И така...
Есен е. Тази година гората е щедра на гъби, така че - хванете гората в прекия смисъл.
Аз я "хванах". Започнах да бера гъби на воля...де що видя гъбка и хоп! - влизаше в кошничката.
Берейки, се сетих за оня виц, дето Кумчо Вълчо иска да гепи Червената шапчица, та се скрил в гората и се окопал в земята, ама оная му работа стърчала и той сложил отгоре една гугла на гъба.
Червената шапчица навлезнала в гората и започнала да бере гъбки, като си подпявала - "Една гъбка, тра-ла-ла, втора гъбка, тра-ла-ла, трррр....тррррр....трееееета гъбка, тра-ла-ла", ама тази трета гъбка била оная работа на Вълчо.
Както и да е...
Горните гъби са сърнели, а тези долу са ммммммм...кафява кладница - много хубави панирани.
Ама НАИСТИНА са адски вкусни панирани, ето вижте:
Панирани с яйце, бяло брашно със сол, черен пипер, босилек и чубрица, а после залети със смес от олио, оцет и магданоз.
Нарязах на ивички гъби и ги метнах във фурната на 40 градуса за 4 часа да се изсушават.
"Вервайте ми", не е работа т'ва, не стават и си е чанч и разходи на ток и жица.
Направих и една гъбена чорба:
Запържих лук, гъбите на ивички, малко пресован чесън и 1 морков.
След това ги залях с гъбен бульон и оставих да ври.
А в тези гъби сложих сол, черен пипер, масълце и по едно парченце топено сирене.
След което ги запекох и се получи това:
И закъде без гъбена каша:
Преди да се юрнете към гората да берете гъби, попитайте Google за различните видове, двойници, антидоти и т.н., че да не стане проблем.
За тъщите има специален раздел гъби - различни мухоморки и др.
Както е казал Фридрих Велики - "Свине, вечно ли искате да живеете?!?"
П.П. Ето гъбата за тъщата:
зелена мухоморка
Есен е. Тази година гората е щедра на гъби, така че - хванете гората в прекия смисъл.
Аз я "хванах". Започнах да бера гъби на воля...де що видя гъбка и хоп! - влизаше в кошничката.
Берейки, се сетих за оня виц, дето Кумчо Вълчо иска да гепи Червената шапчица, та се скрил в гората и се окопал в земята, ама оная му работа стърчала и той сложил отгоре една гугла на гъба.
Червената шапчица навлезнала в гората и започнала да бере гъбки, като си подпявала - "Една гъбка, тра-ла-ла, втора гъбка, тра-ла-ла, трррр....тррррр....трееееета гъбка, тра-ла-ла", ама тази трета гъбка била оная работа на Вълчо.
Както и да е...
Горните гъби са сърнели, а тези долу са ммммммм...кафява кладница - много хубави панирани.
Ама НАИСТИНА са адски вкусни панирани, ето вижте:
Панирани с яйце, бяло брашно със сол, черен пипер, босилек и чубрица, а после залети със смес от олио, оцет и магданоз.
Нарязах на ивички гъби и ги метнах във фурната на 40 градуса за 4 часа да се изсушават.
"Вервайте ми", не е работа т'ва, не стават и си е чанч и разходи на ток и жица.
Направих и една гъбена чорба:
Запържих лук, гъбите на ивички, малко пресован чесън и 1 морков.
След това ги залях с гъбен бульон и оставих да ври.
А в тези гъби сложих сол, черен пипер, масълце и по едно парченце топено сирене.
След което ги запекох и се получи това:
И закъде без гъбена каша:
Преди да се юрнете към гората да берете гъби, попитайте Google за различните видове, двойници, антидоти и т.н., че да не стане проблем.
За тъщите има специален раздел гъби - различни мухоморки и др.
Както е казал Фридрих Велики - "Свине, вечно ли искате да живеете?!?"
П.П. Ето гъбата за тъщата:
зелена мухоморка
Коментар