, сини сливи, дюли,
- 3 кафяни чашки кристална захар
Приготовление:
Добре измитите сушени плодове трябва да накиснете в студена вода от вечерта и да ги оставите да престоят в нея през цялата нощ.
След това ги сварете в същата вода докато омекнат. Подсладете ошава със захарта или с мед - според предпочитанията.
По информация от:
Димитър Мантов, "Народна трапеза"
М. Арнаудов, "Български народни празници", София, 1943 г.
Р. Дражева, "Календарни празници и обичаи"
М. Василева, "Българска митология"
Сборник, "Етнография на България", 1983 г.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Ето и няколко рецепти за този български празник:
1. Погача
Необходими продукти:
- 1 кг. брашно
- мая за хляб колкото кибритена кутийка
- 1/2 чаена лъжица захар
- 1 чаена лъжица сол
- 1 супена лъжица олио
Приготовление:
В два пъти пресятото брашно направете "кладенче", в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути.
2. Постен Чомлек
Необходими продукти:
- 1 кг. малки лукчета
- 2 големи глави кромид лук
- 1 кафяна чашка олио
- 4 червени домата - пресни или от консерва
- 1 глава чесън
- 1 супена лъжица брашно
- 1 чаена лъжица червен пипер
- 1 дафинов лист
- 1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер, сол, чубрица
- 1 кафяна чашка червено вино
Приготовление:
Нарежете на ситно големите глави лук и ги задушете в олиото.
Когато лукът стане златист, прибавете червените домати - обелени и настъргани, заедно с предварително обелените малки лукчета, нарязаните на ситно скилидки чесън, червения и черния пипер и дафиновия лист.
Прибавете към тези продукти и вода колкото те да бъдат покрити с течност. Налейте виното, посолете и прибавете стритата чубрица. Задушете продуктите на слаб огън.
Когато лукчетата омекнат, прибавете брашното. То трябва да е предварително препечено на сух тиган и размито с една кафяна чашка хладка вода. Задушете ястието още десетина минути.
Чомлекът става много по-вкусен, ако го сготвите в глинено гърне, а не в обикновена тенджера. Ястието е подходящо за вегетарианци и почитатели на ароматизираната кухня, заради различните подправки, които то съдържа. И в двата случая хората, на които го предлагате, трябва да бъдат с изключително здрава храносмилателна система. Кромидият лук и чесънът дразнят чувствителните стомаси, въпреки че на някои хора действат много добре.
3. Зелеви сърми
Неоходими продукти:
- 10-15 листа от кисела зелка
- 4 глави кромид лук
- сол
- 1 кафяна чашка ориз
- 2 червени домата - пресни или от консерва
- 1 чаена лъжица стрита чубрица
- 1 чаена лъжица смлян черен пипер
- 1 супена лъжица нарязан магданоз
- 2 сухи червени чушки,
- 2 сурови чушки /за предпочитане червени/,
- 1 морков,
- 1 1/2 кафяна чашка олио
Приготовление:
Нарежете на ситно лука, суровите чушки и моркова. Посолете на вкус и запържете сместта в олиото.
Когато лукът омекне, прибавете ориза. Той трябва предварително да е изчистен, измит и изсушен. След това прибавете обелените и настъргани домати, черния пипер, чубрицата и нарязания на ситно магданоз.
Разбъркайте добре тази смес. След това с нея напълнете зелевите сърми и добре ги завийте.
На дъното на тенджерата сложете един пласт ситно нарязано кисело зеле, а между сърмите поставете сухите червени чушки, които предварително трябва да сте държали 6 часа в студена вода. Залейте сърмите с равни части вода и зелев сок или само с топла вода. Течността трябва да покрие изцяло сърмите.
Варете на тих огън, докато зелевите листа омекнат.
4. Варено жито
Неоходими продукти:
- 2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате - може и негрухано)
- 3 кафяни чашки захар
- 2 кафяни чашки смлени орехови ядки
Приготовление:
Изчистете житото и го измийте.
Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да "нацъхти".
Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.
5. Орехови ядки по Тракийски
Необходими продукти:
- 1 1/2 чаена чаша цели орехови ядки
- 2 яйца
- захар на вкус
Приготовление:
Разбийте яйцата със захарта. Смесете ореховите ядки с получената смес и разбъркайте добре. Сипете ги в намаслена тавичка.
Печете в умерена фурна, като от време на време разбърквате с дървена лъжица.
Когато яйчната смес полепне по орехите, извадете тавичката от фурната и оставете да изстине.
6. Десерт "Бърза тиква"
Необходими продукти:
- тиква кестенка около 2 килограма
- 1 1/2 чаена чаша пудра захар
Приготовление:
Срежете тиквата на две половини. Почистете я от семките и влакнестата част и я сложете в тава.
Печете в умерена фурна и не отваряйте, докато не стане готова. След като тиквата се изпече, трябва да я поръсите със захар.
Ако я сервирате топла, можете да я поръсите с кристална захар. Но ако я сервирате студена, непременно трябва да използвате пудра захар.
7. Ошав
Необходими продукти:
- 3 чаени чаши сушени плодове - кайсии, ябълки, сини сливи, дюли,
- 3 кафяни чашки кристална захар
Приготовление:
Добре измитите сушени плодове трябва да накиснете в студена вода от вечерта и да ги оставите да престоят в нея през цялата нощ.
След това ги сварете в същата вода докато омекнат. Подсладете ошава със захарта или с мед - според предпочитанията.
По информация от:
Димитър Мантов, "Народна трапеза"
М. Арнаудов, "Български народни празници", София, 1943 г.
Р. Дражева, "Календарни празници и обичаи"
М. Василева, "Българска митология"
Сборник, "Етнография на България", 1983 г.
Коментар