Ден Първи
Спах зле, детето пък хич не спало.Отидох на работа, но вместо да работя,през 5 мин. рефрешвах сайтовете с полетната информация.Самолета трябваше да излети в 10 и нещо. И ...о чудо,обявиха 2 часа закъснение ( да се чудиш защо при този трафик ).Двата часа минаха по познатия сценарий-рефреш,рефреш,рефреш...Изпуших кутия цигари.Най-накрая момата докладва,че е в самолета (14 часа БГ време).Следва втренчено следене на самолета на флайтрадара. Сбогуване с колегите(че теоретично може и да не се видим повече ) , минаване през кантара (91,5 кг ) . На летището (Терминал 2) паднала бомба,няма никой.На паркинга само изоставените коли. Нарочно паркирам на ниво -1, до самата врата ( чудех се какво ли е чувството да паркираш като ВИП ).Качвам се в салона и...изненада.само за пътници.Трябва да се върна обратно и пеша да отида на пристигащи(надявам се тайно да съм свалил половин кило,ама надали).Отвън тумба орки,чакащи пристигащите.Самите пристигащи-90% римляни.Излиза хлапето, не иска да ме прегърне,опасно било (до там ни докараха)...На мен обаче не ми пука, нямам нещо по-скъпо на света от нея.Целувки, прегръдки, ако че се дърпА.Прибрахме се, няма къде да се паркира. Куфара счупен , а аз паркирам на майната си.Тъкмо се качваме и засичаме един съсед.Гледа ни подозрително под маската...
Първо нарушение на карантината.
Тъкмо се съблякохме и...освободило се парко място.Газ по стълбите,бегом до колата ( минус още половин кило ) и се наместих в последния момент . Айде пак по стълбите, вече трябва да съм 90 кила.
Детето се хигиенизира, аз доволен пия ракия и салата (+0,200 кг ).Ребърцата се пекат...
Наядохме се като прасета и май вече съм 92 кг.Пия биричка, след малко обръщам на виски...
Поздрави на всички
Марто
Спах зле, детето пък хич не спало.Отидох на работа, но вместо да работя,през 5 мин. рефрешвах сайтовете с полетната информация.Самолета трябваше да излети в 10 и нещо. И ...о чудо,обявиха 2 часа закъснение ( да се чудиш защо при този трафик ).Двата часа минаха по познатия сценарий-рефреш,рефреш,рефреш...Изпуших кутия цигари.Най-накрая момата докладва,че е в самолета (14 часа БГ време).Следва втренчено следене на самолета на флайтрадара. Сбогуване с колегите(че теоретично може и да не се видим повече ) , минаване през кантара (91,5 кг ) . На летището (Терминал 2) паднала бомба,няма никой.На паркинга само изоставените коли. Нарочно паркирам на ниво -1, до самата врата ( чудех се какво ли е чувството да паркираш като ВИП ).Качвам се в салона и...изненада.само за пътници.Трябва да се върна обратно и пеша да отида на пристигащи(надявам се тайно да съм свалил половин кило,ама надали).Отвън тумба орки,чакащи пристигащите.Самите пристигащи-90% римляни.Излиза хлапето, не иска да ме прегърне,опасно било (до там ни докараха)...На мен обаче не ми пука, нямам нещо по-скъпо на света от нея.Целувки, прегръдки, ако че се дърпА.Прибрахме се, няма къде да се паркира. Куфара счупен , а аз паркирам на майната си.Тъкмо се качваме и засичаме един съсед.Гледа ни подозрително под маската...
Първо нарушение на карантината.
Тъкмо се съблякохме и...освободило се парко място.Газ по стълбите,бегом до колата ( минус още половин кило ) и се наместих в последния момент . Айде пак по стълбите, вече трябва да съм 90 кила.
Детето се хигиенизира, аз доволен пия ракия и салата (+0,200 кг ).Ребърцата се пекат...
Наядохме се като прасета и май вече съм 92 кг.Пия биричка, след малко обръщам на виски...
Поздрави на всички
Марто
Коментар