Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

[bgbul]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

А ти що реши, че практиците могат да постигнат максимален добив без помощ, без теория, без знания???

Нито за миг не съм казал това .
Точно теорията е много важна . И аз със нея започнах да сея ...... докато един възрастен човек ми каза :
Това което пише по книгите ...... не расте по нивите !
От тогава - доста се вслушвам в старите хора за сеитбите .
И доста ......подценявам теориите ... на книга !

[Насов]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Трябва да се сучетават и двете, но това мисля е ясно. Все пак опит ако нямаш е ясно, че само налучкваш, независимо дали четеш книга или не. Но зависи и каква книга четеш. Щото ако това, което четеш е писано за Холандия, то аз знам как ще се гледа там и да ти кажа е напълно реално да имаш толкова високи добиви /като то максималните довибиви са много трудно постижимо нещо/. Понеже и аз малко или много с това се занимавам, но от малко по-друга страна гледам, да ти кажа не може да сравниш гледането тук, с гледането там. Просто трябва книгата ти да е писана за Тук и за условията тук и за всичко що е тук. Тогава поне има смисъл да опиташ да приложш технология, работеща наоколо. Ако и от Самоков до Средна гора да не е далеко, гледането ще е коренно различно /само пример де, кой гледа количества картофи в средна гора изобщо/...

[bgbul]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Трябва да се сучетават и двете, но това мисля е ясно. Все пак опит ако нямаш е ясно, че само налучкваш, независимо дали четеш книга или не. Но зависи и каква книга четеш. Щото ако това, което четеш е писано за холандия, то аз знам как ще се гледа там и да ти кажа е напълно реално да имаш толкова високи добиви /като то максималните довибиви са много трудно постижимо нещо/. Понеже и аз малко или много с това се занимавам, но от малко по-друга страна гледам, да ти кажа не може да сравниш гледането тук, с гледането там. Просто трябва книгата ти да е писана за Тук и за условията тук и за всичко що е тук. Тогава поне има смисъл да опиташ да приложш технология, работеща наоколо. Ако и от Самоков до Средна гора да не е далеко, гледането ще е коренно различно /само пример де, кой гледа количества картофи в средна гора изобщо/...

Е сега написа истината с малко думи ! Поздравления !
Това исках да кажа и аз .... но не ми стига капацитета .
В България нормалният добив е 3- 4 т/дка.
Добрият добив е над 4 тона . А аз съм чувал и за 6 т/дка . В Чепеларе .
Сорт " НИКИТА" . И е напълно възможно .
Колегата "кмето " е много прав на теория .
Е - аз не отричам и спор няма .
Просто моля - ако има такива площи засяти и такива добиви - искам да ги видя и да им се порадвам .Най-чистосърдечно .
Същото , като да ти кажат какъв хубав джип има ....... ама някой друг път ще ти го покажат .... и на друго място ...
Иначе за приказка:
Посяхме в градината пред къщата няколко гнезда картофи ( за експеримент ). Съответно грижи и поливки както си трябва . Кокоша тор и т.н.
И когато вадихме картофите - се получи уникален резултат - 4кг/гнездо( сорт Агрия )
На теория - в една нива има около 4500 до 6000 гнезда ( клубена )
Нататък - смятай ти ..... според нашите експерименти - бием даже Американци и Холандци .
Да им предадем малко опит .....това вече си е за майтап .....
Та - наистина - една теория трябва да е за конкретни условия и местности (Климат , Н.В. ,и много други фактори ).
И пак за приказката - знаете ли Колеги, как да се повишат добивите на картофи с помощта на друга култура ? ( подсказка - която има азотообразуващи бактерии ) .
Давайте !

[Насов]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Виж, те холандците са в такава ситуация, че са принудени да създават изкуствена среда, подобна на естествената, но подобрена, изчистена, стерилна. Добивите скачат драстично. Качеството пада драстично. Аз предпочитам да ям криви домати, които на нищо не приличат, но са вкусни и полезни, а не стерилни, перфектни, безвкусни... Внасяме торове от Холандия. Предлагаме напълно биологични, но и напълно изкуствени. Разликата в цената е осезаема . Другото е, че за няколко гнезда картофи можеш да се грижиш много добре, подробно да си запознат с тяхната съдба, а не на последно място по важност, като им обръщаш индивидуално внимание и се грижиш за тях с желание и любов, разликата е на лице, дори при еднакви условия, с тези на полето, които ореш и прочее, но определено няма как да им отделиш времето и вниманието, което даваш за няколкото пред къщи . Аз лично смятам, че масовото производство никога няма да може да достигне нивото на домашното именно по тази причина.

[Красимир Начев]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Виж, те холандците са в такава ситуация, че са принудени да създават изкуствена среда, подобна на естествената, но подобрена, изчистена, стерилна. Добивите скачат драстично. Качеството пада драстично. Аз предпочитам да ям криви домати, които на нищо не приличат, но са вкусни и полезни, а не стерилни, перфектни, безвкусни... Внасяме торове от Холандия. Предлагаме напълно биологични, но и напълно изкуствени. Разликата в цената е осезаема . Другото е, че за няколко гнезда картофи можеш да се грижиш много добре, подробно да си запознат с тяхната съдба, а не на последно място по важност, като им обръщаш индивидуално внимание и се грижиш за тях с желание и любов, разликата е на лице, дори при еднакви условия, с тези на полето, които ореш и прочее, но определено няма как да им отделиш времето и вниманието, което даваш за няколкото пред къщи . Аз лично смятам, че масовото производство никога няма да може да достигне нивото на домашното именно по тази причина.

