Tweet
Колеги,
провокиран от мненията на колегата Джорджо за солта в темата за органичния начин на живот,пускам тази тема.
Нека споделим кой,как и какви подправки използва.Какви количества са полезни или вредни,а защо не и да обменяме подправки-много от нас си произвеждат или берат диви.
Из компа ми се премятат едни статийки за някои подправки,за наркотичното им въздействие и за исторически данни свързани с тях.Предоставям ги и желая приятно четене!
-----------------------
1. ЗАХАР
Чиста, бяла и смъртоносна е нарекъл Джон Юдкин своята книга за този най-разпространен наркотик. До преди няколко века човечеството прекрасно е минавало без рафинирана захар, а медът, кленовият сироп и другите редки и скъпи лакомства са били по-скоро лекарство. Би могло да се изтъкне, че днес захарта с успех се използува за консервиране на плодове, но в предишни времена плодовете просто се изсушавали; компотът (един трудоемък и скъп начин на консервиране) се смята за по-добър от сушените плодове, само защото е по-сладък. Очевидно е, че огромната част от хората употребяват захар не за да се нахранят; те ядат захар, защото тя създава у тях сладкото усещане за сладост.
За свое оправдание трябва да кажем, че повечето животни - от гъсениците до мечките - много обичат сладко. Кравите ядат даже собствените си изпражнения, ако са посипани със захар. В природата силно сладките вещества са рядкост и служат като примамка; те се съдържат в плодовете, чийто сладък вкус привлича животните, които си плащат удоволствието като разнасят семената на растението чрез изпражненията си.
Захарта е доста разпространена в природата, но рядко се намира във висока концентрация. Медът и соковете на различните растения, които са по-сладки от обикновените храни, отдавна са привличали вниманието на човека. Днес най-често захарта се добива от захарна тръстика (Saccharum officinarum), чиято родина е, вероятно, делтата на Ганг; произходът на думата захар е от Индия. Първите сведения за захарта достигнали до Европа по времето на Александър Велики; македонският адмирал Неарх отбелязал, че в Индия вирее растение, от което се добива мед без помощта на пчели. Постепенно захарната тръстика се разпространила в Китай и Близкия Изток, но захарта оставала много скъпа, тъй като процесът на получаването и бил много трудоемък.
Захарта проникнала в Европа след кръстоносните походи, но до епохата на Великите географски открития тя се използувала предимно за подслаждане на лекарства, които, както тогава било прието, се приготвяли от най-неописуеми гадости. Испанците първи опитали да отглеждат захарна тръстика във владенията си в Новия свят, но едва към средата на 17 в. американската захар извършила революция в храненето на европееца; впрочем, тогавашното потребление на захар изглежда нищожно в сравнение с днешното. Захарта, заедно с кафето, чая и какаото, станала престижна т. е. необходима за всеки що-годе заможен човек. Търсенето силно стимулирало производството. Милиони черни роби били откарани в Америка на работа в плантациите за захарна тръстика, а от същата суровина американските колонии произвеждали ром, който продавали в Африка срещу нови роби. В течение на два века тази месомелачка се въртяла на пълни обороти за да може да произвежда захар, тютюн, кафе, индиго и други неща, без които може да се живее, но които правят живота по-приятен.
Въпреки нарастващото производство, до миналия век захарта се смятала за деликатес - но деликатес, който вече бил необходим. Около 1800 г. датират първите успешни опити на немски химици за получаване на захар от цвекло. По време на континенталната блокада във франция и в цяла Европа започнала да се чувствува липса на захар; това накарало Наполеон през 1806 г. да издаде специален декрет, с който призовал френските селяни да отглеждат захарно цвекло. Постепенно производството на захар нараствало - както в самата Европа, така и в тропиците, където икономиката на цели страни, например Куба, все още е почти напълно свързана с нея.
