Tweet
Всеки казва „Прозорец към света”. Аз пък искам ограда. И то само към север.
От началато на октомври се ангажирах още по-пряко със здравето на суворовци /не на възпитаниците на известното военното училище, но на мойте пардон....съселяни и съграждани/. Това последното, понеже и в новопрестолната красавица София има селяни, а пък в Родопското забутано село Орехово – изобилстват граждани. Но както и да е...
Заместването, хубаво...ама реших да не пътувам всеки ден до Варна, понеже горивото може да се използва за по-възвишени цели, нали... Та трабва, казах си, през свободното си време все нещо да правя там. Мислих цял половин следобяд и.аси. Да си хвана лИбовница...не става, от съседките има две млади, ама не ми харесват. Останалите комшийки Св. Петър ги търси на оня свят с газена лампа. Марки да събирам – не се продават такива неща тука....хахахахаха филателията е в безсрочна стачка...., да фиркам – тъпо е, плюс това сам е скучно, гъбите ги обрах пък и писва гъбарството. Мога да си усъвършенствам стрелбата с пневматичен пистолет, но пък вече не ми стига пищов понеже искам пушка. Книги да чета – мозъка ми ще стане прекалено мускулест за сметка на други части от тялото примерно. И така докато си наобикалях кактусите в алпинеума, реших да започна с оградата между нужника и вънкашната такава. Отдавна я мисля. Навесче закрепено за нея от вътрешната страна също няма да дойде зле. Това е първоначалния вид на обекта...
Понеже не съм много по разсъжденията, нахлузих ботушите и започнах. Първо трябваше да се разчистят едни камъни. Разчистих ги. После грабнах германската си сапьорна лопатка и започнах да копая трап за основата. На петата количка пръст и каманаци грохнах /последно съм копал дупки като ефрейтор/, а и слънцето залезе.
На другата си почивка питах един приятел от Суворово, колко да е дълбока дупката, широка и какви материали да купя и колко като количество. Степан /така се казва комшията/ ми обясни всичко прецизно и за мой кеф се нави да свърши тънката работа. Стьопата е бесарабски Българин и живее от 15 години в Суворово със семейството си.
После се минаха още две-три седмици. Напредвах с изкопа и му намерих чалъма. От земята изрових някой екзотики. Примерно, огромен и тлъст дъждовен червей. Първо го помислих за слепок, щото така солидно се изхлузи от една купчина пръст.... .
И нещо като лемеж от плуг. Интересно дали си струва стоманата или вече е за претопяване...
Напредвах бавно, но накрая приключих с копането...
После купих по тон пясък и чакъл и пет торби цимент и миналата събота се хванахме да леем основите. Първо се нареждат камъни. Има ги в изобилие, не е да ги няма.
После бетона отгоре. Бетон с камъни беше бутобетон май...
Докато хвърча с количката...слушам ги Стьопата и тъста /той помага/ как се разпарявят ..... какъв рай бил социализма , а пък сега ...u2y918u2-19... Не протестирам, понеже знам че ще ме оборят по своему. Пък и не ми се убеждава. Забелязвам само накрая, че нашите демократи поне доскорошни тук, са от котилото на комунягите. Понеже няма как да са от друго котило и пр... Стьопата разправя интересни неща за Бесарабия. Как идвал като емисар тук...да търсят места за заселване. Понеже там избухнала гражданска война /и в Приднестровието/. И намерили покрай Нови Пазар. В някакво село. Давали къщи и земи и техника и условието била поне пет години да не мърдат от там. Навили се около 100 семейства. Пък наш Желко /ама не Ражнятович/ отишъл на посещение в Молдова и казал на сънорадниците ни „ ...бе къде ше идвате бе, ний с наще не можем да се оправим... и т.н и т.н...” и почти всички се отказали. Рискували само авантюристите. И сега надали някой от тях съжалява... И други неща ми разпаравя човека.
Основите ги изляхме за около пет часа с всичките му салтанати.