Ами то и затова на запад зеленчукарските ферми са 20-30дк.,максимум 50дк.,защото трудно се контролират работниците.

Това го знам от личен опит,имам 20 дк. оранжерии.

[BatGeorgeone]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

На Запад в Европа вземат минимум 100тина евро субсидия на декар а тук в Дивия Запад десетина...

Там имат и работещо застраховане...

Имат и достъп до контролиран пазар, производствен процес и т.н.

Ха сега открийте разликите У нас и на Запад...

И за десерт ще ви кажа, че там масово вече фалират фермери потомствени от стотици години, а тук си мислим, че се става богат със земеделие и животновъдство

Успех на всички !

[stanli77]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Уважаеми колеги,
след две водки и четири бири снощи и кратко убеждавне от страна на нашия приятел, наречен във форума странно защо Gotin ?!?!? си позволявам да споделя с Вас моя опит в отглеждането на картофи.

Мога да отговоря на всякакви въпроси относно моите практика и резултати на телефон 0888-505094 или e-mail: ivansapunjiev@yahoo.com
Иван Сапунджиев

Във форума надничм от време на време ( когато имам време).
Фен съм на постовете на Стефан Козаров!!! Поздравления за него с пожелания за здраве!!!
Не карам офф роуд... а Москвич алеко модел 1988 и имам много хобита, едно от които е селско стопанство.

И така, поемете въздух :

ПРОИЗВОДСТВО НА КАРТОФИ В КЮСТЕНДИЛСКО

28 януари 2009г. зала на НТС в гр. Кюстендил
организатори: Читалище «Зора-Кюстендил» и Областна служба за съвети в земеделието

лектор - Иван Сапунджиев

презентации:
торове - Тимак агро ООД и семена - Бонеро ООД

ВЪВЕДЕНИЕ И ИСТОРИЯ НА ПРОВЕДЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
Настоящето изследване започна в началото на моя опит за индустриално отглеждане на картофи през пролетта на 2006г. То включва опита ми натрупан на полето и в лабораторните парцели през 2006, 2007 и 2008г.
Всички резултати - разходи на материали и финанси и добиви на биомаса са реални.

Няколко важни неща, които трябва да се знаят:
Селското стопанство и в частност производството на картофи са икономическа дейност, която се подчинява на законите на природата и на икономическото развитие. Всеки опит да бъдат пренебрегнати тези закони води до ниски добиви и от там до лоши финансови резултати - загуба на време и пари.
Селското стопанство има приблизително същите норми на печалба спрямо направените инвестиции, както всяка друга икономическа дейност с висок риск. Според мен тя е от 30 до 80 %. Това е равностойно на печалбите изплащани от електронните ротативки в казината. Печалбата от селскостопанска дейност е пряко свързана с направените инвестиции. Заблуда е, че в селското стапанство може да се печели без необходимия финансов ресурс.
Изключително погрешно е и схващането, че селското стопанство е социална дейност, която трябва да бъде ухажвана и носена на ръце. Тя е обикновен бизнес в който болезнено се пресичат интересите на производители, търговци и потребители. И при него с пълна сила важи правилото за определяне на цената на принципа на предлагането и търсенето.
Във водещите страни с високоразвито и ефективно селско стопанство като САЩ, Австралия, Холандия, Казахстан, Турция, Франция, Германия, Великобритания от векове цената на храните се подържа ниска, чрез осигуряването на контролирано свръх производство.
Реалната производствена цена на килограм картофи в Средиземноморския район в момента е около 20 стотинки. Всеки, който не може да постигне такава производствена цена фалира! Тази производствена цена се постига, чрез намаляване на производствените разходи и увеличаване на добивите. Постига се с прилагане на нови технологии за производство и стриктно спазване на тези технологии!!! Всеки опит да се съкрати процеса води да загуби - веднага!
Преди години единственият начин за увеличаване на производството на земеделска продукция е бил чрез увеличаване на обработваемите площи. Сега нещата не стоят по този начин. Новите семена и новите технологии позволяват да се получат по 7,8, 10 дори 11 тона картофи от декар.
Някой ще каже, че тези технологии и храни не са здравословни за човека!
Дали това е така?
Да погледнем средната продължителност на човешкия живот. В страните без развито съвременно земеделие, с производство и консумация изключително на органично-биологични продукти, Африка и Азия, тя е около 35-55 години. В страните с водещо земеделие средната продължителност на живота е около 75-95 години. Преценете сами. Всичко друго казано е демагогия и опит за манипулация!
Ще попитате: «Какво да се прави в такава ситуация?»
Моят отговор е: «Не знам!» :-) Човек трябва сам добре да помисли преди да се захване с едно нещо! Ние българите имаме поговорка, която казва: «Не питай старило, а патило!»
Никой не се е родил научен и в това няма нищо срамно. Важното е човек да не престава да се учи и да търси верни решения на трудните въпроси.
Отговор на моите въпроси за отглеждането на картофи получих в разбираем вид и безплатно през интернет от Университета в Айдахо - САЩ. Айдахо е щатът с най-голямо производство на картофи в света и с най-големи добиви от единица площ. От няколко века насам САЩ са водещата държава в света създадена на принципите на демокрацията и закона. Държава на свободните и дом на смелите, както се пее в националният им химн. През 1914 година със закон към американските университети са създадени служби за съвети в земеделието, които предлагат равни възможности, безплатна информация и реални технологични карти за всеки, който се интересува, независимо от националност, раса, цвят на кожата, произход, пол, възраст или физически уврежднения. Благодаря им от сърце!
Специална благодалност и на Института за фосфор и калий в Британска Колумбия, които ни предоставиха по същия начин информация за последващия контрол на наличността и необходимите нива на храна в тъканите при вегетацията на картофите.
Спирам до тук със скучната информация. Ако има някакви въпроси по тази част ще отговоря накрая.

