От: Как се прави вино?
Само да вметна-тези дни за които би трябвало да мине ферментацията са много относителни. При топло време ще са доста по-малко отколкото при студено.
Моето мерло нещо не се държи както ми се иска-досега би трябвало да е напълно превряло, но все още има някакви следи от сладкия вкус. Отдавам, го на няколкото студени дни напоследък.
Днес ми препоръчаха един колега който всяка година правел добро вино. Макар, че имам някакви съмнения относно компетентността му, реших да се посъветвам с нег, човекът се пенсионира, и се предполага, че има доста житейски опит.
Описах си тревогата за все още сладкото вино, като казах, че още докато мерих захарността веднъж ми показа 22 процента, веднъж 24... Аз си го обяснявам с недобре разбърканите джибри, и не съвсем точния захаромер, все пак е домшен, не професионален.
Дядката ми каза да не се тревожа-имало ОСТАТЪЧНА ЗАХАР... От този момент нататък само кимах в знак на съгласие, и потърсих начин да се измъкна от разговора.
Мисълта ми е да не се вярва на всеки, аз каквото правя съм го ел в учебник по винарство, и действам според него, доколкото мога разбира се. Защото там пише след наливане на виното в бурета-да се изолират от достъпа на въздух, и постоянно да се доливат, така, че бурето да е винаги пълно... Ами ако е постоянно пълно-какво ще пием...
Както се казва-ако по нивите расте това което пиуше в учебниците-прибиране няма...
Ха наздраве.
Само да вметна-тези дни за които би трябвало да мине ферментацията са много относителни. При топло време ще са доста по-малко отколкото при студено.
Моето мерло нещо не се държи както ми се иска-досега би трябвало да е напълно превряло, но все още има някакви следи от сладкия вкус. Отдавам, го на няколкото студени дни напоследък.
Днес ми препоръчаха един колега който всяка година правел добро вино. Макар, че имам някакви съмнения относно компетентността му, реших да се посъветвам с нег, човекът се пенсионира, и се предполага, че има доста житейски опит.
Описах си тревогата за все още сладкото вино, като казах, че още докато мерих захарността веднъж ми показа 22 процента, веднъж 24... Аз си го обяснявам с недобре разбърканите джибри, и не съвсем точния захаромер, все пак е домшен, не професионален.
Дядката ми каза да не се тревожа-имало ОСТАТЪЧНА ЗАХАР... От този момент нататък само кимах в знак на съгласие, и потърсих начин да се измъкна от разговора.
Мисълта ми е да не се вярва на всеки, аз каквото правя съм го ел в учебник по винарство, и действам според него, доколкото мога разбира се. Защото там пише след наливане на виното в бурета-да се изолират от достъпа на въздух, и постоянно да се доливат, така, че бурето да е винаги пълно... Ами ако е постоянно пълно-какво ще пием...
Както се казва-ако по нивите расте това което пиуше в учебниците-прибиране няма...
Ха наздраве.
Коментар