Облагородяване на лимон

[inp]

Имам диво растение, израстнало от семка (портокал или подобно), което мина височина от 1 метър. За да цъфне и върже, обаче, ще трябва да се облагороди от плододаващо растение.
Някой ако има опит или информация за технологията и времето на присаждането, моля да сподели.

Ясно ми е че "реколтата" от такива стайни лимони няма да е голяма, обаче как цъфти - направо нямам думи.

[gere]

До: Облагородяване на лимон

Присаждането на лимона може да стане по всяко време на годината, но най – успешно е, когато се извърши през пролетта или през есента. Хубаво е да го направи човек с опит, но не е някаква философия. Присажда се на пъпка (виж по-долу). Около месец след присаждането дивата част над присадената пъпка се изрязва и тя се събужда за растеж.

Ето малко по-подробно по темата:

Размножаване чрез присаждане: Практикува се главно при основно дървесни овощни видове след предварително подготвяне на подложките. Основава се на това, сходни растения да образуват спойка помежду си, а и на способността на растежната пъпка след присаждане да развие летораст, от който в последствие се формира надземната част на овощното дърво. При присаждане се прилагат няколко начина: 1) аблактация, или сближение; 2) присаждане на калем; 3) окулиране.
Както се вижда, при присаждането има срастване на части от две растения. Едното образува кореновата система (подложката), а по някога и ствола. Другото образува обикновено ствола (ако за последното не е използвана подложката) и короната на растението. То е присадника. Когато се присажда на пъпка (окулиране), от присадника се вземат отделни пъпки (очи). Когато се присажда на калем, от присадника се вземат части с по 2 – 3 пъпки (калеми). В практиката, често целия летораст, който е отрязан, за да се вземат от него пъпки или калеми се нарича калем.
При присаждането трябва предварително да се приготвят остри овощарски ножчета, белгии, гладилки, овощарски ножици и рафии, а специално за присаждането на калем – и овощарска замазка. Когато се облагородяват възрастни дървета, необходими са още – трион, овощарски секирчета и косери. Освен това са нужни и меки памучни кърпи за изтриване на инструмента и зебло за увиване на калемите.
С овощарското ножче се отрязва пъпката и се прави нарез на подложката. Белгията и гладилката (кожен каиш) се използват за наостряне на ножчетата и косерите. С косера се премахват излишните клончета и се изглажда отреза при присаждането на калем. Ножиците служат за премахване на някои клонки или за по – груби отрези, които се изглаждат с косера. Триончето се използва за отрязване на дебели клони при присаждането на възрастни дървета. Отрезите също се заглаждат с косерите. Секирчетата служат при присаждането на разцеп. С овощарската мазилка се замазват раните получени при присаждането на калем. Меките памучни кърпи служат за почистване на ножчетата, а зеблото – за обвиване на калемите. С рафията се превързва след присаждането (в съвременното овощарство се използват еластични силиконови или найлонови лентички с различна широчина и дължина).
Аблактация: В производствената практика този начин се прилага изключително рядко, но в овощарството има значение при селекцията за предварително вегетативно сближаване. Две млади растения, които са засадени близо едно до друго, или два летораста от възрастно растение се допират. На мястото на допиране, кората заедно с тънка част от дървесината се одялква с остро ножче – по възможност на по – голямо протежение. Частите на двете растения, на които е отрязана част от кората и дървесината, се допират така, че да се покрият напълно. При превързването се внимава рафията да покрие всички прерези, за да не се даде възможност за изпарение. Превързването трябва да бъде стегнато, за да не се получи разместване от вятъра. Двете растения получават сокове първоначално всяко от корените си. Постепенно те се срастват и соковете от едното растение започват да преминават в другото растение и обратно. Обикновено след една година срастването е станало, едното растение се отрязва и сближената му част остава на другото растение.