Разделил съм представянето на осем части, като във всяка от тях съм застъпил отделните изисквания към високодобивното производство на картофи. Те са подредени в произволен ред, но всяка от тях е с еднаква важност за постигане на успешна вегетация. Неспазването на която и да е от тях води до срив и проваляне на производството!

1. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОЧВАТА И ПОДГОТОВКА ЗА ЗАСАЖДАНЕ

На кратко:
- Неможе да се получат добри резултати на необработвана или лошо подготвена почва. Опитът ми показа, че почвата трябва да е обработвана поне една година преди това. При затревена или дълго необработвана почва не помага и прилагането на модерната технология със сепариране на лехите или добавянето на 150 милилитра бактериален тор BactoFil®B1. Препоръчително е навременно ранно есенно изораване. При забавяне на изораването се коригира храненето, според количеството на растителните остатъци в нивата при заораването.

По подробно:
- Картофите се развиват най-добре в рохкави, добре овлажнени, умерено пропускливи и с достатъчно хранителни вещества почви. В зависимост от предшественика навременно есенно изораване и/или пролетно дисковане или култивиране помага на растението бързо да развие коренова система, да спечели състезанието с плевелите, да ги изпревари в развитието си и да Ви спести разходи за пръскане с хербицид. Мои познати постигат отлични резултати само чрез пролетно разрохкване на почвата с култиватор на 20 - 30 см, загърляне и окопаване.
- Структурата на почвата трябва да бъде средно рохкава. Прекалено раздробена от много обработки или почва със много дребна структура става плътна при проливни дъждове и задържа в себе си повече вода за сметка на кислорода. Тези условия спират развитието на картофите и са благоприятна среда за вредни бактерии. Загубите при такава ситуация обикновенно са 50% от планирания добив. Имахме такъв горчив опит с Таня Цанева в с.Раненци.
- Почвата трябва да е съвсем леко кисела с pH от 4,8 до 6`5. Най-добре от 6.0 до 6.5. Заразяването с краста ще е по-малко ако почвата е относително по-кисела с pH от 5,0 до 5`2. (Фосфорът е активен само в интервала рН 6.0 - 7.0. При по-кисела почва се свързва с желязото и алуминия, а при по основна с калция.)
- Кисели почви се коригират с добавката Physiomax 975® на фирма Тимак агро България ЕАД2. Аз използвах по 50-60 кг на декар при почва със средно рН 4.68
- Почвени анализи може да направите в София в лабораторията на ДФ- Земеделие на бул. Цар Борис Трети тел. 02-8223376 или в Централната лаборатория за химично изпитване и контрал в София на ул. Никола Мушанов 120 тел. 02-8286270.

2. СЕМЕНА И ЗАСАЖДАНЕ

На кратко:
- Използвайте винаги възможно най-качествените семена, задължително със сертификат за произход! Купувайте от проверени доставчици! Рисковете са за Ваша сметка.

По подробно:
- В моите експерименти постигнах най-дори резултати със семена на холандската кооперация Агрико доставени от фирма Агрико България-ООД3.
- Ако все пак решите да експериментирате със старо семе - предвидете значително увеличение на количеството на калия.
- Не засаждайте семената прекалено дълбоко. Както казва Иван Велев от Самоков: «Картофите се заравят със земя, а не зе заравят във земята!» Бързото поникване на растението е най-добрата гаранция за оцеляването му при влажни условия. Това е едно състезание между загниването на семенната грудка и поникващото растение. Във всички проведени експерименти най-добър резултат даде засаждането на дълбочина 8-15 см. и стъпка в реда от 25 см.
- Определете внимателно времето на засаждане на картофите според продължителността на вегетацията на сорта, наличието на водни запаси при нужда, наличието на работна ръка и климатичните условия за работа.

3. ХРАНЕНЕ

На кратко:
- Както се казва в живота «Рънъта прави бурбъта!»
- Както и в реалния живот ако няма достатъчно храна е лошо и ако има повече от необходимата храна и преяждаме - пак лошо! Трябва баланс!
На растението трябва да се подава точно толкова храна, колкото е необходимо и в точния момент от неговото развитие.