Оградената история ще има продължение. Като наближат оргиите ще спра...от срам.
От началато на октомври се ангажирах още по-пряко със здравето на суворовци /не на възпитаниците на известното военното училище, но на мойте пардон....съселяни и съграждани/. Това последното, понеже и в новопрестолната красавица София има селяни, а пък в Родопското забутано село Орехово – изобилстват граждани. Но както и да е...
Заместването, хубаво...ама реших да не пътувам всеки ден до Варна, понеже горивото може да се използва за по-възвишени цели, нали... Та трабва, казах си, през свободното си време все нещо да правя там. Мислих цял половин следобяд и.аси. Да си хвана лИбовница...не става, от съседките има две млади, ама не ми харесват. Останалите комшийки Св. Петър ги търси на оня свят с газена лампа. Марки да събирам – не се продават такива неща тука....хахахахаха филателията е в безсрочна стачка...., да фиркам – тъпо е, плюс това сам е скучно, гъбите ги обрах пък и писва гъбарството. Мога да си усъвършенствам стрелбата с пневматичен пистолет, но пък вече не ми стига пищов понеже искам пушка. Книги да чета – мозъка ми ще стане прекалено мускулест за сметка на други части от тялото примерно. И така докато си наобикалях кактусите в алпинеума, реших да започна с оградата между нужника и вънкашната такава. Отдавна я мисля. Навесче закрепено за нея от вътрешната страна също няма да дойде зле. Това е първоначалния вид на обекта...
Понеже не съм много по разсъжденията, нахлузих ботушите и започнах. Първо трябваше да се разчистят едни камъни. Разчистих ги. После грабнах германската си сапьорна лопатка и започнах да копая трап за основата. На петата количка пръст и каманаци грохнах /последно съм копал дупки като ефрейтор/, а и слънцето залезе.
На другата си почивка питах един приятел от Суворово, колко да е дълбока дупката, широка и какви материали да купя и колко като количество. Степан /така се казва комшията/ ми обясни всичко прецизно и за мой кеф се нави да свърши тънката работа. Стьопата е бесарабски Българин и живее от 15 години в Суворово със семейството си.
После се минаха още две-три седмици. Напредвах с изкопа и му намерих чалъма. От земята изрових някой екзотики. Примерно, огромен и тлъст дъждовен червей. Първо го помислих за слепок, щото така солидно се изхлузи от една купчина пръст.... .
И нещо като лемеж от плуг. Интересно дали си струва стоманата или вече е за претопяване...
Напредвах бавно, но накрая приключих с копането...
После купих по тон пясък и чакъл и пет торби цимент и миналата събота се хванахме да леем основите. Първо се нареждат камъни. Има ги в изобилие, не е да ги няма.
После бетона отгоре. Бетон с камъни беше бутобетон май...
Докато хвърча с количката...слушам ги Стьопата и тъста /той помага/ как се разпарявят ..... какъв рай бил социализма , а пък сега ...u2y918u2-19... Не протестирам, понеже знам че ще ме оборят по своему. Пък и не ми се убеждава. Забелязвам само накрая, че нашите демократи поне доскорошни тук, са от котилото на комунягите. Понеже няма как да са от друго котило и пр... Стьопата разправя интересни неща за Бесарабия. Как идвал като емисар тук...да търсят места за заселване. Понеже там избухнала гражданска война /и в Приднестровието/. И намерили покрай Нови Пазар. В някакво село. Давали къщи и земи и техника и условието била поне пет години да не мърдат от там. Навили се около 100 семейства. Пък наш Желко /ама не Ражнятович/ отишъл на посещение в Молдова и казал на сънорадниците ни „ ...бе къде ше идвате бе, ний с наще не можем да се оправим... и т.н и т.н...” и почти всички се отказали. Рискували само авантюристите. И сега надали някой от тях съжалява... И други неща ми разпаравя човека.
Основите ги изляхме за около пет часа с всичките му салтанати.
Оградената история ще има продължение. Като наближат оргиите ще спра...от срам.
Коментар