Осем страници са заглавията на темите, в които поне веднъж се среща думата "обувки". Но моят проблем го няма там
и затова плахо отварям тази тема.
Вчера си купих обувки, с които съм сигурен, че ще се сприятеля за дълги години. По размер са ОК, по вид стават, подметката обещава, но "разтъпкването" ми разказа играта още в първия ден. Цели 14 часа куцуках с печални гримаси и с една светла мечта: да се прибера и да се събуя.
***
Дайте акъл за по-бързо и безболезнено разтягане на нови пътъци. И ще помоля да имате предвид, че вече знам следните номера:
1. Носиш ги вкъщи с мокри чорапи. (Отчасти върши работа, но е прекалено мазохистично - според моите вкусове
.)
2. Носиш ги вкъщи с чорапи, напоени със спирт. (Върши работа, но виж т. 1. Освен това спиртът допринася или обувките да дадат цвят на чорапите, или цветът на чорапите да избие на повърхността на обувките.)
3. Носиш ги на майстор. (Става(ШЕ), но отдавна не съм виждал обущар, който да предлага тази услуга, доста достъпна в миналото.)
4. Натъпкваш в обувките подходящо по форма парче дърво, увито с мокри парцали. (Недоказана - а по-точно доказано ниска ефективност.)
5. Казармен подход, пак отпреди 30-ина години. Новобранците, подучени от старите, се блъскаха да си вземат носени чепици, т.е. втора, трета или пета употреба. Старите, подучили новобранците, си вземаха нови, а след това ги блъскаха с паве, друг камък или - за предпочитане - с учебна, сиреч празна, отбранителна граната. (Много ефикасно - стига да не говорим за естетичен външен вид...).
6. Днес разпитвах и ми дадоха смайващ съвет. Пъхаш новите обувки във фризера
и там замразяването и размразяването на техните клетки те изправя пред желания резултат. (Като знам на какво се натърпях днес - като нищо ги тиквам при сланината и пилешките филенца. Ама не съм сигурен в резултата...)
***
Съществено и откровено ще бъда благодарен на оногова, който ми подскаже друг метод (стига да не боли). И ще почерпя. А ако не се налага да куцам, може дори да обиколим 2-3-4 кръчми.
Поздрави!

Вчера си купих обувки, с които съм сигурен, че ще се сприятеля за дълги години. По размер са ОК, по вид стават, подметката обещава, но "разтъпкването" ми разказа играта още в първия ден. Цели 14 часа куцуках с печални гримаси и с една светла мечта: да се прибера и да се събуя.

***
Дайте акъл за по-бързо и безболезнено разтягане на нови пътъци. И ще помоля да имате предвид, че вече знам следните номера:
1. Носиш ги вкъщи с мокри чорапи. (Отчасти върши работа, но е прекалено мазохистично - според моите вкусове

2. Носиш ги вкъщи с чорапи, напоени със спирт. (Върши работа, но виж т. 1. Освен това спиртът допринася или обувките да дадат цвят на чорапите, или цветът на чорапите да избие на повърхността на обувките.)
3. Носиш ги на майстор. (Става(ШЕ), но отдавна не съм виждал обущар, който да предлага тази услуга, доста достъпна в миналото.)
4. Натъпкваш в обувките подходящо по форма парче дърво, увито с мокри парцали. (Недоказана - а по-точно доказано ниска ефективност.)
5. Казармен подход, пак отпреди 30-ина години. Новобранците, подучени от старите, се блъскаха да си вземат носени чепици, т.е. втора, трета или пета употреба. Старите, подучили новобранците, си вземаха нови, а след това ги блъскаха с паве, друг камък или - за предпочитане - с учебна, сиреч празна, отбранителна граната. (Много ефикасно - стига да не говорим за естетичен външен вид...).
6. Днес разпитвах и ми дадоха смайващ съвет. Пъхаш новите обувки във фризера

***
Съществено и откровено ще бъда благодарен на оногова, който ми подскаже друг метод (стига да не боли). И ще почерпя. А ако не се налага да куцам, може дори да обиколим 2-3-4 кръчми.

Поздрави!

Коментар