По подробно:
- Започваме с азота. Един тон картофи извличат около 6 кг. азот. Недохранването с азот, както и по-големите дози от необходимото водят до намаляване на добивите. Определете желания за постигане добив. Направете точни лабораторни измервания за наличния в почвата азот и внимателно определете необходимата норма.
- Направете проби по време на вегетацията за съдържанието на азот в тъканите - най-добре от четвъртото клонче отгоре надолу. Препоръчва се подържане на следните концентрации: 1 фаза 20,000-25,000 мг/кг; 2 фаза 18,000-20,000 мг/кг; 3 фаза 10,000-16,000 мг/кг; 4 фаза 4,000-6,000 мг/кг.
- Ако отглеждате сорт за производство на чипс или бланширане намалете дозата на азота с 10-20%. Това ще увеличи плътността на сухото вещество и ще намали количесвата на захарите (глюкоза и фруктоза), които се карамелизират при пържене и придават кафяв цвят на чипса.
- Азотът е бързо подвижен и при силни дъждове се разтваря във водата, оттича се заедно с нея и слиза на дълбочина под кореновата система на картофите. От друга страна изследванията показват, че 60% от азота се усвоява от растението през първите 75 дни. За това разделете изчислената норма за хранене на две части и я внесете в почвата 70% при засаждането, в лента на 5-10 см в страни и 5 см под дълбочината на реда на семената. Втората част от останалите 30% внесете при загърляне и/или окопаване на растението около четиридесетия ден от вегетацията, преди да са се «затворили» редовете. Втората част от азота може да бъде внесена разтворена във водата на напоителната система.
- Преди предлагането на картофите на пазара направете проба за наличието на нитрати и пестициди в клубените. Нормата за нитрати е 250 мг/кг. За да бъде взет материал за пробата официално се обърнете към Регионална служба за растителна защита в Кюстендил. Търсете Милена Коцева тел. 078-550377.
- Корените на картофите заемат само около 30% от обработената повърх-ност, за това е по-добре да приложите и фосфора лентово. Нуждите на растение-то за добив на 1 тон продукция от хектар е около 1 кг активен фосфор. За да получите същия резултат чрез разпръскване с торачка ще ви трябват 3 кг/ха.
- Фосфорът подобрява големината на кореновата система, броя на клубените, храненето, поемането на вода и ускорява общото израстване и укрепване на растението.
- Най-добре е заедно с фосфора да бъдаят поставени лентово азота и микроелементите. Това ще ви спести скъпото и неефективно наторяване с листен тор. Елементи, като калция и мангана немогат да бъдат внесени ефективно в почвата, чрез тороразпръсквачка (окисляват се в земята) и немогат чрез листен тор, да бъдат пренесени от листната тъкан до клубените, където са нужни. Същото важи и за калия. На него му трябват 15 - 20 дни за да премине от листата до клубените. За това сложете цялата норма калий предсеитбено.
- Необходимият калий се разпръсква с торачка преди пролетното изораване на почвата. Той трабва да бъде равномерно разпределен в почвата и лесно достъпен за корените на растението. Някои източници препоръчват калия да бъде инкорпориран в почвата още през есента.

4. ТЕМПЕРАТУРНИ ПРОЗОРЦИ И НАПОЯВАНЕ

На кратко:
- 90% от селскостопанската продукция по света се получава от технологии с изкуствено напояване.
- Всички хранителни вещества трябва да бъдат разтворени във вода за да може да бъдат усвоени от растенията. Дори почвите да са запасени с достатъчно количество хранителни вещества, те немогат да бъдат усвоени от растенията при суша. Резките промени в климата определят максимата за съвременното земеделие, която казва: - Можеш да обработваш толкова голяма земна площ, колкото можеш да поливаш от постоянен сигурен водоизточник!
- И при суша и при голяма влага картофите получават стрес, който спира развитието им и намалява добивите в пъти.
- Равномерното поливане и подържане на оптималната влага за растението е от решаващо значение за Вашите пари!