Много от нас са свикнали да смятат захарта за храна, но това нейно свойство е почти толкова съмнително, колкото хранителната стойност на алкохола. Захарта действително е незаменима храна в случаите на тежки физически усилия, тъй като доставя енергия по най-бързия възможен начин. Тя се усвоява пълноценно от организма на спортиста или от детето, което лудее навън. Когато, обаче, става дума за човека пред телевизора, близо 3/4 от тази енергия се превръща в резервна мазнина с всички произтичащи от това последствия. Човешкият организъм има нужда от около 500 g въглехидрати дневно, но нашата нормална храна ги съдържа под формата на нишесте и други полизахариди, които се разграждат бавно в организма и пълноценно се усвояват. Употребата на захар, без да има съществена необходимост от това, води до напълняване; в най-тежките случаи хората, които страдат от него, започват да вземат лекарства за отслабване, които ги правят нервни, а след това транквилизатори, за да подтиснат нервността. Различни изследвания показват, че има връзка между консумацията на захар и вероятността от развитие на диабет, и, че склонността към прекомерна употреба на захар е свързана със склонността към алкохолизъм. Много автори смятат, че след алкохола и тютюна захарта е най-вредното от веществата, предизвикващи пристрастие у човека.
Този извод може да ни се струва твърде краен, но захарта е много повече от обикновен вкусов стимулант. Приятното усещане за сладост е свързано с отделяне на ендогенни опиати в мозъка; то е много кратко и само по себе си е напълно безопасно, но е достатъчно за формирането на психическа зависимост. По-сериозно е влиянието, което оказва захарта върху синтеза на серотонина. Изследванията са показали, че изяждането на нещо сладко повишава концентрацията на серотонин в мозъка, което води до подобряване на настроението. Съществува един значителен процент хора, които поради биохимичните си особености с настъпването на есенно-зимния период изпадат в силна депресия. Нейна причина е понижаването на съдържанието на серотонин в техния мозък, но симптомите могат да бъдат смекчени чрез приемането на храна, богата на въглехидрати. Непрекъснатото поглъщане на сладки храни за тези хора е един начин да се борят с депресията си - с цената на неизбежното напълняване. Учените, изследвали този проблем, смятат, че в основата си тази депресия е свързана с малката продължителност на деня през зимата и препоръчват на хората, които изпадат в подобно състояние, вместо да ядат сладки неща, да прекарват поне 2 часа дневно на някое много светло място.
провокиран от мненията на колегата Джорджо за солта в темата за органичния начин на живот,пускам тази тема.
Нека споделим кой,как и какви подправки използва.Какви количества са полезни или вредни,а защо не и да обменяме подправки-много от нас си произвеждат или берат диви.
Из компа ми се премятат едни статийки за някои подправки,за наркотичното им въздействие и за исторически данни свързани с тях.Предоставям ги и желая приятно четене!
-----------------------
1. ЗАХАР
Чиста, бяла и смъртоносна е нарекъл Джон Юдкин своята книга за този най-разпространен наркотик. До преди няколко века човечеството прекрасно е минавало без рафинирана захар, а медът, кленовият сироп и другите редки и скъпи лакомства са били по-скоро лекарство. Би могло да се изтъкне, че днес захарта с успех се използува за консервиране на плодове, но в предишни времена плодовете просто се изсушавали; компотът (един трудоемък и скъп начин на консервиране) се смята за по-добър от сушените плодове, само защото е по-сладък. Очевидно е, че огромната част от хората употребяват захар не за да се нахранят; те ядат захар, защото тя създава у тях сладкото усещане за сладост.
За свое оправдание трябва да кажем, че повечето животни - от гъсениците до мечките - много обичат сладко. Кравите ядат даже собствените си изпражнения, ако са посипани със захар. В природата силно сладките вещества са рядкост и служат като примамка; те се съдържат в плодовете, чийто сладък вкус привлича животните, които си плащат удоволствието като разнасят семената на растението чрез изпражненията си.
Захарта е доста разпространена в природата, но рядко се намира във висока концентрация. Медът и соковете на различните растения, които са по-сладки от обикновените храни, отдавна са привличали вниманието на човека. Днес най-често захарта се добива от захарна тръстика (Saccharum officinarum), чиято родина е, вероятно, делтата на Ганг; произходът на думата захар е от Индия. Първите сведения за захарта достигнали до Европа по времето на Александър Велики; македонският адмирал Неарх отбелязал, че в Индия вирее растение, от което се добива мед без помощта на пчели. Постепенно захарната тръстика се разпространила в Китай и Близкия Изток, но захарта оставала много скъпа, тъй като процесът на получаването и бил много трудоемък.