Присаждане на калем: При този начин на присаждане, върху подложката се присажда цяла част от присадника, обикновено с три пъпки. За присадници се вземат добре развити, узрели и здрави леторасти с напълно оформени растежни пъпки.
По важните начини за пресаждане на калем са следните:
Присаждане чрез копулация: Практикува се когато подложката и калема имат приблизително еднаква дебелина.
На горния край на подложката и на долния край на калема се правят еднакво дълги и еднакво коси отрези с дължина поне 2.5 сантиметра. Колкото отрезите са по – дълги, толкова повърхността на сближаване е по – голяма, а прихващането – по – сигурно. Отрезите се долепват и превързват с рафия. Присаденото място и горния отрез на калема се замазват плътно с овощарска замазка.
Вместо обикновена копулация, каквато е описаната, се работи и с подобрена или английска копулация. При нея след като се направят отрезите, на горната им третина се зарязват езичета и калема и подложката се долепят така, че езичетата да се затегнат като зъбци. При подобрената копулация прилепването е много по – плътно и много по – стабилно.
Присаждане на разцеп: Прилага се когато подложката е значително по - дебела от калема, но не по – дебела от 5 сантиметра при мястото на присаждането. Подложката се отрязва перпендикулярно на надлъжната ос, а при вертикално разположените клони – слабо наклонено, за да не се застоява дъждовна вода. Отреза се изглажда много добре с помощта на косер. С помощта на овощарско ножче или секирче подложката се разцепва слабо и в разцепа се поставя калема, който предварително е изрязан като клин, с два еднакво дълбоки и срещуположни отреза. Калема се поставя така, че външната страна на изрязаната част да съвпада с кората на подложката.
След поставянето калема се превързва с рафия и всички открити части от отрезите (рани) се замазват с овощарска замазка.
Присаждане на “кози крак”: Този начин се усвоява по – трудно, но след усвояването му е лек за работа и е един от най – сигурните. При него подложката също трябва да бъде по – дебела от калема. Подложката се отрязва перпендикулярно на надлъжната им ос и отреза се изглажда с остро ножче или косер. От едната страна с върха на ножчето на подложката се прави вряз със заострен край – две стени и остро дъно, който започва два сантиметра от напречния отрез и завършва вече разширен на самия отрез. Калема се задялва от двете страни така, че като се постави, да запълни вряза и кората му да съвпадне с тази на подложката. Завързва се с рафия и се замазва с овощарска замазка.
Присаждане на седло: Практикува се когато подложката е по – дебела от присадника.
Подложката се прерязва по същия начин, както когато се присажда на “кози крак”. От едната страна се отдялва ивица от кората на подложката заедно с малко дървесина. Одялването започва на около 2 – 3 сантиметра под отреза. Калема се изрязва на около една трета и се заостря само от едната страна. Отрезите на подложката и калема се долепят така, че зарязаната част да “възседне” подложката. Завързва се и се замазва с овощарска замазка.
Присаждане на страничен зарез: това е най – бързия и най – удобния начин за присаждане на калем. Подложката се зарязва от едната страна косо на дължината й. Отрязва се калем с две пъпки и се одялва като клин, но малко косо. Клина се втиква в зарязаната част, превързва се и се замазва с овощарска замазка.
Този начин се прилага най – често в разсадниците за присаждането на подложки, при които присаждането на пъпка е било несполучливо.
Присаждане под кора: Практикува се когато подложката е по – дебела от присадника и сокодвижението вече е започнало. Подложката се отрязва както при случаите “кози крак” и на “седло”, а калема се отрязва както при присаждане на седло. Кората на подложката се разрязва и калема се втиква под нея. Когото калема е тънък, той може да се втикне под кората, без тя да се разцепва. Завързва се и се замазва с овощарска замазка.
По описаните начини на калем се присаждат и възрастни овощни дървета. При тях присаждането се извършва в короната.
За да се получи добър резултат при присаждането на калем, трябва да се съблюдават някои правила:

1. Присаждането да става по възможност по – рано, преди започването на сокодвижението. Най – добре е това да се извърши през февруари или най – късно през първата половина на март. Само присаждането под кора се извършва в началото на сокодвижението.
2. Кората на подложката да бъде гладка поне на десет сантиметра под отреза.
3. Когато кората на подложката не може да съвпадне с кората на калема и от двете страни, което често се случва, това да стане поне от едната страна.
4. По възможност най – долната пъпка на калема да попадне под отреза на подложката. Това се прави с цел, ако след прихващане калема се счупи, дръвчето да се формира от най – долния летораст.
5. Да не се привързва с рафия плътно, а навивките им да бъдат разделени така, че замазката да се залепи не за рафията, а за подложката с калема.
6. Със замазка се покрива всички рани – горния отрез на калема, открития отрез на подложката и мястото на допиране на подложката с калема.
7. Да се поддържа голяма чистота и да се работи с остри инструменти.
8. Да се осигурят подходящи калеми, събрани от дървета с пълна почивка и добре съхранени до момента на присаждането.

Присаждане на пъпка (окулиране): При окулирането има четири момента: 1) направата на Т-образен нарез на кората на подложката; 2) изрязване на пъпката от калема; 3) поставяне на пъпката в Т-образния нарез; 4) превързване с рафия.
Самата работа се състои в следното. С остро овощарско ножче, на 5 – 6 сантиметра над повърхността на почвата на подложката се прави Т-образен нарез на кората. Най – добре е хоризонталния нарез на Т-образния нарез да бъде във вид на дъгичка, така, че при превързването с рафията, тя да не попадне вътре в нареза и да прекъсне движението на соковете. Трябва да се внимава да се пререже само кората, без да се засяга дървесината. С езика на ножчето, или ако се работи с лозарско ножче, с обратната страна на резеца кората се отделя леко от дървесината. След това се отрязва щитче с пъпка от калема. Ножчето се хваща с дясната ръка, и то само с четирите пръста, а палеца остава свободен. Резеца на ножчето се забива леко на 1 – 1.6 сантиметра под пъпката, а палеца се поставя непосредствено под нея. Резеца се тегли по посока на ръката и нагоре. Непосредствено под пъпката положението на резеца се изменя, като се прави слабо продълбочаване в калема. От там положението на резеца е такова, че да може на 0.5 до 1 сантиметър над пъпката да излезе на повърхността. При преминаването на резеца под пъпката положението на палеца се изменя, като се придвижва нагоре и подпира самата пъпка. Когато ножчето се извади на повърхността, пъпката остава притисната между палеца и резеца.
Щитчето с пъпката се поставя в разцепа под кората на подложката. За тази чел с езичето на ножчето се отварят горните върхове на кората на разреза, пъхва се долния край на щитчето и когато се натиска надолу, то се плъзга докато влезе цялото. Ако горния край на щитчето не влезе в разреза, с резеца на ножчето се отрязва хоризонтално така, че той да остава допрян с кората на подложката от хоризонталната част на разреза. След това се връзва с рафия. Тя трябва да се увие веднъж под пъпката и след това непосредствено над нея. С това пъпката се прикрепя здраво и след това с плътно навиване на рафията се покрива целия разрез от горе до долу, като отвън остава само пъпката и листната дръжка.
Пъпката трябва да се вади с по – голямо щитче, но със съвършено малко дървесина. При костилковите, особено при кайсията и ореха, щитчето се изважда без дървесина. За целта калемите трябва да бъдат в сокодвижение. С върха на ножчето се очертава щитчето около пъпката. Д десния палец пъпката се натиска отстрани и ако се извади и в нея остане само шипчето от дървесината, тя е извадена правилно и може да се употреби за присаждане. Ако шипчето остане на калема, ваденето не е сполучливо и трябва да се вземе друга пъпка. Пъпка без дървесина може да се вади и като се прави от обратната страна на пъпката около 1.5 сантиметра кос отрез на калема, така че пъпката да остане на средата на отреза. Над пъпката на около 0.5 сантиметра кората се отрязва, за да се прекъсне връзката и с останалата кора нагоре по калема. Пак с десния палец се натиска отстрани и ако се отдели със шипчето, значи е извадена правилно.
При присаждането на ореха обикновено с ножче с два резеца, успоредни един на друг, се отрязва пръстен от кората на подложката и на калема. Премахва се кората от пръстена на подложката, изважда се пръстена с кората и пъпката от калема и се поставя на оголеното място на пръстеновидния нарез на подложката. За да не остане шипчето на калема, а да се отдели заедно с поясчето, то се отрязва със специално извито ножче. По нататък връзването е както при обикновеното окулиране.
Вместо да се изрязва цяло поясче, напоследък при ореха се практикува присаждането на прозорче. При този начин както от подложката, така и от калема се изваждат еднакви квадратчета от кората. Квадратчето от присадника (калема) трябва да бъде с пъпка. От него на едната страна се премахва ивичка, широка около един милиметър, за да може като се постави в празното квадратче на подложката (прозорчето), от двете страни да остане по малко празно място, а не да прилепва плътно. След това се превързва с рафия. По този начин се оставя достатъчно свободно място за образуване на калус и се избягва засъхването на пъпката, което обикновено започва в краищата на квадратчето.
При присаждането на пъпка е необходимо да се спазват следните правила:

1. Да се работи с много остро ножче и при абсолютна чистота. Затова всеки присаждач носи със себе си гладилка, а на лявата си ръка превързва памучна кърпа, с която да избърсва ножчето.
2. Да се работи бързо, за да не потъмнеят прорезите.
3. Присаждането да се извършва през хладните часове на деня.
4. при окулирането пъпките да се поставят от към страната на реда, а не от към междуредието. Когато не се спазва това, младите леторасти израстват от към междуредието и при работа с окопвачка се чупят много лесно.

Две седмици след присаждането листните дръжки на прихванатите пъпки са паднали или падат при леко побутване с ръка. Ако дръжката засъхва и се държи здраво, това показва, че прихващането не е станало.
Подложките с не прихванати пъпки се присаждат още един път със същите сортове.
Често до есента подложките надебеляват, в резултат на което рафията се врязва и може да компрометира резултатите от присаждането. Ето защо, когато се получи врязване на рафията, тя трябва да се развърже и отново да се направи, вече не така стегната превръзка. Когато рафията се е врязала много силно, развързването е невъзможно. В такъв случай с върха на ножчето тя се прерязва напълно от обратната страна на пъпката.
Някои овощни видове, като например кайсията и черешата, дават слаб процент на прихващане. В някои наши разсадници е въведено присаждането на такива видове с две пъпки, като втората се поставя малко по – нагоре от първата на срещуположната страна. Така процента на прихващане е по – голям.
Според това, дали окулираните пъпки се развиват още същата година, или тогава става само спойката, а пъпката се развива чак на следващата година, има присаждане на будна и на спяща пъпка. Окулирането на будна пъпка се извършва, когато започне сокодвижението през пролетта. За целта се използват предварително събрани и съхранени през зимата калеми. С прясно отрязани калеми се пресажда на будна пъпка през юни и началото на юли. При този начин има голяма опасност покаралите леторасти да не узреят и през зимата да измръзнат. Присаждането на спяща пъпка става през втората половина на лятото и в началото на есента. Този е най – масовия начин за присаждане.

и още:
http://udoma.com/?view=material&cat=10&itype=37&isubtype=98&info=650

[inp]

До: Облагородяване на лимон

Голяма благодарност. Почвам да чета.