По подробно:
- Картофите обичат прохладния климат, особено в някой фази от развитието си.
- Засаждането става след като почвата достигне температура от 12 градуса целзий.
- Изключително важно за постигане на високи добиви е температурата по време на завръзването и формирането на клубените да бъде: максимална дневна (от 40 до 70 ден) в интервал 26-28 градуса, и максимална нощна (от 40 до 100 ден) в интервал 18-20 градуса. Оптималната нощна температура е 12 градуса Целзий.
- Загърлените семена образуват повече завръзи при температура на почвата в слой от 20 см дълбочина в интервала от 18 до 21 градуса целзий.
- Картофите като растение с плитка коренова система са изключително зависими от наличната влага в почвата. Нещо повече. И тук, както във всички процеси в природата е необходим баланс. Твърде мократа почва също толкова забавя развитието на растението, както и сушата. Съществува така наречения « воден прозорец» в който растението се развива най-добре и дава изключително високи добиви. Долната граница на този прозорец е когато наличната вода в почвата е в толкова голямо количество, че се отцежда и изтича надолу в долните слоеве. Тогава заедно с нея се оттичат и лесно разтворимите торове. Те слизат по-ниско в земния слой, където са недостижими за корените на растението или се оттичат в реките. Горната граница на този прозорец е когато влагата в почвата е недостатъчна за да подържа транспирацията и метаболитния процес
- Водата служи като транспортно средство за хранителните вещества в растението. Главни потребители са процесите на изпарение и транспирация на хранителните вещества. Процесът е еднопосочен. Водата преминава от почвата през корените на растението, достига до листата и се изпарява във въздуха. Нещо, като бензина за автомобила. За да работи, трябва непрекъснато да се добавя нов.
- При температури от около 30-35 градуса целзий за едно денонощие от един квадратен метър с картофи се изпаряват във въздуха до 8 литра вода. Тя трябва да се добавя непрекъснато чрез поливане.
- Количеството на наличните подпочвени води измервахме с грануларни матрични сензори и четящо устройство на фирма IRROMETER INC. Сензорите бяха поставени по два в комплект на две дълбочини (30 и 60 см) в кореновата система на картофите.
- Количеството на валежите измервахме със стандартна мензура.
- При засаждането е желателно водният запас на почвата да бъде на 50% от необходимото за да може семето да се закали. След покълването и поникването около двадесетия ден се добавя необходимото количество вода.
- От фаза завръзване около 40 ден до края на фаза пълнене на клубените около 100 ден е НЕДОПУСТИМ воден стрес. При фаза зреене от 100 до 120 ден водният запас отново се понижава и подържа на 50% до изваждането на картофите.
- Индустриалното производство изисква много вода. За една вегетация може да има нужда от 600 литра вода на квадратен метър. Когато се ползват води от естествените водоизточници в обеми по-големи от 10 кубически метра на денонощие е необходимо да се извади разрешително за водовземане от басейновата дирекция в гр. Благоевград, тел. 073- 889 471 03.

5. БОРБА С ПЛЕВЕЛИ

На кратко:
- Доброто подготвяне на площите помага за успешната борба с плевелите.
- Химическата борба се провежда според наличните видове плевели след достигане на технологичния праг.

По подробно:
- Механичните обработки при загърляне и окопаване на картофите помагат допълнително за постигането на ниска заплевяемост. Изваден с ръка плевел в началото на вегетацията спестява много пари при жътвата.
- При наличие на достатъчно храна, бързо развилия се картофен храст ще направи сянка над почвата, ще намали излишното изпарение на вода и ще направи сянка над част от плевелите с което ще забави или спре тяхното развитие.
- При извършване на третирания с химикали направете консултация с експертите на Регионалната служба за растителна защита и впишете в дневника за проведени химични мероприятия точния ден, обработените площи, използвания химически препарат и карантинния му срок.
- Прилагахме следната схема за борба с плевелите:
а) Фузилад в доза 1000 мл/ха срещу житни плевели.
б) Зенкор в доза 700 гр/ха срещу широколистни плевели.
- Наблюденията показаха, че в засадени площи, които дълго време преди това не са били обработвани ефекта на хербицидите спада повече от 50%. Винаги остава някой устойчив плевел, който освободен от конкуренция се развива бурно. През това време картофите са се затворили и влизането на селскостопанска техника е затруднено и води до големи механични щети.

6. БОРБА С ИНСЕКТИ

На кратко:
- Преди засаждане на картофи за индустриално високодобивно производство потърсете Регионална служба за растителна защита в Кюстендил за да вземе почвени проби за вируси и нематоди. Търсете Елза Кадийска на тел. 078-550377.
- Работете в проверени и чисти от заразяване полета.
- Борбата с неприятелите провеждайте според обстановката след достигане на прага на вредност.

По подробно:
- Високодобивното производство на картофи е икономическа дейност която изисква сравнително по-големи разходи на единица площ, но същевременно дава значително по-ниска себестойност на килограм произведена продукция и по-голяма печалба за производителя. Изискванията за качество на продукцията и възможността за обратно проследяване на движението на стоката от нивата до крайния потребител налагат спазването на всички фитосанитарни правила. Самият производител има интерес от непрекъснат самоконтрол. Задължително е воденето и на дневник за спазването на правилата за добра селскостопанска практика. Подробна информация ще получите от Регионалната служба за съвети в земеделието в Кюстендил. Тел. 0885-868822 Илияна.
- Основен вредител с който се срещнахме беше колорадския бръмбар за него правихме по две регулярни пръскания през 20 дни при фаза начало на активно хранене на ларвите. Първото пръскане беше на цялата площ, а следващото само в засегнатите зони. Пробвахме два препарата Карате ЗЕОН XVIII по 150 мл/ха и Актара 25 ВГ по 80 г/ха. И двата препарата дадоха отличен резултат.

7. БОРБА С ПЛЕСЕНИ

На кратко:
- Спазвайте схемата на тригодишен сеитбооборот.
- Превантивни пръскания срещу мана.

По подробно:
- Още при избора и подготовката на почвата трябва да се има в предвид борбата с фузарийното и вертицилийното увяхване. Гъбата Verticillium живее в почвата и увеличава двукратно спорите си всяка година при отглеждане на растения гостоприемници. Причиненото от нея увяхване води до 25% намаление на добивите. Борбата е или сеитбооборот или химическо третиране на площите.
- За предпазване от мана провеждахме, според обстановката, от две до три пръскания с Купроцин XI +IV по 3 кг/ха.

8.РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО
- Проведеното изследване показа, че за да се произвеждат картофи с високодобивна технология може да се използват по-малки площи, според наличните финанси и водни запаси. Производителят не е принуден да рискува с големи инвестиции. Високият добив и високото качество на продукцията ще и осигурят по-лесно намиране на пазар.