Захарта проникнала в Европа след кръстоносните походи, но до епохата на Великите географски открития тя се използувала предимно за подслаждане на лекарства, които, както тогава било прието, се приготвяли от най-неописуеми гадости. Испанците първи опитали да отглеждат захарна тръстика във владенията си в Новия свят, но едва към средата на 17 в. американската захар извършила революция в храненето на европееца; впрочем, тогавашното потребление на захар изглежда нищожно в сравнение с днешното. Захарта, заедно с кафето, чая и какаото, станала престижна т. е. необходима за всеки що-годе заможен човек. Търсенето силно стимулирало производството. Милиони черни роби били откарани в Америка на работа в плантациите за захарна тръстика, а от същата суровина американските колонии произвеждали ром, който продавали в Африка срещу нови роби. В течение на два века тази месомелачка се въртяла на пълни обороти за да може да произвежда захар, тютюн, кафе, индиго и други неща, без които може да се живее, но които правят живота по-приятен.
Въпреки нарастващото производство, до миналия век захарта се смятала за деликатес - но деликатес, който вече бил необходим. Около 1800 г. датират първите успешни опити на немски химици за получаване на захар от цвекло. По време на континенталната блокада във франция и в цяла Европа започнала да се чувствува липса на захар; това накарало Наполеон през 1806 г. да издаде специален декрет, с който призовал френските селяни да отглеждат захарно цвекло. Постепенно производството на захар нараствало - както в самата Европа, така и в тропиците, където икономиката на цели страни, например Куба, все още е почти напълно свързана с нея.
Много от нас са свикнали да смятат захарта за храна, но това нейно свойство е почти толкова съмнително, колкото хранителната стойност на алкохола. Захарта действително е незаменима храна в случаите на тежки физически усилия, тъй като доставя енергия по най-бързия възможен начин. Тя се усвоява пълноценно от организма на спортиста или от детето, което лудее навън. Когато, обаче, става дума за човека пред телевизора, близо 3/4 от тази енергия се превръща в резервна мазнина с всички произтичащи от това последствия. Човешкият организъм има нужда от около 500 g въглехидрати дневно, но нашата нормална храна ги съдържа под формата на нишесте и други полизахариди, които се разграждат бавно в организма и пълноценно се усвояват. Употребата на захар, без да има съществена необходимост от това, води до напълняване; в най-тежките случаи хората, които страдат от него, започват да вземат лекарства за отслабване, които ги правят нервни, а след това транквилизатори, за да подтиснат нервността. Различни изследвания показват, че има връзка между консумацията на захар и вероятността от развитие на диабет, и, че склонността към прекомерна употреба на захар е свързана със склонността към алкохолизъм. Много автори смятат, че след алкохола и тютюна захарта е най-вредното от веществата, предизвикващи пристрастие у човека.
Този извод може да ни се струва твърде краен, но захарта е много повече от обикновен вкусов стимулант. Приятното усещане за сладост е свързано с отделяне на ендогенни опиати в мозъка; то е много кратко и само по себе си е напълно безопасно, но е достатъчно за формирането на психическа зависимост. По-сериозно е влиянието, което оказва захарта върху синтеза на серотонина. Изследванията са показали, че изяждането на нещо сладко повишава концентрацията на серотонин в мозъка, което води до подобряване на настроението. Съществува един значителен процент хора, които поради биохимичните си особености с настъпването на есенно-зимния период изпадат в силна депресия. Нейна причина е понижаването на съдържанието на серотонин в техния мозък, но симптомите могат да бъдат смекчени чрез приемането на храна, богата на въглехидрати. Непрекъснатото поглъщане на сладки храни за тези хора е един начин да се борят с депресията си - с цената на неизбежното напълняване. Учените, изследвали този проблем, смятат, че в основата си тази депресия е свързана с малката продължителност на деня през зимата и препоръчват на хората, които изпадат в подобно състояние, вместо да ядат сладки неща, да прекарват поне 2 часа дневно на някое много светло място.
Ако някой иска да си завъди-с най-голямо удоволствие ще откликна!Ако растението се гледа добре,може да вирее целогодишно и да дава много плод!
Коментар