- Бяха направени експерименти през 2006, 2007 и 2008г. на площи в землищата на с.Горна Гращица, с.Негован и с.Слокощица.
- При подготовката на почвата бяха експериментирани всички възможни варианти. Най-добър резултат на дългогодишно затревени площи даде предварителното есенно изораване с последващо пролетно внасяне на калия и култивиране. На следващите година на същите площи приложихме само пролетните мероприятия.
- Допълнително правихме загърляне и едно прекопаване на почвата в междуредията.
- Началното изследване за рН на почвата показа средно 4,3 - 5,01. При тези стойности направихме корекция еднократно с Physiomax 975® (калций и магнезий) по 500 кг/ха номинално.
- На един от участъците през втората година отново добавихме същата норма, но от това не последва никакъв ефект върху добива. Трябваше да се проследи лабораторно състоянието на почвата, но не го направихме.

-Изпробвахме семена сорт:
а) неизвестен - с.Слокощица 28/35 мм - безплатно.
б) датски - Folva 35/55 мм - клас Б - 1,50 лв/кг.
в) холандски - Sante 35/55 mm - клас А - 1,80 лв/кг.
г) холандски - El Paso 28/35 mm - клас А - 2,40 лв/кг.
д) холандски - Almera 35/55 mm - клас А - 2,00 лв/кг.
е) холандски - Arnova 35/55 mm - клас А - 2,00 лв/кг.
- Различния размер на семената не оказа разлика в крайния добив.
- Най-добър резултат постигнахме при дълбочина на засаждане 12 см и стъпка 25 см. При малка стъпка растенията се задушаваха и оставаха с малка маса.
- При всички опити времето на засаждане беше през третата десетдневка на месец април. Температурните прозорци по време на вегетациите бяха в оптималните стойности, както посочих по-напред. България и специално Кюстендил са в географска зона с отлични температурни показатели.

- При всички направени опити заложихме изчисляването на храненето за очакван краен добив от 56 т/ха номинално. Наличните остатъчни хранителни вещества в почвата бяха със стойности по-ниски от средните и по тази причина бяха пренебрегнати при изчисляването на нормата. Втората година на същото поле бяха още по-ниски в следствие на по-голямото от очакваното усвояване.
- Патент калий по 600 кг/ха от германската фирма Кали©4, разпръснат с торачка преди пролетното култивиране.
- Амониева селитра по 300 кг/ха. разделен на две внасяния: 200 кг. лентово при засаждането и 100 кг. около 40 ден.
- Фосфор по 300 кг/ха лентово при засаждането.
- Микроелементи румънски по 1 кг/ха и разтворим листен тор в петата десетдневка от вегетацията по 2 кг/ха. При направените опити със завишаване на дозата с листен тор не бяха отчетени разлики в крайния резултат.
- Сложен тор Lithactyl N-PRO 10-11-14 за кисела почва от Тимак Агро България-ЕАД общо 1000 кг/ха. разделен на две внасяния: 700 кг. лентово при засаждането и 300 кг. около 40 ден.
- Отчетохме 35 % по-голям среден номинален добив от площите които бяха захранени и с Lithactyl N-PRO 10-11-14 отколкото тези наторени само с макро торове.
- Изненадващо беше и развитието на част от растения, които не бяха поливани изобщо от 18 април до 15 август. Наторените с Lithactyl N-PRO в края на трета фаза бяха средно по 5-6 грудки в гнездо с приблизително еднакъв размер 55-65 мм. Контролната група бяхя с по 1-2 грудки 35-45 мм и няколко до 20-25 мм.
- Контрол на подпочвената влага извършихме при последната вегетация с Watermark soil moister meter©. На графиката се вижда съотношението на температурата на въздуха и земята, валежите и наличната влага в корените на растенията.
- Миналата година независимо от постоянния контрол на влагата, от 83 до 92 ден на вегетацията растенията преживяха стрес. Повърхностният слой на почвата беше мокър и кален, а уредите отчитаха рязко засушаване в дълбочина. Това се дължеше на достигането на корените до дълбочина от 60-70 см и засилената транспирация през сравнително голямата листна маса и високата температура на въздуха. Голямата листна маса е необходима за да може да има достатъчно фотосинтеза за да се напълнят клубените.
- Необходимо е да се измери скоростта на попиване на водата във всяка нива, за да може да се подържа водния запас и постепенно да се увеличи чрез ежедневни кратки поливания до разумния максимум, който почвата може да поеме във трета фаза, когато нуждата от вода е най-голяма.
- Стрес от началото на втора фаза до достигане размер на грудката 38-40 мм намалява двукратно добива.

- Получихме следните резултати (изчислени средно на база 20 огнища)
а) височина на храста: 100 см Санте и Ел Пасо; 120-125 см при Фолва, Арнова и Алмера.
б) брой основни стебла: 3 при Ел Пасо и Арнова; 4-5 Фолва, 6 при Санте и Алмера.
в) брой завръзи: 14-16 Ел Пасо, Фолва и Санте; 20 Алмера и Арнова.
г) брутно тегло на едно огнище: 550 гр. Фолва, 770 гр. Ел Пасо, 970 гр. Санте, 1300 гр. Арнова, 1550 Алмера.
д) номинален брутен добив от хектар: 31,4 т/ха Фолва, 44 т/ха Ел Пасо, 55,4 т/ха Санте, 74,2 т/ха Арнова, 88,5 т/ха Алмера.
- Реалните добиви при изваждане с картофовадачка ще намалеят с около 20-30%

- От направените опити достигнахме до следните заключения:
а) сорт Санте - изключително стабилен сорт 2/3 от клубените са с размери от 55-80 мм, 1/3 28-55 мм.
б) сорт Ел Пасо - едри и много едри клубени - от 3 до 5 клубена с размери 55-80 мм. и от 3 до 5 клубена с размери 80-110 мм.
в) сорт Арнова - равномерни едри клубени със среден размер от 55-80 мм.
г) сорт Алмера - 2/3 равномерни едри 55-80 мм и 1/3 много едри с размери 80-110 мм.
- Сорт Алмера изпробвахме само през 2007 година. През 2008 закъснях с търсенето на семе. Фирмата доставчик не знаеше нищо за тези наши експери-менти и ние купувахме семената от магазина на Сточна гара в София. Реалните брутни резултати бяха - брой завръзи средно 35-40; средно тегло на едно огнище 2500 гр.; номинален брутен добив от хектар 142,8 т/ха. Което потвърждава, че сорта е с изключителни качества и комбинирания тор Lithactyl си струва парите.
- В заключение потвърждаваме обявените от производителите качества на сортовете семена, качествата на торовете и реалното действие на технологията за отглеждане на културата в полетата на Кюстендил.



ЗАБЕЛЕЖКИ:
1. BactoFil®B - бактериален тор; ИнтерАкт; София, ж.к.Дружба бл.70, вх.В тел.0878 550256; e-mail: ia_bio@abv.bg
2. Тимак Агро България-ЕАД - Почвен подобрител за кисела почва Physiomax 975; Сложен тор Lithactyl N-PRO 10-11-14;
3. Агрико България-ООД - семена за посев; София, ж.к.Младост 1, бл.24; тел.02 9751245; e-mail: office@agricobg.com
4. КВС Агро България ООД - калий и модолазтворими торове; София, ул.Ами Буе 39, тел. 02-9546002 безплатен телефон с.Рогош Пловдив 0800 20010.

Това е основното. Има още много важни дребни детайло от ноу-хау-то. Тях ще споделя при запитване.

Прилагам и реална карта на вегетация от едно от работните полета, снимка на сорта и примерна технологична карта.
Моля не коментирайте цените заложени за обработките! Те са реални и леко завишени при наличието на собствена техника! Нали е казано, че майстора се познава по инструмента!

Надявам се, че тази информация ще Ви бъде полезна.
Позелавам здраве и успех на всички форумници!

Колега "kmeto" прочетох внимателно статистиката, но не разбрах следното:
1. От лехата на снимката ли са данните в документа? Защо не сложиш снимка на големия блок?
2. Тези 300 декара твои ли бяха или само ги ГЛЕДАШЕ?
3. Защо се отказа от картофите при положение, че би трябвало за 3 години да си позабогатял?
4.Как поливаш тези декари като си без поливна инсталация предполагам?
П.С Нямам намерение да се обаждам по телефона, защото смятам, че няма да науча нищо ново. Задавам тези въпроси за да си направят изводи начинаещите колеги.

[stanli77]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Пример:
Ако през 2009 година площите се увеличат с 1% и средните добиви от хектар се увеличат с 1 % то цената на картофите на пазара ще спадне със 14 % !!!
Ако площите се увеличат с 10 % и средните добиви от хектар се увеличат с 1 % то цената на картофите на пазара ще спадне със 77% !!!
През 2006 цената беше 5 евро цента за килограм, а през 2007 беше 20 евро цента за килограм.
Формулата наистина действува!

Същото важи и в обратна посока!!!

За това не забравяйте правилото на баба ми Райна Шокордова

НИКОГА НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ ПРОИЗВОДСТВО НА СТОКА, ЗА КОЯТО НЕ СТЕ ОСИГУРИЛИ ПАЗАР ПРЕДВАРИТЕЛНО!

Желая Ви успех![/QUOTE]
Колега цената на изкупната картофите през 2006 год. беше 0.35лв на едро, през 2007 - 0.50лв, а през 2008 - 0.38лв. На тези цени съм продавал картофи през септември-октомври тези години. Цената на картофите зависи почти изцяло от вноса и по-точно от това каква част от него е контрабандна т.е. без платени мита, такси,ДДС, от карантинни площи и др. Не мисля, че има някаква логика и че може да се предвиди цената за следващата година.

[stanli77]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

На Запад в Европа вземат минимум 100тина евро субсидия на декар а тук в Дивия Запад десетина...

Там имат и работещо застраховане...

Имат и достъп до контролиран пазар, производствен процес и т.н.

Ха сега открийте разликите У нас и на Запад...

И за десерт ще ви кажа, че там масово вече фалират фермери потомствени от стотици години, а тук си мислим, че се става богат със земеделие и животновъдство

Успех на всички !

Радвам се, че колегата е разбрал за какво става въпрос.

[bgbul]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Пример:
Ако през 2009 година площите се увеличат с 1% и средните добиви от хектар се увеличат с 1 % то цената на картофите на пазара ще спадне със 14 % !!!
Ако площите се увеличат с 10 % и средните добиви от хектар се увеличат с 1 % то цената на картофите на пазара ще спадне със 77% !!!
През 2006 цената беше 5 евро цента за килограм, а през 2007 беше 20 евро цента за килограм.
Формулата наистина действува!

Същото важи и в обратна посока!!!

За това не забравяйте правилото на баба ми Райна Шокордова

НИКОГА НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ ПРОИЗВОДСТВО НА СТОКА, ЗА КОЯТО НЕ СТЕ ОСИГУРИЛИ ПАЗАР ПРЕДВАРИТЕЛНО!

Желая Ви успех !
Колега цената на изкупната картофите през 2006 год. беше 0.35лв на едро, през 2007 - 0.50лв, а през 2008 - 0.38лв. На тези цени съм продавал картофи през септември-октомври тези години. Цената на картофите зависи почти изцяло от вноса и по-точно от това каква част от него е контрабандна т.е. без платени мита, такси,ДДС, от карантинни площи и др. Не мисля, че има някаква логика и че може да се предвиди цената за следващата година.

Всичко което пишеш е така - дори и съвета на баба ти .
Но има много по-важно правило в земеделието :
Бъди постоянен в отглеждането на дадена култура . Това ти носи успех и печалба .
Какво имам пред вид :
1. Всеки производител знае - тази година ако цената е ниска , догодина ще е по-висока .
2. Ако цената на дадена култура е висока - хората се полъгват . Започват масово да я сеят и .... цената пада . И има изхвърлена продукция следващата година .
За това - който е постоянен - тази година може да е на малко плюс , но през 2-3 години идва добрата цена и плюса става ГОЛЯМ .
Е те тоя голям ПЛЮС ( печалба ) - ни кара да се бъхтиме на нивите и да се чувстваме в играта .
Иначе за Фирмите дето фалират на запад - честно казано не ги видях .Гледат си хората това което и ДЯДО им е гледал и си живеят живота като разглезени западняци . И не им пука от кризата ......
Видях го с очите си :
1. Германия - към френската граница ( Саарбрюкен ) - няма незасята площ ( даже един квадрат ). Всичко е красиво и плодородно .
И животни ( крави , телета и коне ) - с електропастир - колкото си искаш . КРАСОТА !
2. От любопитство влезнахме на Френска територия (до Страсбург ) - още по-красиво и от Германия . И по-спокойно .
Хората се грижат за земите си и няма пустеещи площи .
Заслужават уважение !
3. Върнахме се през Швейцария - и там идилия . Красота и земеделие - навсякъде където ти стига погледа .....
Само една забележка - разбрах защо Швейцарците не искат Европейски съюз....защото навсякъде в техните села мирише на крави ( по точно на отпадъка от кравите ). И ако влезнат в ЕС - трябва всичко това да се промени .... а те не искат да фалират .....край на забележката.
Въобще - когато си постоянен и правиш нещо с традиция и упорство - успехът не закъснява .
И пленителните теории могат само да ти разширят мечтите .....но не и да ти напълнят джоба .
Успех на всички !

[stanli77]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Постоянството е важно. В това няма спор. Не може да направиш нещо ако се обезкуражаваш лесно. Остава да видим как ще е цената тази година. От 10.09 започвам ваденето на картофите.

[bgbul]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Постоянството е важно. В това няма спор. Не може да направиш нещо ако се обезкуражаваш лесно. Остава да видим как ще е цената тази година. От 10.09 започвам ваденето на картофите.

Какъв сорт са ти посевите ?
И важна е не само цената - важен е ДОБИВА .
Ако си над 3 тона тази година ( неполивни ) - значи си добър стопанин и късметлия .
За поливни площи - не знам как е ..... само слушам и .... мечтая да имам такива площи - за кеф .

[stanli77]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Условията в Самоковско са доста по-различни от тези в Пловдив. Почвата е по-бедна и добивите от неполиван картоф са катастрофални. Затова над 90% от площите са поливни, В противен случай няма смисъл да се започва. От 10 години имаше само една, в която можеше да се мине без поливане и да има добър добив - 2005. За да има висок добив трябва и времето да е било нормално т.е.без аномалии. За съжаление тази година имаше силна слана на 30.05 и това ще се отрази неблагоприятно на добива. Имаше и силна градушка, но слава богу ни подмина на косъм. При това положение съм безсилен да се боря с природата. Мога само да огранича загубите. С една дума работим в завод на открито. За добивите ще пиша по-късно, но със сигурност няма да има среден добив 3 тона/дка. На някои ниви ще има , но не навсякъде.
П.С Аз не смятам добива по това колко картофи има в едно огнище.

[stanli77]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Забравих да пиша за сортовете- Сиера(Шотландски) и Агрия(Холадски).

[jamamoto]

До: Картофи, технологична карта, цени, фирми, сортове...???

Одавна извадих моите картофи.Резултата е следният:дал съм 1000лв за семе за 2 дк и още 1000 за други разходи.От тези 2 дк съм извадил 5 тона под 0.7 лв несъм продавал/равносметаката 1500лв ми останаха.